РЕШЕНИЕ

№ 229 / 17.03.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седемнадесети март, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 65 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Р.М.С. *** – длъжник по изп.д. № 20167610400456 на ЧСИ с район на действие ОС Разград, подадена чрез пълномощник с приложено по изпълнителното дело пълномощно, против извършен опис от съдебния изпълнител на недвижим имот, находящ се в гр.Разград. Счита, че с действието е извършено незаконосъобразно насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот, при съществуваща несеквестируемост, обусловена от обстоятелството, че е единствено жилище на длъжника и нейното семейство. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие.

Въззиваемият Н.Н.Н. от гр.Разград – взискател в изпълнителното производство, е депозирал възражение чрез пълномощника си, в което излага твърдение, че жалбата е недопустима поради липса на предвидено в чл.435 ГПК право на жалба. Поддържа становище, изразено по друго съдебно производство, без да прилага препис от същото.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че вземането произтича от деликт.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: изпълнителното производство е образувано по представен изпълнителен лист, издаден в полза на Н.Н. против Р.С. за сумата 17 500лв. за уравнение на дял.

В хода на изпълнителното производство е наложена възбрана върху, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.В, ет.7, ап.21 (74), собственост на длъжника Р.С.. Постановлението на съдебния изпълнител е вписано в СВ при РРС с вх. Рег. № 4544 / 27.09.2016г., акт № 44, т.2, дело № 1648 / 2016г., стр. 30344.

Съдебният изпълнител е насрочил опис и оценка на посочения по-горе имот на 23.02.2017г., за което е изпратил призовка за принудително изпълнение до длъжника, връчена чрез пълномощника му на 3.02.2017г.

Видно от приложения в изпълнителното дело протокол за опис на недвижим имот, такъв е извършен на 23.02.2017г. Съдебният изпълнител е назначил вещо лице, което да извърши оценка. Описът е извършен в присъствието на Нермин С. – роднина на длъжника, която е подписала протокола с възражение, че е описан единствен имот, в който живеят шест лица.

Съдебният изпълнител е събрал информация за притежаваните от длъжника имоти. В изпълнителното дело е приложена справка по лице от СВ – Разград, видно от която за периода 1.01.1992г. – 5.01.2017г. по партидата на Р.С. е вписан само процесният имот с отбелязване на възбраната по изпълнителното дело. Липсват доказателства относно семейното положение на длъжника, както и справки за притежаваните от останалите членове на семейството имоти.

В хода на изпълнителното производство е изискано и приложено удостоверение за настоящ адрес на Р.С., от което се установява, че адресът е в РТурция.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество с твърдение за неговата несеквестируемост. Възражението на въззиваемия в обратния смисъл се явява неоснователно. Съгласно чл.436 ал.1 ГПК и съобразно задължителните указания, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в разглежданата хипотеза срокът за обжалване тече от датата на връчване на съобщението за насрочената продан. В случая проданта върху процесния недвижим имот не е насрочена, извършен е опис на същия. Жалбата е преждевременна, но съгласно цитираното ТР преждевременната жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес своевременно да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта, която яснота е в интерес и на взискателя.

За да се прецени нейната основателност, следва да се съобразят указанията, съдържащи се в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които

длъжникът може да обжалва по реда на чл.435 ал.2 ГПК насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно от разпоредбата, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, при което съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. С жалбата може да се иска отмяната на отделни действия. Съдът следва да се произнесе по искането, доколкото посоченото отделно изпълнително действие е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.

От горното следва, че отмяната на предприетото от ЧСИ действие опис на недвижим имот следва да бъде отменено от съда при наличие на две кумулативно дадени предпоставки: 1. имуществото да бъде установено като несеквестируемо такова и 2. изпълнителните действия да бъдат несъвместими с несеквестируемостта по смисъла на това понятие, съдържащо се в тълкувателното решение.

По отношение на първата предпоставка несеквестируемостта на вещ може да изхожда от две основания – непрехвърляемост на правото, което може да се дължи на естеството или предназначението му или на законова забрана за прехвърляне. В случая следва да се съобрази законовата забрана, съдържаща се в чл.444 т.7 ГПК, съгласно която изпълнението не може да бъде насочено върху вещ – собственост на длъжника, ако тя е негово жилище и нито длъжника, нито членовете на неговото семейство, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Проверката на това обстоятелство е задължение на съдебния изпълнител. В случая същият го е изпълнил частично – изискана е справка за притежавани от длъжника имоти, от която се установява, че жилището е единствено за него. Съдебният изпълнител обаче не е установил какво е семейното положение на Р.С. и в случай, че има други членове на семейството, не е установил дали те притежават друго жилище. Фактът, че настоящият адрес на Р.С. е в РТурция, е правно ирелевантен, по аргумент от горецитираната разпоредба. След събирането на всички относими данни, съдебният изпълнител има задължението да изследва въпроса дали притежаваното жилище надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му и ако отговорът е положителен, да предприеме действия само за надвишаващата част при условията на чл.39 ал.2 ЗС, съгл. чл.444 т.7 предл. последно ГПК.

Насочването на изпълнението върху имота на жалбоподателя, преди да са събрани достатъчно данни за неговата секвестируемост, е незаконосъобразно, поради което описът следва да бъде отменен. Предвид липсата на първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки, не подлежи на изследване наличието на втората такава – дали насочването на изпълнението е несъвместимо с несеквестируемостта.

Възражението на ЧСИ, че задължението на длъжника по изпълнителния лист произтича от деликт и поради това забраната за несеквестируемост е преодоляна съгл. чл.445 ал.2 т.1 ГПК, е неоснователно. Видно от основанието за издаване на изпълнителния лист, сумата 17 500лв. е дължима за уравнение на дял по приключило делбено производство. При разглеждане на жалба по реда на чл.435 ал.2 ГПК съдът не изследва други факти, освен посоченото в изп.лист основание. В този смисъл неотносимо се явява и доказателственото искане на въззиваемия за прилагане на гражданското дело, въз основа на което е издаден изпълнителния лист.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя извършения на 23.02.2017г. опис на недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.В, ет.7, ап.21 (74) по изп.д. № 20167610400456 на ЧСИ с район на действие ОС Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ГО/ЛС