Р Е Ш Е Н И Е № 65
Гр. Разград, 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети юли
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Рая Йончева
Валентина Д.
при секретаря Д. Г. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 137 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „БТК” ЕАД чрез адв. К. против
Решение № 445/ 02. 03. 2017 г. по гр. д. № 1355/ 2016 г. по описа на Районен
съд Разград, с което е уважен предявения от П.Х.Д. иск против жалбоподателя по
чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. за заплащане на сумата 4 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на
извършена дискриминация по критерия „възраст”. В жалбата се излагат доводи, че
решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закони, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения от ищцата иск изцяло, като неоснователен.
Не е депозиран
писмен отговор на въззивната жалбата.
При извършената проверка, съгл. чл.
267, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция приема,
че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в
процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната
проверка. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Въззивната жалба съдържа три оплаквания: Кой е надлежният
ответник по иска за заплащане на вреди от дискриминационно отношение при
наличие на отхвърлителен диспозитив в решението на КЗД спрямо работодателя; началният
момент, от който започва да тече погасителната
давност и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд приема за необоснован изтъкнатия от въззивника довод, че предявения срещу „БТК“
ЕАД иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. е недопустим, тъй като е
предявен срещу ненадлежен ответник. С влязлото в сила Решение № 257/ 28. 10. 2013 г. по преписка 206/ 2009 г. на КЗД е оставен без уважение сигнала спрямо „БТК“ ЕАД за водене
на тенденциозна дискриминационна политика,
основана на възрастов признак, насочена към дескридитиране и накърняване на
достойнството на определен кръг служители по възрастов белег, но е установено дискриминационно поведение по възрастов
белег от неговите представители М.К.и Б.Ж.Л.М.с предприетите действия по
прекратяване на трудовите правоотношения на осн. чл. 331 от КТ. Когато действието по уволнението е признато и за
дискриминационно, тогава се прилага специалният ЗЗДискр. и исковете се
разглеждат по чл. 71, ал. 1, т.
3 или 74, ал. 1,
съответно ал. 2 ЗЗДискр.,
като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното
действие, така и срещу юридическото лице - възложител. Съгласно
чл. 18
и 19 ЗЗДискр., работодателят е длъжен да предприеме ефективни
мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и
при неизпълнение, носи отговорност по този закон за актове на дискриминация,
извършени на работното място от негов работник или служител. Увреденият може по
избор да предяви иска за обезщетение срещу работодателя
и/или лицата, които са проявили дискриминация - чл. 74, ал. 1
ЗЗДискр. Когато се касае до
дискриминационно поведение на представител на юридическото лице - работодател,
извършено при или по повод дейността на юридическо лице, какъвто е настоящият
случай, предявяването на иск по чл.
74, ал.1 ЗЗДискр. може да бъде насочено както срещу физическото
лице, представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт,
така и срещу юридическото лице - работодател. /В този смисъл са Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2014 г., IV г. о., Решение № 192
от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че при осъществено дискриминационно поведение чрез неравно третиране по
признака по чл. 4, ал.1
ЗЗДискр. "възраст", надлежна страна по иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр.,
предявен от ищцата е работодателят - „БТК“ ЕАД.
Въззивният съд в настящия състав приема,
че е необосновано второто изложено оплакване от въззивника. Няма спор,
че предвидената в ЗЗДискр. защита - по съдебен ред и пред Комисията за защита от дискриминацията
са алтернативи, които засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да
избират. Целта и на двете е да се установи и санкционира факта на
дискриминация, относими са за всички случаи на дискриминационно третиране и
спрямо всички правни субекти. В
този смисъл е налице трайна и последователна съдебна практика. Изводът е, че осъщественото дискриминационното третиране се установява в хипотезата на чл.
74 от ЗЗДискр. с акт на Комисията за защита от дискриминация. Налице
е акт на компетентния орган, с който дискриминацията
е установена. В хипотезата на чл. 74, ал. 2
ЗЗДискр. съдилищата не установяват наличието на дискриминация, а
изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от
КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация, поради
което следва да се прилага общата петгодишна давност. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е
обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на
което с влязъл в сила административен акт е установен правопораждащият
претендираното право на обезщетение акт на дискриминация.
Установяването
на дискриминационно действие е основание за претендираните вреди. Поради това, вземането за
обезщетение за вреди от това действие става изискуемо след влизане в сила на
решението, с което се установява дискриминационното действие. В този смисъл Решение № 13663 от 14.12.2016
г. на ВАС по адм. д. № 14346/2015 г., III о./ В конкретния случай Решение
257/ 28. 10. 2013 г. по преписка 206/ 2009 г. на КЗД, с което се
установява дискриминационното действие е влязло в сила на 23. 12.
2015 г. и от
този момент е започнал да тече давностния срок. Искът е предявен на на 08. 07.
16 ., поради което не е погасен по давност.
Необоснован
е изложеният довод от въззивника, че не е доказана причинна връзка между
дискриминационното поведение и претърпени от въззиваемата неимуществени вреди.
От гласните доказателства безспорно се установява, че въззиваемата е преживяла
стрес, негативни емоции, поради причината за уволнението.
Фактът, който е станал причина за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно, че
била на над 40-годишна възраст, рефлектирало върху
самочувствието й и самоуважението й, което
довело до изолацията й от обществото. Предвид изложеното,
районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, присъждайки на
въззиваемата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.
На осн. чл. 78 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата Д. разноските
по делото в размер на 440 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 445/ 02. 03. 2017 г.
по гр. д. № 1355/ 2016 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД гр. София, ЕИК 831642181 да заплати на П.Х.Д. разноски по
делото в размер на 440 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ