Р Е Ш Е Н И Е № 94
Гр. Разград, 29. 05. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Светла Робева
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 94 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от И.И.М. чрез адв. Косев, против Решение № 49/ 23. 02. 2017 г. по гр. д. № 613/ 16 г.
по описа на РС Исперих в частта, с която е признато за установено по отношение
на ответника, че О.З.С. е собственик на недвижими имоти, находящи се в с.
Подайва, общ. Исперих, ул. „Бузлуджа“ № 8 и на осн. чл. 108 от ЗС М. е осъден
да му отстъпи собствеността и предаде владението на имотите, както и в частта,
в която не е уважено възражението за упражнено право му на
задържане на имота до заплащане на стойността на извършените подобрения, а така
също и до връщане на дадената парична
сума в размер на 1000 лв. и връщане на
получения от ищеца лек автомобил или изплащане на паричната му равностойност.
В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на материалния закон.
Въззиваемата страна е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата, като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението
в обжалваната част е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Няма
спор между страните, че с предварителен договор за покупко-продажба, сключен на
15. 12. 1995 г. на въззиваемия – ищец по иска О.С. е предоставено владението върху процесния недвижим имот в с.
Подайва, общ. Исперих, към момента съставляващ УПИ V в кв. 70, образуван от
имот 632 с площ от 855 кв. м., отреден за жилищно застрояване, ведно със
застроената едноетажна жилищна сграда с площ от 70 кв. м. с прилежащото й избено помещение с площ от 12
кв. м. и поземлен имот, съставляващ УПИ
VІ в кв. 70, образуван от имот 632, 635 с площ от 999 кв. м. , отреден за
жилищно застрояване, ведно с построен навес с оградни стени с площ от 27 кв. м.
Същият е владял имота до 29. 12. 2014 г. , когато е предал владението върху него
на ответника по иска И.И.М.. Тези обстоятелства са установени от гласните
доказателства и от изявленията и признанията на страните. Въззивникът твърди, че
е станал собственик на имота въз основа на договор за замяна с въззиваемия,
като последният му предоставил правото на собственост върху имота, а
въззивникът му дал в замяна лек автомобил, марка „Ауди“ и сумата 1 000
лв. Договор за замяна не е представен по
делото. Ответникът е приложил писмен Договор за покупко-продажба на МПС,
сключен на 29. 12. 14 г. , според който е продал на ищеца лек автомобил, марка
„Ауди“ с рег. № РР1483АР за сумата от 500 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка, обосновано
районният съд е приел, че въззиваемият О.С. е упражнявал непрекъснато и
необезпокоявано владение върху процесния имот в период по-дълъг от 10 години –
от момента на сключване на предварителния договор на 15. 12. 1995 г. до 29. 12.
2014 г. , когато е сключен договора за покупко-продажба на МПС и според
твърденията на страните въззиваемия предоставил владението върху имота на въззивника. До приемане на ТР
№ 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС в доктрината и съдебната практика съществуваше
становище, изложено в решение
№ 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904 от 1994 на ВС, 4-то г. о., според
което позоваването на
придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от шест
месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсване
на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила
на изтеклия период на давностния срок. В т. 2 на ТР
№ 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г. е прието, че
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. При
наличие на позоваване правните последици - придобиване на вещното право се
зачита от момента на изтичане на законно определения срок. В конкретния случай въззиваемият
се е позовал на последиците на придобивната давност чрез завеждане на ревандикационния иск за собственост на
имота на 28. 07. 2016 г. и при наличието и на другите материалноправни
предпоставки, следва да се приеме, че собственик на процесния недвижим имот. Въззивникът
го владее без правно основание. Позовава се на сключен договор за замяна. Такъв
договор, пораждащ вещно-прехвърлителни последици, съгл. изискванията на чл. 18
ЗЗД не е представен по делото.
Необоснован
е изложеният довод във въззивната жалба, че районният съд незаконосъобразно не
е уважил възражението на въззивника за упражнено право на задържане на имота до
заплащане на стойността на извършените подобрения, а така също и до връщане на
дадената парична сума в размер на 1000
лв. и връщане на получения от въззиваемия
лек автомобил или изплащане на паричната му равностойност. Въззивникът има
качество на недобросъвестен владелец на процесния имот, тъй като не е налице правно основание за упражнявано от
него владение и по отношение на извършените в имота
подобрения има правата по чл.
74 ЗС. Тъй като недобросъвестният
владелец няма право на задържане, то вземания за извършени от него подобрения
срещу предявен ревандикационен иск не могат да се упражнят чрез възражение, а
ако са предявени с това процесуално средство, за съда не възниква задължение да
се произнесе по основателността на искането. /Решение №
376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК/.
В случая, предявеният от въззивника насрещен иск не е
приет за разглеждане, поради невнасяне на държавна такса. Правилно районният не
е уважил претенцията на въззивника.
Районният съд, като е достигнал до същите правни изводи е
постановил законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да бъде
потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 49/ 23. 02. 2017 г. по гр. д. № 613/ 16 г. по
описа на РС Исперих в частта, с която е признато за установено по отношение на
ответника, че О.З.С. е собственик и на осн. чл. 108 от ЗС И.И.М. е осъден да му отстъпи
собствеността и предаде владението на недвижим
имот в с. Подайва, общ. Исперих, към момент съставляващ УПИ V в кв. 70,
образуван от имот 632 с площ от 855 кв. м., отреден за жилищно застрояване,
ведно със застроената едноетажна жилищна сграда с площ от 70 кв. м. с прилежащото й избено помещение с площ от 12
кв. м. и поземлен имот, съставляващ УПИ
VІ в кв. 70, образуван от имот 632, 635 с площ от 999 кв. м. , отреден за
жилищно застрояване, ведно с построен навес с оградни стени с площ от 27 кв. м.
В
останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.