Р Е Ш Е Н И Е № 55
Гр. Разград, 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 128 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Областна администрация гр. Разград чрез Областен управител против
Решение № 79/ 05. 04. 2017 г. по гр. д.
№ 2004/ 16 г. по описа на РРС, в частта, в която е уважен предявения от Ф.Х.
иск против Областна администрация гр. Разград и жалбоподателят е осъден да му
заплати обезщетение в размер на 12 000 лв. за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука. В жалбата се излагат доводи, че решението в
обжалваната част е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от
съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се
отхвърли предявения иск за неимуществени вреди или алтернативно присъдения
размер да бъде намален, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа
въззивната жалба и в съдебно заседание.
Въззиваемият чрез повереника си е подал писмен отговор, в
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа
изложените съображения и в съдебно заседание.
Третите
лица – помагачи – Община Разград и И.А. не са заявили становище по жалбата. В съдебно
заседание се явява повереникът на третото лице – помагач И.А., който счита,
че въззивната жалба е основателна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, а по този въпрос не е налице и спор между страните по делото, че
към 27. 06. 2014 г. въззиваемият Ф.Х. е работел въз основа на Трудов договор с жалбоподателя №
ЧР-02-01-66/ 16. 06. 2014 г. по НП „Сигурност“ -Кубрат като „Пазач-сътрудник по
опазване на обществения ред“. Според приложената и подписана длъжностна
характеристика за заеманата от Х. длъжност, същият е имал преки задължения да изпълнява дейности по опазване на обществения
ред, да сигнализира органите на МВР при риск от
извършване на престъпления и настъпване на бедствия, аварии и катастрофи, както
и за възникнали такива; да съдейства за недопускане на кражби, злоупотреби и
противозаконни посегателства; да подпомага възрастните хора и хората с
увреждания и да изпълнява и други задължения, възложени от непосредствения му
ръководител и работодателя. Непосредствен ръководител на Х. е бил И.А.,***.
На 27. 06.
2014 г., А. забелязал, че лампите на уличното осветление в
един от кварталите на с. Бисерци светват и угасват. Установил, че
клоните на една голяма черница опират в електропроводите и притискат две жици. Преценил, че ако не предприеме нещо, има опасност
от възникване на авария. Не се обадил в „Енерго-Про“ или в Община Кубрат, тъй
като поддържането на уличното осветление било задължение на кметството. Взел една пластмасова тръба и
опитал да достигне жиците, за да ги разплете. През това време при него дошъл
Стефан Димитров, разпитан като свидетел по делото. Св.
Димитров донесъл стълба,
подпрели я на черницата, но и с нея не достигнали проводниците. А. се досетил,
че Х. може да свърши работата и в около
16 часа го докарал с автомобила си. А. дал на Х. един моторен трион, предоставен на Кметството и Х., за да достигне клоните се качил на стълбата. Още щом започнал да реже
клоните, Х. паднал от стълбата. Коляното му се подуло и се оплакал
от болки в левия крак. А. го откарал в болницата в
гр. Русе, където му оказали медицинска помощ. С влязло в сила Решение № 38/ 23.
06. 15 г. по ад № 90/ 15 г. на АС Разград е потвърдено Разпореждане № 8/19.02.2015г. на длъжностно лице от
ТП на НОИ – Разград, с
което злополуката,
декларирана с декларация вх.№ 06-01-5294/ 14.08.2014г., е приета за
трудова. В мотивите на разпореждането е
отразено, че Х. е пострадал при
изпълнение на работа, възложена от прекия ръководител. Според
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, от
падането от стълбата Х. е получил вътреставна интеркондиларна фрактура на лява тибия;
сублуксация на лява колянна става. Такъв
вид фрактура представлява „Тежка травма“ и прогнозата, според вещото лице не е
добра, тъй като почти винаги завършва с артрози , нестабилност и контрактура на
ставата, уврежда се и ставния апарат. Тези увреждания обуславят трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец,
мобилизацията продължава 8-10 седмици, дозираното натоварване е не по-рано от
85 дни и при липса на усложнения работоспособността се възстановява след 4-5
месеца. След злополуката, Х. е бил
временно неработоспособен до 21. 06. 2015 г. Освидетелстван е от ТЕЛК и
с ЕР № 0856/ 074/ 09. 07. 15 г. му е призната 34 % временна нетрудоспособност
до 01. 07. 17 г. Установената при
прегледа от ТЕЛК остатъчна контрактура на левия
голям пищял, медолатералната несктабилност на лявата колянна става и
несигурност в походката е констатирана и при прегледа от вещото лице по СМЕ на
24. 01. 17 г. и според него не се очаква пълно възстановяване на функцията на
лявата колянна става. Уврежданията са били болезнени, съпроводени с
невъзможност за самообслужване и необходимост от придружител за тези дейности.
При прегледа, пострадалия се е оплакал от болки в долните крайници, получаващи
се при натоварване и при лошо време, което според вещото лице е обичайно да се
получават след уврежданията. По делото са разпитани свидетелите Р Р, Р Р, които
твърдят, че след падането и по време на транспортирането до болницата до гр.
Русе, Х. изпитвал много силни болки. След това дълго време се оплаквал от болки
и се движел с патерици. Сега се движи без патерици, но куца. Не можел, както
обикновено до тогава, да коси люцерна,
да носи бали и се налагало да наема други хора да му помагат.
Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин и от районния съд се споделя от въззивната инстанция, както и изложените правни изводи. Безспорно е в случая наличието на трудова злополука. Спорът е за размера на овъзмездяването и отговорността на работодателя за обезщетяването на свързаните с нея вреди. Налице е многобройна съдебна практика, включително и задължителна по чл. 290 ГПК, че законодателната промяна от 2004 г. и в хипотезата на трайна неработоспособност под 50 на сто, не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване, независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването, независимо от нейното процентно изражение. /Решение № 33 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 681 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 354/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 323 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 483/2009 г., III г. о., ГК и др. / Предвид изложеното, жалбоподателят, като работодател отговаря за причинените на въззиваемия вреди от трудовата злополука. Не са налице доказателства, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, допускайки груба небрежност, извършвайки нарушения на служебните си задължения, което да е основание за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ. Работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност. Не може да се приеме наличие на груба небрежност от страна на работника, когато работодателят не е осигурил безопасни условия на труд. В случая, работодателят не е доказал, че при възлагане на работата, причинила трудовата злополука работникът е бил инструктиран за правилата за безопасност. Доводът на жалбоподателя, че след като се съгласил да извърши работата и подценявайки ситуацията, пострадалият е допуснал груба небрежност, е неоснователен. От обясненията на А., от установеното в хода на административното производство по констатиране на трудовата злополука, от приложената длъжностна характеристика е видно, че А. е наредил на Х. и му е дал триона, за да отреже клоните. Същият е бил пряк ръководител на Х. и последният е действал в изпълнение на вменените му задължения с трудовия договор да изпълнява задълженията, възложени от непосредствения му ръководител. Работата е била предприета в обществен интерес. Не може да се вмени във вина на работника, че стълбата, от която е паднал не била поставена стабилно, но дори и в този случай, това не е проява на груба небрежност по смисъла на КТ, а може да се счита само като обикновена небрежност. Не са налице доказателства, че към момента на злополуката Х. бил с високо кръвно налягане, което станало причина да му прилошее и да падне от стълбата. В този смисъл твърденията на жалбоподателя са голословни.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания при
трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД,
постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, се установя, че Х. е получил вътреставна интеркондиларна фрактура на лява тибия;
сублуксация на лява колянна става. Такъв
вид фрактура представлява „Тежка травма“ и прогнозата, според вещото лице не е
добра и не се очаква пълно възстановяване на функцията на лявата колянна става.
Травмата, според медицинските критерии и според гласните доказателства е била съпроводена
с интензивни болки. Установено е, че уврежданията изискват продължително
лечение. Оздравителния процес освен, че е с голяма продължителност / около 1
година/, е бил свързан с големи
неудобства за жалбоподателя и семейството му, тъй като бил съпроводен с
обездвижване в продължение на много месеци и с липса на възможност за
самообслужване. Следва да се вземе предвид, че и оздравителния процес все още не
е приключил, към момента работникът е инвалидизиран. Въз основа на всички тези
обстоятелства, въззивният съд намира, че за да бъдат поправени претърпените от въззиваемия
болки и страдания е определено от районния съд еквивалентно обезщетение в
размер на 12 000 лева, което въззивникът да заплати.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства,
което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни изводи, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в
обжалваната част, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78 от
ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските по делото пред тази
инстанция в размер на 700 лв.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272
ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79/ 05. 04. 2017 г. по гр. д. № 2004/ 16 г. по
описа на РРС В ЧАСТТА, в която Областна администрация гр. Разград е осъдена да заплати на Ф.И.Х. обезщетение в размер на 12 000
лв. за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 27. 06. 2014 г.
ОСЪЖДА Областна администрация гр.
Разград да заплати на
Ф.И.Х. разноски по делото в
размер на 700 лева.
В необжалваната част, решението
е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.