РЕШЕНИЕ
№56
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Разград, 12.07.2017 год.
Разградският окръжен съд в откритото заседание на дванадесети юни, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател:РАЯ
ЙОНЧЕВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ИРИНА ГАНЕВА
При секретаря С.Лазарова, като
разгледа докладваното от съдията
В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №111 по описа
за 2017 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба,подадена от Р. ***,чрез
пълномощник адв.Венко Косев
от АК-Разград,посочен и като съдебен
адрес и насрещна възивна жалба,подадена от Община
Исперих,представлявана от Кмета Бейсим Руфад Расим
против Решение №70/10.03.2017 год.
,постановено по гр.дело №828/2015 год. по описа на ИРС,с което съдът е приел за установено по отношение на Община
Исперих, област Разградска, представлявана от кмета Бейсим Руфад
и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областния управител на област Разград Манол Кившанов, че Р.О.Р. е собственик
въз основа на давностно владение на 4015.00 кв.м., съставляващи 4015/ 6384 ид.части от поземлен имот с идентификатор 46913.20.261 с обща площ от
6384.00 кв.м., находящ се в село Малък Поровец, община Исперих, област Разград
с начин на трайно ползване – ниско застрояване и трайно предназначение на
територията – урбанизирана, при съседи,описани подробно.Отхвърлил е предявения
от Р.Р. иск срещу същите ответници за признаване за
установено по отношение на тях,че е собственик
въз основа на давностно владение на останалите 2369.00 кв.м. съставляващи 2369/
6384 ид.части от същия поземлен имот,който е с обща площ
от 6384.00 кв.м..като неоснователен и недоказан.
Решението се атакува в отхвърлителната му част от ищеца по съображения,че същото е
постановено в нарушение на закона,процесуалните правила и е необосновано,с
искане за отмяната му и уважаване на претенцията му в цялост.Излагат се
съображения,че Държавата не е придобила правото на собственост върху
съответните части от процесния имот,тъй като,че по
плана от 1929г.на с.М.Поровец петте стари
такива от които е образуван новия имот са били собственост на физически лица.
С насрещната въззивна жалба Община
Исперих атакува решението в частта му с която е уважена установителната
претенция на ищеца по отношение на нея.Счита решението за неправилно и
необосновано,като изтъква,че никога Община Исперих не е била собственик на процесния имот,като исканията й към Държавата отделните имоти от които е съставен да бъдат деактувани като държани не са били уважени.Счита,че неправилно е била
конституирана като страна в процеса.Атакува решението и в частта му за
разноските,като счита,че изобщо не дължи такива на ищеца именно поради това,че не
е следвало да насочва претенцията си към нея.
Депозира и отговор на възивната жалба на ищеца,застъпвайки становище за нейната
неоснователност.
Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областния управител на Област Разград Манол Кившанов депозира
отговор на въззивната жалба,подадена от ищеца,с който
заявява,че същата се явява неоснователна,а атакуваното решение правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Подадените срещу решението първоначална и
насрещна въззивна жалба са процесуално допустими,изхождан от страни в
производството и са депозирани в законовия срок.
В съдебно заседание за жалбоподателя
Община Исперих не се явява процесуален представител.
Не се явява и не се представлява и жалбоподателя Р.О.Р..
Въззиваемата
страна, Държавата, представлявана от Областния управител на Област Разград чрез
юрисконсулт Иванова заявява становище,че жалбата на Община Исперих против
постановеното от ИРС решение следва да бъде оставена без уважение и същото да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по жалбите,РОС
съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно, постановено
в рамките на правораздавателната власт на съда.
Съдът е сезиран с искова
молба,подадена първоначално само срещу Община Исперих от Р. ***,а
при условията на чл.228,ал.3 от ГПК и срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния
управител на област Разград, с която
моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик
по давност на поземлен имот с идентификатор 46913.20.261 с площ от 6384.00
кв.м., находящ се в село Малък Поровец, община Исперих, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване и трайно предназначение на територията –
урбанизирана, при съседи ,описани подробно.Излага твърдения,че на 08.12.1972
година се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение от по отношение на недвижим имот от1470.00кв.м.,
за който е бил отреден парцел III-265 от кв.28 по плана
на селото.Същия закупил между 1946 – 1947 година и от тогава го владеел,в него
имало и къща, в която се родили децата му, но впоследствие я съборили. Този
имот бил част от друг по-голям такъв – процесния №46913.20.261 с обща площ 6384.00кв.м.,съставен
от парцели II-266, III-265, VII-266, VIII-265 в кв.28 по плана на
селото от 1929 година. Целият имот владеел от тогава и понастоящем,но поради
липса на парични средства се бил сдобил с нотариален акт само за един от
парцелите, тъй като имал намерение да строи къща в него. Междувременно си
закупил такава на друго място в селото и интересът му да строи отпаднал.
Продължил, обаче, да обработва местата, да ги владее и ползва, декларирал ги
бил в община Исперих и години наред заплащал дължимия за целия парцел данък. В
края на 2012 година решил да се снабди с нотариален акт за цялото място, тъй
като по скица и кадастрална карта местото се водело на негово име. Посетил
Областна администрация Разград за да се снабди с удостоверение, че имота не е
държавен. Проверката показала, че за част от имотите имало съставени актове за
държавна собственост - №№ 19, 20, 37, трите от 25.08.1952 година, като парцелите
по тези актови били отредени за жилищни нужди. Известно време след това ищецът
се снабдил с удостоверение от община Исперих, че парцелите не са актувани като
общинска собственост. Сочи също така,че дори парцелите по прана на селото от 29
г.да са били одържавени,то по силата на §42 от ПЗР на ЗОС,същите са станали
общинска собственост.
Община Исперих оспорва предявения
иск като недопустим,съответно неоснователен по съображения,че не е собственик на процесният
имот, за да отговаря по претенцията на ищеца. По същество на иска заявява,че по
отношение на имоти частна държавна и общинска собстевност
давност не тече и поради тази причина ищецът няма как да е придобил имота по
давностно владение. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети.
Вторият ответник,Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
областния управител на област Разград също счита предявения иск за недопустим, съответно
неоснователен.Поддържа,че по отношение на процесните
недвижими имоти няма как да е текла придобивна давност в полза на Р.О., тъй като съществува законова забрана имоти – държавна
собственост да се придобиват по давност, като това важи и за общинските имоти. Процесният имот винаги е бил държавен и Държавата го е
третирала като такъв. Счита, че община Исперих не е станала собственик на
имотите по силата на закона, тъй като не били изпълнени изискванията за това.
По отношение на наведения довод от
Община Исперих за недопустимост на същото по отношение на нея,в качеството й на
ответник,съдът намери следното:
Процесуалната легитимация на
страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани
в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и
оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост
между ищеца и държавата ,която се явява и надлежен ответник по иска за
собственост.
Участието на Община Исперих ,като ответник в
производството ищецът обосновава с нормата на §42 от ПЗР на ЗОС,съгласно която
застроените и незастроени имоти частна държавна собственост,отредени за жилищно
строителство и за общи благоустройствени мероприятия на общините,съгласно
предвижданията на градоустройствените планове по силата на закона преминават в
собственост на общините,като счита,че дори и някога спорните имоти да са били
държавни, те са станали частна общинска собственост по силата на посочената разпоредба.Безспорно
в исковата молба не се съдържа твърдение за оспорване на заявеното от ищеца
право на собственост върху описания в нея имот от страна на Община Исперих,поради
което предявения по отношение на нея положителен установителен иск се явява недопустим.Атакуваното
решение следва да бъде обезилено в частта му,с която
е прието за установено по отношение на Община Исперих,че ищецът е собственик на
съответните идеални и реални части от ПИ имот с идентификатор 46913.20.261 с площ от
6384.00 кв.м., находящ се в село Малък Поровец, община Исперих,съответно в отхвърлителната му част срещу същия ответник и в частта с
която Община Исперих е осъдена да заплати на ищеца разноски пред първата
инстанция в размер на 370.53 лв.
От фактическа страна,предвид
събраните по делото доказателства,доводите и становищата на страните,РОС намери
следното: От 1972 година ищецът притежава НА за собственост над недвижим имот,основано
на давностно владение,а именно дворно място от 1470.00кв.м.,представляващо парцел III-265 от кв.28 по плана на селото.Като основание
за владението сочи покупко-продажба,извършена през 1947г.без да представя
договор,окончателен или предварителен такъв.Според СТЕ понастоящем този имот е
включен в ПИ с идентификатор
46913.20.261 с обща площ 6384.00 кв.м.,съответно образуван от парцели I-268, II-266, III-265,
VII-266, VIII-265,всички в
кв.28 по плана на селото от 1929 година.Само части от тях попадат в
новообразувания имот,както следва: от парцел I-268 – 365.00 кв.м., от парцел II-266 – 1590.00кв.м., от парцел VII-266 – 1490.00кв.м., от парцел III-265 от кв.28 – 1470.00кв.м., от парцел VIII-265 от кв.28 – 1465.00кв.м.За селото има одобрен и последващ кадастрален и регулационен план от 1982 година,като новообразуваният имот е
идентичен със следните квадратури и парцели: от УПИ I – ведомствени
хижи от кв.23 – 3672.00 кв.м. и УПИ II – ведомствени хижи
от кв.23 – 2453.00кв.м. и от улици-259 кв.м.
Видно от разписните листи приложени по
делото,актуални към плана от 1929г. собственик на парцел I-268 от кв.28
е М.А., на парцели II-266 и VII-266 от кв.28
Р. О.и на парцели II-265 и VIII-265 от кв.28
С.М..В община Исперих няма данни за извършено
отчуждаване на имотите и за заплащане на обезщетения на физически лица.
По плана на селото от 1982 година на
имот № 261 (УПИ
I-ведомствени
хижи и УПИ II-ведомствени
хижи)
от кв.23 били записани като собственици – наследници на ИР.О.Ф.,
Р.О.Р.и Ш.О.Р..
По плана на селото от 1982 година имот
№ 261 (УПИ
I-ведомствени
хижи и УПИ II-ведомствени
хижи)
от кв.23 бил отреден за ведомствени хижи.
По плана на селото от 1929г. имоти I-268,
II-266, VII-266, III-265 и
VIII-265 от
кв.28 били отредени за строеж на жилища.
Части от процесният
имот са актувани като държавна собственост както следва: Акт за държавна
собственост № 20 от 25.08.1952г., който е съставен за 1000.00кв.м. от парцел VIII
от кв.28, целият с площ
1465.00кв.м. Целият парцел VIII от
кв.28 по плана от 1929 година е включен в имот с идентификатор 46913.20.261 по кадастралната карта на село
Малък Поровец от 2009 година;
Акт за държавна собственост № 37 от
25.08.1952г., съставен за 1000.00кв.м. от парцел II от кв.28, целият с площ 1590.00кв.м. Целия парцел II
от кв.28 по плана от
1929г. е включен в имот с идентификатор 46913.20.261 по кадастралната карта на
село Малък Поровец от 2009 година;
Акт за държавна собственост № 19 от
25.08.1952г., съставен за 1500.00кв.м. от парцел I от кв.28. Част от парцел I
от кв.28 по плана от
1929г. с площ от 365.00кв.м. е включена
в имот с идентификатор 46913.20.261 по кадастралната карта на село Малък
Поровец от 2009 година.
В Община Исперих няма издадени актове
за общинска собственост за процесният имот.
Ищецът сочи гласни доказателства.Свидетелите
И. О. Р.С.депозират показания в смисъл, че мястото
обработвано от ищеца и семейството му било около 6 декара, той го имал от дядо
си, обработвал го от 20-30 години. В мястото е имало къща, която се съборила
във времето и то останало за обработка като посевна площ.
Предвид установеното по-горе от
фактическа страна, от правна страна ИРС е стигнал до извода ,че предявеният
положителен установителен иск за собственост се явява частично основателен и
доказан по отношение на 4015.00 кв.м. от процесният
имот или 4015/ 6384 ид.части, за които държавата не
се легитимира като собственик в полза на ищеца е изтекла предвидената от закона
в чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишна придобивна давност и за тази квадратура Р.О. следва да бъде признат за собственик. За да отхвърли претенцията за
останалата реална,съответно идеална част от имота,позовавайки се на
разпоредбата на чл.7, ал.3 от Закона за
държавната собственост и § 1. от ЗДЗС е приел,че ищецът няма как да се легитимира като собственик въз
основа на давностно владение, тъй като имотите са частна държавна собственост,
за същата са издадени АДС още през 1952 година и по отношение на тези
квадратури и идеални части давността е спряла да тече.
Именно в отхвърлителната
част решението се атакува от ищеца –въззивник по
посочените по-горе съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост.
РОС в този си състав намира
решението за недопустимо и в тази му обжалвана
част, предвид на това,че и срещу Държавата,в случая е предявен недопустим иск
за собственост.За да направи този си извод,РОС съобрази ,приетото от ОСГТК на
ВКС в т.1 на ТР№8 по т.дело №8/2012г.,че за настоящия ищец е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,предвид заявеното от
него владение върху частите от имота,актувани като държавни,тъй като до
отричане със сила на пресъдено нещо на
държавния,съответно общински характер на имота владелецът не би могъл да се позове
на изтекла в негова полза придобивна давност.Както е прието и в постановеното
по чл.290 от ГПК Р.№15/19.12.2016г. по гр.дело №4705 на ВКС,II г.о.това е единственият път на
защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен
установителен или ревандикационен иск за собственост
предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на
собствеността на държавата или общината
по давност.
Водим от горното, Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 70/10.03.2017 год. ,постановено по гр.дело №828/2015 год. по
описа на РС-Исперих,в частта му,с
която съдът е приел за установено по
отношение на Община Исперих, област Разградска,
представлявана от кмета Бейсим Руфад,
че Р. О.Р.е собственик въз основа на давностно
владение на 4015.00 кв.м., съставляващи 4015/ 6384 ид.части
от поземлен имот с идентификатор
46913.20.261 с обща площ от 6384.00 кв.м., находящ се в село Малък Поровец,
община Исперих, област Разград с начин на трайно ползване – ниско застрояване и
трайно предназначение на територията – урбанизирана,както и в тази,с която
Община Исперих е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 370.53 лева.,поради
липса на пасивна процесуална легитимация за ответника.
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 70/10.03.2017 год. ,постановено по гр.дело №828/2015 год. по
описа на РС-Исперих,в частта му,с
която съдът е отхвърлил
предявения от Р. Реджеб иск срещу признаване за установено по отношение на Община
Исперих, област Разградска, представлявана от Кмета Бейсим Руфад
и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областния управител на област Разград,че е
собственик въз основа на давностно
владение на останалите 2369.00 кв.м.
съставляващи 2369/ 6384 ид.части от поземлен имот с идентификатор 46913.20.261 с
обща площ от 6384.00 кв.м., находящ се в село Малък Поровец, община Исперих,
област Разград,поради недопустимост на иска и липса на пасивна процесуална
легитимация.
В останалата му част,като необжалвано
решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.