РЕШЕНИЕ
№ 28 / 25.04.2017г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На трети
април, две хиляди и седемнадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Л.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД №
45 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Строймонтаж”ЕАД,
представляван от П.Изворов, подадена чрез пълномощник, против решение № 431 / 16.12.2016г.,
постановено по гр.д. № 1517 / 2016г. по описа на РС Разград, с което са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от същия искове против Ц.И.Ц. и М.П.Д.
за прогласяване по реда на чл.135 ал.1 ЗЗД на недействителност по отношение на
ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в НА № 154,
т.5, рег. № 6283, дело № 860 от 25.09.2015г. на нотариус с район на действие РС
Разград досежно 1 / 2 ид.ч. от имота и в условията на евентуалност за обявяване
на нищожност на същия договор поради накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26 ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят излага възражения за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт и моли въззивния съд да го отмени, като вместо това
прогласи относителната недействителност по отношение на ищеца на договора за
покупко-продажба до 1 / 2 ид.ч. от имота, а в условията на евентуалност да
обяви нищожност на същия поради
накърняване на добрите нрави. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
явилия се пълномощник.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответниците
Ц.И.Ц. и М.П.Д. не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание М. П.Д.
поддържа становище чрез своя процесуален представител за неоснователност на
жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: От м.януари, 2015г. Ц.Ц. започнал работа на длъжност
шофьор в „Строймонтаж“ЕООД. С присъда № 91 / 18.02.2016г. по НОХД № 584 /
2015г. на РРС, влязла в сила на 26.04.2016г., Ц. е признат за виновен в
извършване на 4.02.2015г. в гр.Разград на престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“,
наложено му е съответно наказание и на основание чл.45 ЗЗД е осъден да заплати
на пострадалото лице „Строймонтаж“ЕООД обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 29 681,50лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 4.02.2015г., до окончателното изплащане. Издаден е изпълнителен
лист и е образувано изпълнително производство. Установява се от приложеното
досъдебно производство, че материалите по разследването са предявени на
пълномощника на Ц. на 30.07.2015г., а съдебното производство по внесения
обвинителен акт срещу него е образувано на 4.09.2015г.
В предходен момент, на
23.06.2014г. ответниците Ц.Ц. и М.Д. са придобили в съсобственост при равни
права недвижим имот – жилище, находящо се в гр.Разград, ЖК“Орел“ бл.22 вх.А,
ет.5 ап.14, за сумата 26 000лв. Парите са прехвърлени на продавача от
банковата сметка на М.Д.. Прехвърлителната сделка е оформена с НА № 154, т.2,
рег. № 2073, дело № 258 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Разград за
покупко-продажба на недвижим имот. След закупуването, отв.Ц.Ц. е вложил за
ремонт свои парични средства в размер 5 000 – 6 000лв., което се
установява от отговорите на зададените му по реда на чл.176 ГПК въпроси. По
делото няма спор между страните, че в момента на закупуване на жилището
ответниците са живеели съвместно, на съпружески начала. Установява се от
представените писмени доказателства и че от съвместното си съжителство двамата
ответници имат две деца, родени през 2012г.
На 25.09.2015г. Ц.Ц. продал
своята 1 / 2 ид.ч. от жилището на другия съсобственик М.Д., за сумата
6 000лв. Сделката е оформена с НА № 154, т.5, рег. № 6283, дело № 860 /
2015г. на нотариус с район на действие РС Разград за покупко-продажба на
недвижим имот. От назначената и приета от районния съд съдебно-оценъчна
експертиза се установява, че към момента на продажбата пазарната стойност на
имота е 32 000лв., съответно стойността на 1 / 2 ид.ч. е 16 000лв.
По делото не се спори, че във
връзка с образуваното изпълнително производство с кредитор „Строймонтаж“ЕООД и
длъжник Ц.Ц., кредиторът не може да се удовлетвори за вземането си, поради
липса на други имущества, собственост на ответника Ц..
Спорните обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на спора, са дали към момента на продажбата –
25.09.2015г. ответниците са били във фактическо съжителство и дали М.Д. е
знаела, че със сделката, сключена между тях, се увреждат интересите на
„Строймонтаж“ЕООД. В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба за
необоснованост на направените от първостепенния съд фактически изводи, поради
несъобразяване с всички представени по делото доказателства и липса на тяхната
съвкупна преценка. Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща
се в решение № 270 / 19.02.205г. по гр.д. № 7175 / 2013г. на ВКС, ІV г.о., фактическото
местоживеене на физическо лице към даден момент може да се установява с всички
допустими доказателствени средства. В приложеното към настоящото дело ДП №
330ЗМ-140 / 2015г. на ОДМВР – Разград се съдържа характеристична справка №
1873р-10540-1 / 23.07.2015г. (л.43), изготвена от полицейски инспектор по
искане на разследващ полицай, в съдържанието на която е отразено, че към
момента на изготвяне на справката Ц.Ц. живее в собствено жилище на адрес:
гр.Разград, ЖК“Орел“ бл.22 вх.А, ап.14, заедно с М.Д. и двете им деца.
Справката е годно доказателствено средство, изготвена от държавен орган, в
кръга на правомощията му – изготвянето й е възложено по реда на чл.52 ал.1 т.3
НПК, поради което следва да се кредитира наред с останалите събрани
доказателства относно факта на съвместното съжителство на двамата ответници. Протоколите
за извършени процесуално-следствени действия
с участието на Ц. също съдържат посочване на горния адрес като негово
местоживеене при снемане на самоличността му. В подкрепа на извода, че Ц.Ц. и М.Д.
са били във фактическо съжителство от момента на закупуване на жилището през
2014г. до лятото на 2016г., са и показанията на св.Николай Велчев – ръководител
на звено в дружеството – ищец. Свидетелят заявява, че когато Ц. е постъпил на
работа в „Строймонтаж“ООД (м.януари, 2015г.), му е споделил, че има жена и
близнаци, с които живеят заедно. След напускането му (м.февруари, 2015г.),
свидетелят е виждал заедно двамата ответници с техните деца в парка, в
магазините и на други места в града. Въпреки, че свидетелят е в установена
връзка със страна по делото – служител е в „Строймонтаж“ООД, съдът кредитира
показанията му и преценява същите като обективни, предвид обстоятелството, че твърденията
му кореспондират с характеристичната справка, изготвена от полицейския орган още
преди образуване на гражданското дело. В противоречие с горните доказателства
са показанията на св.Ш. Й. – майка на отв.М.Д., която твърди, че двамата са
живели заедно до м.декември, 2014г., след което са се разделили. Отчитайки
близката родствена връзка между свидетеля и ответницата, както и
обстоятелството, че показанията на Т.Й. не се подкрепят от други събрани в хода
на делото доказателства, въззивният съд не кредитира нейните твърдения и я
приема като заинтересована от изхода на делото в полза на втория ответник. Предвид
изложеното, съдът приема, че към 25.09.2015г. – датата на продажбата на
1/2ид.ч., двамата ответници са съжителствали съвместно в закупения от тях
апартамент
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично
основателна. Съгласно практиката със задължителен характер, съдържаща се в решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., на ВКС, IV г. о.
и
цитираните в него решение №
106 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 97 от
08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011 г. І г.о. ВКС и решение № 198 от 10.08.2015
г. по гр.д. № 5252/20141 г. ІV г.о. ВКС, начинът на съединяване на искове
зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на
искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението,
които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност – ако сделката е
нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на
друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия през
по-леките. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа
основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока и ако
сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към
разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването и без или
извън надлежно учредената представителна власт.
Приложена към настоящия случай,
горната практика налага разглеждането на предявените от ищеца искове в
условията на евентуалност, в поредност: обявяване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2015г. за нищожен поради накърняване
на добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 т.3 ЗЗД и след това обявяване на
недействителността му спрямо ищеца поради увреждането му като кредитор на
ответника, на основание чл.135 ал.1 ЗЗД, ако първият иск бъде отхвърлен като
неоснователен. Районният съд не е спазил горния процесуален ред, но доколкото е
разгледал по същество и двата предявени иска, допуснатото процесуално нарушение
не е съществено, тъй като ищецът е получил решение по всички предявени от него
искове.
Предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба,
обективиран в НА № 154, т.5, рег. № 6283,
н.д. № 860 / 2015г. на нотариус с район на действие РС Разград, поради
накърняване на добрите нрави, е неоснователен. В съдебната практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 24 / 9.02.2016г. по гр.д. № 2419
/ 2015г. на ІІІг.о. на ВКС, са приети
критерии за определяне на степента на нееквивалентност на разменените престации
и правните последици за действителността на сделките в зависимост от
нееквивалентността. Само наличието на нееквивалентност между престациите не е достатъчно,
за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно
неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил
унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. В настоящия процес такъв иск не е предявен и не
се твърди подобен порок. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и
практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение,
тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В настоящия случай следва да се
съобрази обстоятелството, че договарящите страни са фактически съжителници и
имат общи две деца, т.е. в близки отношения, между които може да се постигне
договорка за цена, различаваща се от средната пазарната стойност на имота. Отделно
от това, ответникът Ц. е вложил средства и труд за ремонт на жилището, след
неговото закупуване. От горното следва, че в разглеждания случай
покупко-продажбата на 1/2ид.ч. от апартамента на цена малко повече от два пъти и
половина по-ниска от пазарната стойност на имота попада в първата хипотеза и
следователно не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите
нрави. Искът против двамата ответници следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който в тази част следва да бъде потвърден.
Горният извод налага
разглеждането на следващият предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. За
да бъде уважен, следва да се установи кумулативното наличие на следните
елементи на сложния фактически състав: 1/ вземане на ищеца срещу ответника, от
което ищецът извежда качеството си на кредитор; 2/ действие, увреждащо
кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се
затруднява удовлетворяването на кредитора; 3/ длъжникът и неговият контрахент
да са знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.
В конкретния случай настоящият състав намира,
че са налице описаните предпоставки за възникване в полза на ищеца на
потестативното право по чл.135 ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод, настоящата
инстанция съобрази относно първия елемент от фактическия състав, че вземането,
с което ищецът обосновава качеството си на кредитор на ответника Ц.Ц.,
произтича от непозволено увреждане. Налице влязла в сила присъда, която
съгласно чл.300 ГПК е задължителна за настоящия състав относно уважения в
цялост граждански иск в наказателния процес. С влязлата в сила присъда № 91 / 18.02.2016г.,
постановена по НОХД № 584 / 2015г. на РРС, ответникът Ц.Ц. е осъден за заплати
на ищеца „Строймонтаж“ООД сумата 29 681,50лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от престъплението,
за което е осъден, ведно със законната лихва. Следователно, вземането на ищеца
е безспорно установено със сила на пресъдено нещо. С оглед произхода на
вземането – обезщетение за вреди от непозволено увреждане, следва да се приеме,
че същото е възникнало към датата на деликта – 4.02.2015г., тъй като именно
тогава са нанесени вредите. При деликт по чл.45 ЗЗД обезщетението се дължи не
от датата на завеждане на иска в съда или от датата на влизане в сила на
осъдителния съдебен акт, а от датата на увреждането по смисъла на чл.84 ал.3
ЗЗД. Следователно, към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба
на 1/2ид.ч. от апартамента – 25.09.2015
г., вземането на ищеца вече е било възникнало.
По отношение на втория елемент
от фактическия състав, съдът съобрази следното: в установената съдебна практика
(напр. решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение
№ 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III, Решение № 149 от
12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК) се приема, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, засягащ права,
които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора. Всяка прехвърлителна сделка, е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява имуществото на последния, служещо за общо
обезпечение на кредитора. В случая, с прехвърлителната сделка на 1/2ид.ч. от
правото на собственост върху процесния апартамент, Ц. е намалил своето
имущество и кредиторът не може да се удовлетвори от друго такова.
Относно третия елемент от фактическия
състав: безспроно е знанието на Ц. относно факта на увреждане на имуществените
права на „Строймонтаж“ООД, с прехвърлянето на притежаваното от него имущество
на втория ответник М.Д.. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. В случая, сделката е
извършена след образуване на наказателното производство за извършеното от Ц.
ПТП, с което е причинил имуществени вреди на ищеца. Посочено бе по-горе, че
материалите от разследването са му предявени на 30.07.2015г., т.е. по-малко от
два месеца преди сключване на прехвърлителната сделка, а обвинителен акт е
внесен в съда на 4.09.2015г. – 20 дни преди сключване на сделката. При това
положение за съда се налага извод, че Ц. е бил наясно с увреждащия кредитора
характер на прехвърлителната сделка, още повече, че същият не е притежавал
друго имущество, от което да бъде удовлетворен кредиторът за своето имуществено
право спрямо него.
Въззивният съд приема за
положителен отговорът на спорния въпрос за знанието на втория ответник М.Д. за
увреждането на кредитора. Районният съд се е позовал на задължителна съдебна
практика, съдържаща се в решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4606/2014 г., IV г. о. В решението са изложени съждения, че за да е налице
знание за увреждане, не е необходимо лицето, с което длъжникът е договарял, да
познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви
обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и
задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които
произтича вземането на кредитора. Например знание, че длъжникът е направил
катастрофа или е съден за престъпление – без значение е каква е катастрофата
или престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите. Обстоятелствата, от
които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг
лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното
само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника.
Презумпцията по чл.135 ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но
наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията, например
съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, имат значение и
ако бъдат доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за
наличието на знание, като естеството на съществуващата фактическа близост
определя естеството на узнатите обстоятелства.
Приложена към настоящия случай,
горната съдебна практика обуславя извод за знание у М.Д. за увреждането на
кредитора. Установи се от събраните по делото доказателства, че към момента на
продажбата – 25.09.2015г., ответниците са били във фактическо съжителство,
полагали са общи грижи и са издържали съвместно двете си деца. При това
положение Д. е била наясно с воденото срещу Ц. наказателно производство (същият
е получавал призовки и се е явявал пред разследващите органи, а по-късно – и
пред съда) и с имуществените последици от признаването му за виновен в
извършване на престъплението, за което е обвинен. Естеството на фактическата
близост – съвместно съжителство и отглеждане на общи деца, определя знанието на
Д. за горните обстоятелства.
Налице са всички предпоставки
на чл.135 ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения иск. Поради несъвпадение на горните
изводи с крайния извод на районния съд, решението в частта, с която искът по
чл.135 ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено ново, с което сключеният договор за покупко-продажба на 1/2ид.ч. от
имота бъде обявен за недействителен по отношение на „Строймонтаж“ООД.
Решението следва да бъде
отменено и в частта, с която в полза на М.Д. са присъдени деловодни разноски,
направени пред районния съд, в размер 155лв. В същото време ищецът е направил
разноски пред РРС в размер 50,61лв. за внесена ДТ, внесъл е депозит за вещо
лице в размер 396,06лв. В случая следва да се вземе предвид, че исковете са
предявени в условията на евентуалност. По аргумент от чл.78 ал.1 и 3 ГПК,
разноските на всяка страна се присъждат съобразно изхода от спора, а в случая
изходът от спора като краен резултат е в полза на ищците, предвид уважаването
на разгледания в условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ал.1
ЗЗД. Ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят направените в
първоинстанционното производство разноски в общ размер 446,67лв.
Страните претендират присъждане
на направените пред въззивния съд деловодни разноски. „Строймонтаж“ЕООД е
внесъл ДТ за обжалване в размер 25,31лв. и съобразно изхода от правния спор Ц.Ц.
и М.Д. следва да бъдат осъдени да му заплатят този разход във въззивното
производство. Предвид крайния изход от спора, на въззиваемите не се дължат
разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Потвърждава решение № 431 /
16.12.2016г., постановено по гр.д. № 1517 / 2016г. по описа на РС Разград в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
"Строймонтаж"ЕАД против Ц.И.Ц. и М.П.Д. иск с правно основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 154, т.5, рег. № 6283, дело № 860 / 2015г.
на нотариус с район на действие РС Разград.
Отменя решение № 431 /
16.12.2016г., постановено по гр.д. № 1517 / 2016г. по описа на РС Разград в
частта, с която е отхвърлен предявеният от "Строймонтаж"ЕАД против Ц.И.Ц.
и М.П.Д. иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено,
че по отношение на ищеца е недействителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 154, т.5, рег. № 6283, дело № 860 / 2015г. на нотариус с район на
действие РС Разград, с предмет прехвърляне на 1/2 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.504.137.25.14 по КККР на гр.Разград,
находящ се в сграда с идентификатор 61710.504.137.25, разположена в поземлен
имот с идентификатор 61710.504.137, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, със застроена площ от 56.02кв.м./петдесет и шест цяло и две стотни
квадратни метра/, състоящ се от: дневна, спалня, кухня и сервизни помещения,
брой нива: 1/едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
обект с идентификатор 61710.504.137.25.13 и обект с идентификатор
61710.504.137.25.15, под обекта: обект с идентификатор 61710.504.137.25.11, над
обекта: обект с идентификатор 61710.504.137.25.17, заедно с принадлежащото му
избено помещение №14, с полезна площ от 5.53кв.м., при граници за избеното
помещение: коридор, изток-избено помещение №13 на жилище №13, запад-избено
помещение №15 на жилище №15, горе-първи жилищен етаж, както и 5.53%/пет цяло и
петдесет и три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото; както и в частта,
с която „Строймонтаж“ЕАД е осъден да заплати на М.Д. деловодни разноски в
размер 155лв., като вместо това постановява:
На основание чл.135 ал.1 ЗЗД
обявява за недействителен спрямо „Строймонтаж“ЕАД договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 154, т.5, рег. № 6283, дело № 860 / 2015г. на нотариус с район на
действие РС Разград, с който Ц.И.Ц. е прехвърлил на М.П.Д. собствената си 1/2
идеална част от недвижим имот с административен адрес гр.Разград, ЖК“Орел“
бл.22 вх.А ет.5 ап.14, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.504.137.25.14 по КККР на гр.Разград, находящ се в сграда с
идентификатор 61710.504.137.25, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.504.137, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, със застроена
площ от 56.02кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня и сервизни помещения,
заедно с принадлежащото му избено помещение №14, с полезна площ от 5.53кв.м.,
както и 5.53% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото.
Осъжда Ц.И.Ц. и М.П.Д. да
заплатят на „Строймонтаж“ЕАД сумата 446,67лв. за направените деловодни разноски
пред РС Разград.
Осъжда Ц.И.Ц. и М.П.Д. да
заплатят на „Строймонтаж“ЕАД сумата 25,31лв. за направените деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.