РЕШЕНИЕ № 495
Гр. Разград, 18.05.2017
г.
Разградски окръжен съд
на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова в. гр.
дело № 107 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 и сл. от ГПК
Депозирана е жалба от Р.Й.В. *** срещу
действията на ЧСИ Д.Д.,рег.№762,с район на действие ОС-Разград по изпълнително
дело № 591 / 2015 г. по описа на същия, а именно наложена възбрана върху
жилище, находящо се в гр.Разград,от което тя притежава 1/6 идеална част и счита
за несеквестируемо.Отправя молба за отмяна действията на ЧСИ, като незаконосъобразни.
ЧСИ Д.Д. депозира становище,в което
счита жалбата за неоснователна.
Взискателят в изпълнителното
производство „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,гр.София депозира писмено
възражение,с което счита подадената жалба за неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и след проверка на приложените по делото доказателства,
констатира следното:
Жалбата е подадена чрез ЧСИ на
13.04.2017г. ,в срок след като на В. е била съобщена наложената върху имота
възбрана от 16.03.2017.
Видно от представеното по делото копие
на изпълнително дело № 591 / 2015 г., същото е образувано на 02.09.2015
г. срещу длъжника Р.Й.В. за парично вземане в размер на 137.28
лв. главница,15.72 лв.договорна лихва и 44.18 лв. лихва за забава за съответни
периоди,както и разноски в полза на взискателя“Агенция за събиране на вземания
„ООД в размер на 175 лв. На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение
на по реда на чл.47 от ГПК със залепване
на уведомление от 23.09.2016г.ЧСИ след като събрал съответната информация от ЕСГАОН, НАП и
др. на 16.03.2017г. с постановление наложил възбрана върху притежавания от
длъжника имот,1/6 идеална част от апартамент, находящ се гр.Разград,адм.адрес,бул.“България“№9,вх.А,ет.4,ап.12
с площ от 92.63 кв.м.,както и съответната идеална част от прилежащото му избено
помещение №8, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
ОПС върху мястото.
Предвид установеното дотук от фактическа
страна,РОС направи следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението
за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението и 4/ постановлението за
разноските.
В настоящия случай жалбата е насочена срещу действията на частния съдебен изпълнител
по насочването на изпълнение срещу несеквестируем недвижим имот:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице - от длъжника, срещу подлежащо на обжалване
действие по чл. 435, ал. 2 от ГПК -
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Същата е подадена и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима а по същество и основателна.
От посочената
по-горе разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК е видно ,че на обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие,
което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта - в този смисъл са и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2 /2013 г., ОСГТК. В мотивите на същото е прието, че несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях
обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на
длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с
несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на
непотребими вещи, забранено е осребряването им и поради това при описа
несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се
числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и
длъжникът отсъства. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.В случая,независимо от това,че
жалбоподателя отправя искане за отмяна на наложената от ЧСИ възбрана,то РОС
счита,че се атакува именно насочването на изпълнението,тъй като длъжникът се позовава на несеквестируемост
/пълна/ на имуществото му, възбранено за
събиране на посоченото-по горе парично вземане.Съдът дължи произнасяне дали е
секвестируем имущественият обект за
събирането на предявеното вземане.
С
жалбата,предмет на делото длъжникът се
позовава на несеквестиуемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесния апартамент,
върху който е насочено изпълнението. Съгласно посочената разпоредба,
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
По делото са събрани писмени
доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че процесният недвижим
имот е единственото негово и на семейството му жилище. Липсват в този смисъл както твърдения и данни, че
длъжникът , притежава друго жилище, поради което
настоящият съдебен състав приема, че възбраненият имот е несеквестируем по
смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.
Взискателят по изпълнителното дело няма право да насочва принудително изпълнение върху имот, който
е несеквестируем по отношение на него,,тъй като за
вземането му,предмет на изпълнението в негова полза не е учредена ипотека върху
имота.Видно от данните по делото възбраненият имот е съсобствен между длъжника В.,нейната
майка и нейния брат,като тя и брат й притежават по 1/6 идеална част , а майка й 4/6 идеални
части.
По делото
липсват доказателства,обуславящи и частична
секвестируемост на апартамент № 12, съобразно правилата на Наредбата за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейство и на чл. 39, ал. 2 ЗС, поради което действията на частния съдебен
изпълнител по насочването на изпълнение върху идеалната част на длъжника в него следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
Водим от изложеното, Разградският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Р. Иванова В. *** действията на
частен съдебен изпълнител Д.Д., с рег.№762 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20157620400591, а именно насочването на
изпълнението срещу следния несеквестируем недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в жилищна сграда в гр.Разград, бул. "България №*9,вх.А,етаж четвърти, със застроена площ 92.63 кв.м.,, състоящ се от две стаи,
хол,дневна,кухненска ниша и тоалетна,заедно с прилежащото му избено помещение
№8 и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и общите части от сградата.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Членове: 1. 2.
СП/ГО