Р Е Ш Е Н И Е

№142

Разград

26.VІІ.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

26.VІ.

На Година

публично

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Светлана Лазарова ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Прокурор:Е.Грънчаров ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2017

№142

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 97/7.ІV.2017г. по гр.д.№705 по описа му за 2016г., състав на ИРС е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Ю.К.М. *** за промяна на тюркоезичните му имена Ю.К.М. с българоезичните -Д.К.М. на осн.чл.19 ЗГР .

Недоволен от така постановеното решение, ищецът обжалва същото като процесуално недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. На релевираните снования моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да уважи иска му като основателен и доказан.

В с.з., лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Ж.Чобанов, въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно и необосновано. Развива съображения за неаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради несъответно проведено от първостепенния съд тълкуване на визираните в предпоставка за допустимост на исканата промяна - „важни причини“. Твърди, че изтъкнатите такива не са от субективен харакер, а с оглед неудобството, което рожденото му име създава при търсене на работа в Германия, в общуването му по бизнес дела, в интернет пространството и в създадения от него социум. Сочи, че доказателствата по делото обосновават извода за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяна и на трите, идентифициращи го в обществото имена - собствено, бащино и фамилно.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна – Община Исперих, не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост и основателност . При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на жалбата с.з.

В с.з., в качеството си на контролираща страна, РОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, на посочените в нея съображения, е неоснователна.

Въз основа на всестранно изяснената по делото фактическа обстановка, съответно на закона и на установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на молителя не са налице визираните в разпоредбата на чл.19 и сл.ЗГР предпоставки, позволяващи и предпоставящи необходимостта от промяна в трите, идентифициращи го в обществото имена. Във въззивната инстанция не са ангажират други доказателства, относно релевантните за изхода на делото факти и обстоятелства. С оглед тази фактическа и споделена от настоящия състав установеност, по правилото на чл.172 ГПК се следва препращане към мотивите на обжалваното решение.

Като съобрази предмета на въззивно обжалване и приложимия закон, по свое вътрешно убеждение, РОС достигна до следните правни изводи:

От една страна, основателността въобще на молбата, с правна квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане на исканата промяна на имената се обуславя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба - името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо (което не се твърди в настоящия случай, респ. не е предмет на доказване) или "важни обстоятелства" да налагат това. Молителят -жалбоподател се е позовал на втората предпоставка, следователно въззивният съд следва да ограничи обхвата на въззивната проверка до това налице ли са твърдяните "важни обстоятелства" за допускане на исканата промяна в трите елемента на идентифициращото го в обществото име. От друга страна, съдът следва да съобрази и начина на определяне на името, съобразно разпоредбите на чл.12, чл.13 и чл. 14, ал. 1 ЗГР.

Името е основен елемент на правната индивидуализация на физическите лица. Отчитайки това обстоятелство при уредбата на избора на името и неговата правна промяна, законодателят е създал строго определени изисквания, които следва да се спазят при формиране (образуване) на името - с оглед необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация на лицата в обществото. От друга страна, действително при определени предпоставки е отчетен и интересът на лицата да променят името си.

Изведен от изложените в обстоятелствена част на молбата му факти, интересът от търсената по реда на чл.19 ЗГПР защита, в смисъла на „важни причини“ налагащи исканата от него промяна в имената, жалбоподателят свежда до следното:

Даденото му от родителите собствено име - Ю. „не означавало нищо“; изписването му на други езици – английски, френски, немски и др., създавало затруднения; Даденото му по рождение собственото име нямало аналог нито на български, нито на турски език. Твърди, че с тюкоезичните имена , по време на тригодишния си престой в Германия , където от 2009 до 2012г. работил като шофьор на двама диджеи и за предоставяне на законово нерегламентираната услуга „споделено пътуване“, срещал затруднения при намирането на работа; По идея на един от неговите „работодатели“ диджеи, въззиникът приел към себе си обръщение на собствено име Даниел. Търсейки си работа чрез интернет, установил, че при легитимирането си с дадените му по рождение тюркоезични имена, намирал по трудно такава, отколкото с българоезичните – Д.К.М.; Приетите от него бащино и фамилно имена в Германия, съответствали на бащиното и фамилното име, приети от баща му и семейството му при насилственото преименуване на българските граждани от турски произход. Изтъква като съображение субективното си право на личен избор относно собственото име.

Преценката дали се касае за важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР се прави от съда за всеки конкретен случай. Съставянето на имената на българските граждани се определя в съответствие със закона, а промяната се допуска по изключение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд - в сила. ИРС правилно и законосъобразно е приел, че обстоятелствата, посочени от ищеца не се обхващат от нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, позволяваща промяна на трите части, формиращи името му, с което същият е вписан в регистрите за гражданско състояние.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР "Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име“. Трите части на името се вписват в акта му за раждане. Като разпоредите на в чл.12, 13 и 14 ЗГР дефинират трите задължителни според българското законодателство компонентни на името, с което българските граждани се идентифицират в и пред обществото. При водещия за българското законодателство принцип за стабилност в гражданския оборот, промяната на имената е предвидена само и при наличие на визираните в чл.19 ЗР изключения.

Сами по себе си имената, по отношение на които се иска допускане на промяната, не съдържат нито един от визираните в разпоредбата на чл.19 ЗГР признаци. За разлика от собственото име, което по правило е негово субективно право, то бащиното и фамилното име на индивида се определя по императивно предвидените в чл.13 и чл.14 ЗГР правила. За разлика от собственото име, което по правило е негово субективно право, то бащиното и фамилното име на индивида се определят по императивно предвидените в чл.13 и чл.14 ЗГР правила, по начин, доказващ неговия произход по баща и принадлежността му към определен род.

Не е законово възможно по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР да се игнорират императивните разпоредби на ЗГР относими към бащиното и фамилно име на лицето. Още повече, когато това лице е със законосъобразно определено бащино и фамилно име и не са налице предпоставките на чл. 14, ал. 2 ЗГР, чл. 15 ЗГР, чл. 17 ЗГР, чл. 18, ал. ал. 2, 3 и 4 ЗГР. В случая от доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че тези формиращи името му част са съобразен с изискванията на закона. Т.е., не е налице обективна причина, налагаща промяната на бащиното и фамилното му име.

В подкрепа на въведените в основание на молбата му причини за промяна на имената, въззивниът не ангажира, документиращи твърденията му писмени доказателства. Единствено ангажираните в този смисъл са показанията на неговата майка и на приятеля му Танер Шакир. Показанията на първата звучат изолирано и касаят един кратък период от престоя на въззивника в Германия. В тази връзка, както това е сторил и първоинстанционният съд, същите следва да се ценят с оглед близката й родствена връзка с въззивника, предпоставяща и заинтересоваността й от изхода на делото. По делото няма данни, от които да следва извод за добита от въззивника популярност, било поради публичност на професията му или по други причини. Показанията на втория свидетел са изцяло опосредени от заявените в молбата на въззивника твърдения. В показанията си този свидетел въвежда обстоятелства, на които въззиникът не позовава твърдение за важни причини, налагащи исканата от него промяна в имената.

Доказателствата по делото не налагат извод за други важни, и обективни по своя характер причини, предпоставящи основателност на исканата от жалбоподателя промяна в тези имена. При това положение, и предвид липсата на каквото и да е обществено неудобство (неприемливост) за жалбоподателя от носенето на дадените му по рождение бащино и фамилни имена, съдът няма основание да уважи неговата молба в тази й част. Недопустимо е с промяна на бащиното и фамилното име да бъде създадена правна привидност относно произхода на лицето, когато това лице е с известно бащинство.

В този си състав съдът е запознат с проведената по реда на чл.290 ГПК практика , с която приемайки, че собственото име е субективно право, определени състави на ВКС намират, че за промяна на същото поради важни причини е достатъчно несъгласието на индивида с даденото му от неговите родители собствено име. Само че, тази практика не освобождава решаващия съд от дължимата по конкретното дело преценка за важността на това, субективно по своя характер желание. Следва да се отбележи, че в противния смисъл също е налице практика на ВКС чл.290 ГПК(вж. Решение № 200/ 14.ІV.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК, Р. № 680/11.І..2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК; Р. № 138/19.ІІІ. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК и др.) Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика, поради което не е налице основание за отмяната му.

Молителят -жалбоподател не е обосновал, респ. и доказал "важни обстоятелства", или каквито и да било трудности в неговата идентификация, социална и професионална реализация. А незаконосъобразното фактическо представяне от самия него с българоезичите имена и единствено субективно изразеното в този смисъл желание, не може да бъде квалифицирано от съда като "важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР .

На първо място, извършената от съда справка в електронен речник установи, че даденото ум от родителите собствено име има своя превод и означава „отговорен“, в смисъл на човек, на когото можеш да разчиташ. Не малко известни личности в Турция са известни с това име,в това число и актьорът изпълняващ една от централните роли в турския сериал „Опасни улици“. Т.е., твърдението на въззивника, че името му не означава нищо и че няма аналог в българския и турски език, е голословно и правно неиздържано. Що се отнася до „удобството“ при изписване на името, това е въпрос, който касае транслитерацията, но не и съответствието му с изискванията на закона и с присъщите за етническия му произход именни традиции.

В тази връзка и поради пълно съвпадане на изводите му с тези на първостепенни съд, РОС приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

По изложените мотиви и на осн.чл.271 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/7.ІV.2017г. по гр.д.№705/2016 по описа на ИРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.