Р Е
Ш Е Н И Е № 46
Гр. Разград, 12 . 06. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при
секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 101
по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н.К.С.
чрез пълномощник, против Решение № 39/ 09. 03. 2017
г. по гр. д. № 1576/ 16 г. по описа на
РС Разград, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от нея искове против
Н.К.К. за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, обективирана с пълномощно, нот. заверено
с рег. № 7949/ 26. 09. 2005
г. на нотариус Б. Костов
- рег. № 282 на НК, предявения иск за прогласяване на нищожност на
същата упълномощителна сделка, поради липса на съгласие
от страна на представлявания и е отхвърлен иска за прогласяване на недействителност на договора за
дарение на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 168, т. 10, рег. № 9875, дело № 1272 от
21. 11. 2005 г. на нотариус
с рег. № 282 на
НК, като сключен без представителна власт. В жалбата
се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът не е обсъдил
твърденията на ищцата и посочените от нея доказателства,
поради което изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на материалния закон.
Въззиваемата
страна Н.К.К. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Излага доводи
за неоснователност на жалбата и моли
да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество
се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не
следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн.
чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните
по делото писмени доказателства - Удостоверение, Рег. № 1924/ 19. 09. 2016 г.
на нотариус Бойчо Костов, че същият на
26. 09. 2005 г. е заверил пълномощно с рег. № 7949, с което К.К.К.– баща на ответника и ищцата – жалбоподателката
Н.К.С. са упълномощили ответника Н.К.К. да се
разпорежда, вкл. и чрез дарение с недвижими имоти, измежду които и процесните земеделски земи №№№ 3081, 3102, 11013 в
землището на с. Ясеновец и да договоря сам със себе си. Нотариусът заверил и
декларации по чл. 25, ал. 6 и по чл. 226, ал. 1 ДОПК за липса на задължения на
двамата упълномощители. Разпитан в съдебно заседание,
проведено пред районния съд, нотариус Костов заявява, че не си спомня конкретно
ищцата и обстоятелствата, при които е заверил пълномощното, но във всяко
нотариално производство, за да се увери, че лицето владее български език и не е
необходимо да му се назначи преводач, разговаря с него, обяснява му
съдържанието на пълномощното, пита го дали е съгласен със съдържанието. При
заверка на декларации пита лицето дали има задължения към държавата.
С нот.
акт № 168, т. 10, рег. № 9875, дело № 1272/ 2005 г. от 21. 11. 2005 г. на
нотариус Б. Костов, въззиваемият, легитимирайки се с
горното пълномощно, прехвърлил чрез дарение на себе си правото на собственост върху собствените на упълномощителите 2/3 идеални части от процесните
земеделски земи – лозе с площ от 0, 687 дка, представляващо имот № 003102, лозе
с площ от 0, 612 дка, представляващо имот № 003081 и нива с площ от 28, 699
дка, представляваща имот № 011013, всички в землището на с. Ясеновец.
Спорът между страните е към
момента на упълномощаването на въззиваемия с пълномощно,
нотариално заверено с рег. № 7949 от 26. 09. 2005 г.
на нотариус Бойчо Костов, владеела ли е жалбоподателката български език в степен да разбира
съдържанието на акта, който подписва.
Въззивният съд в настоящият състав
приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че жалбоподателката е владеела български език в степен да разбира съдържанието на пълномощното,
което е подписала. Същата е родена през 1929 г. и до изселването си в Турция
през 1989 г. е живяла в продължение на 60 години в България. Видно от
приложената преписка на НОИ, съдържаща пенсионното й досие, е работила от 1973
г. до 1984 г. по трудов договор в Опитна станция по говедовъдство и овцевъдство
в с. Ясеновец. В процеса на трудовата й дейност, явно се е налагало да
осъществява контакти, да чете и подписва документи на български език. Обстоятелството, че е говорила
на турски с хората от турския
етнос,
според събраните и сочени от въззивницата гласни
доказателства, не опровергава
този извод. През 1984 г. е подадено
Предложение за пенсиониране с текст на български език, подписано от въззивницата, без данни да е ползвала преводач. На 03. 07. 2002 г. въззивницата
е подписала пълномощно, нот. заверено рег. № 2939 на
нотариус Р. Кирилова, с което упълномощила Ибрахим Сали да я представлява пред
РУСО Разград, без да й е назначен преводач от турски.
Извършването на нотариални удостоверявания с участието на лице, което не владее български език, е регламентирано от ГПК със специални правила- чл. 582 ГПК
, респ. чл. 478 ГПК (отм.). В тези случаи законът предвижда назначаване на преводач като предпоставка за валидност на нотариалното удостоверяване, при условие, че езикът, с който лицето си служи, не е познат на нотариуса. Според показанията на нотариус Б. Костов, за да извърши нотариалното удостоверяване, нотариусът и жалбоподателката са установили контакт на български език, чрез който нотариусът се е убедил, че тя е запозната и е съгласна със съдържанието на документа, който подписва. Т.е., преди да извърши нотариалната заверка нотариусът е изпълнил задължението си лично да провери дали отразеното в документа съответства на волята на жалбоподателката. Процесуалния закон не изисква посочване от нотариуса на ниво на познаване на български език. Заключението на назначената по делото лингвистична експертиза не следва де се кредитира, тъй като крайният резултат от изследването зависи единствено от волята на жалбоподателката и нейното поведение, а последната няма интерес от установяване на факта, че владее български език. С такава екпертиза може да се доказва положителния факт дали изследваното лице владее даден език, до каква степен и по какъв начин. Каква степен на владеене на български език от жалбоподателката е установил нотариус В. Тодорова при изповядване на сделката, сключена с нот. акт V 178, т. ІV, рег. № 8502, дело № 633/ 2006 г. , за да й назначи преводач не може да бъде установено в това производство, както и обстоятелствата при които е станало това. Освен това и съдържанието на този документ се различава съществено от съдържанието на процесното пъномощно.От анализа на събраните по делото доказателства следва извода, че жалбоподателката е знаела български език в степен, позволяваща й да разбира правното значение и последиците от упълномощителната сделка, поради което извършеното без преводач нотариално действие не е нищожно. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 478 ГПК (отм.)
. Сделката, обективирана с нот. акт № 168, т. 10, рег. № 9875, дело № 1272/ 2005 г. от 21. 11. 2005 г. на нотариус Б. Костов, сключена от въззиваемия, като пълномощник на жалбоподателката, договаряйки сам със себе си е действителна и е породила правни последици.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 39/ 09. 03. 2017 г. по гр. д. № 1576/ 16 г. на РС Разград.