Р Е Ш Е Н И Е № 54
Гр. Разград, 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 91 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В.Н.В. против Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по
гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград
в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на
децата са предоставени на майката Г.И.В., а на бащата е определен режим на лични
отношения с децата, като е осъден да
заплаща издръжка в размер на 150 лв.
за всяко от тях. В жалбата
се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че не са
обсъдени правилно фактите по делото,
както и че правните изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на закона.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, като оспорва
жалбата, като неоснователна.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Г.И.В. против същото Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по
гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград
в частта, с която бащата В.Н.В. е осъден да заплаща на детето И. издръжка в размер на 150 лв. месечно,
като счита, че размера е занижен и моли в тази част решението
да бъде отменено,
да бъде постановено
друго, с което бащата да бъде
осъден да заплаща издръжка за детето И. в размер на 200 лв.
В.Н.В. оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява частично основателна.
Безспорно се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че страните по делото са сключили
гр. брак на 19. 10. 2008 г. По време на брака им се родили две деца, на 14.
07. 2009 г. се родило детето им Никола, а на 06. 07. 2012 г. се родило детето И..
Първоначално отношенията между страните протичали нормално, но след раждането
на второто дете се влошили. Жалбоподателят започнал често да злоупотребява с
алкохол, отсъствал от дома си, започнали скандали. През 2014 г. жалбоподателят се разболял, като
му поставили диагноза „Фиброза и цироза на черния
дроб“. Наложило се да се лекува продължително време, да не може да се грижи за
себе си. Тъй като бил в инвалидна количка, установил се да живее при майка
си в с. Ясеновец, за да се грижи тя за
него. Поради недостига на финансови средства за издръжка на семейството и
невъзможността на жалбоподателя да ги осигурява, продължили скандалите между
бившите съпрузи. През 2015 г. въззиваемата заедно с двете деца напуснала семейното жилище
и заживяла в гр. Варна на квартира. Според заключението на назначената и
изслушана пред районния съд
съдебно-психиатрична експертиза, към настоящия момент жалбоподателят не страда от психично заболяване и болестни отклонения в
психичният му статус. Може да контролира поведението си и да го ръководи по
разумни подбуди, включително и при контакта си с двете деца. Няма психични,
психологични и поведенчески разстройства, няма опасност от поведение, породено
от психичното му заболяване, което да е опасно за околните и за него.
Според показанията на св. Б., Т.
и преди раздялата на съпрузите, за отглеждането на децата се грижела
преимуществено майката. След раздялата на страните по делото, майката
продължава да се грижи за тях. Осигурява и допълнителни грижи, каквито изискват
специалните потребности на по-малкото дете И.. Същите обстоятелства се
установяват и от изготвения социален доклад на Д „СП“ гр. Варна. Социалният
работник е установил, че материалните потребности на децата от жилище, облекло
и храна, съобразно възрастта им са осигурени. Майката е предоставила на децата
сигурна среда, предпазваща ги от вредни фактори. В добро здравословно състояние
са, имат личен лекар, посещават детска градина, имат силна емоционална връзка с
майката. Последната получава помощ за отглеждане на децата от родителите си и от сестра си, които живеят в гр. Варна. Децата рядко контактуват със своя баща. Причина
за това са неприязнените отношения между двамата родители, както се установява
от показанията на разпитаните св. Мехмедов и В. и от
обясненията на страните в съдебното заседание, проведено пред въззивния съд
Във въззивната жалба въззивникът е изложил алтернативно искане да му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на по-малкото
дете И. или да бъде определен по - широк режим на лични отношения с децата. В
устните състезания пред въззивната инстанция поддържа
само искането си да му бъде определен по - разширен режим на лични отношения с
децата. В чл. 59 СК, ал. 4 СК са
изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи
упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните
възможности, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е
изброяването и в ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и
други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските
права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства са минимумът, който трябва
да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес
на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето)
и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава
предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за
най-добрия интерес на детето, като в този
смисъл да преценява всички относими обстоятелства при
произнасяне относно родителските права. Безспорно това е сторено от районния
съд който е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
децата на майката. Освен това следва да се вземе предвид и факта, че бащата не
е предявил насрещен иск за предоставяне упражняването на родителските права, а
едва в устните състезания, проведени пред районния съд е заявил претенцията си
да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето И., което искане
не поддържа в проведеното съдебно заседание пред въззивната
инстанция. Разделяне на децата, за да упражнява всеки от родителите родителски
права по отношение на едното не се налага и в случай, че бъде уважено искането
на бащата, разделянето на децата би се отразило негативно върху емоционалната
връзка, която имат помежду си и която ще
изграждат и укрепват с израстването си заедно.
Предвид ниската
възраст на децата,
специалните потребности на детето И., изхождайки най - вече от
техния интерес,
съдът намира, че полагането на
грижи от майката, би се
отразило по-добре върху правилното формиране на личността
им.
Упражняването на родителските права се изразява
в ежедневно и непрекъснато полагане на грижи
за децата. Това означава родителя
да живее с тях и да взема
ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието им. Такава възможност в настоящия момент може да предостави
в по-голяма степен майката. Безспорно е, че бащата
притежава необходимите родителски качества. От гласните доказателства и от
обясненията на страните се установява, че майката затруднява контактите между
децата и бащата. Това нейно поведение е укоримо и не
може да бъде оправдано с факта, че не желае децата да се срещат с тяхната баба,
която също има право на лични отношения с тях. От изложеното в социалния доклад,
гласните доказателства и от обясненията на страните личи, че е настъпило отчуждение
между децата и бащата.
Предоставянето на родителските
права на единия от родителите
не би трябвало
да води до
прекъсване на връзката и грижите, дължими от другия
родител и висшият интерес на децата
изисква те да осъществяват контакти и с двамата си родители. За да бъде
преодоляно това състояние, на бащата следва да
бъде определен по-разширен режим на лични отношения
с децата, отколкото е определил районният съд, което да съответства
на неговото желание, необходимост
да прекарва повече време с тях и възможностите му да се грижи
за тях. С оглед на това и съдът като съобрази, че бащата и децата
живеят в различни населени места – бащата в с. Ясеновец, а децата в гр. Варна, намира, че подходящ режим на лични
отношения между бащата и децата е всяка първа и трета
седмица от месеца от 10. 00 ч. в събота с преспиване до 16. 00 ч. в неделя, един месец през лятото на всяка година, когато
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните
празници на всяка година. Решението на районния съд в тази част, в
която е определен режим на лични отношения с право бащата да вижда и взема
децата само първа и трета неделя от 10 до 16 ч. и 15 дни през лятото следва да
бъде отменено и да бъде постановено друго в посочения по-горе смисъл.
Досежно размера на издръжката, въззивната
инстанция приема, че правилно е определен от районния съд. Според чл. 142, ал.
2 от СК, минималната
издръжка на едно дете е равна
на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Понастоящем
минималната работна заплата е 420 лв., поради което и минималният размер на
издръжка е 105 лв. Определяйки издръжка в размер на 150 лв. за всяко от децата,
която двамата родители им дължат, районният съд правилно е преценил техните
възможности и нуждите на децата. Майката реализира доход в размер на 500 лв.
месечно и тя ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, което изисква значителни усилия и време. Бащата получава пенсия в
размер на 133 лв. месечно, но през 2015 г.
се е разпоредил възмездно с два недвижими имота и ½ ид. част от трети имот, от което е получил доходи. Разпореждането
с имотите е извършил на 23. 09. 15 г. , явно след фактическата раздяла, което навежда
на извода, че съзнателно е намалил имуществото си с оглед нуждите
на процеса. Разполага и с апартамент в гр. Разград, според
признанията му, поради което разполага с имущество, от което да реализира
доходи. Установено е по делото, че детето И. има специални потребности от
работа с психолог, педагог и логопед, предвид разстройството в психологическото
й развитие и макар, че е на ниска възраст, се нуждае от издръжка в по-висок от законоопределения минимален размер. Никола към настоящият
момент е ученик. С оглед възрастта и свързаните с това потребности от храна,
облекло, учебни пособия и други, районният съд правилно е определил размера на
дължимата издръжка от двамата родители и в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
С Допълнително определение № 915/ 24. 03. 2017 г.
районният съд в производство по чл. 248 ГПК се е произнесъл по искането за изменение
на решението в частта за разноските. При определянето им законосъобразно съдът
е приложил разпоредбата на чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК, предвид извода му, че
вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Жалбоподателят дължи държавна такса върху размера на определената издръжка.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград
в частта, с която на бащата В.Н.В. е определен режим на лични отношения
с децата да ги вижда и взема всяка първа и трета неделя от месеца
от 10.00 до 16. 00 ч. , както и 15 дни през лятото на
всяка година и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между децата Никола, роден на ***
г. и И.,
родена на *** г. и бащата В.Н.В., ЕГН ********** с право да вижда и взема децата с
преспиване всяка първа
и трета седмица от месеца
от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя,
един месец през лятото на всяка година, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, третия ден от коледните празници на всяка година.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 425/ 21. 12. 2016 г. по гр. д. № 593/ 16 г. по описа на РС Разград в останалата обжалвана част.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.