Р Е Ш Е Н И Е № 24

Гр.Разград, 10. 07. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Д. Георгиева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 62 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба Б.М.Х. против Прокуратурата на РБългария. Ищецът твърди, че вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 23/ 2009 г. по описа на ОСлО при ОП Разград, по което е образувано нох дело № 305/2010г. на ОС гр. Търговище, което е приключило окончателно на 29. 03. 2016 г. с влязла в сила оправдателна присъда, е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени от него болки и страдания, разстройство на физическото и психическото му здраве, злепоставяне пред обществото и накърняване на професионалната му репутация. Претендира заплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от ответника за периода от 09. 09. 10 г. 29. 03. 2016 г. в размер на 35 000 лв. и законната лихва от 29. 03. 2016 г. до окончателно изплащане на сумата.

Депозиран е писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБългария. В отговора се излагат съображения, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер, както и че претендирания от ищеца размер на обезщетение е неоснователно завишен. Не е доказана причинната връзка между влошаване на здравословното състояние на ищеца и воденото наказателно производство срещу него. Прави възражение в съд.заседание, че наказателното производство е продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата. Публикациите в пресата не съдържат изявления на прокуратурата, поради което и последната не следва да носи отговорност за наличието на тези статии.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че е строителен техник по професия. Бил регистриран като ЕТ „Бетис-Б.Х.“ и извършвал строителни дейности на различни физически и юридически лица. Във връзка с възложената му работа от Областна администрация Разград с Постановление от 09. 09. 2010 г. на ОП Разград ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление за това, че през периода 03. 08. 2009 г. – 11. 08. 2009 г. в област Разград /гр. Разград, с. Липник, с. Стражец/ в условията на продължавано престъпление е подпомогнал /представил проект и участвал при окончателното изготвяне и подписване на документите/ Н.Б.А.като длъжностно лице – Областен управител на Разградска област, да състави официални документи /на 03. 08. 09 г. за ремонт на джамия с. Липник, обл. Разград Протокол № 1 за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове работи и Протокол № 2 по протокола за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове СМР и протокол за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове СМР; на 11. 08. 09 г. за ремонт на джамия – обект с. Стражец, обл. Разград Протокол № 1 за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове работи и Протокол № 2 по протокола за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове СМР и протокол за замяна за установяване завършеното и за заплащане на натуралните видове СМР, в които удостоверил неверни обстоятелства, че е извършена проверка на място за извършените СМР от изготвилите протокола; че са извършени посочените в протоколите СМР, предвид установените в протоколите количества и цена, като с документите са надактувани в цени и количества СМР: за обект с. Липник 11 111, 14 лв.; за обект с. Стражец – 30 925, 41 лв.; общо в размер на 42 036, 55 лв. с цел да бъдат използвани тези документи /като основание за заплащане на посочените СМР в тях/, като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. След проведено разследване, през м. ноември на 2010 г. е бил внесен обвинителен акт от ОП Разград в ОС Разград, а впоследствие след отвод на съдиите от този съд, изпратено от ВКС за разглеждане в ОС Търговище, срещу ищеца и други обвиняеми със същите обвинения, които са му били повдигнати с постановлението на ОП Разград от 09. 09. 2010 г. С влязла в сила на 29. 03. 2016 г. Присъда № 5/ 21. 05. 2015 г. по нохд № 96/ 2015 г. по описа на АС Варна ищецът е бил призната за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представени са и приложени по делото копия от статии, публикувани в интернет сайтове на регионалният вестник „Екип 7”, Darik news Шумен, в които е отразено, че е внесен обвинителен акт в ОС Разград, а впоследствие в ОС Търговище против ищеца и други подсъдими по същото дело, както и за хода на съдебното производство.

По делото са разпитани свидетелите Е. Х. и Р. Х. – дъщеря и съпруга на ищеца. Според показанията на св. Е. Х., образуваното наказателното производство се отразило много тежко на баща й. Когато му повдигнали обвинение, бил много притеснен. Променил се. Изпитвал голяма тревожност и притеснение, станал по- затворен, избухлив, раздразнителен. Тревожел се, че може да бъде осъден и да влезе в затвора. Притеснявали го публикациите за делото в пресата. Влошило се здравето му, започнал да вдига кръвно, преди делото страдал от диабет, но се влошило състоянието му.

Св. Р. Х. също дава показания, че образуваното наказателното производство се отразило много тежко на съпруга й. Изпитвал голяма тревожност и притеснение, че може да го осъдят ефективно и да влезе в затвора. Станал по - затворен, избухлив, раздразнителен. Влошило се здравето му, чувствал напрежение, влошил се съня му. Преди наказателното производство имал здравословни проблеми, но след това се влошило още повече здравословното му състояние. Усложнили се хипертоничната му болест, диабета, от който страдал, от диабета получил увреждане на крайниците. Наложило се да приема повече лекарства, да престоява в болница. Получил световъртеж. Периодично приемал успокоителни медикаменти.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза по молба на ищеца. Експертизата е дала заключение въз основа на приложените по делото и събрани писмени доказателства - Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград, амбулаторни листи, магнитно- резонансно изследване и преглед на ищеца. Установено е, че страда от: 1. Заболяване на сърдечносъдовата система – Стенокардия; Хипортонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; Артериаална хипертония; 2. Заболяване на ендокринната система – Неинсулинозависим захарен диабет / с неврологични усложнения и ретинална съдова оклузия/; 3. Заболяване на нервната система – Последици от други и неуточнение мозъчносъдови болести; ЦОНС; 4. Дегенативно заболяване на шийни прешлени – Спондилоза на ниво С3-С4. Тези заболявания е възможно да са се обострили в следствие на стреса от образуваното наказателно производство. Констатирано е в медицинската документация, че през изминалите 5-6 години ищецът е имал оплаквания – тревожност, напрегнатост, световъртеж, дезориентираност, нарушение на мозъчното кръвоснабдяване, което може да е следствие на психоемоционална натовареност. Според вещите лица, ищецът е преживял Смесено-тревожно-депресивно разстройство, за което е приемал психотропни медикаменти.

Във връзка с възражението, направено от прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата, са приложени всички протоколи от проведените съдебни заседания по делото. Ищецът заявява, че нито веднъж НОХД №305/2010 г.по описа на ТОС не е било отложено по причина, зависеща от него.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконно обвинение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че след като е бил обвинен за това, че през периода 03. 08. 2009 г. – 11. 08. 2009 г. в област Разград в съучастие като помагач е извършил престъпление по чл. чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ищецът с влязла в сила присъда е бил признат за невинен да е извършил престъплението и бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Обвинението му е било повдигнато с Постановление от 09. 09. 2010 г. на ОП Разград, а оправдателната присъда е влязла в сила на 29. 03. 2016 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ, Съдът счита, че от събраните доказателства се установява, че са налице основанията на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и държавата отговаря за претърпените от ищеца Х. неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение в това, че е извършил престъпление. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Тази отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление срещу ищеца и наказателното производство е приключило с присъда, с която е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. В този смисъл възражението на прокуратурата, че наказателното производство продължило в съдебната фаза много дълго и поради тази негова продължителност се следва изключване или намаляване отговорността на държавата е необосновано, още повече, че от приложените протоколи от проведените съд. заседания по делото, не се установява поведението на ищеца да е станало причина за отлагането му.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки, душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия.

Съдът приема, предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, че наказателното производство, завършило с оправдателна присъда е предизвикало душевни страдания у ищеца. От ангажираните от последния доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение за извършено от него престъпление е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, в изживян стрес, тревожност и притеснения в продължение на 5 години и 6 месеца. Обвинението против ищеца е било повдигнато и е било свързано с качеството му на строителен техник и това обвинение е станало обществено достояние, коментирано е в пресата, което е дискредитирало ищеца в професионален и обществен план, накърнило е името му на почтен човек и професионалист.

От показанията на разпитаните двама свидетели и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на преживяното по повод на незаконното обвинение, ищецът е изпаднала в силен психологически стрес, изпитвал притеснения и тревожност, срам и унижение. Тези обстоятелства са довели до коренна промяна в личното му поведение и до неблагоприятно развитие на начина му на живот. Според гласните доказателства, вследствие на преживения психологически стрес се влошило здравословното му състояние, оплаквал се от безсъние, световъртеж, обострили се заболяванията, от които по-рано страдал – хипертония и диабет. След повдигане на обвинението, ищецът се затворила в себе си, отчуждил се, станал раздразнителен, неспокоен. Съдът отчита, че свидетелите, като близки на ищеца хора са заинтересовани от изхода на спора, но показанията им са последователни, непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги приема за обективни. Подкрепят се и от заключението на вещите лица по назначената СМЕ, според което ищецът е преживял Смесено-тревожно-депресивно разстройство, за което е приемал психотропни медикаменти, заболяванията на сърдечно-съдовата и ендокринната система, от които преди това страдал се обострили. От така съществуващите възможности, произтичащи от незаконното обвинение, съдът приема, че ищецът също е изпитал силно неудобство, заради несигурността, в която е бил поставен в личен и професионален план.

На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне на обезщетението, както е прието в съдебната практика, от съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. В случая следва да се вземе предвид, че повдигнатото обвинение е във връзка с трудовата функция на ищеца, което го компрометира и като професионалист. Личността и средата на пострадалия, начина му на живот, трудовата му биография, обуславят високи интензитет на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Не е без значение и обстоятелството, че същият живее и работи в малък град, а по правило в него хората се познават и факта на воденото наказателно производство против ищеца е станало бързо известно на неговия кръг от близки, колеги и познати. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, включително и постановена в производства по чл. 290 ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че с оглед характера на увреждането, свързано с периода на разследването, продължило 5 години и 6 месеца, отзвука от това обстоятелство между близките и колегите на ищеца, както и в обществото, предвид широкия медиен отзвук, видно от публикациите в местната преса, негативните емоции, които е изпитвал във връзка с това, субективните възприятия и личностна самооценка на ищеца, влошаване на здравословното му състояние, достатъчен размер на обезщетението е сумата 10 000 лв., което е съответно и на степента на доказване на претърпени вреди от ищеца. Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от 29. 03. 2016 г. В останалата част, до първоначално предявения размер от 35 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1580лв. и държавна такса в размер на 10 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 454, 28 лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България със седалище гр. София да заплати на Б.М.Х. ***, ЕГН **********, на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 10 000 (десет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29. 03. 2016 г. до окончателното й заплащане, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по нохд № 305/ 2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както и сумата 454, 28 лева разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.М.Х., ЕГН ********* против Прокуратурата на Република България със седалище гр. София за обезщетение на неимуществени вреди в останалата част за разликата над уважения размер от 10 000 лева до първоначално предявения размер от 35 000 лева на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

ДГ