РЕШЕНИЕ

№ 44 / 21.04.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети април, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 44 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П.Й.А. и С.С.А., подадена чрез пълномощник, против решение № 195 / 25.11.2016г. по гр.д. № 348 / 2016г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която са отхвърлени техните искове за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука с техния наследодател С. А., над размера 20 000лв. до претендирания такъв от 70 000лв. за всеки от тях. Жалбоподателите излагат оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон от районния съд при постановяване на решението. Молят въззивния съд да го отмени в обжалваната част, като вместо него постанови ново решение, с което да уважи в цялост предявените искове. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Дискра”ЕООД, подаден чрез пълномощник, в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди решението в обжалваната част. В съдебно заседание становището се поддържа от процесуалния представител на дружеството – въззиваем.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: П.А. и С.А. са майка и син, първата е съпруга, а вторият е син на С. А..

С. А. работел на длъжност шофьор на товарен автомобил в ответното дружество „Дискра“ЕООД, със сключен трудов договор № 91 / 7.05.2014г. Със заповед № 23 / 3.06.2014г. А. бил командирован за периода 3.06.2014г. – 1.08.2014г. да превозва товари до клиенти по маршрут България – Румъния – Унгария – Словения – Италия – Франция.

На 19.07.2014г. С. А. пътувал с поверения му товарен автомобил към клиент на територията на Франция, движейки се по магистрала А-8 в посока гр.Ница. Около 20,30ч. същия ден автомобилът претърпял пътно-транспортно произшествие, вследствие на което С. А. починал. Горните обстоятелства се установяват от представените в производството протокол № 6 / 2.10.2014г. за резултати от извършеното разследване на злополука и разпореждане № 26 / 21.10.2014г. на дл.лице на ТП на НОИ гр.Разград, с което настъпилото ПТП и причинената смърт на наследодателя на ищците е приета за трудова злополука. Проверяващия орган е отбелязал в протокола, че липсва информация за механизма на причиняване на ПТП. Отчетени са две нарушения на трудовото законодателство: работникът е командирован за срок повече от 30 дни без писмено искане от негова страна и при издаване на заповедта за командироване не са спазени част от изискуемите реквизити.

В исковата молба са изложени твърдения относно моралните страдания на ищците. Същите не са оспорени от ответника, поради което, обратно на извода на районния съд, въззивният съд приема, че следва да се считат за установени, въпреки че не са събрани доказателства в тази насока. Така П.А. и С.А. седмици наред отказвали да приемат случилото се. Ищците осъзнали, че С. ще трябва да живее без подкрепата, обичта и грижата на своя баща, а П. ще трябва сама да осигурява прехраната си. С. изпаднал в голяма депресия, не искал да се среща с приятелите си, отказвал да се храни пълноценно. Двамата изпитали шок при гледката на овъгленото тяло на С. А..

Горните факти са относими към оплакванията, изложени във въззивната жалба. Доколкото ответникът „Дискра“ЕООД не обжалва постановеното решение в уважената част, с която районният съд не е приел за доказано направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и проявена груба небрежност от страна на работника, останалите събрани доказателства – медицинска документация, съставена от френски лекари и справки от „Тикоми България“ООД са неотносими към предмета на въззивното обжалване.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. В съдебната практика безпротиворечиво са приема, че в тежест на пострадалия е да докаже вредите, като при доказаност и на останалите елементи от фактическия състав на увреждането, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

В разглеждания случай, със съставянето на протокол № 6 / 2.10.2014г. за резултати от извършеното разследване на злополука и издаване на разпореждане № 26 / 21.10.2014г. на дл.лице на ТП на НОИ гр.Разград е установен характера на злополуката, настъпила със С. А. като трудова и причинно-следствената връзка на настъпилата смърт с изпълнението на възложените му трудови функции във връзка със заповедта за командироване. От горното следва, че предявените искове са доказани по основание.

Предметът на въззивното обжалване е свързан с определянето на техния размер. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, като е отчел липсата на доказателства, подкрепящи извода за по-висок размер на обезщетение от сумата 20 000лв. за всеки от ищците и предвид житейски обичайното и нормалното в отношенията между членовете на едно семейство, районният съд е приел горния размер като справедливо обезщетение за прертърпените душевни страдания от П.А. и С.А. вследствие смъртта на С. А.. В тази насока, като неоспорени от ответника и подкрепящи изводите на районния съд, изведени от житейските правила и норми, следва да се вземат предвид обстоятелствата, изложени от ищците в исковата молба относно претърпените от тях душевни болки и страдания: седмици наред отказвали да приемат случилото се; било им трудно да осъзнаят, че С. ще трябва да живее без подкрепата, обичта и грижата на своя баща, а П. ще трябва сама да осигурява прехраната си; С. изпаднал в депресия, не искал да се среща с приятелите си, отказвал да се храни пълноценно; двамата ищци изпитали шок при вида на овъгленото тяло на своя съпруг и баща. Липсват данни относно факта дали ищците и техния наследодател са живели в едно домакинство, както и дали само наследодателят е осигурявал издръжка за семейството. Така, при липса на данни, установяващи болки и страдания извън житейски установените в случай като настоящия, въззивният съд споделя направения на основание чл.162 ГПК от районния съд извод за справедлив размер на обезщетение за всеки от ищците в размер на 20 000лв. Ищците са поискали пред районния съд допускане на гласни доказателства, но въпреки дадената им възможност, не са водили свидетели и не са ангажирали други доказателства за установяване на по-висок размер на обезщетението за претърпените от тях неимуществени вреди. По възражението за допуснати от КРС процесуални нарушения, довели до непълнота на доказателствата, окръжният съд се е произнесъл в подготвителното заседание, приемайки, че действията на КРС във връзка с изслушване на свидетели не са довели до нарушаване на защитата на правата на ищците, което не е наложило допускане до разпит в условията на чл.266 ал.3 ГПК на свидетели във въззивното производство..

Оплакването във въззивната жалба, че определеният размер на присъдените обезщетения не съответства на такива от същия характер, присъдени по други дела, е неоснователно. В различните фактически хипотези при различните дела е налице различие при определянето на размера. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, са трайно и безпротиворечиво определени в задължителната съдебна практика, но размерът на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. В разглеждания случай, районният съд правилно е установил размера на обезщетенията, предвид установените в това съдебно производство факти и обстоятелства. Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съобразно изхода от правния спор, не са налице основания за отмяна на решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски, направени пред КРС, съобразно отхвърлената част от исковете..

Страните претендират присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. Предвид изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателите не се следват деловодни разноски. Въззиваемият е направил разход в размер 3 600лв. за заплащане на възнаграждение на представляващия го адвокат. Предвид изхода от въззивното производство и на основание чл.78 ал.3 ГПК П.А. и С.А. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Дискра“ЕООД сумата 3 600лв. за направени деловодни разноски във въззивната инстанция. Държавна такса за въззивно обжалване не се дължи, защото жалбоподателите са освободени от заплащане на такива при дела с предмет трудов спор, а изходът от въззивния контрол е в полза на въззиваемия.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 195 / 25.11.2016г. по гр.д. № 348 / 2016г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която са отхвърлени исковете на П.Й.А. и С.С.А. за осъждане на „Дискра“ЕООД да им заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука с техния наследодател С. М. А., над размера 20 000лв. до претендирания такъв от 70 000лв. за всеки от тях.

Осъжда П.Й.А. и С.С.А. да заплатят на „Дискра“ЕООД сумата 3 600лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ