РЕШЕНИЕ №24

В ИМЕТО НА НАРОДА

06.04.2017 г.

Година 2017

Град Разград

Разградски окръжен съд

на двадесети март

2017 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ:Валентина Димитрова

Ирина Ганева

При секретаря Д.Г.,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело №41 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.367 и сл.от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „Арон логистик”ЕООД,чрез пълномощник адв.Емилия Събева,посочена и като съдебен адрес срещу Решение №401/07.12.2016 год. ,постановено по гр.дело №747/2016 год.по описа на Разградски РС,с което съдът е уважил,предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като го е осъдил да заплати на ищците Ц.С.Ч. и Р.С.Ч. обща сума в размер на 635.81 лв. , представляващи консумативни разходи за: вода-10,10 лева; ел.енергия-22,70 лева и 603,01 лева за топлоенергия, за периода от м.ноември 2014г. до м.април 2015г., ведно със законна лихва, считано от 19.04.2016г. до окончателното плащане, както и сумата от 320 лева разноски по делото.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение,с искане за неговата отмяна и отхвърляне на ищцовите пертенции.Претендират се разноски.

Въззиваемите ,чрез пълномощника си адв.М.М. са депозирали в срок отговор на въззивната жалба.В него застъпват становище за неоснователност на същата,с искане атакуваното решение на РС да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивника,чрез пълномощника си поддържа подадената възизвна жалба,с искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на ищцовата претенция.

Въззиваемите,чрез своя повереник поддържат подадения отговор срещу въззивната жалба,с искане същата като неоснователна да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на решението на РРС.

Разградският окръжен съд,за да се произнесе съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да уважи предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД първостепенния съд е приел от правна страна,че същия е основателен и доказан.

При проверка на правилността на решението,РОС установи следното:

Ищците,физически лица, са предявили иск за осъждането на ответника“Арон Логистик“ООД,гр.Разград да им заплати сбора от сумите 10.10 лева,представляваща консумирана вода,22.70 лв.,потребена ел енергия и сумата 603.01 лв. топлоенергия за посочените в молбата периоди,които консумативни разходи,те,ищците са заплатили на дружествата доставчици,вместо задълженото лице-ответника,като ползвател на апартамент,находящ се в гр.Разград,собственост на тях ищците.Исковите суми се претендират , ведно със законна лихва, считано от 19.04.2016г.-датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното им заплащане. Заявява се и претенция за разноски.

Дружеството-ответник оспорва ищцовата претенция,с искане за отхвърлянето й ,претендира разноски,като възразява , че е ползвал жилището в процесния период,въз основа на сключен договор за наем на същото с трето за спора лице , „Глобул-консулт”ООД,на което дружество дължи и сумите за консумативни разходи,а не на ищците, легитимиращи се като собственици на апартамента.

Не се спори по делото,че жилището,което е ползвал ответника,като наемател по договор за наем от 01.09.2012г.,сключен с посоченото по-горе дружество е собственост на ищците.Не се спори и ,че за периодите за които са издадени съответните фактури от дружествата доставчици,съответно на вода,ел.енергия и топлоенергия ответникът е ползвал жилището и тези разходи са направени от него.Установява се от събраните останали писмени доказателства ,както и от назначената по делото СЧЕ,че не ползвателя,а ищците са заплатили на доставчиците съответните дължими суми,които са тези посочени в исковата молба.

Предвид изложеното от фактическа страна,от правна страна,РОС намери следното:

Ищците се явяват трето за договора за наем лице,заплатило режийните разходи,дължими от наемателя,сега ответник,поради което за тях е налице правен интерес от водения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД,тъй като не сочат правен интерес от плащането,който би бил основание претенцията им да се квалифицира като такава по чл.74 от ЗЗД.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното:

Заплащането от страна на ищците на чужди разходи ,представлява обедняване за тях и съответно спестяване на същите от страна на задълженото лице и обогатяването му със сумата,която третите за договора лица са заплатили.Исковата сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците,които вече са заплатили неговите задължения към фирмите доставчици.Както правилно е посочил и РС в случая, вътрешните отношения между ответника и неговия пряк наемодател-„Глобул-консулт”ООД-Разград не влияят на задължението му да върне на ищците сумите платени за извършени от него разходи,за които той безспорно е останал задължен.

В този смисъл несъстоятелни се явяват изложените в жалбата твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение на РС.При постановяването му са обсъдени твърденията и възраженията на страните,съобразени са всички събрани по делото доказателства и и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Водим от изложеното, Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №401/07.12.2016 год. ,постановено по гр.дело №747/2016 год.по описа на Разградски РС в производство по чл.59 от ЗЗД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДГ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.