Р Е Ш Е Н И Е

№50

Разград

26. VІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

29. V.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: М= Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2017

№98

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалби на К.С.К., подадени чрез проц. представител по пълномощие –адв. Г.Младенов против Решение №429/5.ХІІ.2016г. по гр.д.№1346/2016г. по опис на РРС , с което съдът е уважил предявеният срещу него иск като на осн.чл.422 ГПК е признал за установено, че ведно със законна лихва и на осн.чл.240ЗЗД, дължи на ищеца А. Х.М. 12 000,00лв. в изпълнение на поето по заемен договор парично задължение, както и срещу постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение №504/24.ІІ.2017г., с което в развилото се по реда на чл.193 ГПК производство съдът е приел за недоказано оспорването на истинността на приложения като доказателство договор за заем.

Позовавайки се на неправилност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят претендира за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли предявеният срещу него иск като неоснователен. Поддържа твърдение за неистинност на задължаващия го с връщане на процесната сума заемен договор. С твърдение за съдържащи се в тях материали относно оспорената истинност на документ, изисква прилагане на преписки №330000-2141/2016 по опис на ОД МВР-Разград и пр.№1226/2016 по опис на РРП като доказателства по делото.

При редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по същество на жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Младенов, същият поддържа релевираните с жалбата основания за отмяна на обжалваните решения, за отхвърляне на предявения срещу него иск и за уважаване на инцидентно предявения, по реда и в срока на чл.193 ГПК, иск за установяване неистиността на документа, обективиращ процесния заемен договор.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност.

При редовност в призоваването, въззиваемият не се явява в с.з.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е процесуално допустима.

Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на предявената по реда на чл.357КТ и на осн.чл.344 КТ защита.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест, като в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред тази инстанция не се навеждат обстоятелства, внасящи различие в установената от РРС фактическа обстановка, която с препратка по чл.272 ГПК се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът не установи релевираните с нея отменителни основания. РРС е постановил решението си при напълно изяснена, с допустими по см. на ГПК доказателства, фактическа обстановка. Възведените с него изводи кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 846/2016г. по описа на РРС, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на претендирано до установяването му вземане за главница от 12 000,00лв. е допустимо предявен в рамките на предвидения от закона преклузивен едномесечен срок и при наличие на всички останали, изискуеми се по се по см. на чл.422 ГПК предпоставки: искът е предявен от страна, имаща качеството на заявител и срещу ответник, имащ качеството на длъжник в заповедно производство; предявен е в пределите на заявено по реда на чл.410 ГПК, както по основание така и по размер парично вземане, дължимо в изпълнение на сключен между страните заемен договор; налице е оспорване на вземането, проведено от длъжника в срока на чл.414 ГПК.

В тази си част атакуваното решение е валидно и допустимо, а по същество на спора и правилно. Обективираните с решението правни изводи кореспондират с установените по делото обстоятелства и сочат на съответно прилагане на материалния закон. Съществуването на дължимото по сделката вземане се явява установено с допустими по см. на чл.154 и сл.ГПК писмени доказателства. От съвкупния анализ на които, се следва и извод за основателността на иска.

В пределите на жалбата, спорен между страните остава въпросът за реалното предаване на сумата по заемния договор, както и за истинността на документа, материализиращ волеизявлението за предаване на сумата от заемодателя, респ. за получаването й от заемателя към дата на сключване на заемния договор. В този смисъл направеното по реда на чл.193 ГПК оспорване касае автентичността на подписите и волеизявеното в съдържание на процесния договор.

От това си процесуално право въззивникът се е възползвал надлежно, в предоставения му за отговор по иска срок. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на проведеното му по чл. 193 ГПК оспорване, се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност. Или казано иначе, оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск .

По делото е безспорно установено, че процесният договор, намиращ се на л. 9 от чгрд №846/2016 на РРС, е годно доказателствено средство, предвид установената от СГЕ автентичност, както на положените под съдържанието му подписи, така и на ръкописно изписаните имена.

Реквизитите, на приложения като доказателство договор, сочат категорично на установени между страните облигационни отношения по договор за заем. Договорът е именуван изрично като такъв. В т.1 от същия е волеизявено даването на сумата в посочения размер от ищеца на ответника - „изплатена напълно и в брой днес“, визирайки под „днес“ датата на подписване на договора – 25.ХІ.2014г. От съдържимото се в т.2 се следва за установено дължимо в определения срок – до 25.ХІ.2015г., връщане на сумата. Под съдържанието на договора, всяка от страните по делото се е подписала срещу позиция, уточняваща качеството й и на страна по договора, съответно-ищецът като „заемодател“, а ответникът като „заемополучател“. В това им качество са заверени нотариално и положените под договора подписи. Сделката, обективирана в съдържание на договора е извършена пред нотариус В.Тодорова, с рег.№312 и р-н на действие при РРС, удостоверила по съответния ред подписите на страните с нот. заверка рег.№25.ХІ.2014г. В тази си, официално удостоверителна част, документът не е оспорен и се приема от съда за валидно доказващ извършеното от дл. лице нотариално удостоверяване на подписите. Факт е, че с извършеното нот. действие не се явява удостоверено и съдържанието на документа, в какъвто смисъл са и поддържаните от жалбоподателя възражения. Липсата на такова изрично удостоверяване не прави документа невалиден относно съдържимото се в него волеизявление за реално предаване, респ. получаване на процесната сума.

В заключение, назначената по делото ССЕ е констатирала, че машинописно изпълнената част от документа е ксерокопие, но положените под него подписи и ръщккописен текст са в оригинал. Констатирано е също, че в текстовата част на договора няма данни за техническа намеса. Дали при подготовка за нотариалното удостоверяване на документа, страните са изготвили копия от същия е без значение. Именно автентично положените по този екземпляр подписи, правят съдържащия се в кориците на делото договор-оригинален.

Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този смисъл са Решение № 57/29.ІV.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748/17.ІІ. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 506/8.ІХ.2010г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. По този въпрос първоинстанционният съд е процедирал съобразно утвърдената съдебна практика по приложението на  чл. 193, ал. 3, пр. 2 ГПК, според която тежестта за доказване неистинността пада върху страната която го е представила.

Не са налице доказателства, които установяват изпълнение на задължението на ответника да върне получената в заем сума.

Като несъстоятелно следва да се обсъди и направеното от въззивника възражение за недействителност на договора поради въведените в чл.3 ЗОПБ ограничения относно платимите в брой суми. Договорът е сключен при действие на ЗОПБ от 2011, до изменението му през 2016г. Когато, според цитираната разпоредба на чл.3 максималния праг на допустимото в брой плащане е фиксиран до размера на 15 000,00лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема, че по силата на сключения между тях договор, страните са установили помежду си облигационни отношения, обвързващи ги с конкретни права и задължения. Сключеният между тях договор съдържа всички онези елементи, позволяващи квалифицирането му по см. на чл.240 и сл.ЗЗД като договор за заем. Със сключване на договора жалбоподателят е поел парично и срочно по своя характер задължение. Като не е изпълнил същото в договорения срок, същият се явява неизправна по договора страна и обвързва това си поведение с визираните в разпоредбата на чл.79 и чл.86 ЗЗД последици. Извод, който съобразявайки доказателствата по делото, обосновано и законосъобразно е възприел и първоинстанционния съд.

Предявеният на осн. чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД иск е доказан по основание и размер.

Предвид горното, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение, като обосновано от доказателствата и съответно на приложимия материален закон, следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №429/5.ХІІ.2016г. по гр.д.№1346/2016г. по опис на РРС

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

МН