Р Е Ш Е Н И Е  № 52

 

Гр. Разград,                            2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                                                                  2. Ирина Ганева

при секретаря Д. Георгиева разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 121 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

            Постъпила е въззивна жалба от М.К.К. чрез адв. Ковалаков, против Решение  № 50/ 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 1685/ 16 г. по описа на РС Разград, с която е признато за установено, че договор за покупко-продажба от 04. 08. 2015 г. , сключен с нот. акт  № 69, т. ІІІ, рег. № 4586, дело № 454/ 04. 08. 15 г. на нотариус с рег. № 312, сключен между  Р.В.С. и С.К.С., като продавачи и М.К.К., като купувач е нищожен, като привиден на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. В жалбата се излагат доводи, че решението е недопустимо в частта му над размера от ½ ид. част от имота и в тази част следва да бъде обезсилено, а в останалата част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено.

            Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв. С. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. Оспорват жалбата, като неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Гр. д. № 1685/ 2016 г. по описа на РРС е образувано по подадена  на 25. 08. 16 г. искова молба от Р.В.С. чрез пълномощник адв. С. и от С.К.С. чрез настойник К.С.К., последният действащ чрез пълномощник адв. С. срещу М.К.К.. Ищците са претендирали да бъде прогласена нищожност, поради привидност на сделката, обективирана с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, т. ІІІ, рег. № 4586, дело № 354/ 04. 08. 2015 г. на нотариус В. Тодорова, алтернативно да бъде прогласена нищожността на сделката, поради липса на съгласие, сключена от недееспособно лице. Исковата молба е подписана за двамата ищци от пълномощник адв. С.. Последният е упълномощен  да осъществява процесуално представителство по делото от ищцата Р. С. и от К.К..  На 17. 09. 16 г.  е подадена молба от Р. С. и К.К., с която са уведомили съда, че С.К.С. е починал и са поискали да бъдат конституирани неговите законни наследници - освен преживялата го съпруга ищцата Р. С., К.С.К. и Ц.С.К. – негови деца.  Съобразно дадените от районния съд указания с Молба вх. № 9674/ 06. 10. 16 г. Р. С. и К.С. са уведоми съда, че не разполагат с документ, удостоверяващ поставянето под запрещение починалият ищец С.  К.С. и са поискали производството по делото да бъде прекратено по отношение на предявените искове, досежно 1/ 2 ид. ч. от имота. С разпореждане № 3600 от  08. 11. 2016 г. районният съд е конституирал  наследниците на С.С. - К.С.К. и Ц.С.К. в качеството им на ищци.

Предвид така изложеното, въззивният съд намира за необоснован доводът на жалбоподателя, че производството по отношение на предявените искове от С.С., досежно 1/2 ид. ч. от имота  е следвало да се прекрати, поради недопустимост. Действително при предявяване на исковете, К.С., който е упълномощил адв. С. - подписал исковата молба, не е имал качество на настойник на С.С.. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда, освен в изрично и изчерпателно уредени случаи. В този смисъл С.С. е предявил чужди права. Но в случая, имотът съставлява съпружеска имуществена общност на продавачите и като такъв е неделим. Съпружеската имуществена общност е бездялова - правото на собственост принадлежи на двамата съпрузи заедно, като те нямат самостоятелни права върху идеална част, както при съсобствеността. Предявяването на установителен иск по чл. 26 ЗЗД е действие на управление на имота, поради което няма пречка да бъде предявен от един от двамата съпрузи, когато имотът представлява съпружеска имуществена общност, съгласно чл. 24, ал. 2 СК. Това означава, че извършените от единия съпруг действия са валидни и за другия. Ето защо, предявявайки исковете, относно вещ, собственост на двамата съпрузи, следва да се счита, че Р. С. ги е предявила за целия имот. След смъртта на С.С. на 06. 09. 16 г., К.С. е бил конституиран като ищец в качеството си на наследник на 1/6 ид. ч. от имота, оставен по наследство от С.С., а Р. С.  като собственик на половината, поради прекратената имуществена общност със смъртта на С. и като негов наследник на останалата част с дял, определен по чл. 9, ал. 1 от ЗН или на  4/ 6 идеални части от имота.  С оглед на това е без значение  дали е била налице валидно учредена представителна власт за образуване на гр. д. № 1865/ 16 г. по иск на К.С. и Р. С., след като вече последните са имали процесуалноправна легитимация да участват в процеса като наследници на починалия С.С.. В хода на съдебния процес пред районния съд е починала и ищцата  Р.В.С. – на 02. 11. 16 г., която оставила законни наследници К.С.К. и Ц.С.К., вече конституирани в качеството им на ищци в процеса. Въз основа на изложеното, като не е прекратил производството по предявените от починалия в хода на процеса С.С. искове  и е конституирал като ищци неговите законни наследници, спрямо които е постановено решение по същество на спора, районният съд е постановил допустим съдебен акт.

            Ръководейки се от правилото  и съдебната практика, че  предвид направено изявление на ищеца исковете могат да се разгледат като алтернативни, районният съд е разгледал иска за обявяване нищожността, поради привидност на сделката, обективирана с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, т. ІІІ, рег. № 4586, дело № 354/ 04. 08. 2015 г. на нотариус В. Тодорова. От съдържанието на договора е видно, че С.К.С. и Р.В.С.  продали на ответника /техен внук/ М.К.К. процесния недвижим имот, представляващ 167/ 539 ид ч.  от поземлен имот – дворно място с идентификатор  № 61710.502.6090 с административен адрес: гр. Разград, ул. „В. Априлов“ № 16А, заедно с реално построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 61710.502.6090.2 със застроена площ от 64 кв. м. за сумата 10 000 лв. , която била заплатена напълно по банков път от купувача на продавачите при подписване на договора. Според приложеното извлечение от сметката в „ОББ“ на името на С.С., на 04. 08. 15 г. е изтеглена сумата 10 000 лв.  и на същата дата М.К.К. е внесъл по същата сметка сумата 10 000 лв. В приложеното по делото копие от преписка № 1452/ 2015 г. на РП Разград се съдържа Обяснение от 02. 11. 15 г., направено от ответника М.К.К.. Направил е изявление, че предложил на дядо си да му прехвърли процесния имот, като оформят сделката като покупко-продажба и дядо му да изтегли от сметката си 10 000 лв. , да ги предаде на М.К., а последния да ги внесе по сметката на дядо си, за да удостоверят плащането по сделката. По същия начин удостоверили плащането по сделката. Не е имало уговорка, К. да заплати на баба си и дядо си  сумата от 10 000 лв. за прехвърления му имот. В съдебната практика /Решение № 484 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., IV г. о., ГК/ се приема, че когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо. С него симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство за уважаване на иска. Свидетели за разкриване на симулацията по делото не е необходимо да се разпитват. Писменото обяснение, направено от К. по воденото досъдебно производство, представлява обратно писмо и съпоставимо със съдържанието на сделката и посоченото по-горе извлечение от сметката на С.С. представлява доказателства за твърдяната от ищците симулация на сделката.Страните по нея са се съгласили да я изповядат като покупко- продажба, но са нямали воля да бъдат обвързани по този начин, тъй като не са били съгласни собствеността да се прехвърли срещу плащане на посочената в договора цена от 10 000 лв. Разгледаният от районния съд иск е за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба като симулативен. Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили не желаят да бъдат обвързани. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е прикритата сделка е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е предявен. Няма направено възражение на ответника в писмения отговор по чл. 131 ГПК, че симулацията е относителна, т.е. че страните са се съгласили да бъдат обвързани от прикрита, действителна сделка за дарение. Предявен е само иск, с който ищцата е претендирала да се освободи от привидната сделка /абсолютна симулация/ и в нейна тежест, а след смъртта й на правоприемниците й,  е да докажат само, че действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него. Договорът за покупко-продажба на имота е нищожен, като привиден, поради което, като краен резултат обжалваното решение на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

 

 

 

 

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

 

 

Р Е Ш И :

 

           

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/ 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 1685/ 16 г. по описа на РС Разград.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

 

                                                                                2.

 

 

ДГ