РЕШЕНИЕ

№ 20 / 13.06.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети май, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор: А.Донева

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 85 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Подадена е искова молба от Х.В.Ч. ЕГН ********** ***, чрез упълномощения от него адвокат С.Д., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение в размер 50 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и уронване на доброто му име в обществото и обезщетение в размер 1 600лв., изразяващо се в претърпени имуществени вреди за заплатено възнаграждение на адвокат в наказателния процес. Ищецът обосновава своето твърдение с повдигнато срещу него незаконно обвинение, по което е постановена и влязла в сила оправдателна присъда. В хода на образуваното производство, продължило повече от три години и десет месеца, е имал качеството на обвиняем и впоследствие подсъдим, търпял е ограниченията на постановена мярка за процесуална принуда забрана за напускане територията на страната, принуден е бил да се явява на множество съдебни заседания. Воденият срещу него процес е бил разгласен широко в медиите. Ищецът твърди още, че репутацията и доброто му име в обществото като собственик на агрофирма и дългогодишен общински съветник в Общински съвет Кубрат били накърнени вследствие на водения срещу него наказателен процес. Относно обезщетението за имуществени вреди посочва, че сумата от 1 600лв. е заплатена от него като възнаграждение на представлявалите го в наказателното производство адвокати. В съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощниците на ищеца.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ чрез представител на Окръжна прокуратура Разград е депозирала писмен отговор, в който изразява становище, поддържано и в съдебно заседание, че искът е недоказан по основание и по размер. Твърди, че липсват доказателства относно претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и не е доказана пряка причинно-следствена връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и конкретно претърпени морални вреди. Изразява становище, че прокуратурата не носи отговорност за медийната разгласа на наказателния процес, доколкото не е изнасяно прессъобщение за него, както и за времето, през което делото е било в съдебна фаза. Счита, че претендираните лихви се дължат от момента на влизане в сила на окончателния съдебен акт, а не от момента на повдигане на обвинение. Ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена, а в условията на алтернативност да бъде уважен в минимален размер искът за обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: С постановление от 21.01.2010г. Окръжна прокуратура Разград е образувала ДП № 350 / 2009г. по описа на ОД на МВР Разград, срещу трето лице. В хода на същото производство, на 18.04.2011г. разследващият орган е повдигнал обвинение на ищеца Х.Ч. за това, че за времето от 27.10.2009г. до 12.11.2009г. в гр.Кубрат, в условията на продължавано престъпление, в качеството на управител на ЕТ“ *** – Х.Ч.“, в съучастие като съизвършител с Л. Д., чрез съставяне на документи с невярно съдържание е получил чуждо движимо имущество в големи размери – 56 693,40лв., собственост на СНЦ“***“, с намерение да го присвои, като имуществото е от фондове, принадлежащи на ЕС и е предоставено от ЕС на българската държава – престъпление по чл.212 ал.4 в.в. с ал.3 в.в. с ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 в.в. с чл.20 ал.2 НК. Ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем на 2.05.2011г. и на 9.05.2011г. Взета му е мярка за неотклонение подписка. С постановление от 3.05.2011г. прокурор в ОП Разград е постановил забрана на Х.Ч. да напуска пределите на страната.

Разследването е предявено на Х.Ч. на 10.05.2011г. Във връзка с направени от същия доказателствени искания, прокурорът се е произнесъл с постановление от 26.05.2011г., с които ги е уважил и са проведени множество процесуално-следствени действия. С постановление от 8.11.2011г. прокуратурата е повдигнала ново обвинение на Х.Ч., различаващо се от първоначалното по размера на полученото чуждо движимо имущество, който е намален на 24 194,40лв. Х.Ч. е запознат с новото обвинение и разпитът му е проведен на 10.11.2011г., когато е извършено и повторно предявяване на разследването.

С ново постановление от 25.11.2011г. обвинението срещу Х.Ч. е прецизирано за трети път. Ищецът е разпитан в качеството на обвиняем на 29.11.2011г. и на същата дата са предявени материалите по извършеното разследване.

На 13.12.2011г. в РС Кубрат е внесен обвинителен акт срещу Х.Ч. и още две лица по повдигнатите на ДП обвинения. Насрочено е съдебно заседание в четири последователни дни на 20, 21, 22, 23 и 24 февруари, 2012г. Заседанието не е проведено и е отложено по молба на защитниците на Х.Ч. и Л.Д. за 2, 3, 4 и 5 април, 2012г. В проведеното на 2.04.2012г. заседание съдебното производство е прекратено поради констатирани пороци в обстоятелствената част на обвинителния акт и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.

В хода на ДП на 30.05.2012г. е издадено ново постановление за привличане на Х.Ч. като обвиняем с ново прецизиране на обвинението, като размерът на полученото без правно основание чуждо имущество е определен на 38 453,40лв. Разпитът на Ч. в качеството му на обвиняем е проведен на 4.06.2012г. и на същата дата е предявено разследването.

На 5.07.2012г. РП Кубрат е внесла в РС Кубрат нов обвинителен акт. Съдебното производство е прекратено на 16.07.2012г. поради отвод на двамата съдии, работещи в този съд. С определение от 5.09.2012г. на ВКС делото е изпратено за разглеждане на РС Разград.

На 10.09.2012г. пред Районен съд Разград е образувано НОХД № 725 / 2012г. Насрочено е съдебно заседание в четири последователни дни, след което са проведени още три съдебни заседания за събиране на доказателства. Последното, пето заседание е проведено на 15.03.2013г., след отлагане по искане на прокуратурата с цел запознаване с материалите по делото. С присъда от същата дата Х.Ч. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан.

По протест на прокурор от РП Кубрат на 17.04.2013г. е образувано ВНОХД № 152 / 2013г. по описа на ОС Разград. Проведено е едно съдебно заседание и с решение от 27.06.2013г. присъдата е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС поради необоснованост на съдебния акт на първоинстанционния съд, изразяваща се в опорочен анализ на събраните доказателства.

При новото разглеждане на делото в РС Разград на 9.07.2013г. е образувано НОХД № 532 / 2013г. Първото заседание от 29.10.2013г. е отложено поради несвоевременно връчване на обв.акт на подсъдимите. В същото е отменена мярката за процесуална принуда забрана за напускане територията на страната по отношение на Х.Ч.. Проведени са още осем заседания, отлагани за събиране на доказателства. На 21.10.2014г. е постановена присъда, с която Х.Ч. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

По протест на прокурора на 18.12.2014г. е образувано ВНОХД № 398 / 2014г. по описа на ОС Разград, по което е проведено едно съдебно заседание и делото е приключило с решение на 26.02.2015г., с което въззивният съд е потвърдил присъдата, постановена по отношение на Х.Ч..

Общата продължителност на наказателното производство досежно инициираното преследване спрямо ищеца Х.Ч. от 18.04.2011г. до 26.02.2015г. е три години десет месеца и осем дни, от които досъдебното производство е продължило една година един месец и шестнадесет дни, първоинстанционното производство пред районния съд е продължило две години пет месеца и шест дни и въззивното производство пред окръжния съд е продължило три месеца и шестнадесет дни. В хода на досъдебното производство са извършени десет процесуално-следствени действия с участието на Х.Ч., част от които в един ден (разпит и предявяване на разследване). Пред първостепенния съд са проведени петнадесет открити съдебни заседания с участието на ищеца, а пред въззивния съд – две такива заседания. Наложената на Ч. МПП забрана за напускане територията на страната е продължила две години пет месеца и двадесет и шест дни, като през време на нейното действие и при направено искане от страна на Х.Ч., съдът е давал разрешение за напускане на ищеца на пределите на България.

Х.Ч. е общински съветник в Общински съвет Кубрат в продължение на шест последователни мандата от 1995г. до настоящия момент, видно от удостоверение изх. № УД-01-11-34 / 22.02.2017г., изд. от председателя на ОбС Кубрат. Член е на политическа партия ДПС. В хода на наказателното производство членове на партията му предложили да издигнат неговата кандидатура за народен представител от региона, но същият отказал, защото се тревожел за изхода от делото. Горният факт се установява от показанията на св.М. К. – шофьор във фирмата на ищеца и Ф. Ч. – съпруга на ищеца.

Ищецът е регистриран като ЕТ „***-Х.Ч.“, видно справка в ТР. По този въпрос между страните няма спор, а и повдигнатото от прокуратурата обвинение е било именно в качеството му на управител на търговеца. От показанията на св.К. се установява, че след повдигането на обвинение, Х.Ч. се затворил в себе си, през време на съвместните им пътувания не разговарял и бил умислен. В същото време посещавал често семинари в цялата страна, свързани със земеделие. Във връзка с участие в семинар в Америка искал да се снабди с виза, но поради висящото обвинение такава му била отказана. От показанията на св.Н. Д. – ветеринарен лекар, обслужващ на договор стопанството на ищеца, се установява, че в периода 2003 – 2011г. Х.Ч. участвал активно в управлението на своята ферма. След това ищецът се дезинтересирал от работите в стопанството, оттеглил се от активната управленска дейност, станал умислен в резултат на воденото срещу него наказателно преследване. Твърденията на св.Д. за икономически застой на едноличния търговец на ищеца са неотносими към повдигнатия правен спор, доколкото искът е за причинени неимуществени вреди на обвиненото физическо лице във връзка с твърдени в исковата молба психически стрес и напрежение. Св.Д. имал колебание в периода на воденото наказателно производство дали да прекрати бизнес отношенията си с Х.Ч., защото снабдявал последния с препарати, ваксини и др.под., а плащанията се извършвали впоследствие и свидетелят изпитвал съмнение дали Х.Ч. ще му се изплати предвид неясния изход от процеса. Тъй като обаче имал доверие в него, продължил да извършва ветеринарните дейности и доставки, свързани с обслужване на животните.

Съпругата на ищеца – св.Ф. Ч., го описва като добродушен човек, отнасящ се с уважение към семейството си. Във връзка с обществената и търговска дейност, която развивал, бил познат и уважаван в цялата област. През време на наказателния процес станал изтормозен и изнервен, не можел да спи.

Установява се по делото от представените печатни материали и от справка в интернет, че местни и централни печатни и електронни издания са отразявали наказателния процес срещу ищеца и останалите обвинени лица, включително и че са оправдани по повдигнатите им обвинения. По този въпрос няма спор между страните. Ответникът възразява единствено, че информацията не е изнесена от прокуратурата под формата на прессъобщения, за което също няма спор.

Във връзка с твърдението в исковата молба за причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплатено адв.възнаграждение за защита по наказателното дело, съдът констатира в приложеното досъдебно производство наличието на договор за правна защита и съдействие от 2.05.2011г. между Х.Ч. и адв.М. М., както и пълномощно в полза на адв.М. М. и адв.С. Д. В договора обаче липсва уговорен размер на адвокатско възнаграждение, липсват и данни за заплатено такова.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. От доказателствата по делото се установява, че наказателното производство по повдигнатото на Х.Ч. обвинение е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, независимо от това, дали увреждането е причинено виновно от длъжностните лица.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че в резултат на незаконното обвинение същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес в продължение на три години десет месеца и осем дни, считано от момента на повдигане на обвинение – 18.04.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 26.02.2015г. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в резултат на преживяванията по повод на обвинението, ищецът от енергичен и действен човек станал затворен в себе си, имал е притеснения във връзка с изхода от наказателния процес, ограничил контактите си с хората във фермата, установено от показанията на св.Д.. От друга страна обаче, не спрял да посещава семинари във връзка със земеделската си дейност, видно от показанията на св.К.. Не искал да участва в избори за Народно събрание, въпреки отправената му покана от негови съмишленици, по причина изпитването на притеснения във връзка с повдигнатото обвинение. Поради наложената му мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на страната изпитвал неудобството да иска разрешение от съда за всеки отделен случай. От друга страна, искането му винаги било уважавано. В един от случаите му била отказана виза за САЩ поради висящото съдебно производство, което довело до ограничаване на правото му на придвижване. Широкото медийно отразяване на процеса допълнително увеличило стреса, на който бил подложен ищеца. Ответникът прави възражение, че не следва да носи отговорност за изнесени данни в средствата за масова информация, тъй като от Прокуратурата на ПРБ не е разпространявала прессъобщения за разследването. Съдът не споделя това становище. Прокуратурата повдига и поддържа обвинението, поради което при оправдаване на обвиненото лице тя е органът, който носи гражданската отговорност за претърпените от подсъдимия вреди, в т.ч. и за отразяването на съдебния процес в пресата, предвид неговата публичност и гарантиране на правото по чл.41 КРБ.

Повдигането на незаконосъобразно обвинение и изживеният във връзка с това психически стрес, общественото положение, което заемал преди повдигане на обвинението и през време на процеса, създадените неудобства във връзка с пътуванията зад граница и медийното отразяване на обвиненията, представляват обстоятелства, въз основа на които следва извод за създаден в съзнанието на ищеца психически и социален дискомфорт, който е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, по което е оправдан.

От друга страна, общият период на продължителност на процеса – три години, десет месеца и осем дни, е в рамките на разумния срок за приключване на наказателно преследване, предвид фазите на процеса – досъдебно производство и две съдебни инстанции. Още повече, че за продължаването на ДП и за част от отложените съдебни заседания причината е била в направени от самия ищец искания за отлагане поради ангажираност на неговите защитници (за останалата част причината е в държавните органи). Освен това следва да се отчете и фактическата и правна сложност на наказателното дело – обвинения са били повдигнати на три лица, изслушани са голям брой свидетели и вещи лица. Ответникът прави възражение, че делото е било под негово ръководство само за една част от времето – една година и един месец и не следва да носи отговорност за времето, през което се е развивал съдебният процес. Съдът не споделя изложеното съображение. Прокуратурата на Република България следва да поеме гражданската отговорност за пълното времетраене на наказателното преследване, защото тя е поддържала неоснователно обвинение, вкл. и в съдебния процес – без повдигнато обвинение не би се стигнало до такъв процес (вж. със съответните изменения ТР № 5 / 2013г. на ОСГК на ВКС). По-нататък, на ищеца е била наложена най-леката МН подписка, а по отношение на забраната за напускане пределите на страната винаги е получавал разрешение да пътува извън България по направено от него искане.

Съдът приема за неоснователно твърдението в исковата молба относно засягането на доброто име на ищеца в обществото и накърняване на репутацията му като ръководител на голяма агрофирма, вследствие на осъществената против него наказателна репресия. Х.Ч. е бил издиган за кандидат за общински съветник в продължение на шест поредни мандата, вкл. и в периода на наказателното разследване и гражданите на Община Кубрат са го избирали за такъв на шест последователни избора за местна власт, т.е. обществеността му е гласувала доверие, избирайки го на ръководен пост в местната власт. Също така, политическите му съмишленици са му гласували доверие, предлагайки му да го подкрепят като кандидат за народен представител, като кандидатурата му не е издигната единствено поради неговото нежелание. В дейността си като управител на едноличен търговец ищецът също не е изгубил доверието на своите бизнес партньори, които не са прекратили съвместната си дейност с него, видно от показанията на св.Н.Д.. От горните обстоятелства следва извод, че въпреки повдигнатото обвинение, в общественото съзнание се е запазило името му на добър общински управник и ръководител на фирма.

Отчитайки гореизложеното, за съда е безспорно, че ответникът следва да отговоря за претърпените от ищеца вреди, свързани с изживените психически страдания. Това от своя страна налага да се даде отговор на въпроса за размера на дължимото обезщетение, което с оглед разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗОДОВ се определя по правилата на чл.52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се съизмери с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди. Понятието за справедливост е свързано с преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Във връзка с това следва да се отбележи, че цитираната от ищеца съдебна практика отразява горния принцип, но се отнася до обезщетения за неимуществени вреди при установени различни факти, поради което не може да се приеме за мерило на дължимия размер на обезщетението в настоящото производство.

В разглеждания случай от значение е характерът на престъплението, за което е повдигнато незаконното обвинение на ищеца – извършено именно в качеството му на управител на едноличния търговец. Следва да се има предвид общественото положение, което е заемал преди повдигане на обвиненията и неговата известност сред обществото, а оттук и размерът на последвалия отзвук, вкл. и медиен, който се е отразил в психиката на ищеца в много по-голяма степен, отколкото ако същият не е притежавал публична известност. Бил е ограничен в свободното придвижване извън територията на България, предвид наложената му забрана за напускане на пределите на страната. Изживеният стрес се е отразил на цялостното му поведение в личния, професионалния и обществения живот.

От друга страна, следва да се отчетат обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок. Наложена му е най-леката мярка за неотклонение, а във връзка с наложената мярка за процесуална принуда същият винаги е получавал разрешение за задгранично пътуване при поискване. Освен това, наказателното производство не се е отразило на репутацията на ищеца сред обществото и неговите бизнес партньори – ограниченията ги е наложил самият той предвид преживения психически стрес, а не са продиктувани от общественото мнение за него.

Предвид отчетените по-горе обстоятелства, съдът в настоящия си състав приема, че обезщетение в размер на 8 000лв. ще овъзмезди ищеца за причинените му от Прокуратурата на РБ неимуществени вреди, произтичащи от воденото срещу него наказателно производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано от момента на изпадането му в забава – 26.02.2015г. до окончателното й изплащане. Над размера 8 000лв. до първоначално претендирания такъв от 50 000лв., както и за законната лихва от датата 18.04.2011г. до 25.02.2015г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение на момента, от който се дължи законната лихва, е налице задължително тълкуване, съдържащо се в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК и това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда.

Недоказан се явява искът за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение в наказателния процес. Действително, НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл.301 т.12 НПК, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните от подсъдимия средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. За тази вреда държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства за реално заплатени разноски – видно от приложения в досъдебното производство договор за правна защита липсва уговорено възнаграждение и отбелязване за плащането му. Ето защо искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 1 600лв., ведно със законна лихва върху тази сума от 18.04.2011г. до окончателното й изплащане, се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Ищецът претендира присъждане на направените деловодни разноски. Същият е заплатил ДТ в размер 10лв. и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер 2 200лв. Съобразно изхода от делото и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на Х.Ч. сумата 342,64лв. за съдебни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул.”Витоша” №2, представлявана от С.Ц. – Гл.прокурор, да заплати на Х.В.Ч. ЕГН **********,***, сумата 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално предявения такъв от 50 000лв. и иска за присъждане на законна лихва за периода от 18.04.2011г. до 25.02.2015г., като неоснователни и недоказани.

Отхвърля иска на Х.В.Ч. за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, претендирани като разход за адвокатско възнаграждение в хода на наказателния процес, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2011г. до окончателното й изплащане, като недоказан.

Осъжда Прокуратурата на Република да заплати на Х.В.Ч. сумата 342,64 лева за направени деловодни разноски в съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

MH