Р Е
Ш Е Н И Е № 61
Гр. Разград, 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание двадесет
и шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Рая Йончева
2. Валентина Димитрова
при
секретаря С.Л.разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело
№ 135 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от П.К.М.,
подадена чрез пълномощник, против Решение № 84 / 7.04.2017 г.
по гр.д. № 750 / 2016 г.
по описа на РС Разград, с което е отхвърлен ревандикационен иск за признаване
на установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ гараж в чертите
на гр.Разград и за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и да й
предаде владението над същия, както и е отменен частично констативен НА № 41 / 29.12.2010г. на
нотариус с район на действие РС Разград,
досежно процесната сграда. Жалбоподателят излага съображения за необоснованост
на съдебния акт,
поради неправилно обсъждане на доказателствата и допуснати нарушения на
процесуалните правила. Моли съда да отмени решението на РРС и вместо него да
постанови ново, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
Въззиваемата
страна С.Х.И.
е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Излага доводи за
неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Изложеният
довод от въззивника, че обжалваното решение е процесуално недопустимо е
необоснован. Досега в съдебната практика преобладаваше становището, че съпрузите са задължителни необходими другари, поради което съвместното им участие в процеса е предпоставка за
неговата допустимост, както и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Ръководен от тази
съдебна практика и доколкото ответникът в
първоинстанционното производство се е позовал на придобивна давност като
основание за осъществяваното от него владение, на ищеца е дадена възможност от въззивния съд да
представи доказателства дали ответникът е бил в граждански брак през периода на твърдяното от него
давностно владение. От извършената служебно
справка в НБД „Население“ от въззивният съд е установено, че ответникът към
момента на твърдяното от него осъществявано давностно владение върху имота е
имал сключен граждански брак на 11. 06. 1979 г. с Генка Господинова Илиева. С
ТР № 3/ 2016 от 29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари, поради което съвместното им участие в процеса не е предпоставка за неговата допустимост,
както и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Предвид това разрешение на въпроса, което е
задължително за
по-ниските по степен съдилища, съгл. чл. 130,
ал. 2 ЗСВ, въззивният съд приема, че решението на районния съд, постановено без
участието на съпругата на ответника е процесуално допустимо.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че ищцата се легитимира, като собственик на процесния имот- сграда с
идентификатор 61710.501.601.3, както и
на още
две сгради с
идентификатори 61710.501.601.1 и 61710.501.601.2, находящи се в поземлен имот № 61710.501.601
по кадастралната карта на гр.Разград, който
е общинска собственост с нот. акт за покупко-продажба № 101, т. 1, рег. № 622, дело № 67/ 2016 г. от
08. 03. 2016 г. на нотариус № 380 на НК. Имотите са прехвърлени на нейните
праводатели Стефка Йовчева Хинова и Огнян Х. Хинов чрез покупко-продажба на 12. 02. 2015 г. с
нот. акт № 65, т. І, рег. № 775, дело № 55/ 12. 02. 2015 г. на нотариус, рег. №
312 от пълномощника на ищцата Красимир Марков Кулев, който от своя страна е
придобил имот с нот. акт за покупко-
продажба № 183, т. 1, рег. № 1012, дело № 91 от 04. 04. 2011 г. от ТПК „Стоян
Иванов“ гр. Разград. За
процесният
имот сграда с идентификатор 61710.501.601.3 ТПК “Стоян Иванов“ се е снабдила с нотариален акт за
собственост № 41, т. 6,
рег. № 9334,
д. № 930/2010
г. на нотариус с рег. № 378.
В този нотариален акт е посочено, че процесната сграда с идентификатор 61710.501.601.3 и другите две – с
идентификатори 61710.501.601.1 и 61710.501.601.2 са придобити от кооперацията
по давностно владение, правоприемство и извършено строителство. При издаването му, видно
от нотариалната преписка, приложена по делото, молителят ТПК “Стоян
Иванов“ за удостоверяване на правото си на собственост е представил: Протокол за дадена
строителна линия и определено ниво, Строително разрешение, Удостоверение,
издадено от Община Разград за това, че поземлен имот №61710.501.601 по КК на
гр.Разград е общинска собственост, а построените в него сгради не са актувани
като общинска собственост, удостоверение за идентичност на този имот с имот пл. № 195, кв. 266
по отменения регулационен план на гр.Разград от 1960 г., удостоверение,
издадено от ТПК“Стоян Иванов“ гр.Разград за това, че имотите са заведени като
активи на кооперацията,
Годишен договор за строителство от 26.08.1966 г., с който е
възложен строеж на бояджийски цех,
декларация за историята на ТПК „Стоян Иванов“. Преди издаването на нотариалния
акт,
нотариусът е изслушал трима свидетели, служители на кооперацията за
установяване на владението върху имота. И тримата са заявили, че не са чували
да е имало спорове за собствеността на трите сгради и че били
строени от ТПК „Стоян Иванов“
/л.123/.
Ответникът, тогава регистриран като ЕТ „Красена – Стфан И.“ бил наемател на
велоремонтна работилница
по договор от 08.02.1995 г., сключен с ДПП „Васил Коларов“
/по-късно „Хърсате“ЕООД/. Представя Молба,
подадена до
Комисията по приватизация към ОбС Разград да закупи стопанисвания от него обект,
предоставен му от ДПП „В. Коларов“, находящ се в индустриалния квартал на гр.Разград, Молба до Кмета на
Община Разград от
07.10.1996 г. , с която
е поискал да му бъде предоставен за
покупка обекта, който ползвал
под аренда от 1989 г. и който
е към
Ф „Хърсате“. Твърди, че в стопанисвания от него имот възникнал пожар
през 2003 г. и той извършил ремонт. В Телефонограма за произшествия на РСПБЗН гр. Разград е записано,
че на 24. 07. 2003 г. е регистриран пожар в обект „Автотенекеджийска работилница“ в
Индустриална зона,
собственост на С.Х.И..
Според показанията на св. Минко Йотов, който работел в багрилния цех към
ДПУ „Свежест“до 1987 г. , цеховете и гаража били построени от ДПУ „Свежест“ и
предприятието ги ползвало до 1986-87 г., след което обектите се ползвали от ДПП
„В. Коларов“. След 1987 г. ответникът С.И. започнал да ползва гаража като автоработилница
и не е напускал гаража.
Според показанията на свидетелите Пенчо Пенев и
Пеньо Пенев
ответникът е работил в Промкомбинат „В. Коларов“. След 1989 г.
промкомбината бил преобразуван в „Хърсате“, като по това време ответникът се
настанил в процесната сграда, която била построена специално за ремонт на
автомобили. Двамата свидетели помогнали
на ответника да възстанови сградата след пожара. И до сега ответникът ползва
гаража.
Тримата свидетели твърдят, че ТПК „Стоян Иванов“ не е строила сградите. В
този район кооперацията не е имала сгради. Според св. Йотов, гаражите на ТПК „Ст. Иванов“ отдавна ги нямало, били
построени до пътното платно. Според св. Иван Ангелов и Величка Атанасова,
сградите били построени през 1965-66 г. от ТПК „Ст. Иванов“. Ответникът бил
настанен под наем в гаража. След 1982 г. още четири – пет години кооперацията
ползвала гаража, според св. Ангелов. „Стопанска дирекция“ настанявала в
сградите. Повечето сгради били дадени на „Хърсате“, с която фирма кооперацията
водила дела за правото на собственост върху тях в продължение на десет години.
През 2010 г. се снабдили с документ за собственост. Според св. Атанасова,
гаражът бил даден под наем на „Хърсате“. Не е плащан наем на кооперацията за
гаража.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че липсва
строителна документация за процесната сграда в Техническата служба на Община
Разград, ТПК „Стоян Иванов“ и „Хърсате“ ЕООД в ликвидация, поради което не може да се
установи кога е построена сградата. Строителното разрешение № 95/30.08.1966
г. на ОбНС Разград и Протокол за строителна линия и определено ниво от
30.08.1966 г., приложени към нотариалното дело
във връзка с издаването на нотариалния акт за собственост № 41, т. 6,
рег. № 9334,
д. № 930/2010
г. На ТПК „Ст. Иванов“ , са
издадени за сграда с идентификатор 61710.501.601.1, а не за процесната сграда. По
процесната сграда се забелязват следи от опушване в горната част на стените в
складовото помещение, възстановен е покривът на сградата, монтирани са
дограмите и са остъклени прозорците, боядисана е работилницата и стаята,
направен е ремонт на ел. инсталацията. Покривът е изпълнен от метални ферми, покрити
с ламарина. Прозорците частично са остъклени, а по-голямата площ е затворени с
ламарина.
Въз основа на тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от
първоинстанционния съд и от анализа на събраните писмени и гласни доказателства
не може да се направи извод, че процесният имот с идентификатор 61710.501.601.3
е бил собственост на ТПК „Стоян Иванов“, която се е снабдила през 2010 г. с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и е станала праводател на последващите му приобретатели. Не са налице каквито и да е
доказателства, че ТПК „Стоян Иванов“ е построила процесния имот. От
заключението на СТЕ се установява, че липсва запазена строителна документация
за процесната сграда, а съдържащите се в нотариалната преписка Строително разрешение № 95/30.08.1966
г. на ОбНС Разград и Протокол за строителна линия и определено ниво от
30.08.1966 г., се
отнасят за друга сграда - с идентификатор
61710.501.601.1. Не са налице и доказателства, че ТПК „Стоян Иванов“ е
придобила правото на собственост въз основа на давностно владение, тъй като
категорично от събраните гласни доказателства се установява, че след 1989 г. имота
се е ползвал от ответника, предоставен му от Фирма „Хърсате“. С оглед на това
не може да се приеме, че ответникът е държал имота от името и за сметка на ТПК
„Ст. Иванов“ и чрез него е упражнявано непрекъснато владение в продължение на
десет години към момента, в който кооперацията се е снабдила с нотариален акт
за собственост. Тъй като ТПК „Ст. Иванов“ не е станала собственик на имота, не
е настъпил вещнопрехвърлителен ефект на последващите сделки за покупко-продажба.
Ищцата не е собственик на имота, поради което искът с правно основание чл. 108
от ЗС е неоснователен и недоказан.
Неоснователен е доводът на въззивника, че първоинстанционното решение е
незаконосъоброзно в частта, в която е отменен констативния нот. акт за
собственост № 41, т. 6,
рег. № 9334,
д. № 930/2010
г. на нотариус с рег. № 378, тъй като
за отмяната му се изисквала предявен иск. Ответникът е оспорил нотариалния акт
с възражение, направено в писмения отговор по чл. 131 ГПК. Съдът е процедирал в
пълно съответствие с ТР № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
Оспорването на такъв акт може
да стане както при предявяване на иск за собственост, така и с възражение по предявен такъв иск.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
оплакването за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което
според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни изводи, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 84 /
7.04.2017 г.
по гр.д. № 750 / 2016 г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДГ
2.