РЕШЕНИЕ

№ 543 / 7.06.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седми юни, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 140 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Р.Й.В. против действията на частен съдебен изпълнител Д.Д. с рег. № 762 на КЧСИ, предприети по изпълнително дело № 20157620400591, свързани с насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка“АД. Жалбоподателят поддържа, че единствените суми, постъпващи по тази сметка, са за пенсия, която е в размер под минималната работна заплата за страната, което я прави несеквестируем доход и съответно е недопустимо принудително изпълнение върху нея. Моли съда да отмени действието по налагане на запор на банковите сметки в „ЦКБ“АД.

Взискателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор Н.С., е депозирал възражение чрез пълномощник, в което изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да я остави без уважение.

Частният съдебен изпълнител е приложил мотиви, съгласно чл.436 ал.3 ГПК относно допустимост на жалбата, но счита, че е неоснователна. Твърди, че в изпратеното до банката запорно съобщение изрично е посочено кои суми са несеквестируеми и е дадено указание тези суми да не бъдат превеждани на ЧСИ.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: изпълнително дело № № 20157620400591 по описа на частен съдебен изпълнител Д.Д., е образувано по молба от „Агенция за събиране на вземания“АД, въз основа на изпълнителен лист от 8.07.2015г., издаден по гр.д. № 584 / 2015г. по описа на РС Разград, в полза на взискателя срещу Р.В., за сумата 137,28лв. главница, сумата 15,72лв. договорна лихва, сумата 44,18лв. лихва за забава, законна лихва и сумата 175лв. за разноски. В процеса са присъединени за събиране и държавни вземания в общ размер 1 140,89лв. в полза на ТД на НАП.

В запорно съобщение от 19.04.2017г., изпратено до „ЦКБ“АД, съдебният изпълнител е посочил, че налага запор върху всички сметки на Р.В. до размера на сумата 1 800,48лв., изчислена към 3.05.2017г., с изключение на получаваната от длъжника пенсия, която е несеквестируема и не следва да бъде удържана.

Към жалбата е приложено извлечение от банковата сметка на длъжника, от което може да се проследи движението на парични средства за периода 1.02.2016 – 12.04.2017г. От същото е видно, че по сметката постъпва пенсията на жалбоподателя, която е с размер под МРЗ за страната, а така също има постъпили и други суми, преведени от ДСП с друго основание (на 16.08.2016г. и 17.10.2016г.).

Запорно съобщение е изпратено и до длъжника, получено на 12.04.2017г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – насочване на изпълнение чрез налагането на запор върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.1, 3 и 13 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк.дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло несевестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Наложеният запор върху пенсия не може да обхване вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от пенсията, но само за съответния месец.

Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други, секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Когато длъжникът получава пенсията си по банкова сметка, ***: секвестируема е наличността по сметката преди постъпване на последното по ред плащане, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестиуемата част от последното плащане се определя по реда на т.3 от ТР № 2 / 2013г. Тази част не може да бъде определена, без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката постъпва възнаграждение за пенсия, както и нейния размер. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката като трето задължено лице, било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката за източника на постъпленията и техния размер и от платеца на пенсията за нейния размер.

В контекста на изложеното се налага извод, че запорът на банковата сметка в „ЦКБ“АД е допустим, доколкото по тази сметка са постъпили и други плащания, освен за пенсия. По-нататък, Р.В. не е уведомила ЧСИ в хода на изпълнителното производство с ангажиране на данни относно произхода на постъпленията по сметката (извлечението от банковата сметка е представено едва с въззивната жалба). Въпреки това, в запорното съобщение частният съдебен изпълнител изрично е указал на третото задължено лице – „ЦКБ“АД, че пенсията на длъжника е несеквестируема и не следва да бъде удържана. В посоченото по-горе тълкувателно решение се приема, че наличността по сметката преди постъпването на последното по ред плащане за пенсия е секвестируема, тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т.3 от тълкувателното решение. Частният съдебен изпълнител е дал указание на банката въобще да не удържа постъпленията от пенсия, вместо да се прецизират наличностите преди постъпване на последното плащане за пенсия (които са секвестируеми), което е в отклонение от постановките на ТР № 2 / 2013г., но доколкото е в полза на длъжника, въззивният съд не следва да ревизира изпълнителните действия, предвид забраната за влошаване на неговото положение.

Съобразявайки изложените дотук аргументи, съдът приема, че насочването на изпълнението чрез налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“АД е законосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Р.Й.В. против действията на частен съдебен изпълнител Д.Д. с рег. № 762 на КЧСИ, предприети по изпълнително дело № 20157620400591, изразяващи се в насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на длъжника по банковата му сметка в „Централна кооперативна банка“АД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ГО/ЛС