РЕШЕНИЕ

№ 30 / 21.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети април, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 38 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е.Х.Г. против решение № І / 16.12.2016г. по гр.д. № 1862 / 2016г. по описа на РС Разград, с което съдът е допуснал делба при равни права между страните по делото на апартамент в гр. Разград, ул.”Хаджи Димитър” № 5 ет.1 заедно с прилежащото му избено полещение и гараж на същия адрес. Жалбоподателят излага доводи, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка – не е представен документ за собственост на имотите – предмет на делба и че част от представените документи удостоверяват наличието на други съсобствени сгради в имота, в който се намират и допуснатите до делба такива. Заявява, че ако тези сгради съществуват в действителност, също следва да бъдат включени в делбата, което е и искането й, свързано с обжалване на постановеното от първостепенния съд решение. В съдебно заседание, след изслушване на заключение по назначена СТЕ, заявява, че е доволна от първоинстанционното решение, но не е оттеглила въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от П.Д.П., подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за нередовност на въззивната жалба поради липса на отправено искане и поради съдържащи се в нея твърдения относно обекти, които не са предмет на делбеното производство.Моли въззивния съд да прекрати образуваното въззивно производство. В съдебно заседание поддържа изразеното становище чрез явилия се пълномощник.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Страните в делбеното производство са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила на 29.01.1993г. решение, постановено по бр.д. № 206 / 1992г. на РС Разград. През време на брака същите са придобили с договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.02.1983г. жилище, представляващо апартамент № 1 в ЖК“Хаджи Димитър“, ет.1, състоящ се от три спални, хол, столова с ниша, мазе и гараж с общо застроена площ 148,47кв.м. с 26,13 % ид.части от общите части на сградата.

Спорът, пренесен във въззивното производство, е относно липсата или наличието на право на собственост и върху второстепенна сграда и навес, находящи се в същия имот, отразени в представената скица на сграда № 15-431651-31.08.2016г. и удостоверение за данъчна оценка от 10.08.2016г. Пред районния съд жалбоподателката е направила искане за включването им в делбата с молба с вх. № 10801 / 4.11.2016г., в срока за писмен отговор. В този смисъл неоснователно е възражението на въззиваемия, че такова искане се прави за първи път с въззивната жалба.

Във въззивното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът приема като изготвено от компетентно лице, след проверка и запознаване с материалите по делото и съответните технически служби. Изводът на вещото лице е, че площта на апартамента, мазето и гаража реално не е променена от закупуването на имота през 1983г. до настоящия момент. На 14.06.1993г. е издадено разрешение за строеж № 185 на името на П.Д. за преустройство на гаража в малка фурна. Строителството не е завършено и обектът не е въведен в експлоатация. В архива на Община Разград не са запазени проектите за жилищната кооперация и за преустройство на гаража във фурна. Площта на апартамента при замерване от в.л. е 119,64кв.м. с терасите, по кадастрална карта – 106,42кв.м., а според АДС № 3078 / 30.05.1983г. – 105,50кв.м. Гаражът при замерване от в.л. е с площ 33,20кв.м., от които гараж 24,60кв.м. и проход – 8,60кв.м.; по кадастрална карта неговата площ е 20кв.м., а според посочения АДС – 24,60кв.м. Разликата в площите се дължи на променящи се правила при ценообразуването през различните периоди. В договора за продажба на недвижим имот от 16.02.1983г., който съдържа общата площ на трите обекта, апартаментът е включен с площ 105,50кв.м., гаражът с проход към него е включен с площ 33,20кв.м. и избеното помещение – с площ 9,77кв.м. Спорните второстепенна сграда и навес съществуват в същия имот, в който са и апартаментът, мазето и гаражът. В груб строеж са и са застрашени от самосрутване. За същите липсват строителни книжа. Имотът, върху който се намират всички сгради, е общински. В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни обяснения, че второстепенната сграда и навесът са обекти, останали от предишните собственици на имота, притежавали го преди изграждането на сега съществуващата жилищна сграда. Постройките не са със самостоятелен характер и не са част от процесните апартамент, изба и гараж.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Установява се от събраните пред въззивния съд доказателства, че въпреки, че второстепенната сграда и навес съществуват в имота, в който са построени обектите – предмет на исковата молба, същите не са част от тях. Установява се, че разликата в площта на апартамента, мазето и гаража при тяхното замерване от вещото лице не се дължи на включване в площта им на допълнителни пристройки, а на променящи се правила при ценообразуването през различните периоди. Сградата и навесът не принадлежат на страните и като самостоятелни обекти – видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, същите не притежават самостоятелен характер. Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая земята е общинска и не се установява общината да е прехвърлила собствеността върху второстепенната сграда и навеса на страните с договора от 1983г. или в по-късен момент.

Предвид горните съображения, решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Исканията на жалбоподателя в представената пред въззивния съд писмена защита за търсене на наказателна отговорност на въззиваемия и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 6 000лв. не могат да бъдат предмет на настоящото производство, поради което не следва да се разглеждат.

Жалбоподателката претендира присъждане на разноските, сторени от нея във въззивното производство. Предвид изхода от правния спор обаче, такива не й се следват и искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № І / 16.12.2016г. по гр.д. № 1862 / 2016г. по описа на РС Разград.

Оставя без уважение искането на Е.Х.Г. за осъждане на П.Д.П. да й заплати сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

СЛ