Р
Е Ш Е
Н И Е
№57 Разград
18.VІІ.2017 Разградски
окръжен
година Град
2017
съд
19.VІ. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в
СЕКРЕТАР:
Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. гр. 2017 №139
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №33/24.ІІ.2017г. по гр.д.№111 по
описа му за 2016г., състав на КРС се е
произнесъл по предявените от Е.С.Ю. и С.А.А. против
Х. Р.Я., З.И.Я., А.Р.Я., С.М.Я., Р.Р.Я.,
Н.С.М. и Н.А.Ю. искове, както следва:
1/ По
реда на чл.124ГПК приел за
установено в отношенията на съпрузите А.Я. и Садие Я. , че „не са придобили право на собственост по
давностно владение“ по отношение на 16/18 ид.ч. от индивдиуализираните в
предмет на иска за делба недвижими имоти, като до посочения размер и на
осн.чл.537, ал.2 ГПК е отменил легитимиращия ги по давностно владение
констативен нот.акт № 95/ 21.ІV.2008 г. по
нот.д. № 451 на
нотариус С. Садък, вписан в СВ при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008
г;
2/ По
реда на чл.124, ал.1, предл.ІІ ГПК, във връзка с чл.77 ЗС приел
за установено по отношение на
страните, че до размера на 8/9ид.ч. от индивидуализираните в предмет на делбата
недвижими имоти договорът за покупко продажба, сключен с нот. акт
№84/15.ХІ.2013г.
между от А.Я. и С. Я., като продавачи и Х.Я. и З.Я., като купувачи, е „недействителен
по право“ „тъй като продавачите
не са носители на правото на собственост“. Искането за отмяна на обективиращия тази
сделка нот. акт №84/15.ХІ.2013г. е оставено без уважение;
3/По реда на чл.341 и сл.ГПК е допуснал
между Е.Ю., С.А., Х.Я.,
З.Я., Р. Я., Н.Х. и Н.М. делба
на придобити в съсобственост по
наследство и по договор за покупко- продажба недвижими имоти- нива,
с площ от 27.996 дка съставляваща имот № 029017 в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147,
община Завет и лозе, с площ от 0.676 дка, съставляващо имот № 022019 в
землището на село Прелез, при
права: по 3/18ид.ч. за всеки от съделителите -Е.Ю., С.А., Н.Х. и Н.М.; по 2/18 ид.ч. за всеки от съделителите - Х.Я.
и Р. Я. и 2/18ид.ч. в СИО на съделителите Х.Я. и З.Я..
По отношение на А.Я. искът за
делба на процесните недв. имоти е отхвърлен като неоснователен и недоказан
В законоустановения и предоставен
им за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. А. Монев,
ответниците Х.
Р.Я., З.И.Я., А.Р.Я. и С.М.Я. обжалват решението в цялост. В
основание за отмяната му въвеждат твърдения за: допуснати съществени нарушения
на съопроиздвостветните правила, визирайки като такова несъобразяването на КРС
с особения характер на делбеното производство и допустимостта на възраженията
им по същество на този иск в срока по чл.341 ГПК; В частта, с която съдът е
отрекъл правото на собственост на А.Р.Я.
и С.М.Я. върху процесните
имоти, атакуват решението като недопустимо постановено по същество на непредявен
в този смисъл иск; Намират за незаконосъобразно решението в частта, с която
съдът е обявил сключената между тях сделка на разпореждане за „недействителна
по право“, без да е посочена формата на
проявление и конкретния фактически състав на тази недействителност; Твърдят необоснованост и незаконосъобразност
на решението, с което имотите са допуснати до делба. Поддържайки твърдение за
придобиването им по давност в изключителна собственост на възивника
А. А., молят съда да отмени решението в цялост и да отхвърли предявените срещу
тях искове като неоснователни и недоказани.
В с.з., лично и чрез процесуално
представляващият ги о пълномощие адв.Монев, въззивниците заявяват, че поддържат
жалбата си. Претендират присъждане на доказано направени пред тази инстанция
разноски.
В законоустановения и предоставен
им за това срок, насрещните по жалбата
страни не са се възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали
становище по нейната допустимост, и основателност.
В с.з.,чрез назначеният й в
производството особен представител-адв. Б., въззиваемата
Р.Я. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на
решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
В с.з., лично и чрез
процесуално представляващата ги по пълномощие –адв. С., въззиваемите
Е.С.Ю. и С.А.А. оспорват основателността на жалбата.
Молят за потвърждаване на решението и претендират присъждане на доказано
направени пред тази инстанция разноски.
При редовност в призоваването, въззивемите Н.С.М. и Н.А.Х. не се явяват в с.з. и не ангажират
становище по допустимост и основателност
на жалбата.
В съответствие с правомощията си по см. на
чл.267 ГПК РОС намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания на
процесуалния закон, подадена е в срок, от надлежно конституирани страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт. В този смисъл, същата е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна. Делото е
изяснено от фактическа страна, с
допустими по см. на ГПК доказателства.
Пред тази инстанция не се ангажират доказателства и твърдения, които от фактическа и правна страна да сочат
на нещо различно от фактически
установеното в хода на първоинстанционното
производство.
При служебно дължимата по реда
на чл.269 ГПК проверка, съдът констатира, че в своята цялост, като постановено
от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, решението
е валидно. В частта, с която съдът се е произнесъл по иска за допускането на
процесните имоти до делба-решението е правилно и обосновано от установените с
доказателствата факти. С решението си, допускайки процесните имоти до делба КРС се
е произнесъл по всички онези юридически факти,
които по см. на чл.344 ГПК следва да се изяснят от страните в делбеното
производство, а това са: на какво, между кого и при какви права се следва допускането на делба.
В частта, с която, приемайки за
установено , че въззиваемите А.Я. и Садие Я. не са
собственици по давност на 16/18ид.ч. от въведените в предмет на делбата имоти, първоинстанционният
съд се е произнесъл о същество на отрицателно установителен иск, с какъвто не е
бил сезиран. Като постановено по непредявен иск, в тази си част решението е недопустимо.
В частта, с която КРС е
приел за установено, че сключената между въззивниците сделка на
разпореждане е „нищожна по право“, решението е незаконосъобразно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, в този си състав съдът намира за установено следното:
Гр.дело №111/2016г. е било образувано на
производство по описа на КРС по искове, предявени в условията на обективното им
и кумулативно съединяване от Е.С.Ю.
и С.А.А. против Х.
Р.Я., З.И.Я., А.Р.Я., С.М.Я., Р.Р.Я., Н.С.М. и Н.А.Ю. , както следва:
1/За
допускане до делба на придобити в съсобственост по
наследство недвижими имоти; В
обстоятелствена част на молбата, като факти, обосноваващи заявената в петитум
на този иск защита, ищците са посочили, че всички те са наследници от втора степен по права линия на
починалия на 10.ХІІ.1991г. Я.Х. С.. В чиято наследствена маса, след успешно
проведено по реда на ЗСПЗЗ реституционно производство, с Решение №32П/15.ІІ.1995г. на ПК- гр.Завет е възстановена собствеността
върху процесните имоти, индивидуализирани като : НИВА от 27.996дка ,находяща
се в землището на с.Прелез, Заветска община, местност „ДЮЗ ЕКИНЛИК“, за която
по плана на селото е отреден имот №029017 с ЕКАТТЕ 58147 и ЛОЗЕ от 0,676дка,
находящо се в землището на с.Прелез, Заветска община, местност „КРАЙ СЕЛО“,
съставляващо имот №022019 с ЕКАТТЕ
58147. Твърдейки съсобственост на имотите по наследство, ищците оспорват легитимираното
от ответника А.Я. право на изключителна собственост върху имотите на оригинерно основание (придобивна давност).
Като в тази връзка предявяват и исковете:
2/ за
обявяване нищожността на Нот.акт №95/21.ІV.2008г. по нот.д.№451/2008г. по
опис на нотариус С.Садък, с рег.№004НК и р-н на действие при КРС, издаден
в охранително производство и по обстоятелствена проверка, легитимиращ въззивника А. А. и съпругата му С.Я. като собственици на имотите по давностно владение към дата на
извършената от тях сделка на разпореждане. Твърдейки, че с този акт А. А. се е снабдил
без тяхно знание и съгласие, ищците са претендирали нищожността му на
осн.чл.26, ал.2 ЗЗД(липса на съгласие) и по чл.75, ал.2 ЗН и
3/ за
обявяване недействителността на договора за покупко-продажба на процесните
имоти, сключен с Нот. акт №
84/15.ХІ.2013г. по нот.д.№3619/2013 по опис на нотариус С.Садък, рег.№004НК
и р-н на действие при КРС, между А. А. и съпругата му С.Я., от една страна като
продавачи и Х.Я. от друга, като
купувач. Сделката е възмездно сключена
от последния по време на брака му със З.Я., което предпоставя
възникналата между тях съсобственост върху имотите в режим на СИО. В основание
за недействителност на тази сделка,
легитимираща към дата на иска Х.Я. и З.Я. като собственици на процесните имоти,
ищците въвеждат: липсата на дадено от тях съгласие за разпореждане със
собствените им идеални части от имотите, като елемент от фактическия състав на
визираната в чл.26, ал.2 ЗЗД нищожност,
както и обстоятелството, че продавачите са се разпоредили в
полза на купувачите с непритежавани от тях 16/18 ид.части от процесните имоти. На
осн.чл.537 ГПК е поискана отмяна на нотариалния акт, обективиращ сключената
между въззивниците сделка на разпореждане.
В първото, редовно провело се пред
първоинстанционния съд с.з., с оспорване
на предявените срещу него искови претенции, въззивникът
А.Я. е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано
от 1995г., когато влиза в сила
решението на ПК за реституирането на земите в останалата след смъртта на Я. С.
наследствена маса.
В този си състав съдът споделя направените с жалбата съждения относно особения характер на делбеното производство и за срочността на дължмите в хода на същото процесуални действия.
Факт е, че съдебното производство за делба е
уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат
повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно
правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост,
участниците в нея и техните права, между които и споровете за собствеността.
В съдебната практика и в правната
доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с
имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред
в отделно производство или за
съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство. В задължителна за
съдилищата съдебна практика се приема, че преклузията на възраженията в
делбеното производство настъпва в срока на чл.342 ГПК, а не със срока на отговора
по чл.131 и сл. ГПК(вж. Р. № 18/3.ІІ. 2015 г.
по гр. д. № 4619/2014 г., I г. о., ГК).
Особеност на делбеното производство е, че в
отклонение от правилото на чл. 133 ГПК, не само в срока за отговор на исковата
молба, а и в първото заседание е допустимо всеки от съделителите /съсобственици
или сънаследници/ да възрази против правото на някой от другите съсобственици
да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включване в
наследствената маса на някои имоти.
Крайният срок за предявяването на исканията е приключване на устните
състезания в първото по делото заседание, в което по действащия ГПК може да е и
заседанието за решаване на делото. Определението, с което съдът приключва
съдебното дирене и дава ход на устните състезания има преклудиращо действие по
отношение на възраженията, оспорванията и исканията на страните. След
приключване на съдебното дирене се провеждат само устните състезания, в които
страните излагат своята преценка за събраните доказателства и правните последици,
които произтичат от тях, като развиват и доводи за приложимата правна норма,
тълкуването й във връзка с конкретния случай и становището си за крайното
разрешение на спорните въпроси. Всички искания на страните се преклудират с
приключване на съдебното дирене и съдът не дължи произнасяне по тях.
Възведено в този смисъл, становището
на възивниците относно допустимостта на направеното от тях възражение за
придобити по давност права върху индивидуализираното в предмет на делбата
недвижимо имущество е принципно съответно на закона и съдебната практика, но не
намира опора в доказателствата по делото.
Възражението им е било
прието от съда с доклада му
по чл.146 ГПК и на страните са
указани подлежащите на доказване от тях обстоятелства. Действията на съда по
чл.146 ГПК са проведени в открито с.з., при участие на страните и техните
повереници, и докладът е бил приет от последните без възражения. Решавайки по
същество спора относно делбата и давайки дължимия отговор на въпросите какво,
между кого и при какви права, първоинстанционният съд е разгледал по
същество и възражението на въззивниците.
В обобщение, изложеното дотук не
сочи на релевираните с жалбата нарушения
на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението. Повдигнатите от жалбоподателите
процесуалноправни въпроси са разрешени от КРС в съответствие с константната
практика на съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, намерила
израз и в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК определение №
951/18.12.2014 г. по частно гр. дело № 6770/2014 г., IV г. о. ВКС, определение
№ 577/22.12.2010 г. по ч. гр. д. № 330/2010 г., I г. о. ВКС, определение №
512/21.11.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., II г. о. ВКС, определение №
21/17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г., I г. о. ВКС.
Несъстоятелно според настоящия
състав е и твърдението, че в нарушение
на предвидените за това срокове, първоинстанционният съд е възобновил
производството, щото да приеме изискани, но не представени до обявяване на делото за решаване писмени доказателства. С депозиране
на които, ищците са целели да докажат, че твърдяното от отв. А.Я.
владение не е било необезпокоявано. За
събирането им, в първото, редовно провело се на 5.Х.2016г. с.з. ищците са изискали
съдебно удостоверение, въз основа на
което да се снабдят с такова от ОС“Земеделие“гр.Завет. Не по тяхна вина или
бездействие, ОС“Земеделие“ е подало изисканата информация в съда на
10.ХІ.2016г., след провелото се на 9.ХІ.2011г. заседание по същество. Отчитайки
горното като обстоятелство по чл.253 ГПК, първоинстанционният съд е възобновил
производството, щото, гарантирайки ранопоставеността на страните да приеме при
тяхно участие и в публично заседание, иначе своевременно ангажираните, но
ненавременно депозирани от трето за производството лице доказателства. Определенията по движение на
делото, които подготвят постановяване на съдебния акт, могат да се отменят по
реда на чл. 253 ГПК само вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или
пропуск на съда, но не и на страните.
Преценявайки, че споровете, въведени с
исковете за „нищожност на констативния
нот.акт“ и на извършената между въззивниците прехвърлителна сделка имат
преюдициално, за допускането на имотите
до делба, значение, в този си състав
съдът съобрази:
На първо място, както бе посочено
и по горе , постановявайки в диспозитив на решението си, че въззивниците
А. и С.Я. „не са придобили право на собственост“ върху процесните имоти „ по наследство и давност, както то е признато с НА за собственост
№95/21.ІV.2008г. по нот.д.№451/2008г.“, КРС се е произнесъл по същество на
непредявен му на основание чл.124 ГПК иск. Доколко грамотно и
правно издържано ищците са го сезирали с иск за обявяване нищожност на издаден
в охранително производство констативен нот. акт, въвеждайки в основание за това
материално правни норми, касаещи валидността на сделки на разпореждане, това е
въпрос по редовност, респ. по допустимост на така предявения иск. Недопустимо, нарушавайки диспозитивното
начало, първоинстанционният съд е приел, че
при така заявените факти и
петитум, е сезиран с отрицателен установителен иск. В тази си част решението е
недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а производството по действително
предявения от ищците иск-прекратено. На първо място, защото издаденият в
охранителното производство акт е
констативен акт, а не конститутивен и при въведен спора за обективираните в
него материални права, има оборима
доказателствена сила. При
оспорване на правата, удостоверени с тези нотариални актове, те не се ползват с
материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за
принадлежността на право на собственост на молителя при издаване на констативния нот.акт(вж. т. 1 ТР №
11/ 21.ІІІ.2013 г. на ОСГК). Тези констатации, при оспорване не обвързват съда, поради което и по правилото
на чл.537, ал.2 ГПК, при изрично въведения с иска за делба спор за материално право, той и служебно може да
пристъпи към отмяната му(вж. ТР № 3/ 29.Х1.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК).
Отговорът на въпроса,
придобили ли са въззивниците А.
и С.Я.
по давност правото на изключителна собственост върху процесните имоти,
относимо към дата на извършената от тях сделка на разпореждане към въззвниците Х. и З.Я., се субсумира
при дължимата по същество на иска за
делба преценка за това, между кого и при какви права се следва допускането й. Нещо, което
първоинстанционният съд е сторил. Делбеният съд следва да разреши колизията на
права върху делбените имоти, за да установи действителните права на страните.
Особеностите на делбеното производство не изключват, а напротив налагат тази
преценка. Което от своя страна води до липса на интерес от изрично произнасяне
по валидността на акта обективиращ установеното в охранителното производство материално
право на собственост и според съда в този му състав, е основание за прекратяване на
производството в тази му част.
Нотариален акт №95/2008г. е издаден по реда на
чл. 587 ГПК и представлява официален документ, съставен по
установен в закона ред, от надлежно оправомощено длъжностно лице и в рамките на предоставената му компетентност. От което и по аргумент на чл.576 във вр. с
чл.578 и сл.ГПК, се следва, че самият акт, като нотариално действие може да
бъде прогласен за нищожен само при нарушение на визираните в цитираните
разпоредби формални изисквания , както и
изискванията за компетентност. Производството
е едностранно и при издаване на констативния акт не се изисква “съгласието“ на
лицата, претендиращи в настоящото
производство права на съсобственост и оспорващи легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Предвид
обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост, оспорващата го страна, която не разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото
от нотариуса право. С допустими по см. на ГПК доказателства, в хода на
първоинстанционното производство ищците са доказали принадлежността на имотите
в наследствената маса на общия им с въззивниците наследодател. Свидетелските
показания, с ангажиране на които въззвниците са провели доказване на
твърдението си за придобитото от А. и С.Я., на оригинерно основание, изключително право на собственост върху
процесните имоти, идентично на приетото и от първоинстанционния
съд, въззивният съд не кредитира поради противоречието им с установените от
писмените доказателства факти. Свидетелите твърдят, че по волята на своя дядо –
Я. С., А.Я. е във фактическа власт на имотите,
считано от 1991г. Твърдение, опровергано от факта, че реституирането
на имотите в наследствената маса е безспорно установено към 1995г. Т.е.
последващо датата на откриване на наследството през 1991г. На следващо място,
от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че след смъртта
на Я. С., към наследяване са били призовани неговите деца. В това число и Р.Я.Х.,
негов син и баща на въззиваемата
Р.Я. и на жалбоподателите Х.Я. и А.Я.. Последните трима са призовани към
наследяване на останалото след смъртта на дядо им Я. С., на 1.ІV.2001г., когато
почива техния баща и пряк наследодател-Р.Х.. Считано от 2001г. до 2008, когато А.Я.
се снабдява с оспорвания в това производство констативен нот.акт, фактическият
състав на придобивната давност не е завършен, тъй като няма десет години от установената върху имотите фактическа власт. Нито в
нотариалното производство по удостоверяване на този факт, нито в настоящото
делбено производство, въззивниците позовават владението си на
добросъвестност или като присъединено
такова към владението на техния праводател. Оригинерното придобиване е способ,
който не действа автоматично, а на него правоимащият следва да се е позовал изрично по някой от изброените начини.
В обяснения, депозирани пред
първоинстанционния съд по реда на чл.175 и сл.ГПК, съделителят
Е.Ю. е заявил, че по воля на чичо му Р.Х., баща на жалбоподателите, считано от 1996г. реституираните
в наследствената маса земи са разпределени по равно между него и двете му сестри – Фатме А., поч. на 12.ХІ.2006г. и
Садифе Осман, поч. на 21.І.2010г. В обясненията си твърди, че от 1996г. ползва и обработва 4дка и 3 ара от имотите. Кредитирането на тези обяснения се
следва с оглед относимостта им към депозираните по делото писмени
доказателства, свидетелстващи за това, че в годините от 2007 до 2014,вкл., съделителят Е.Ю. е
регистриран като земеделски производител в ИСАК с ЕРН 218863 и при заявени в
землището на с.Прелез зем.земи, считано до днес е получавал субсидии. За това,
че заявените от него за субсидии земи са идентични с процесните,
свидетелства идентичността на визирания в справката ЕКАТТЕ 58147 с ЕКАТТЕ на процесните имоти по Решение №32П/15.ІІ.1995г. на ПК- гр.Завет(л.13-14), с който същите са индивидуализирани
и в процесните нот.актове с №№95/21.ІV.2008(л.16) и Н.а. №84/15.ХІ.2013г.(л.18).
Също в депозирани по реда на чл.175
и сл.ГПК обяснения, съделителката С.А. е заявила, че
до смъртта си през 2006г. нейната майка- Фатме А. е получавала рента от земите.
Обобщавайки изложеното, съдът
намира, че относимо към дата на извършената от тях сделка на разпореждане, въззивниците А. и С.Я.
не доказват непрекъсната и
необезпокоявано осъществявана фактическа власт върху процесните имоти. И то по
начин, афиширащ категоричното им намерение за упражняване на фактическата власт
вместо за другиго, изключително и само
за себе си - чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите
наследници по закон.
За
да се приеме, че като наследник А.Я. е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от
имота, не е достатъчно той да е упражнявал
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, манифестирайки пред тях ясно намерението
си, че владее само за
себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на
тези сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на
свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. От доказателствата се следва за установено, че противно на твърденията му, от
възстановяването им в наследствената маса, части от имота са били владени и ползвани и от други сънаследници.
В заключение, както правилно е
приел и първоинстанционният съд, твърдението на въззивниците
А. и С.Я., за придобиване собствеността върху имотите на основание изтекла в
тяхна полза десет годишна придобивна давност, се явява опровергано. С допустими
по см. на ГПК доказателства останалите съделители доказват правото си на
съсобственост върху процесните имоти, при установените с допускането им до
делба права. Правилно, съответно на
приложимия материален закон и обосновано от доказателствата по делото
първоинстанционният съд е отменил по реда на чл.537, ал.2 ГПК констативния
нот.акт, с който съделителят А.Я. се е снабдил по
време на брака си със С.Я..
Като правилно и законосъобразно, в частта по
допускането на делбата и по отмяната на констативния нот.акт, решението следва
да бъде потвърдено.
Правилно и съответно на установените
по делото факти е решението, и в частта,
с която искът за делба е отхвърлен по отношение на въззивника
А.Я.. За този си извод КРС е съобразил, че същият, с притежаваните от него 2/18
ид.ч от имотите се е разпоредил по договор
за покупко-продажба, сключен с Х.Я. с нот.акт №84/15.ХІ.2013г. Последният е придобил въпросните
ид.части възмездно по време на брака си със З.Я., поради което до посочения
размер КРС правилно е допуснал същите до делба в режим на СИО.
По отношение на останалите
16/18ид.ч., сключеният между въззивниците договор за покупко-продажба неправилно е
признат от първоинстанционния съд за „недействителен по право“. На първо място, недействителността по право,
по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД предпоставя
наличие на законова норма, според която такава продажба е
обявена за недействителна. В основание на иска си за нищожност на сделката
ищците са въвели липсата на елемент от фактическия й състав - липса на съгласие
по см. на чл.26, ал.2 ЗЗД, визирайки като такова обстоятелството, че купувачът е придобил същите от
несобственик.
От доказателствата по делото се следва
за безспорно установено, че по отношение на процесните 16/18ид.ч. от имотите, действията
на разпореждане са извършени от лица, които не са притежавали право на
собственост върху тях. Нотариалният акт, с който е продаден чужд имот не
създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава,
респективно повече права от колкото притежава. В този случай сделката е
действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския
собственик, респ. на съсобствениците. Сделката няма вещно прехвърлителен ефект,
поради което, относимо към дата на иска за делба, купувачите по тази сделка не легитимират правото си на изключителни
собственици на имотите. Факт, който правилно и обосновано първоинстанционният
съд е отчел при допускането на делбата, но незаконосъобразно е квалифицирал
като факт, опорочаващ валидността на сделката по право.
В тази си част, решението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като неоснователен искът за
обявяване нищожността на прехвърлителната сделка следва да бъде отхвърлен.
По така изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №33/24.ІІ.2017г.
по гр.д.№111/2016 по описа на КРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.341 и
сл.ГПК между Е.Ю., С.А., Х.Я., З.Я., Р. Я.,
Н.Х. и Н.М. е допусната делба на
придобити в съсобственост по наследство и по договор за покупко - продажба
недвижими имоти - нива, с площ от 27.996 дка съставляваща имот № 029017 в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147,
община Завет и лозе, с площ от 0.676
дка, съставляващо имот № 022019 в землището на село Прелез, при права: по 3/18ид.ч. за всеки от съделителите -Е.Ю., С.А., Н.Х. и Н.М.; по 2/18 ид.ч. за всеки от съделителите - Х.Я. и Р. Я. и 2/18ид.ч. в СИО на съделителите Х.Я. и З.Я..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№33/24.ІІ.2017г. по гр.д.№111/2016 по описа
на КРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.537, ал.2 ГПК е отменен Нот.акт № 95/ 21.ІV.2008 г. по нот.д. № 451 на нотариус С. Садък, вписан в СВ при
РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008г И В ЧАСТТА, с която е оставено
без уважение искането на Е.Ю. и С.А. за отмяна на нот. акт
№84/15.ХІ.2013г. по нот.д.№3619/2013 по
опис на нотариус С.Садък, рег.№004НК и р-н на действие при КРС.
ОТМЕНЯ Решение №33/24.ІІ.2017г. по
гр.д.№111/2016 по описа на КРС В
ЧАСТТА, с която на чл.124, ал.1, предл.ІІ ГПК, във връзка с чл.77 ЗС е прието за установено, че до размера на 8/9ид.ч. от индивидуализираните
в предмет на делбата недвижими имоти -
нива, с площ от 27.996 дка съставляваща имот №
029017 в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ
58147, община Завет и лозе, с площ от
0.676 дка, съставляващо имот №
022019 в землището на село Прелез, договорът
за покупко продажба, сключен с нот. акт №84/15.ХІ.2013г. между от А.Я. и С. Я., като продавачи и Х.Я. и З.Я., като купувачи, е „недействителен по право“ и вместо това
ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска, предявен от Е.Ю. и С.А.
против А.Я., С. Я., Х.Я. и З.Я.
за обявяване нищожността на договор за покупко продажба на индивидуализираните в
предмет на делбата недвижими имоти -
нива, с площ от 27.996 дка съставляваща имот № 029017 в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147,
община Завет и лозе, с площ от 0.676
дка, съставляващо имот № 022019 в землището на село Прелез, сключен с нот.
акт №84/15.ХІ.2013г. по нот.д.№3619/2013 по опис на нотариус
С.Садък, рег.№004НК и р-н на действие при КРС.
ОБЕЗСИЛВА като
постановено по непредявен иск Решение №33/24.ІІ.2017г. по гр.д.№111/2016 по
описа на КРС В ЧАСТТА, с която на
осн.ч чл.124ГПК е прието за установено,
че съпрузите А.Я. и Садие Я. „не са
придобили право на собственост по давностно владение“ по отношение на 16/18
ид.ч. от индивдиуализираните в предмет на иска за делба недвижими имоти - нива,
с площ от 27.996 дка съставляваща имот № 029017
в землището на село Прелез, ЕКАТТЕ 58147, община Завет и лозе, с площ
от 0.676 дка, съставляващо имот № 022019 в землището на село Прелез и
ПРЕКРАТЯВА производството
по вгрд №139/2017г. по опис на РОС в частта по иска, предявен от Е.Ю. и С.А. против А.Я. за установяване нищожност на
издадения в негова полза и по обстоятелствена проверка нот.акт № 95/ 21.ІV.2008 г. по нот.д. № 451/2008 на нотариус С. Садък, вписан в СВ
при РС – гр. Кубрат с вх.рег. № 1262/ 21.04.2008г
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.
Считано към дата на обявяването му, решението не е подписано от
член-съдия Ганева поради счупване на дясна ръка.
Председател:
ДГ