Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е 

 

№39

 

Разград

 
 


22.V.2017г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2017

 
                                                 съд                                                                                   

24 ІV.

 
На                                                                                                                                Година

 публично

 

  РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
В                            заседание в следния състав:

Секретар:Н.Р.                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

 ИРИНА ГАНЕВА

 
                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. гражданско

 
   

2017

 

    №81

 
      

                             дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

         Образувано е по жалба на детска ясла „Слънчево детство“ Разград,  подадена чрез процесуален представител по пълномощие-адв.К.Матеева   против Решение №434/30.ХІІ.2016г. по гр.д.№787/2016г по опис на РРС, с което съдът е уважил иск на В.Ц.Т. като на осн.чл.74 КТ е обявил за недействително, поради противоречието му със закона, допълнително сключено между нея и работодателят й  споразумение №26/21.І.2013г. към тр.д.№2/6.ІV.2010г., относно продължителност на работен ден и размер на дължимо се месечно възнаграждение.   

          Недоволен от така постановеното решение, работодателят обжалва същото като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.  Счита за незаконосъобразно несъобразяването на съда с направеното в срок за отговор възражение за погасяване на иска по давност. Счита за неправилно приложена материалната разпоредба на чл.74 КТ, както и липса на интерес от предявената по този ред защита, предвид последващо предприети от него действия   по отстраняване на допуснатите при сключване на доп.споразумение нарушения, както и поради факта, че към дата на иска ищцата е с прекратени трудови правоотношения. На релевираните основания моли за отмяна на обжалваното решение и  за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Алтернативно моли за решение по същество, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и  недоказан.  

            В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.К. Матеева, въззивникът поддържа становище за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решението на възведените с жалбата отменителни основания.  Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

            С отговор, депозиран по реда и в срока на чл.263 ГПК, насрещната по жалбата страна оспорва същата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обоснован и законосъобразно постановен съдебен акт.    При редовност  в призоваването, не се явява в насроченото по същество на жалбата с.з. С депозирани в срок писмени бележки, заявява че подържа становището си за неоснователност на жалбата. Претендира  присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

   Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването   страна  и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт ,  жалбата е допустима.

  Разгледана по същество е и основателна.

            Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:   По делото не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено,    че  с подписване на  Тр. договор №2/6.ІV.2004г.  между страните по делото е възникнало валидно трудово правоотношение.

         На 25.ІV.2016г. пред първоинстанционния РРС, е предявен иск с правна квалификация чл. 74, ал. 1 КТ - за обявяване   недействителността на Допълнително споразумение №26/21.І.20013г., сключено  между страните като неразделна част от докладвания по горе    Тр. договор №2/6.ІV.2004г.  В основание нищожността на доп. споразумение, относно договорената с него продължителност на работен ден и размер на дължимото  й се месечно възнаграждение, ищцата твърди сключването му  като такова в нарушение и заобикаляне на закон, визирайки ЗЗДискр., накърняване на  добрите нрави, както      и   липса на    валидно и действително дадено от нейна страна съгласие.   

            Относимо на заявените в обстоятелствена част на молбата й факти, с приложени към същата писмени доказателства ищцата доказва, че в развило се по нейна молба производство, със свое Решение №137/25.ІІІ.2015г. КЗДискр. е признала предприетите с Допълнително споразумение №26/21.І.20013г. изменения на трудовото й правоотношение –преназначаването й от   пълен на непълен, четиричасов работен ден за проява на пряка дискриминация по см. на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. и съответно редуциране на тр. й възнаграждение на 160,00лв., 

              С вл. в сила на 27.ХІІ.2016г. Решение №65/14.ІІІ.2016г по грд №1249/2015 по опис на РРС, въззивникът е осъден да заплати на   въззиваемата   обезщетение    за имуществени неимуществени вреди, в доказана причинно следствена връзка с     установеното по отношение на нея дискриминационно нарушение.  

При висящност на образуваното пред КЗДискр. производство и във време, предхождащо подаването на настоящия иск,  на 23.VІІ.2014г. страните подписват Доп.споразумение № №285, с което   допуснатите с Доп. споразумение №26/21.І.2013г. изменения в трудовото правоотношение са ревизирани като ищцата е назначена отново на пълен работен ден при дължимото й се според тр. договор месечно възнаграждение в размер на 340,00лв.

С приложена като доказателство Заповед №0010/1.ХІІ.2016г. се установява, че  към дата на предявяване на настоящия иск, трудовото правоотношение между страните е било прекратено поради придобито от въззиваемата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст(чл.327, т.12КТ).

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, в този си състав от правна страна съдът намира, че търсената от въззиваемата защита - за установима по реда на чл.74 КТ нищожност  на доп.споразумение №26/21.І.2013г. е недопустима. Поради  което и по правилото на чл.270(3)ГПК   обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. За този си извод от правна страна, на първо място съдът съобрази    липата на интерес от търсената по този ред защита, като  една от абсолютните, обуславящи допустимостта му предпоставки.

Недействителността на трудовия договор е уредена като самостоятелен институт. Който, в отклонение от общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД, регламентира изрични   основания  за недействителност, реда за обявяването й, правните последици и възможността за саниране на недействителността.       

    В нормата на чл. 74, ал.1 КТ са уредени изчерпателно четири основания за недействителност на трудовия договор: противоречие на закона или на колективен трудов договор или заобикаляне на закона или на колективен трудов договор. Наред с коментираните правила за недействителност на трудовия договор, при спор за действителност на трудов договор или отделна негова клауза, субсидиарно се прилагат основанията за недействителност на договорите по чл. 26 - чл. 34 ЗЗД, в който смисъл е и т. 4 от ТР № 86 от 27.02.1986 г. по гр.д.№ 86/1985 г., но само тогава, когато не са приложими специалните правила на недействителността в Кодекса на труда.

При наличие на недействителен трудов договор или на отделни негови клаузи , всяка от страните по трудовото правоотношение - работодателят от една страна и работникът или служителят от друга,  имат правен интерес от обявяване недействителността. Като правният интерес, обуславящ допустимостта на заявената по чл.74 КТ защита  е налице, когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията по чл.  325-331 и 334 от КТ .  

Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл.  325-331 и чл.334 от КТ, страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение.

От фактите по делото се следва за безспорно установено, че относимо към дата на иска, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на едно от посочените по горе основания.  Прекратяването на трудовото й правоотношение  е в сила, законосъобразността му не се сочи като предмет на спор, явяващ се преюдициално обусловен от валидността на самото трудово правоотношение. Т.е., за ищцата липсва  интерес от така предявения установителен иск, доколкото нищожността на процесното доп. споразумение е  факт с действие занапред.

         По аргумент на чл.74, ал.6, изр.ІКТ  е недопустимо да се обявява недействителност на трудовия договор и ако недостатъкът отпадне или бъде отстранен. Безспорно установен по делото факт са действията, предприети от въззивника и със съгласието на въззиваемата, по валидиране на трудовото правоотношение с пописване на Доп.споразумение   №285/23.VІІ.2014г., заличаващо и отменящо на практика действието на допуснатите с процесното доп.споразумение изменения в тр.договор. Т.е., и при хипотеза на чл.74, ал.6 КТ искът за установяване недействителността на вече отмененото от работодателя  споразумение, се явява недопустимо предявен. Имаща отношение на специален към общ закон, нормата на чл.4, ал.6 КТ изключва   субсидираното прилагане на чл.26 ЗЗД.

           Не могат  да бъдат споделени изведените в мотиви на решението на РРС съображения  за неприложимост на предвидената  в чл.74, ал.6 КТ възможност за  валидиране  към допълващите трудовия договор споразумения. Законодателят не разграничава правната същност на доп. споразумение от тази на трудови договор. Еднакви са формалните изисквания за валидност, както на първоначалния договор, така и на допълнително подписаните към него споразумения,   внасящи изменения в  задължителните за съдържанието му реквизити (размер на възнаграждение, продължителност на работния ден-вж.чл.66КТ)

Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 73 / 12.VІ.2013 г. по гр.д. № 311 / 2012 г. на ВКС, IV г.о., при наличието на постановено решение от КЗД, установяващо дискриминационно действие, съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, а е обвързан с вече постановения акт.

  Дискриминационното отношение спрямо ищцата е установено от КЗД с влязло в сила на 25.ІІІ.2015 г.  Решение №137.  Действително, за да бъде преустановено действието на обективиращото дискриминационното отношение допълнително  споразумение към трудовия договор от  21.І.2013 г., съгласно чл. 74, ал.5 във вр. с ал.1 КТ същото, като  противоречащо на  закона следва    изрично и по съдебен ред да бъде прогласено  за недействително. В настоящия случай обаче, нарушението е било преустановено от работодателя с подписването на следващо споразумение от 22.VІІ.2014 г., с което ищцата отново е преминала на пълен работен ден. Следователно, към момента на постановяване на решение № 137 / 25.ІІІ.2015 г. на КЗД, нарушението на закона е било преустановено и съгласно  чл. 74, ал.6 КТ за ищцата е  безпредметно да води иск за обявяване на допълнителното трудово споразумение от 21.І.2013 г. за недействително. В този случай, единственото правно средство за защита, от което като   пострадало лице въззиваемата се е възползвала,  е  производството по чл. 74, ал.1 ЗЗДискр.

В обобщение на изложеното дотук, съдът намира, че като позована на недопустимост на съдебния акт като постановен по недопустимо предявен на осн.  чл.74 КТ иск,  при липса на интерес от търсената по този ред защита, жалбата е основателна.

 Повдигнатото с жалбата възражение за погасяване на иска по л.74 КТ по давност, не намира опора в събраните по делото доказателства. Разпоредбите на чл. 74, ал. 2 и 5 и чл. 75 от КТ следва да се тълкуват в смисъл, че недействителността на тр. договор / и на отделни негови клаузи  / извън случая по чл. 74, ал. 2, пр. 2 от КТ, се предявява по съдебен ред, както е напр. с унищожаемостта и относителната недействителност, но не и с нищожността на пр. сделки по ЗЗД.  Ка7кто бе посочено и по горе, нститутът на недействителността по чл. 74-76 от КТ е специфичен за трудовото право, уреден със специални правни норми, които създават правото и задължението на страните и държавните органи винаги при наличието на предпоставките по чл. 74, ал.1 от КТ и при наличие на защитим правен интерес да бъде обявена недействителността. С оглед на това и с оглед вида на правната защита срещу тази недействителност (нейното установяване и обявяване в производство от видовете по чл. 74, ал.2 от КТ) претенцията може да се предявява безсрочно. В случая защитата се търси чрез предявяването на установителен иск, за който в правната теория се приема, че той по начало не подлежи на погасяване по давност, тъй като с него не се търси принуда за спазване на определено поведение (в тази насока - проф. В.Таджер, "Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II", изд. 2001 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.1 и ал.2 от КТ при обявяване на трудовия договор (или на отделна клауза от него) за недействителен, когато работникът е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. разпоредбата ясно предвижда, че при един недействителен трудов договор по начало няма основания, отношенията да бъдат уреждани съгласно него и за времето преди обявяването на недействителността, но по изключение, само при добросъвестност на работника при неговото сключване, това може да бъде направено. Установена е ясна нетърпимост от българския правен ред, характерна за нищожността в останалите области на гражданското право, на нарушения от видовете по чл. 74, ал.1 от КТ, на която заинтересуваната страна може винаги да се позове и да претендира установяването на недействителността на трудовия договор или на отделни клаузи в него. Затова и следва да се посочи, че при разглеждане на установителен иск за обявяване недействителност на трудов договор или отделни клаузи от него основания за приложимост на института на давността по чл. 358 от КТ по начало няма.  

              Водим от горното и в условията на    чл.270, ал.3 изр.ІГПК, Съдът

        

 

Р    Е    Ш     И  :

 

 

     ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Решение № 434/30.ХІІ.2016г. по гр.д.№ 787/2016 по опис на РРС и

    ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №81/2017 по опис на РОС поради недопустимост на иска, предявен на осн.чл.74 КТ  от В.Ц.Т., ЕГН**********  против Детска ясла „Слънчево детство“, Разград за установяване недействителността на   Доп. споразумение №026/21.І.2013г. към Тр.договор №2/6.ІV.2010г.

       Осъжда В.Ц.Т., ЕГН**********  да заплати на Детска ясла „Слънчево детство“, Разград разноски по делото в размер на 600,00лв.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.

НР