РЕШЕНИЕ

№ 71 / 27.07.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти юли, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 96 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.В. Петрова, подадена чрез пълномощник, против решение № 309 / 15.02.2017г., постановено по гр.д. № 1853 / 2016г. по описа на РС Разград, с което съдът е изменил мерките, постановени с решение по бр.д. № 1068 / 2014г. по описа на РРС досежно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и задължението за издръжка, като е възложил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. П.П. на бащата П.Ж.П. и е определил местоживеене на детето при него; определил е режим на лични отношения на малолетното дете с неговата майка и е осъдил И.В. Петрова да заплаща ежемесечна издръжка на М. П. в размер 115лв., считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да го отмени, като отхвърли предявения иск. В съдебно заседание поддържа подадената жалба.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият П.Ж.П. е подал писмен отговор чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на подадената жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства пред първостепенния съд и във въззивното производство и като съобрази становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: М. П. е роден на ***г. и понастоящем е на 11 години. Негови родители са страните по делото П.П. и И.И.. С решение по бр.д. № 1068 / 2014г. на РРС бракът между тях е прекратен с развод и родителските права над М. и по-голямата му сестра – 15-годишната св.Ж.П., са предоставени на майката И.И., като на бащата П.П. е предоставен режим на лични отношения с двете деца. След прекратяване на брака жалбоподателката заживяла с децата си в с.Гецово и установила фактическо съжителство с друг мъж. От новото съжителство е родено детето В.В., която е на 1 година. М. учи в СУ“Христо Ботев“гр.Разград. В свободното си време тренира колоездене. От представените справки от училището се установява, че през последните три години успехът му е сравнително постоянен. Ж. учи в Спортното училище в града. Двете учебни заведения са на един адрес. И.И. се грижи за най-малкото си дете и към настоящия момент не ходи на работа. П.П. работи на длъжност ръководител движение в ЖП гара с.Просторно към ДП „НКЖИ“ Горна Оряховица. Работните смени са дневна и нощна, последвани от два дни почивка. Управлява и таксиметров автомобил.

По делото са събрани множество свидетелски показания. След абстрахиране от заинтересоваността на свидетелите в зависимост от обстоятелството на коя от страните са близки, от показанията на всички се установява, че П.П. живее в собствено жилище в гр.Разград. М. обича срещите си с него. Когато са заедно, говорят свободно за проблемите на детето. Бащата често го вози с автомобила си на училище и тренировки и обратно до дома в с.Гецово. Детето има приятел в жилище, съседно на това на бащата, и когато е при него, често си гостуват и играят заедно. Когато бащата е нощна смяна, детето преспива при родителите на П.П. в с.Стражец. Майката има по-строго отношение към М., което обяснява със страмежа си да го приучи на полезни за него самия навици. М. обаче чувства думите на своята майка като наказание именно поради по-строгия подход, който тя проявява. Това положение се е затвърдило и след постановяване на привременните мерки, когато се е наложило И.И. да го заведе на лекар – държала се е строго с него пред училището и негов съученик, който е станал свидетел на това. По-голямата сестра Ж. не поддържа връзка с баща си от около година. След преместването на М. при П.П., въпреки че учат в една сграда, двете деца рядко се срещат и говорят. Родителите не поддържат никакъв контакт помежду си във връзка с техните деца.

Изслушано в съдебно заседание, детето заявява, че се чувства добре при двамата си родители. Усеща, че е ограничен от своята майка да се среща свободно с баща си. Твърди, че в съседство при своя баща има повече приятели, отколкото в с.Гецово, при майка си. Посещава тренировки по футбол и колоездене. Обяснява, че когато е при баща си, първо учат, после играят, след това ходи на тренировки. Твърди, че в дома на неговата майка го наказват да носи дърва и да чисти градината, когато направи беля. М. изразява своето желание да живее при баща си, защото там му е по-хубаво.

Във връзка с психо-емоционалното състояние на детето са назначени и изслушани три съдебно-психолохически експертизи – еднолична в първоинстанционното производство и еднолична и тройна такава във въззивното производство. Съдът счита оплакванията в жалбата за необоснованост на заключението, изготвено пред първостепенния съд, за неоснователни. На първо място, вещото лице е извършило задълбочени изследвания, на базата на които е дало своето заключение, което е защитило успешно и в съдебно заседание, с даване на допълнителни разяснения. На второ място, въпреки че е относима към периода след постановяване на привременните мерки, изготвената във въззивното производство тройната психологическа експертиза косвено потвърждава изводите, направени от вещото лице пред районния съд относно емоционалното състояние на детето и отношенията му с всеки от родителите преди преместването при баща му. В изготвените във въззивната фаза две заключения по еднолична и тройна съдебнопсихологически експертизи не съществуват съществени разлики в изводите. Доколкото в тройната експертиза са включени допълнителни въпроси и същата е по-пълна, защото включва изследванията и изводите на три вещи лица, съдът приема нея и по-нататък ще обсъди заключението именно на трите вещи лица.

Така, от работата на психолозите с детето, неговите родители и по-голямата му сестра се установява, че след развода, в периода, в който М. е живял при своята майка, последната чрез различни изрази по адрес на бащата е започнала очерняне на неговия образ. В същото време детето се идентифицира със своя баща. От друга страна, майката в отношението си към детето използва авторитарен стил, който фрустрира М. и задейства в него съпротивителни сили. Психологът споделя за разговора си с М., в който детето е споделило, че от момента, в който майката започва да му се кара и да говори на висок тон, той нищо не чува и не знае за какво му говори тя. Горните факти дават основание на вещото лице да направи извод в съдебно заседание за наличието на тежка депресия, в която е изпаднало детето. Психологът заявява, че процесът би се задълбочил, тъй като в семейството на майката не се разговаря с детето, не му се обясняват нещата, М. не е изслушван и по този начин за детето няма изградени ясни правила – действията, които майка му възлага в домакинството като носене на дърва, чистене на градината (и които вършат всички останали членове на семейството), той възприема като наказания именно защото няма нормален диалог. Психологът е установил, че връзката между бащата и детето е много по-силна, М. може да разговаря с него по всякакви теми. След преместването на М. при П.П., вещите лица по тройната психологическа експертиза наблюдават при детето лека форма на родителско отчуждаване спрямо майката И.И., дължащо се от една страна на негативното отношение на бащата спрямо майката, което се предава на детето, а от друга – на неефективните взаимоотношения между М. и И.И., вследствие на липсата на разбиране от нейна страна и създалите се множество конфликтни ситуации.

При така констатираната фактическа обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи: въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл.59 ал.9 СК, при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените с решението за прекратяване на брака мерки относно родителските права и да определи нови. Въззивният съд изцяло споделя извода на районния съд, че е налице промяна в емоционалното състояние на М. П. след постановяване на решението за развод по бр.д. № 1068 / 2014г. на РРС и тази промяна е от категорията на съществените, налагащи промяна в режима на родителските права и местоживеенето на детето. Право и задължение на отглеждащия родител е да полага необходимите грижи за възпитанието на детето. Съдът споделя доводите на жалбоподателката, че пред детето трябва да има изградени правила и то да бъде възпитано в дисциплина, когато трябва да учи и в труд, когато трябва да се включва с останалите членове на семейството в домакинската работа. Също така, предвид възрастта му, детето трябва да информира отглеждащия го родител къде се намира. От изводите на вещото лице, изготвило експертизата в първоинстанционното производство, както и от изводите, направени в тройната експертиза обаче се установява, че майката не може да постигне този резултат – диалогът между нея и М. е нарушен и неефективен, строгият й подход води детето до неразбиране какво се иска от него, той приема дейностите, които са му възложени, като наказание и в него се натрупва тежко психическо напрежение. Напротив, диалогът между бащата и М. е добър, двамата обсъждат изискванията, чието изпълнение се очаква от детето и поради тази причина М. чувства поставените от бащата изисквания не като правила, а като разбирателство вследствие на проведените преди това разговори. Тук е мястото да се отбележи, че М. е момче, на което предстои навлизане в пубертет и както е посочило вещото лице, той се идентифицира със своя баща. Съдът счита, че това обстоятелство също улеснява взаимния им диалог. Че и при бащата има правила във връзка с правилното възпитание на детето, е без съмнение – детето само заявява, че при посещенията при баща му (преди постановяване на привременните мерки) двамата първо учат, след това играят, а по-късно ходи на тренировки. Само че тези правила са поставени по начин, който е разбираем за детето и не нарушава неговите психически устои. Предвид горното, възражението на жалбоподателя, че настоящото производство е резултат само от искането на детето да живее при своя баща заради по-голямата свобода и нежеланието да спазва правила, е неоснователно.

Жалбоподателката въвежда във въззивното производство и оплакване, че с изменение на режима на упражняване на родителските права ще се засегнат отношенията между М. и двете му сестри, което ще доведе до недопустимо отчуждаване между тях. Поставеният въпрос е от съществено значение, което изисква степенуване на съществуващите проблеми. По-малката сестра Валентина е на ниска възраст, което към настоящия момент предполага липса на взаимни интереси с М.. Поради тази причина М. все още не е изградил близки отношения с нея, което се установява и от проведените от вещото лице по едноличната експертиза психологически изследвания. Що се отнася до отношенията между М. и Ж., вещите лица по тройната експертиза отчитат нарушения на привързаността между тях (както и между баща и дъщеря и между майка и син). Следва да се направи преценка на тежестта на факторите тежко психическо напрежение, изживявано от М. в семейната среда на майката и започващият процес на отчуждение между М. и по-голямата му сестра. Съдът счита, че ползата от стабилизирането на емоционалното състояние на детето при бащата ще бъде по-голяма в сравнение с вредата от отделянето на момчето от семейната среда на И.И.. Каквито и действия да се изискват от М. в тази насока, много по-осъзнати и ползотворни ще бъдат те, когато той се успокои и осмисли обстановката. Що се отнася до проявеното негативно отношение на Ж. към него по повод преместването му при баща им – нарекла е М. предател, роля за промяната следва да има и майката, при която момичето ще продължава да живее. Въобще, за да не се задълбочава процесът на отчуждаване между М. и Ж. и за да се изградят отношения на привързаност между М. и по-малката му сестра В. П.П. и И.И. следва да встъпят в ролята си на родители и да способстват за закрепване на тези връзки. Изводът важи в пълна степен и за преодоляване на разпада на връзките между бащата и дъщерята и между майката и сина, установени от вещите лица по тройната съдебнопсихологическа експертиза. Формата на отчуждение между М. и И.И. е в лека степен и е напълно преодолима, ако страните изпълнят своите родителски задължения в интерес както на М., така и на Ж..

В останалите части на решението относно режима на лични отношения между М. П. и И.И. и определената за изплащане ежемесечна издръжка, във въззивната жалба няма оплаквания, поради което и по аргумент от чл.269 ГПК тези въпроси не следва да се обсъждат. Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в цялост.

В съдебното заседание, проведено на 3.07.2017г. И.И. е направила искане за изменение на постановените от районния съд привременни мерки със срок на действие до влизане на решението в сила, с които упражняването на родителските права над М. са предоставени на П.П., определен е режим на лични отношения между детето и майката и последната е осъдена да му изплаща ежемесечна издръжка. Съдът, като съобразява всички събрани до този момент доказателства, вкл. и тези, ангажирани във въззивното производство, и направените по-горе изводи във връзка с тяхното обсъждане, не намира основание за изменение на определението на районния съд. Искането следва да бъде оставено без уважение.

Въззиваемият П.П. е направил в писмения отговор на въззивната жалба искане за присъждане на разноски. Същият е внесъл депозит за вещите лица по тройната експертиза. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК И.И. следва да бъде осъдена да му ги заплати.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 309 / 15.02.2017г., постановено по гр.д. № 1853 / 2016г. по описа на РС Разград.

Осъжда И.В.И. да заплати на П.Ж.П. сумата 300лв., представляваща направени деловодни разноки във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Оставя без уважение искането на И.В.И. за изменение на постановените с решение № 309 / 15.02.2017г., постановено по гр.д. № 1853 / 2016г. по описа на РС Разград привременни мерки.

В тази част решението, имащо характер на определение, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР