Р Е
Ш Е Н И Е № 37
Гр. Разград 05. 05. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2.
Ирина Ганева
при
секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело №
92 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОУ „Св. Климент“ с.
Юпер чрез пълномощник против Решение № 10/ 31. 01. 2017 г. по гр. д. № 538/ 2016 г. по описа на РС Кубрат,
с което са уважени предявените от Г.С.Т. искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи противоречат на събраните по делото
доказателства и на закона. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението
и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата страна
е депозирал писмен отговор на жалбата,
като излага съображения за нейната неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищцата Г.С.Т. с Трудов договор ЧР № 247/ 29. 08. 2014 г. е
била назначена при ответника ОУ „Свети Климент“ с. Юпер, общ. Кубрат на
длъжността „Учител“ със срок на действие
- за неопределено време. Със Споразумение № 23/ 05. 07. 2016 г. по нохд № 177/ 2016 г. по описа на РС Кубрат ищцата е била
призната за виновна за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл.
311, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и й е
наложено наказание „Пробация“ със съответните пробационни мерки. С писмо изх. № 298/ 26. 09. 16 г.
Директорът на ОУ „Св. Климент“ е изискал от ищцата да представи свидетелство за
съдимост, предвид правото й да работи като педагогически специалист в
училището. В трудовото досие на ищцата е приложено издадено свидетелство за
съдимост, удостоверяващо осъждането й със Споразумение № 23/ 05. 07. 2016 г. по
нохд № 177/ 2016 г. по описа на РС Кубрат. Със
Заповед ЧР№7/ 28. 09. 2016 г. на
Директора на ОУ „Св. Климент“ е
прекратено трудовото правоотношение между страните на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ и във вр. с чл. 216, ал.
1 и чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното
образование, като е посочено в мотивите му - дело № 177/ 2016 г., нохд, Споразумение № 23/ 05. 07. 2016 г. на РС Кубрат,
считано от 29. 09. 2016 г. Заповедта е
връчена на ищцата срещу подпис на 28. 09. 16 г.
От така събраните доказателства, може да се направи
извод, че въззивната жалба е неоснователна.
Съдът
споделя изложеният довод в жалбата, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана. Заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана и изрично да бъде
посочено в какво се изразяват основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение. Необходимо е в рамките на изложените мотиви на заповедта за
уволнение, работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната
действителност, поради които трудово правоотношение се прекратява, а съдът да
извърши проверка за неговата законосъобразност. В случая в заповедта за
уволнение са възпроизведени законовите текстове по чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ
във вр. с чл. 216, ал. 1 и чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал.
3 от Закона за предучилищното и училищното образование и е посочено „ дело №
177/ 2016 г., нохд, Споразумение № 23/ 05. 07. 2016
г. на РС Кубрат“. Факта на проведеното наказателно производство срещу въззиваемата безспорно й е бил известен. Заповедта за
уволнение е ясно мотивирана по основание с посочване наказателното дело и
споразумението, което има сила на присъда. Както е посочено в Решение № 346 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 468/2009
г., IV г. о., ГК, няма законова
пречка мотивите в заповедта да се
изчерпват и с цитиране на правната норма,
тогава, когато тя не предполага
различни фактически основания, нито има нужда от
излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя, какъвто
е настоящия случай.
Съдът
не споделя другият изложен довод от въззивника, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, тъй
като в случая не намира приложение разпоредбата на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО.
С влизането в сила на 01. 08. 2016 г. чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО съдържа
забрана длъжността на педагогически специалист, каквато безспорно е заемала
ищцата, да се заема от лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ
характер независимо от реабилитацията. Трудовото правоотношение между страните
е възникнало на 29. 08. 2014 г. по време на действието на Закона за народната
просвета /отм./. Към този момент въззиваемата не е
била осъждана. Освен това, при действието на този закон е нямало забрана въззиваемата да заема длъжността „учител“. В чл. 40, ал. 4
от с. з. е въведено изискване длъжността да се заема от лица, които не са
осъдени на лишаване от свобода с влязла в сила присъда за умишлено престъпление,
докато наложеното наказание на ищцата е друг вид - „Пробация“.
Споразумението по нохд № 177/ 2016 г. на КРС е
сключено на 05. 07. 2016 г. , т. е. преди влизане в сила на ЗПУО на 01. 08.
2016 г. С оглед на това, намира приложение § 27, ал. 1 от ПЗР на закона, уреждащ
заварените случаи, като се приема лицата, които към влизането в сила на закона са
заемали длъжност на педагогически специалист, да запазят трудовото си
правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента
на възникване на правоотношението. Чл. 215, ал. 3 от ЗПОУ, на който се позовава
въззивника, намира приложение в случай, че осъждането
по чл. 215, ал. 1, т. 1 от с. з. е настъпило след влизане в сила на закона на
01. 08. 2016 г. По изложените съображения, въззивната
инстанция приема, че обжалваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна. Поради основателността на главния иск, са
основателни и предявените акцесорни искове.
С
обжалваното от въззивника ОУ
„Свети Климент“ с. Юпер първоинстанционно решение на въззиваемата
е присъдено обезщетение по иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ за
времето, през което е останала без работа, поради уволнението в размер на
1 618, 37 лв. за периода от 29. 09.
16 г. до 17. 10. 16 г. и от 25. 11. 16 г. до 17. 01. 2017 г. ,когато е
проведено последното открито съдебно заседание по делото, ведно със законната
лихва от завеждане на делото.
В писмения отговор на въззивната жалба се съдържа
искане от въззиваемата да й бъде присъдено
обезщетение по чл. 225 от КТ, съобразно допуснатото изменение на иска пред
районния съд за периода от 29. 09. 16 г. до 17. 10. 16 г. и от 25. 11. 16 г.
до 17. 03. 2017 г., като твърди, че и към настоящия момент е безработна. Искането на въззиваемата
следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо. Решението на
районния съд е обжалвано само от работодателя ОУ „Свети Климент“ с. Юпер. При липса на въззивна жалба срещу решението от въззиваемата Т., въззивната
инстанция не следва да преразглежда изложените от нея доводи и искане във връзка с предявения от нея иск по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като в противен случай се нарушава забраната по
чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК
за влошаване положението на жалбоподателя.
Налице е трайна и задължителна съдебна практика, че влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато
признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с
жалба от другата страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение, до какъвто резултат би се стигнало с присъждане
на поисканото от Т. обезщетение по чл. 225 от КТ.
Предвид изложеното, обжалваното решение на РС
Кубрат, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОВЪРЖДАВА Решение № 10/ 31. 01. 2017 г. по гр. д.
№ 538/ 2016 г. по описа на РС Кубрат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от 12. 05. 2017 г. с касационна жалба пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР