Р Е Ш Е Н И Е  № 44

Гр. Разград, 29 . 05. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                                                                                        2. Светла Робева

 

при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 70 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Буран – Иван Стойчев”, представлявано от И.Т.С. чрез адв. Дочева против Решение № І/ 29. 12. 16 г. по гр. д. № 1010/ 15 г. на РРС, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу „Елена груп” ЕАД гр. София, представлявано от  К.Х.К. за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Разград, кв. 11, бул. „България” № 5, ет. 1 с идентификатор  061710.504.3177.7.30. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск за делба.

    Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с Договор за продажба чрез публичен търг с явно наддаване, сключен на 30. 03.2005г. между Община Разград, като продавач и ищеца ЕТ ”Буран - Иван Стойчев”, като купувач, последният е придобил правото на собственост върху нежилищен имот - общинска частна собственост с административен адрес в гр. Разград, бул.”България” 5, индивидуализиран като самостоятелен обект  в партерен етаж на масивна монолитна пететажна жилищна сграда, със застроена площ от 83 кв. м. и застроен обем от 298 ,80 кум. м., състоящ се от офис и санитарен възел, ведно с 2,42 % от общите части на сградата и съответното им право на строеж върху общинска земя, находяща се в част от парцел І на кв. 66 по действащия тогава план на гр.Разград, при граници на имота: изток-магазин; запад-стълбище на жилищен блок; север-бул.”България” и юг-двор към жилищен блок. С Договор № 236/ 07. 08. 2006 г. Община Разград е учредила в полза на ищеца ЕТ „Буран – Иван Стойчев” право на пристрояване върху 34 кв. м. общинска земя в парцел І „Жилищен комплекс”  на кв. 66 по плана на гр.Разград за пристрояване към съществуващо партерно помещение със застроена площ от 83 кв.м., с адрес бул. „България” 5, ет. 1. След извършено надлежно преустройство, според приложеното Удостоверение № 78/ 23. 11. 2007 г. , издадено от Община Разград , обектът е въведен в експлоатация като магазин за промишлени стоки с обща застроена площ от 117 кв. м.  Няма спор, че ищецът е длъжник по образуваното от „Елена груп“ ЕАД изп. дело 20107610400151 по описа на ЧСИ Солаков, с рег.№761 и р-н на действие при ОС Разград.

Процесният недвижим имот, представляващ самостоятелен търговски обект с идентификатор № 61710.504.3177.7.30, находящ се в ПИ с идентификатор №61710.504.3177, съгласно одобрената  със Заповед №18-37/10.03.2008г. КК на гр.Разград, с адм. адрес гр. Разград, бул. „България“ № 5, ет. 1 е изнесен на публична продан и с влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 04496/ 30. 07. 2010 г.  ЧСИ е възложил имота в собственост на ответника по иска „Елена груп“ ЕАД. Страните не спорят, че този имот е идентичен с имота, предмет на посочените по - горе Договор за продажба чрез публичен търг с явно наддаване, сключен на 30. 03. 2005 г. и Договор № 236/07. 08. 2006 г. И в обявлението за насрочване на публична продан, в протокола за опис, в протокола за въвод във владение и в постановлението за възлагане имота е описан с площ по документ 83 кв. м.

Спорът между страните е придобил ли е ответникът правото на собственост върху целия недвижим имот, находящ се в гр. Разград, бул.”България” 5, ет. 1, представляващ самостоятелен търговски обект с идентификатор № 61710.504.3177.7.30, находящ се в ПИ с идентификатор №61710.504.3177, съгласно одобрената  със Заповед №18-37/10.03.2008г. КК на гр.Разград. 

От заключението на двете СТЕ се установява, че процесният имот е пуснат в експлоатация на 23. 11. 2007 г. с площ от 117 кв. м. , след като правото на пристрояване от 34 кв. м. е реализирано. Изградената на място пристройка от 34 кв. м. не представлява самостоятелен обект. Свързана е с останалата част от магазина от 83 кв. м.  и представлява ново изграждане на фасадата на бившия магазин в северна посока и изравняване с фасадите на останалите магазини. Двете помещения са обединени в един общ обект, за който е отреден обект с идентификатор № 61710.504.3177.7.30 с площ от 117 кв. м.

Няма спор между страните, че ответникът владее имота, като се легитимира като негов собственик с Постановление за възлагане изх. 04496/ 30. 07. 2010 г. , твърдейки, че обстоятелството с каква площ е записан имота в постановлението за възлагане е правно ирелевантно, след като му е възложен целия недвижим имот с идентификатор № 61710.504.3177.7.30.  Този довод се споделя от въззивния съд.  Определящо за установяването на обекта на вещно - прехвърлителното действие на публичната продан е волеизявлението на съдебния изпълнител, определящо вещта, към която се насочва принудителното изпълнение и която се възлага на купувача. Предмет на постановлението за възлагане  изх. № 04496/ 30. 07. 2010 г. е  целият недвижим имот с идентификатор 61710.504.3177.7.30 с подробно описание на местоположението и границите му. Безспорно площта на имота е 117 кв. м., а според постановлението за възлагане площта е 83 кв. м. Пристройката от 34 кв. м. няма самостоятелен характер, а първоначално съществуващият обект от 83 кв. м. и реализираното пристрояване  представляват  един общ обект с идентикатор 61710.504.3177.7.30. Продажбата на недвижим имот чрез публична продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост, като правото на собственост на купувача е обусловено и зависи от правото на собственост върху имота на праводателя му - длъжник по изпълнителното дело. Според чл. 496, ал.2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Това означава, че правата, които длъжникът - собственик на имота е имал върху него, са преминали върху купувача на публичната продан и последният е станал собственик на имота от влизане в сила на постановлението за възлагане. Правното значение на разлика в квадратурата на възложения имот и неговата реална квадратура, е свързан с индивидуализацията на вещта, като предмет на осъществено деривативно придобивно основание. Застроен недвижим имот се описва чрез граници, местонахождение, вид на помещенията, отграничаващи го от другите подобни самостоятелни обекти на вещи права. В този смисъл Определение № 105 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2011 г., II г. о., ГК и др.  Няма спор, че имота е продаден и описан в постановлението за възлагане в границите, с които е въведен в експлоатация след преустройството на обекта, според Удостоверение № 78/ 23. 11. 07 г. Въз основа на това, постановлението за възлагане  е породило вещно-прехвърлително действие върху обекта.  Въззиваемият е придобил правото на собственост върху целия процесен недвижим имот и иска за делба следва да се отхвърли.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение,  като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

           Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

 

                                          Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № І/ 29. 12. 16 г. по гр. д. № 1010/ 15 г. на РС Разград.

     Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

 

        

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

           

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

 

 

                                                                                         2.