РЕШЕНИЕ №59

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Разград, 03.07.2017 г.

 

Разградски окръжен съд

На деветнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                        ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря Н.Р., като  разгледа докладваното от съдия Валентина Димитрова в.гр.дело №130 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от „ВИК“ООД,гр.Исперих, представлявано от  управителя  инж.A.M., чрез  процесуалния представител адв.В.В. ***, против Решение №86/30.03.2017 г., постановено по гр.д. № 14 / 2017г. по описа на РС Исперих , с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Й.Р.Г. , извършено със заповед №14/23.12.2016г. , същата е възстановена на длъжността „Ръководител обособени производства-инвестиции и кадастър“.Уважена претенцията й  за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение до размера  на сумата 2 605.71лв.,като в полза на ищцата са  присъдени и деловодни разноски.В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на  атакуваното решение,както и за  допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени.В жалбата се развиват доводи,че при правилно изяснена фактическа обстановка първостепенния съд е направил неправилни прави изводи,като е кредитирал само показанията на ищцовия свидетел,без да отчете неговата заинтересованост,като счита същите и за нелогични.Сочи се,че съдът е следвало да обоснове решението си на показанията на тримата свидетели на въззивника, касателно кой е посочил датата от когато се иска прекратяване на ТПО,управителя на дружеството или служителя.Навежда също така,че служителят-ищец е попълнил молбата за прекратяване на ТПО именно на 21.12.2016г.,но нарочно със старата си фамилия,с цел използването на този факт,при оспорване законността на уволнението. Предвид заявена неоснователност на главния иск ,счита,че такива се явяват и съединените с него искове.Счита също така за нередовна исковата молба по отношение на иска с правно основание чл.225 от КТ.  

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Й.Р.Г. не е депозирала отговор на  жалбата.

С жалбата  не са направени  доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивника чрез процесуалните си представители поддържа подадената жалба в цялост.Претендира разноски.

 Въззвиваемата страна, лично и чрез повереника си поддържа становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.Развива съображения по изложеното във въззивната жалба.Заявява претенция за присъждане на разноски.

При извършената служебна проверка на атакуваното решение,РОС намери същото за валидно и допустимо във всички негови части.По отношение на неговата правилност съобрази следното:

            Производството пред ИРС е образувано по искова молба,подадена от Й.Р.Г.,чрез пълномощник против „ВИК“ООД,гр.Исперих,с която са предявени обективно съединени искове  по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,свързани с издадена от работодателя Заповед №14/23.12.2016г.за прекратяване на ТПО между страните на осн.чл.325,ал.1т.1 от КТ.Заявена е претенция за разноски.Ищцата-въззивница счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, тъй като в нея не било посочено кой, към кого и кога е отправил писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.Сочи, че дружеството не било отправяло към нея писмено искане за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие,както и ,че тя самата също не е подавала през месец декември,нито през предходните седем месеца на 2016г. такова писмено искане за прекратяване на договора на посоченото основание. Твърди, че през месец април 2016 под натиск от личен характер от страна на управителя на дружеството била написала молба за освобождаване по взаимно съгласие, но без да поставя дата,която молба не била входирана в деловодството на дружеството и по нея не е имало размяна на становища. Счита, че е била извършена манипулация на тази молба, като й е поставена неистинска дата на написване, като това се установявало от факта,че към момента на написването й тя е била с фамилия  Генчева,която вписала и в молбата.Сочи,че с влязло в сила решение на 20.06.2016г, постановено по гр.д.№373/2016г. по описа на ИРС , е постановена промяна на фамилното име на Г. и от тогава тя е използвала именно тази фамилия, включително и като служител на дружеството.Представя доказателства.

             Дружеството-ответник е депозирало в срок  отговор на молбата,чрез пълномощник, в който е заявило становище за допустимост,но неоснователност на претенциите.Излага подробни съображения,като оспорва заявеното в исковата молба.Сочи доказателства.

            Между страните не се спори,а и видно от доказателствата по делото е, че  между тях е съществувало валидно ТПО в периода м.август 2005г. – м.декември 2016г., като последно заеманата от ищцата длъжност е била „Ръководител обособено производство – инвестиции и кадастър“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1010 лв. и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време 1 %.

               Спорен е въпроса дали е валидно възникнало,посоченото в заповедта основание за прекратяването на ТПО между страните-по взаимно съгласие, изразено писмено,който се явява такъв по предявения главен иск с правно  основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

             Видно от заповедта за прекратяване на ТПО на служителя ,представена от страните в заверено копие, същата е издадена на 23.12.2016г.,на посоченото в нея правно основание,считано от 27.12.2016г. и подписана от управителя на дружеството.Същата не страда от сочения от ищцата порок на необоснованост,тъй като съдържа всички необходими от закона реквизити и работодателят не дължи нейното обосноваване,предвид на това,че не тя прекратява трудовото правоотношение в случая, а само го констатира.Тази заповед ищцата е отказала да подпише,като отказа е удостоверен с подписа на двама свидетели,също служители на дружеството.На същата дата е депозирала и възражение във връзка със заповедта,в което е заявила,че не е депозирала молба за прекратяване на ТПО,като и е описала,че по принуда,упражнена от страна на управителя на дружеството през м.април 2016г. е подписала такава молба,без изписана дата под нея и ,че през м.декември 2016г.се използва именно тази молба.   Ответникът представя   молба от 21.12.2016г., входирана в дружеството под №1034 на същата дата,представляваща бланкова такава,изготвена на компютър за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие.В нея  ръкописно са изписани имената на служителя от когото изхожда, ищцата,с имена Й.Р. Генчева и заеманата от нея длъжност.Също ръкописно е изписано,че служителят желае ТПО да бъде прекратено на посоченото в нея основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, считано от 27.12.2016г.Върху молбата управителят е поставил резолюция“Да“, но без дата.Установява се по делото с оглед на свидетелските показания, че датата на подаване на молбата, 21.12.2016г.,както и тази, от която служителят желае прекратяването на ТПО, 27.12.2016г.,са изписани от управителя на ответника,а не от ищцата-въззиваема, като свидетелите по този факт, тримата служители на ответника сочат, че двете дати са изписани от управителя, след устно взето съгласие на ищцата, присъствала при поставянето им.Първата от тях св.Б.Вълчева                                                        вече в присъствието  и на останалите двама,св.Д.Д.и В.Д. поискала от нея  бланка за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и след като я получила се върнала  отново при управителя .Когато двамата излезли заедно от кабинета му след няколко минути управителят подал на свидетелката ,тогава негов секретар, а понастоящем заемаща длъжността на ищцата попълнената бланка в която липсвали дата на подаване и такава от която ищцата желае прекратяването, които той попълнил след посочване устно от страна на Г. на датата 27.12.2016г. от която да се прекрати ТПО.Останалите двама са видели,че управителя подава молбата на секретарката,като след разговор с ищцата написал нещо в същата.На свидетелката направило впечатление,че фамилното име на ищцата е изписано Генчева ,а в дневника за кореспонденция записала само Й.Р.,като не знаела кое фамилно име да използва.Св.В.Д. сочи,че както той ,така и управителя са знаели за любовни отношения между Й.Г. и св.Стоянов,но последния имал с тях само делови отношения и не изпитвал негативизъм към връзката им.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                      Св.Донев сочи,че разбрал,че ищцата ще напуска,когато управителя я попитал от коя дата иска и тя посочила 27 декември.Именно на 27.12.,той е възприел отказа й да подпише заповедта.В исковата молба липсват твърдения за състояла се среща между ищцата и управителя на посочената дата, 21.12.2016г.,както и за депозиране на молба в горния смисъл,не се прави и признание на факти в този смисъл.Напротив твърди се попълването на такива две бланкови молби от служителката  и нейн бивш колега/св.И.С./на неустановена дата през м.април по изричното настояване на управителя в неговия кабинет, заради установена от него тяхна приятелска връзка, като именно тази молба ищцата счита,че послужила на работодателя за прекратяване на ТПО през м.декември 2017г.Разпитан като свидетел И. СЛ сочи, че е работил при ответника на длъжност “Главен счетоводител“ в периода м.април 2016г. - м.януари 2017г., когато напуснал по взаимно съгласие.Именно от м.април установил приятелски отношения с ищцата, за които управителят научил и „се вбесил“.Повикал ги един ден  в кабинета си,изискал от св.Вълчева две бланки за молби за напускане и накарал всеки от тях двамата да подпише такава, без посочване на дата „за да има коз срещу тях“, което те и направили.Попълнените молби управителят оставил при себе си,като им казал,че може да ги върне за да ги скъсат.Според свидетеля и двамата подписали молбите тъй като ищцата била в изпитателен срок,а той бил съпричастен с нея.Според свидетеля на 26.12.2016г.той самия разбрал,че управителя ще уволни ищцата,като след оперативка я помолил да остане в кабинета му.По-късно видял при нея двама синдикални лидери в дружеството да описват документи,сменяла се и ключалката на вратата.Според свидетеля след м.април 2016г. ищцата не е подавала друга молба за напускане,тъй като би споделила.Той на същата дата подал молба за оттегляне на своята молба за напускане, а по-късно на 27.01.2017г. прекратил ТПО с дружеството.Предявена му е и молбата, представена от ищеца от 21.12.2016г.за прекратяване на ТПО от ищцата, която той разпознава като бланката ,която тя е попълнила през м.април същата година с фамилното име Генчева.Ответникът не спори,че му е било известно още от края на м.юни поради развод ищцата е променила фамилното си име от Г. на Г.,както и, че с тази  нейна фамилия има издавани документи във връзка с работата на дружеството.Молбата е предявена и на св.Б.Вълчева,която я разпознава,като тази която е получила от управителя на 21.12.2016г.

           При анализ на тези доказателства и РОС стига до заключение, че Й.Г.  не е подавала молба за  прекратяване на трудовия й договор на 21.12.2016г. по взаимно съгласие на страните,въпреки, че е попълнила саморъчно част от празните места в предоставената й бланка,с изключение на датата на подаване и тази от която желае прекратяването на ТПО.Приема също така, че това е именно молбата, която тя е попълнила по настояване на управителя на ответника-въззивник през м.април 2016г.,без да посочи дата на подаването й, и на такава от която желае прекратяването на ТПО, и която молба е останала на съхранение при него,заедно с друга,попълнена от св.С. Именно тази молба е използвал управителя и на 21.12.2016г.,когато е попълнил в нея съответна дата на прекратяване на ТПО.В този смисъл ,както РС така и РОС кредитира в цялост изложеното от ищцата в исковата молба,предвид на това,че то се подкрепя от показанията на св.И. С.Неговите показания и този съд намира за логични и непротиворечиви, независимо приятелските отношения между тях ,за които се съдържат данни в делото.Още повече,че както сочи и ищцата фамилното й име е било Г. до края на м.юни 2016г.,когато поради развод е приела занапред да носи предбрачното си такова Г., с което се е представяла и в дружеството-работодател, за което последния не спори.Активното участие на управителя на дружеството при  оформянето на молбата, навежда съда на извода, че всъщност инициативата за прекратяване на ТПО, произхожда от него, а не от служителя, който предвид  и притежаваното образование, в спокойна обстановка и по собствена воля може и сам да попълни бланката с дължимите й реквизити.В този смисъл са без значение показанията на свидетелите на ответника,че Й.Г. устно е посочила на работодателя, датата от която желае прекратяване на ТПО,тъй като тя е следвало да я посочи,видно от горните съображения писмено, сама,а не чрез друго лице,в случая управителя на дружеството. Възражението на въззивника–ответник, направено едва в жалбата, че служителят-ищец е попълнил молбата за прекратяване на ТПО именно на 21.12.2016г.,но нарочно със старата си фамилия,с цел използването на този факт,при оспорване законността на уволнението отново не може да обори факта,че датата, от която се иска прекратяване на ТПО е поставена не от ищцата-въззиваема в молбата ,а от управителя на дружеството .

Ето защо по главния иск ,РОС приема от правна страна ,че в настоящия случай не е налице валидно настъпило прекратяване на ТПО между страните при условията на чл.325,ал.1т.1 от КТ,поради което и атакуваната заповед,която го констатира се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.  

 В този смисъл съдът съобрази трайната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба, която приема,че  

 

 

 

прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления на страните. Под "съвпадане" се има пред вид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.След като съдът счита,че волеизявлението на ищцата не е валидно отправено,поради липса на недвусмислено изразена воля за това от ищцата,то не е и налице валидно прекратяване на ТПО на осн.чл.325,ал.1,т.1 от КТ,независимо от приемането на другата страна и издаването на атакуваната заповед.Като демострация за липсата  на воля у ищцата за прекратяване на ТПО ,съдът отчита и факта, че тя  се е явила на работа на 27.12.2016г., датата от която е прекратено трудовото й правоотношение,като е отказала да подпише връчената й заповед ,като е входирала в дружеството и нарочно възражение.

 

Предвид основателността и доказаността на претенцията с правно основание чл.344,ал.1от КТ основателна се явява тази по т.2 от същия текст за възстановяване на ищцата на длъжността ,заемана от нея в дружеството преди уволнението.

По отношение на претенцията с правно основание чл.344,ал.1т.3 във вр.с чл.225 от КТ,РОС не споделя доводите на въззивника за нередовност на исковата молба в тази й част,тъй като още пред РС ищцата е конкретизирала своята претенция в тази й част,като  ответникът не е направил възражения в тази насока.РС правилно ,съобразно доказателствата по делото е определил дължимото на ищцата,сега въззиваема обезщетение.

Поради съвпадение на правните изводи на въззивния съд с тези на РС-Исперих атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора на въззиваемата следва да бъдат присъдени понесените пред тази инстанция разноски в размер на 360 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения,Разградският окръжен съд,

                             РЕШИ:  

ПОТВЪРЖДАВА   Решение №86/30.03.2017 г., постановено по гр.д. № 14 / 2017г. по описа на РС Исперих в производство по чл.344,ал.1,г.1,2 и 3 от КТ.

ОСЪЖДА „ВИК“ООД,гр.Исперих,ЕИК-826043803 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.Г. ***,ЕГН-**********  сумата 360 лв.разноски пред тази инстанция,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС ,считано от датата на обявяването му-03.07.2017г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

                          ЧЛЕНОВЕ:1.                                  2.

 

НР