Р Е Ш Е Н И Е № 31
Гр. Разград, 19. 04. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети април
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря С. Л. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 49 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.К. Р., С.Н.А., Ю.А.,
И.К.А., Ф. Н.Ю. чрез
пълномощник против Решение № 12/ 18.
01. 2017 г. по гр. д. №
287/ 16г. по описа на ИРС, в частта, с която съдът е отхвърлил
като неоснователни предявените от тях искове срещу Д.А.К. и Т.
А.К. за обявяване недействителност – нищожност, поради липса на
съгласие, предмет, форма и представителна власт на Пълномощно
протокол № 14075/ 05. 03. 1996 г. на
7-ми нотариус Халис Шекер от Р Турция
и обявяване за недействителен – нищожен, поради липса на съгласие,
предмет, накърняване на добрите нрави
и липса на представителна власт Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 160, т. 7, рег. № 2241, дело № 241 от 29. 05. 01 г. на нотариус с рег. № 254 на НК. Със същото решение съдът е прекратил производството в
частта, с която се иска да бъде отменен
нот. акт № 160, т. 7, рег. № 2241, дело № 241 от 29. 05. 01 г. на нотариус с рег.
№ 254 на НК, като недопустимо. В жалбата се излагат
доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни
изводи не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Жалбоподателите
молят съда да постанови решение,
с което да отмени първоинстанционното в обжалваната част и да постанови друго,
с което да уважи исковете им.
Въззиваемите Д.А.К. и Т. А.К. не са депозирали писмен
отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Правото на собственост на наследниците на К. Ю. С. върху двата процесни недвижими
имота – нива от 8, 400 дка, съставляваща имот
№ 026025 и нива с площ от 7, 980 дка , съставляваща имот № 030012 по
плана за земеразделяне на землището на
с. Лъвино, общ. Исперих е възстановено с план за земеразделяне с Решение №
01ЛАВ/ 01. 09 1998 г. на ПК гр. Исперих.
Страните не спорят и е безспорно
установено
от събраните по делото писмени
доказателства, че ищците, като наследници на К. Ю.
С. са били съсобственици на тези земеделски земи. С нотариално заверено
пълномощно №
14075 от 05. 03. 1996 г. на Юксел Гюлер – пом.
нотариус при Халис Шекер – 7-ми нотариус в Бакъркьой, Р Турция наследниците на К. Ю.
С. – С. Н. С., Ю.
А., И.К.А. и Н.К.Ю.
упълномощили А. К. – наследодател на
ответниците да се разпорежда със земеделските им земи в землището на с. Лъвино,
вкл. и да договаря сам със себе си. Въз основа на същото пълномощно, А. К. с
нот. акт за покупко-продажба № 160, т. VІІ, рег. №2241, дело № 241/ 2001
г. на нотариус с рег. № 254 на НК е прехвърлил
правото на собственост върху процесните земеделски
земи, продавайки ги на себе си.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната
част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които
е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК. Спорен пред настоящата инстанция
е въпросът дали сключеният с нот. акт № 160, т. VІІ, рег. №2241, дело № 241/
2001 г. на нотариус с рег. № 254 на НК договор
за покупко-продажба е действителен, предвид наличие на надлежна представителна
власт на договарящия А. Н. К.. Въззивниците оспорват валидността на нотариално завереното
пълномощно № 14075 от 05. 03. 1996 г. на
Юксел Гюлер – пом. нотариус при Халис
Шекер – 7-ми нотариус в Бакъркьой, Р Турция, с което
е изповядана сделката, поради липса на форма, предвидена в чл. 37 от ЗЗД, тъй
като нямало апостил, съгласно изискванията на
Хагската конвенция от 1961 г., като твърдението им е,
че за да има то действие - следва да е легализирано по реда, предвиден в Конвенцията.
Според чл. 1, ал. 2, б. d от Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове/т.
нар. Хагска конвенция/, към която България и Турция са присъединени, Конвенцията
се прилага по отношение на официалните заверки, като записвания в регистър или
удостоверяване на дата или подпис върху частен документ, поради което намира
приложение и по отношение легализация чрез формалната процедура по чл. 3, ал. 1
от нея и по отношение на процесното пълномощно, което попада
в приложното поле на посочените актове. Това изискване, според чл. 3, ал. 2 отпада тогава, когато между България и
държавата, в която документите са издадени е налице двустранен договор за
правна помощ, предвиждащ по-облекчен режим за легализация в сравнение с
Конвенцията, водещ до директното им признаване в случаите, когато документите
имат административен печат от съд или друго държавно учреждение или са заверени
от нотариус. Между Република България и Република Турция действа и към настоящия момент Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела,
ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г. - ДВ, бр. 20 от
9.03.1976 г. издаден от Министерството на външните работи, обн.,
ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г., който в чл. 1, ал. 2 изключва необходимостта от
провеждане на процедура по легализация на документи в обхвата на Конвенцията,
тъй като предвижда, че гражданите на всяка от договарящите държави имат
свободен достъп до съдилищата, прокуратурата и нотариатите и може да участвуват
като ищци и ответници в процеси при същите условия и същите формалности, както
нейните граждани. Предвид изложеното, съдът приема, че нотариално завереното
пълномощно от 05. 03. 1996 г. издадено
от Юксел Гюлер – пом.
нотариус при Халис Шекер – 7-ми нотариус в Бакъркьой, Р Турция и без легализация чрез поставен апостил по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Конвенцията
отговаря на изискванията за форма и е действително на територията на РБългария и може да породи правни последици. Наследодателят
на ответниците А. Н.ов К. , сключвайки договора за
покупко-продажба, обективиран с нот. акт № 160, т.
VІІ, рег. №2241, дело № 241/ 2001 г. на
нотариус с рег. № 254 на НК е действал с надлежно учредена представителна
власт, поради което и сделката е действителна.
Като е стигнал до същия краен извод, но по други съображения, районният съд, е постановил законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл.
272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОВЪРЖДАВА
Решение № 12/ 18. 01. 2017 г. по гр. д. № 287/ 16г. по описа на
Исперихския РС,
в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от С.К. Р., С.Н.А., Ю.А., И.К.А., Ф. Н.Ю. искове срещу Д.А.К. и Т. А.К. за обявяване недействителност – нищожност, поради липса на съгласие,
предмет, форма и представителна власт на Пълномощно протокол
№ 14075/ 05. 03. 1996 г. на Юксел Гюлер –
пом. нотариус на
7-ми нотариус Халис Шекер от Р Турция
и обявяване за недействителен – нищожен, поради липса на съгласие,
предмет, накърняване на добрите нрави
и липса на представителна власт Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 160, т. 7, рег. № 2241, дело № 241 от 29. 05. 01 г. на нотариус с рег. № 254 на НК.
В останалата част, като необжалвано решението е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЛ