РЕШЕНИЕ№63

гр.Разград, 14.07.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският окръжен съд в откритото заседание на трети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

Членове:РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

При секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА в.гр.дело №133 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Й.С.Й. ***,подадена чрез адв.Станислав Й. *** против Решение №62/15.03.2017 год.,постановено по гр.дело №1957/2016 год.по описа на РРС,с което в производство по чл.415 и сл.от ГПК съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя,че същият дължи на ищеца в производството „Топлофикация-Разград”ЕАД сума в размер на 2 734.75 лв. за потребена топлинна енергия за периода 25.05.2013 год.- 28.08.2015 год.. ,както и 366.83 лв. обезщетение за забава върху горната сума, дължимо за периода 25.05.2013 год.-25.05.2016 год. за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1651/27.05.2016 год. по гр.дело №1041/2016 год.по описа на РРС.В частта му,с която претенцията на ищеца е отхвърлена над посочените размери решението не е обжалвано и е влязло в сила.Въззивника навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част,с искане за неговата отмяна и отхвърляне претенцията на ищеца.Претендира разноски. Конкретно се излагат доводи относно това, че първоинстанционният съд неправилно е базирал изводите си само на икономическата експертиза, която от своя страна е направила изчисления само по прогнозни данни, без да има конкретни отчитания за целия процесен период,както и,че ищецът не е доказал по безспорен начин размера на вземането си.

Жалбата е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса.

Отговор на същата в законоустановения срок ищеца-въззиваем не е подал.

В съдебно заседание Й.Й. лично поддържа подадената възивна жалба.Моли решението на РС да бъде отменено.

Въззиваемата страна „Топлофикация-Разград”ЕАД,чрез пълномощник адв.Стоян Димитров заявява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.

За да се произнесе по същата Разградският окръжен съд съобрази следното:

Предявен е установителен иск,след като при издадена заповед за изпълнение срещу ответника Й.С.Й. по ч.гр.дело №1041/2016 год.по описа на РРС същия е осъден да заплати на ищеца сумата 4 210.44 лв. за топлинна енергия, потребена в жилището му и отдадена от сградната инсталация за периода 30.12.2009 г. – 17.05. 2016 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ж.к.”Лудогорие“,бл.5,ап.27, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, сумата 1 043.53 лева, обезщетение за забава от 31.12.2009г.до 17.05.2016г. и разноски в размер на 103.28 лева.

Ответникът Й.Й. в писмения отговор е заявил становище, че жилището е необитаемо повече от пет години и сумите се начисляват неправилно,което е сторил и с възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение .

Разградският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно чл. 269 ГПК не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението е валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становището на страните и като съобрази закона, въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради следните причини:

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че към процесния период ответницата е била собственик на жилище с адрес: гр. Разград, ж.к.”Лудогорие“,бл.5,ап.27,, както и че въпросното жилище е обект в сграда-етажна собственост с абонатна станция.

Не се спори, че ищецът - "Топлофикация-Разград" ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1, т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и "топлопреносно предприятие" по смисъла на чл. 129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.

Страните не спорят и за обстоятелството, че процесното жилище е присъединено към абонатна станция и се обслужва от ищеца, а отчитането на потреблението се извършва от „Бруната България“ООД,гр.Русе.Не е спорен и въпроса,с оглед и признанието на ответника,че последния не е осигурявал достъп в процесните отоплителни сезони за отчитането на потребената в имота топлинна енергия.

Пред РС по делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която е установило,че имота на ответника е тополснабден, включен в абонатна станция №54.В същия има поставени радиатори,които не са демонтирани,както и тръби,без уред лира/ в сервизните помещения. Отоплителен сезон 2009/2010г. е започнал на 26.11.09г. и е приключил на 15.04.10г. Подадената към абоната топлинна енергия е 3.370мВч на стойност 305.59лв., от които 2.135 мВч на стойност 193.60лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 1.235 мВч на стойност 111.99лв. е енергия за отопление . Отоплителен сезон 2010/2011 е започнал на 18.11.10г. и е приключил на 21.04.11г. Подадената към абоната топлинна енергия е 3.466мВч на стойност 310.42лв. с ДДС и представлява отнесена като загуба сградна инсталация от 2.082мВч на стойност 186.47лв. и енергия за отопление 1.384мВч на стойност 123.95лв. Отоплителен сезон 2011/2012 е започнал на 29.10.11г. и е приключил на 22.03.12г. Подадената към абоната топлинна енергия е 4.267мВч на стойност 415.09лв. с ДДС, от които 1.669мВч на стойност 162.37лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 2.598 мВч на стойност 252.72лв. е енергия за отопление /радиатори, лира/. Отоплителен сезон 2012/ 2013г. е започнал на 14.11.2013г. и е приключил на 19.04.2013г. Подадената към абоната топлинна енергия е 4.721мВч на стойност 500.22лв. с ДДС, от които 1.444 мВч на стойност 152.96лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 3.278мВч на стойност 347.26лв. е енергия за отопление /радиатори, лира/. Отоплителен сезон 2013/2014г. е започнал на 17.11.2013г. и е приключил на 23.04.2014г. Подадената към абоната топлинна енергия е 8.980мВч на стойност 837.38лв. с ДДС, от които 1.307мВч на стойност 127.13лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 7.673мВч на стойност 746.25лв. е енергия за отопление . Отоплителен сезон 2014/2015г. е започнал на 27.10.2014г. и е приключил на 22.04.2015г. Подадената към абоната топлинна енергия е 16.317мВч на стойност 1638.01лв. с ДДС, от които 0.968 мВч на стойност 96.88лв. е отнесена като загуба сградна инсталация, а останалата 15.349мВч на стойност 1541.13лв. е енергия за отопление /радиатори, лира/.Или общо за шестте отоплителни сезона дължимата сума е определило в размер на 4042.71лв., от които 919.41лв. за загуба сградна инсталация и 3123.30лв. е за отопление и съответно мораторна лихва в общ размер от 773.40лв.Ответникът не е оспорил експертизата ,но е представил пред РС в с.з.на 20.01.2017г.констативен протокол,съставен от топлинния счетоводител на 15.12.2016г.за отчитане на находящите се в жилището уреди,като е поискал съдът да постави допълнителна задача на в.л.,с цел съобразяване на данните от тях с експертизата.Съдът,като е отчел възражението на ищеца,касателно отминалия период и вече настъпилия следващ отоплителен сезон,невключен в исковия период е отказал поставянето на допълнителна задача,което тази инстанция намира за правилно.

При горната фактическа обстановка,установена правилно, на базата на събраните доказателства, от първоинстанционния съд и на база на така установените факти правилно е приложен законът,като съдът е отчел и възражението на ответника,сега въззивник за изтекла

погасителна давностот носнно вземането в периода 30.11.2009г.-24.05.2013г.. Мотивите на БРС са правилни и задълбочени, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящата инстанция изцяло препраща към тях, като следва да посочи и следното:

Когато не е осигурен достъп за отчитане, както се установи в конкретния случай, не е необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия топломер топлинна енергия в сградата. Ответникът, като страна по договорната връзка, се е задължил да заплаща доставената му топлинна енергия за отопление, включваща мощност, общи разходи и отопляем обем на жилището.С факта, че той не ползва фактически жилището, ответникът не се освобождава от задължението да заплати разходите за отопление на общите части. Това е така, тъй като чрез общите части от сградата инсталация ищецът е доставил топлинна енергия до обекта и е сторил разходи за това, за които следва да му се заплати установената цена. Законът не въвежда като основание за освобождаване от поети договорни задължения необитаването на топлоснабден имот, релевантен е единствено въпросът дали има потребление или не на топлинна енергия, което може да бъде установено единствено чрез отчитане на уредите за дялово разпределение. Осигуряването на достъп до тези уреди е задължение на потребителя и когато той нарушава договорните си и нормативни задължения, законодателят е предвидил механизми в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г, като средство за защита на изправната страна. Въззивникът е разполагал с редица възможности да оспори така начислените суми и да коригира поведението си - чрез рекламация, възможност да осигури достъп в удобно за него време, осигуряване на чрез съседи и т.н. Дезинтересирането на ответника от задълженията му не го освобождава от тях, поради което и правилно районният съд е приел, че предявеният иск за частично основателен,като го е отхвърлил в частта погасена по давност .

Воден от горното,Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №62/15.03.2017 год.,постановено по гр.дело №1957/2016 год. по описа на Разградски РС в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ДГ