РЕШЕНИЕ

№............./ 4.10.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.№ 131 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Н.Й.Г. и Б.Л.Г. са предявили иск против И.Н.Г. и Ц.С.Г. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр.Разград, срещу задължение на двамата ответници за издръжка и гледане. В обстоятелствената част излагат твърдения, че на 7.02.2007г. сключили договор с ответниците, първият от които техен син, а втората – негова съпруга, с който им прехвърлили собствения си имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Разград, бул.“България“ № 34, вх.Б, ап.12, срещу задължението за гледане и издръжка, което приобретателите не изпълнили. Посочват, че единственият им доход е от пенсии, които са недостатъчни за поддържане на жилището им, за закупуване на лекарства, за прехраната и издръжката им. Твърдят, че страдат от заболявания, налагащи закупуването на медикаменти. Посочват още, че ответниците не ги посещават, не полагат грижи за тях и не им дават издръжка.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът И.Н.Г. е депозирал писмен отговор, в който признава изложените в исковата молба обстоятелства. Изразява становище за основателност на предявения иск.

Ответникът Ц.С.Г. не е депозирала писмен отговор в предоставения й срок. В съдебно заседание оспорва иска. Твърди, че тя и ответникът Г. са полагали грижи и са издържали ищците. От девет месеца с ответника Г. са във фактическа раздяла. Признава, че от този момент не е полагала грижи за ищците, но по причина, че е била изгонена от тях. Не е искала трансформация на задължението си в парично такова.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 7.02.2007г. страните сключили договор, оформен с нотариален акт № 110, т.1, рег. № 940, дело № 95 / 2007г. от 7.02.2007г. на нотариус с район на действие РС Разград, по силата на който Н.Г. и Б.Г. прехвърлили на И.Г. и Ц.Г. в условията на СИО собствения си недвижим имот – жилище с площ 66,10кв.м., находящо се в гр.Разград, бул.“България“ № 34, вх.Б, ап.12, заедно с избено помещение с площ 6,94кв.м. и 5,79% идеални части от общите части на сградата и 5,79% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото. Срещу задължението на ищците да прехвърлят имота, ответниците поели задължението за тяхната издръжка и гледане, като им осигурят спокоен и нормален живот. Прехвърлителите запазили правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота и продължили да живеят в него. Ответниците живеели в друго жилище.

Видно от представените от отв.Ц.Г. платежни документи, неоспорени от насрещната страна, ответниците поели разходите на ищците, свързани с плащане на данъци и консумативи за жилището, в периода 2007 – 2012г. Представено е и писмо, от което обаче не могат да се направят изводи, относими към повдигнатия правен спор – в него ищцата Г. отправя упреци към своя син – първият ответник, във връзка с отношенията между страните, но не са изложени факти, свързани с поетото с договора задължение за издръжка и гледане.

На 8.11.2012г. ищецът Н.Г. е освидетелстван от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ“Св.Иван Рилски“ гр.Разград със заболявания съдова деменция след прекаран ИМИ, лек дискоординационен синдром, симптоматична епилепсия с редки пристъпи. Работоспособността е намалена на 82% и увреждането е определено като пожизнено. Издадена му е рецептурна книжка на хронично болен, предвид нуждата от закупуване на предписаните в нея лекарства. В периода 2016г.-11.05.2017г. лекарствата са закупувани, видно от поставените в книжката заверки от аптеки.

През 2012г. Б.Г. е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт, установено от представената епикриза. Ищцата също е снабдена с рецептурна книжа на хронично болен, от която се установява, че предписаните й лекарства са закупувани до 11.05.2017г. (датата и в двете рецептурни книжки следва да се съобрази с момента на предявяване на иска).

Установява се от разпитаните свидетели Т. К. и Т. Т. – приятели на отв.И.Г. и живеещи в близост до ищците, че от момента на сключване на договора за прехвърляне на имота допреди около една година отношенията между ищците и ответниците били добри, младото семейство оказвало финансова помощ на по-възрастното, закупували им необходимите лекарства, водели ги на медицински прегледи. От една година обаче отношенията им се влошили. В тази част свидетелските показания кореспондират с изложеното от отв.Ц.Г. твърдение, че приблизително в този момент между нея и отв.И.Г. настъпила фактическа раздяла. От този момент Ц.Г. въобще не е посещавала ищците, според направените от нея признания, а И.Г. правел това много рядко, според разпитаните двама свидетели. Никой от двамата ответници не е продължил да предоставя финансова помощ на ищците и да ги подпомага по друг начин в издръжката и гледането. При разговор със св.Т.Тодоров, Н.Г. му се оплакал, че И.Г. вече не посещава родителите си, не отделя време за тях, ищецът бил разочарован от своя син.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.87 ал.3 ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ищците следва да докажат сключването на договора за издръжка и гледане с твърдените в исковата молба страни и предмет, което са сторили. Ответниците следва да докажат изпълнение на задължението да издържат и гледат прехвърлителите и да им осигуряват условия на живот, какъвто са водили преди това и докато са живи. Съдържанието на насрещното задължение на приобретателите не е определено в закона, договорът е ненаименован. То се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателите е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителите, без оглед на възможността им да се издържат сами от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите според тяхната нужда и възможностите им да се справят сами. В горния смисъл е съдебната практика, съдържаща се в решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.

В разглеждания случай се установява от събраните свидетелски показания, а и от признанията на двамата ответници, които кореспондират с гласните доказателства, че от около една година И. и Ц. Гецови са спрели да изпълняват поетото с договора задължение за гледане и издръжка на ищците. Без значение е причината, че двамата са във фактическа раздяла. Нито един от тях не е продължил да осигурява финансова помощ при закупуване на храна, режийни разноски, лекарства и други средства, според нуждата на ищците. Представените от втория ответник писмени доказателства за заплатени за процесното жилище данъци и консумативи са за периода до 2012г., като не ангажира доказателства за изпълнение на задължението за гледане и издръжка след тази година. Без значение се явява и обстоятелството, че Н.Г. и Б.Г. получават пенсии, с които посрещат нуждите си.

Ц.Г. прави възражение, че след фактическата раздяла със своя съпруг, била изгонена от неговите родители – ищците по делото и това й попречило да полага грижи за тях. Доказателства в тази насока липсват. Въпреки това, съдът счита за необходимо да отбележи следното: възражението е с характер на такова по смисъла на чл.96 ал.1 ЗЗД и е неоснователно. Дори и прехвърлителите неоснователно да отказват да приемат издръжка и грижи в натура и по този начин да са се поставили в забава, задължението на приобретателите за издръжка следва да се изпълнява в пари. За да бъдат изправни, ответниците следва ежедневно да предоставят на ищците издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи, лекарства и да полагат грижи за здравето, хигиената и домакинството на ищците, според нуждата и възможностите им да се справят сами. Неприемането и неоказването на съдействие от страна на последните двама не освобождава ответниците от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата в натура или в пари. Ако кредиторите не приемат или не оказват необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжниците трябва да продължат изпълнението в пари, като дори не е необходимо да се иска от съда решение за трансформация, защото нуждата на кредиторите от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена (в този смисъл е посоченото по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а и цялата съдебна практика, постановена по този въпрос). Ц.Г. признава неизгодния за нея факт, че след като е спряла да полага грижи за ищците, не е поискала трансформация на задължението в пари. В същото време, от събраните гласни доказателства се установява, че в периода една година назад другият ответник И.Г. също е спрял да посещава родителите си и да им оказва финансова помощ. По този начин, задължението, поето към прехвърлителите, е останало изцяло неизпълнено.

Ответницата Ц.Г. прави възражение, че договорът не следва да се разваля, защото тя и другият задължен по него ответник са престирали изпълнение в продължение на 10 години. Така наведеното възражение налага да се разгледа хипотезата на чл.87 ал.4 ЗЗД, според която разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора. В ТР № 30 от 17.VI.1981 г. на ОСГК на ВС е дадено указание, че преценката за обстоятелството дали неизпълнената част на задължението е незначителна според действителния интерес на кредитора, следва да се прави за всеки отделен случай. В настоящото производство се установи, че двамата прехвърлители в периода на неизпълнението страдат от сериозни заболявания, изискващи наблюдение, грижа и постоянен прием на медикаменти. Същите са пенсионери и не се установи да получават други доходи, освен пенсии, с които да посрещат ежедневните си нужди за заплащане на храна, консумативи, лекарства и др. Периодът на неизпълнение е сравнително дълъг – една година. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът приема, че доказаното неизпълнение на задължението за гледане и издръжка не е незначително и разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД в случая не намира приложение. Искът е основателен и доказан, поради което договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде развален.

Ищците претендират присъждане на направените по делото разноски. Заплатили са държавна такса в размер 1 123,81лв. и възнаграждение на адвокат в размер 700лв. Съобразно изхода от правния спор двамата ответници следва да бъдат осъдени да им заплатят сумата 1 823,81лв. за направените деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.87 ал.3 ЗЗД разваля сключения с нотариален акт № 110, том 1, рег. № 940, дело № 95 / 2007г. на нотариус с район на действие РС Разград договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който Н.Й.Г. ЕГН ********** и Б.Л.Г. ЕГН **********,***, са прехвърлили на И.Н.Г. ЕГН ********** и Ц.С.Г. ЕГН **********,***, собствения си недвижим имот, представляващ жилище с площ 66,10кв.м., находящо се в гр.Разград, бул.“България“ № 34, вх.Б, ап.12, заедно с избено помещение с площ 6,94кв.м. и 5,79% идеални части от общите части на сградата и 5,79% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, срещу задължението на И.Н.Г. и Ц.С.Г. да поемат гледането и издръжката на Н.Й.Г. и Б.Л.Г., със запазване на правото на прехвърлителите на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления имот.

Осъжда И.Н.Г. и Ц.С.Г. да заплатят на Н.Й.Г. и Б.Л.Г. сумата 1 823,81лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.115 ал.2 ЗС дава на ищците шестмесечен срок от влизането на решението в сила за извършване на отбелязването му в Службата по вписванията при РС Разград.

СЪДИЯ:

НР