Р Е Ш Е Н И Е

№41

Разград

7.VІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

9. V.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Дияна Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. ГРАЖДАНСКО

2017

№79

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №491/12. І.2017г. по гр.д.№298 по описа му за 2016г, състав на РРС се е произнесъл по исковете, предявени от Т.И.Н. против ГД “Изпълнение на наказанията“ при МП, гр.София, както следва:

І.Уважил изцяло предявения на осн. чл. 202, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл. 178, ал.1, т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 вр. с ал.6 от ЗМВР иск, като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. възнаграждение в размер на 660,20 за положен в периода от 1.VІІ.2013 до 12.ХІІ.2015г. извънреден труд, ведно със законна лихва от дата на иска-9.ІІ.2016 до окончателното им изплащане;

ІІ.1.Уважил изцяло иска, предявен на осн. чл.212,ал.1,т.1ЗМВР(отм.), респ. чл. 189, ал.6 във вр. с ал.1,т.1 от ЗМВР като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. 4 330,88лв. в обезщетение за 101 дни неизползван за периода от 1.ІV.1995 до 30.VІ.2013г. отпуск, ведно със законна лихва от дата на иска - 9.ІІ.2016 до окончателното им изплащане;

2.Уважил частично предявения на осн.чл.86 ЗЗД иск, като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. 72,33лв. - обезщетение за забава на главница за неизползван в периода 1.ІV.1995 до 30.VІ.2013г. отпуск, обективирана за времето от 12.ХІІ.2015 до 9.ІІ.2016г. До първоначалният му размер от 525,74лв., както и за период на забава от 1.ХІІ.2014 до 12.ХІІ.2015г. искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и недоказан;

ІІІ.1. Уважил частично предявения на осн. чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР иск, като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. 1 057,77лв. в обезщетение за 23 дни допълнителен и неизползван за периода от 1.VІІ.2013 до 12.ХІІ.2015г. отпуск-компенсиращ положен в сменни почивки труд, ведно със законна лихва от дата на иска-9.ІІ.2016 до окончателното му изплащане; До първоначалният му размер от 5 731,64лв., както и за периода от 1. ІV.1995 до 30.VІ.2013г., предявеният на посоченото основание иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

2. Уважил частично предявен на осн.чл.86 ЗЗД иск, като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. 17,66лв. - обезщетение за забава на претендираната по чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.1 във вр. с чл.189, ал.1, т.3 ЗМВР главница, обективирана за времето от 12.ХІІ.2015 до 9.ІІ.2016г. До първоначалният му размер от 63,09лв. , предявеният на това основание иск е отхвърлен като недоказан.

ІV. Уважил частично иск за неимуществени вреди, предявен в размер на 1000лв. като частичен от 5 000,00лв., търпени в резултат от неотчитане на извънреден труд и полагащ се отпуск за извънреден труд, неспазени междусменни почивки, от неправилно отчитане на трудов и осигурителен стаж, неполучена за периода 1.ІХ.2015-4.ХІІ.2015г. пенсия, като осъдил ответната дирекция да заплати на Т.И.Н. обезщетение от 250,00лв., ведно със законна лихва от дата на иска - 9.ІІ.2016 до окончателното му изплащане. До първоначалния му размер , предявеният на това основание иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

V. ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Т.И.Н. срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, за заплащане на сумата 857,60лв. в обезщетение „за 20 дни неползван отпуск от извънреден труд за период 29.06.2009г.-29.06.2013г., както и предявен на осн.чл.86 ЗЗД иск за „ сумата 84,92лв./ обезщетение за забава за период 05.06.2013г. до 09.02.2016г.“;

VІ. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска Т.И.Н. срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, , за заплащане на сумата 500лв. допълнително трудово възнаграждение за работа с видеодисплеи за периода от 8.VІІІ.2014г. до 12.ХІІ.2015г.

VІІ.ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Т.И.Н. срещу на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието , за заплащане на сума в общ размер на 1000лв за имуществени вреди „от които: 500лв от неотчитане на извънредния труд и полагащ се допълнителен отпуск от извънреден труд и неспазени междусменни почивки, респективно по правилно отчитане на трудовия и осигурителен стаж, от неполучена пенсия за периода 01.09.2015г. до 04.12.2015г. и 500лв./петстотин лева/ частичен от 4500лв, за нереализиране в срок претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.06.2005г. до 20.06.2009г.“.

Недоволен от така постановеното решение, бившият работодател на ищеца - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, ОБЖАЛВА същото В ЧАСТТА, С КОЯТО:

1/на осн. чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР иск е осъден да заплати на Т.И.Н. 1 057,77лв. в обезщетение за 23 дни допълнителен и неизползван за периода от 1.VІІ.2013 до 12.ХІІ.2015г. отпуск-компенсиращ положен в сменни почивки труд, ведно със законна лихва от дата на иска-9.ІІ.2016 до окончателното му изплащане;

Твърди, че в тази си част решението е постановено по непредявен до приключване на устните състезания иск. В тази връзка претендира недопустимост, а алтернативно- за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно .

2/ на осн.чл.86 ЗЗД е осъден да заплати на Т.И.Н. 17,66лв. - обезщетение за забава, обективирана за времето от 12.ХІІ.2015 до 9.ІІ.2016г. по изпълнение на дължима по чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.1 във вр. с чл.189, ал.1, т.3 ЗМВР главница от 1 057,77лв.;

Твърди, че недопустимостта и неоснователността на главния иск за главница от 1057,00лв., обосновава извод за недопустимост и неоснователност и на акцесорно предявения иск за дължимо се за забава на главницата обезщетение;

3/ в частта, с която е осъден да заплати на Т.И.Н. 250,00лв. в обезщетение за неимуществени вреди, търпени „в резултат от неотчитане на извънреден труд и полагащ се отпуск за извънреден труд, неспазени междусменни почивки, от неправилно отчитане на трудов и осигурителен стаж, неполучена за периода 1.ІХ.2015-4.ХІІ.2015г. пенсия“, ведно със законна лихва от дата на иска - 9.ІІ.2016 до окончателното му изплащане.

Позовано на чл.128, ал.1, т.5 във вр. с чл.203 АПК, твърди подсъдност на така заявената защита пред Административен съд, тъй като се касае за вреди от административно нарушение, а не по правилата на общия исков процес.

В обобщение, на релевираните с жалбата основания моли за обезсилване на решението в обжалваните му части като недопустимо. Алтернативно-за отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на тези искове като неоснователни и недоказани.

С отговор, депозиран по реда и в срока на чл.263 ГПК, насрещната по жалбата страна оспорва същата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обоснован и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендират присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна, при редовност от формална страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Атакуваното решение е валидно, но в обжалваната си част , касаеща произнасянето на съда по същество на предявения от въззиваемия иск за дължимо му се обезщетение за неимуществени вреди, същото е недопустимо.

В пределите на жалбата не се въвежда спор по фактите, а по тяхното подвежане към фактически състав на следващо се в полза на въззиваемия обезщетение за неползван отпуск, полагащ му се като допълнителен такъв за некомпенсиран, по време на установеното с жалбоподателя служебно правоотношение, извънреден труд. И фактическият състав на дължимата от работодателя имуществена отговорност за обезвреда на неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправилните изчисления на прослуженото от него време, даващо му право на социална пенсия при навършване на възраст и стаж.

Проведеният анализ на събраните по делото доказателства, сочи на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло. Поради което и при хипотеза на чл.272 ГПК, в този си състав съдът препраща към изложеното от фактическа страна в мотиви на обжалваното първоинстанционно решение.

По делото е безспорно установено, че между страните по делото са били установени служебни правоотношения, попадащи под регл. на чл.211, ал.5, т.2, пр.І и пр.ІІ във вр. с ал.6 и чл.202, ал.5 на ЗМВР/отм.), респ. на чл.187, ал.5, т.2, чл.187, ал.5, т.1 и чл.179, ал.2 на ЗМВР, действащ към прекратяване на съществуващото между страните служебно правоотношение.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недопустимост на решението, в частта, с която РРС се е произнесъл по същество на предявената на посочените основания защита за дължимо се в полза на въззиваемия обезщетение от 1 057,77лв. - за възмездяване на неползван и некомпенсиран отпуск от 23 дни, полагащ му се допълнително за положен в междусменни почивки извънреден труд за времето от 1.VІІ.2013 до 15.ХІІ.2015г.

В отговор на предоставен му от съда срок за отстраняване нередовност на първоначална искова молба, с допълнително депозираната такава на 28.ІІІ.2016г.(л.71) от делото) ищецът е уточнил, че сезира съда с три, обективно съединени иска за полагащи му се обезщетения за неползван и некомпенсиран отпуск, допълнително полагащ му се за отработен в различни периоди извънреден труд. Относимо на заявените в обстоятелствена част на иска факти, в нарочен петитум на същия е поискал от съда присъждане на 3 780,00лв., дължими му се в обезщетение за неползван и некомпенсиран отпуск от 109 дни, следващ му се от неспазени междусменни почивки в периода от 1.ІV.1995г. до 12.ХІІ.2015г.

В поредно, редовно провело се с.з., съобразявайки се с констатациите на изслушаните и приети от страните, и съда експертни заключения, ищецът е направил искане за изменение на тази си искова претенция, увеличайки размера на обезщетението за 109 дни доп.отпуск за положен в междусменни почивки извънреден труд в междусменни почивки от 3780,00лв. на 5 731,64лв.

Изменението е направено и допуснато от съда при участие на процесуалния представител на ответника, при изрично волеизявено от последния съгласие за процесуалната му допустимост.

Първоинстанционния съд е постановил отделни диспозитиви по всеки от предявените искове, като в рамките на изменения му размер е уважил частично иска по този пункт, приемайки положения в междусменни почивки извънреден труд за доказан в периода от 1.VІІ.2013 до 15.ХІІ.2015г., което води до редуциране на полагащият се доп.отпуск от 109 на 23дни, съответно до редуциране на полагащото се за тези дни обезщетение от 5 731,64лв. на 1 057,77лв. Като недоказана по основание и размер, претенцията по този пункт е отхвърлена за заявения по иска период от 1.ІV.10995 до 30.VІ.2013г., съответно за дните доп. отпуск над уважения размер от 23дни и за претендираното обезщетение за разликата над уважения до първоначално предявения му размер.

В обобщение, изложеното дотук сочи на допустимо и съобразени с изискванията на чл.214 ГПК действия на процесуална защита. С постановяване на решението си съдът се е произнесъл изцяло по същество на спора, с който е бил сезиран. В този смисъл, възраженията за недопустимост на решението в тази му част са неоснователни. По същество на същия, решението е правилно, съответно на установената по делото фактическа обстановка и на приложимия материален закон.

Ищецът е държавен служител при ГД"ИН" и законът, уреждащ служебното му правоотношение е ЗИНЗС, а субсидиарно приложим е ЗМВР. Съобразно чл. 19, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители. По отношение на работното време на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" специалният закон не съдържа уредба, поради което и на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, който предвижда, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, следва да намери приложение нормата на чл. 211 ЗМВР. В ал. 1 от посочения текст е уредена нормалната продължителност на работното време на държавните служители, която е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 - регламентира начина на изчисляване на работното време за работещите на 8, 12или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период /по който именно начин се е изчислявало работното време на ищеца - обстоятелството, което не е спорно между страните. Когато служителят е работил извън редовното работно време, в чл. 211, ал.5, т. 2 от закона са предвидени компенсации - възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа, като в ал. 6 е предвиден начинът за заплащане на положения извънреден труд - с 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение. Смените, на които е работил ищецът са били организирани като 24-часови дежурства по график. Съобразно чл. 301, ал.6 от ППЗИНЗС отм., служителите, които не изпълняват постова служба са на разположение на командира по отделение, без право да напускат района на поделението. За 24 часови смени на служителите се полага 4 часова почивка, през която те са на разположение. Когато служителят е работил извън редовното работно време в чл. 211, ал.5, т.2 ЗМВР са предвидени компенсации, чрез възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.

Работата над редовното време се компенсира с възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск, съгласно т.28. Дежурството е уредено в нормата на чл. 139, ал.5 КТ и в Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя - то е време, през което работникът или служителят трябва да бъде на работното си място и да изпълнява работата си по трудовото правоотношение, за да се извършат важни и неотложни обществено необходими работи в кръга на трудовата му функция; полага се по предварително установен график.

С приложените като доказателство заповеди е определен редът за разпределяне на работното време в ГДИН. Установено е, че при нормативно установените почивки служителите нямали право да напускат помещенията на ареста, да събличат униформата си и да отказват разпореждания.

Като служителите трябвало да отидат на работа по 15 минути по-рано от началния час за инструктаж. Предаването на смяната, като част от служебните задължения, е отнемало 15 мин след приключване на смяната. Така, отработените часове над нормативно определените 50 часа на тримесечие, следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск който според приетото от страните и съда експертно заключение, за периода от 1.VІІ.2013 до 12.ХІІ.2015г. е в размер на 23 работни дни. В допълнително заключение се конкретизират часовете положен извънреден труд, дължимото трудово възнаграждение, дни полагащ се за компенсирането им доп. отпуск, брой дни неползван до прекратяване на служебното правоотношение отпуск и размер на следващото се за това обезщетение, респ. размера на следващото се за забава на изпълнението му обезщетение.

Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал.1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Положеният извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. Поради естеството на служебната дейност на ищеца с дежурства по 12 и 24 часови смени, ползваните почивки, времето на тревоги, учения, предаване на смени не следва да бъдат изключвани от отработеното време и за тях се дължи съответно възнаграждение. Задължителна в приложението си, относно организацията на работното време е Директива 2003/88 на ЕП и на Съвета от 4.ХІ.2003 г. При преюдициални запитвания, СЕС дава заключения, които са обвързващи спрямо всички юрисдикицци на страни членки, че почивките представляват част от работното време, ако работникът присъства физически на мястото на работа, какъвто е и настоящия случай. Налице е и задължителна съдебна практика, като съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8/ 14.ХІ.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК, при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателят. Съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, обн. в ДВ № 20 от 2014 г., в сила след 11.ІІІ.2014 г., в работното време се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих и хранене; времето за провеждане на професионално обучение, като времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че часовете, като време за почивка в рамките на 12 и 24-часово дежурство, в действителност представляват част от работното време на служителя, през което той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. В случая не са налице белезите, присъщи на почивката като период от време, през който работникът или служителят не е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, тъй като предназначението й е да бъде възстановена изразходваната в процеса на труда работна сила. По делото е установено, че отделно от работната смяна, ищецът се е намирал на работното си място още поне половин час във връзка с обличане на униформа и провеждането на ежедневния инструктаж преди началото на смяната и по 15 минути сдаване на смяната. Това време притежава характеристики на работно време, доколкото служителят се е намирал на разположение на работодателя. По тази причина то следва да бъде включено при сумираното изчисляване на работното време и да се взема предвид при отчитането на евентуално положен извънреден труд респ. в обема на полагащия се за този труд допълнителен отпуск. С прекратяване на служебното правоотношение, реализирането на допълнителния отпуск за положен в междусменни почивки извънреден труд се обезщетява парично, като изискуемостта му е настъпила към дата на прекратяване на установеното между страните служебно правоотношение. Считано от тази дата работодателят е в забава и дължи претендираната от въззиваемия обезщетение за забава на парично дължимо, в установения от експертизата и присъден с обжалваното решене размер от 17 66лв.

Постановено в този смисъл, в тези си части обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано законосъобразно.

Решението, в частта с която съдът се е произнесъл по същество на иска за обезвреда на търпени от въззиваемия неимуществени вреди, следва да се обезсили като недопустимо, тъй като предявената по този ред защита, относимо на заявените в исковата молба обстоятелства, предпоставя реализирането й като такава по реда на чл.1 ЗОДОВ.

Правната квалификация на предявения иск се определя от изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Като в случая ищецът е претендирал обезщетението за неимуществени вреди, въвеждайки в основание на иска си твърдението, , че същите произтичат от незаконно действие и забава на органа по назначаването му, който чрез определени от него лица по регл. на ЗМВР има задължението да начисли в прослуженото , и даващо му право на пенсиониране време, и положения от него извънреден труд.

Т.е., конкретния случай се касае за вреди, причинени вследствие на административна дейност, изпълнявана от държавен орган. Основателността на иска предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Поради което, искът е следвало следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и задължителната съдебна практика относно подведомствеността на административните съдилища на делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на административните органи. Каквито, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи. Съгласно чл. 1, ал. 2 от с. з. този иск подлежи на разглеждане по реда на АПК - чл. 203 и сл., във вр. чл. чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Съгласно т.6 на Тълкувателно постановление № 2/19.V.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, имуществените спорове, които се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, са от компетентност на административните съдилища и се разглеждат по реда на ЗОДОВ .

По изложените съображения, в тази си част решенето следва да бъде обезсилено, производството по делото прекратено и при хипотеза на чл.270, ал.3, предл.ІІГПК-изпратено по подсъдност на АдмС-Разград.

По така изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №491/12. І.2017г. по гр.д.№298/2016 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл. чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР иск е осъдил ГД“ИН към МП София да заплати на Т.И.Н. 1 057,77лв. в обезщетение за 23 дни допълнителен и неизползван за периода от 1.VІІ.2013 до 12.ХІІ.2015г. отпуск-компенсиращ положен в сменни почивки труд, ведно със законна лихва от дата на иска-9.ІІ.2016 до окончателното му изплащане .

ПОТВЪРЖДАВА Решение №491/12. І.2017г. по гр.д.№298/2016 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която на осн. чл.86 ЗЗД е осъдил ГД“ИН към МП София да заплати на Т.И.Н. 17,66лв. - обезщетение за забавено изпълнение на обезщетението по чл. 211, ал. 5, т.2 вр. с ал. 6 ЗМВР (отм.), респ. чл.187, ал.5, т.1 във вр. с чл.189, ал.1, т.3 ЗМВР за времето от 12.ХІІ.2015 до 9.ІІ.2016г. До първоначалният му размер от 63,09лв.

ОБЕЗСИЛВА Решение №491/12. І.2017г. по гр.д.№298/2016 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.45 ЗЗД е осъдил ГД“ИН към МП София да заплати на Т.И.Н. 250,00лв. в обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на незаконно действие и забава на органа по назначаването му, който чрез определени от него лица по регл. на ЗМВР - да начисли положения от него извънреден труд в прослуженото и даващо му право на пенсиониране време И

ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №79/2017 на РОС в таи му част като на осн.чл.270, ал.3, предл ІІ ГПК изпраща същото по подсъдност на АдмС –Разград.

Осъжда Т.И.Н. да заплати на ГД“ИН към МП София, разноски, съответни на уважената част от жалбата, в размер на 5,00лв. държавна такса и 100,00лв. е за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.