Решение по Гражданско дело 143/2017г.

РЕШЕНИЕ

66

Разград

7.VІІІ.2017г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

3.VІІ.

2008

На Година

АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

В публично заседание в следния състав:

Секретар:Дияна Г.

  РАЯ ЙОНЧЕВА

    ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                             Председател:

Членове

№ 143

2017

в. гр.

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл258 и сл. ГПК

С Решение № 80/20.ІІІ.2017г. по гр.д. № 783по описа му за 2016г., състав на ИРС е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени в условия на обективно и субективно съединяване от Г.С.Г. и С.Я. против Н.И.Б., Н.П.Г., С.И.И., Р.П.Б. и „Елитагро“ООД за изкупуване на идеалните части от наследствен недвижим имот с идентификатор 37010.2.4. по КК на с.Китанчево, с начин на трайно ползване нива, с които всеки от първите четирима ответници, в нарушение на предвиденото в чл.33, ал.1 ЗС , се е разпоредил възмездно по сключени с ответното дружество договори за покупко-продажба.

Недоволни от така постановеното решение Г.С.Г. и С.Я.П. обжалват същото. В основание на жалбата си излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните правила. Молят за отмяната му и за постановяване на решение, с което в правомощията си на инстанция по същество, въззивният съд да уважи предявените от тях на осн.чл.33, ал.2 ЗС искове

В с.з.,чрез представляващият ги по пълномощие - адв. Т. Т., въззивниците аргументират основателност на въведените с жалбата отменителни основания с позоваване на доказана по делото привидност на договора, с който ответницата Н.И.Б. е прехвърлила в право на ответното дружество собствените си 1/9 ид.част от наследствения имот чрез дарение, прикривайки в действителност сключената между тях покупко-продажба. Считат, че с привидния дарствен акт на ответното дружество е придадено качеството на съсобственик, позволяващо на останалите съсобственици по наследство да продадат идеалните си части от имота без да предложат същите за изкупуването им по реда и в условията на чл.33, ал.1 ЗС. В тази връзка считат за необосновани изводите на първоинстанционния съд относно значимостта на документа, представен от тях като изходящ от ответното дружество и съдържащ изявлението му за действителния характер на сключената с Н.Б. сделка. Считат, че въвеждането на привидността на сделката в обстоятелствена част на иска е основание, обосноваващо заявената в петитума му защита по чл.33, ал.2 ЗЗД. В с.з. правят отказ от въведеното с жалбата и уваженото им в производството по чл.267 ГПК искане за допускане на гласни доказателства. Претендират присъждане на доказано направени пред тази инстанция разноски.

В законоустановения и предоставен им за това срок, от правото си на отговор по жалбата се е възползвало „Елитагро“ООД. С подаването му оспорва основателност на жалбата.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие- адв. Липков, въззиваемото търговско дружество моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на направени пред тази инстанция разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите Н.И.Б., Н.П.Г., С.И.И. и Р.П.Б. не са депозирали писмен отговор. В с.з. се явяват лично и заявяват, че оспорват жалбата като неосноватена. Молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Като подадена в срок, от легитимиращи интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В този си състав съдът намира, че установените по делото факти не обосновават правните изводи, обективирани от първоинстанционния съд обжалваното решение. При разглеждане на делото, отказвайки на ищците допускане на гасни доказателства за установяване на твърденията им за привидност на дарението, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на гарантиращи правото им на защита процесуални норми. Отстраняването им, с допускане на гласните доказателства в това производство, не бе проведено поради изричното десезиране на съда от въззивниците.

При иначе правилно дадената квалификация на спора, по съществото му първоинстанционният съд е постановил неправилен, необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.

По делото е безспорно установено, че като наследници на починалия на 26.ІІІ.1968г. Георги Ковачев, ищците и конституираните като ответници физически лица са придобили в съсобственост по наследство собствеността върху процесния зем. имот, реституиран в останалата след смъртта на наследодателя им маса с Р.№02КИТ/18.ІІІ.1999г. на ПК, гр.Исперих. При установената с доказателствата степен на родство по права линия с наследодателя, няма спор между страните и относно притежаваните от тях в съсобствеността права. Съответно до размера на 1/6 ид.ч. за всеки от въззивниците, 3/6ид.ч. за въззиваемата Н.Г., по 1/9 ид.ч. за всяка от въззиваемите Н.И.Б., С.И.И. и Р.П.Б..

На л.22, грд №783/2016 на ИРС е приложен като доказателство Нот.акт №143 по нот. д.№443/2016 по опис на нотариус Пл.А. с рег.№688 и р-н на действие при ИРС, от който е видно, че на 21.ІХ.2016г. въззиваемата Н.Б. се е разпоредила със собствената си 1/9 ид.ч. от имота чрез извършено в полза на въззиваемото дружество дарение. Последното, при сключване на сделката е било представлявано от своя управител – А.М.А-Б. Лице, което в обясненията си по чл.176 ГПК н.Б. е заявила, че не познава и че не се намира с него в никакви отношения. Заявява, че по свое решение е извършила прехвърлянето на идеалните си части безвъзмездно. Срещу прехвърленото право на собственост не е получавала от ответното дружество пари.

Ноторно е, че обясненията на страна по делото се ползват с доказателствена сила, доколкото при дължимия съвкупен анализ, съдът установи относимостта им към останалите доказателства. Нещо, което в случая първостепенния съд не е сторил.

На л. 25 от грд №783/2016 на ИРС следва прилагане на Нот.акт №144 по нот.д.№444 по описа на нотариус Пл.А. за 2016г., от който е видно, че на 21.ІХ.2016г. въззиваемите Н.П.Г., С.И.И. и Р.П.Б. са се разпоредили със възмездно със собствените си идеални части от имота, продавайки същите на „Елитагро“ООД от който е видно, че на 21.ІХ.2016г., срещу заплатената им от последното цена в общ размер на 9 990,00лв.- по 500лв./дка. При сключване на договора за покупко-продажба, дружеството е било представлявано от своя управител – А.М.А-Б.

Относно това, че първо по време е извършеното от Н.Б. дарение, на първо място между страните не се спори, а на следващо – извод в този смисъл се следва и от номерацията, отразена в титулната част на актовете, издадени от нотариуса за нотариалното удостоверяване на сделките.

Към депозирания в срока на чл.131 ГПК отговор, ответното дружество е приложило за приемането й като доказателство по делото, осъществена на 5.Х.2016г. между него и ищеца С.П. кореспонденция по електронен път(вж.л.л.61 и сл. грд№783/2016 на ИРС) : Писмо от П. до дружеството, от съдържанието на което се следва извод, че то е в „продължение“ на отпочнати с предходен и-мейл преговори за изкупуване на дела му и че от „леля си“ е узнал, че дружеството е закупило части от имота на цена- по 500лв/дка. ; към писмото си П. е приложил „Писмо за намерение“, за което не се спори, че е било изготвено от него и изпратено за одобряването му от управителя на търговското дружество.

Съдържанието на „писмото-намерение“ дава основание на съда, в този му състав, да приеме от фактическа страна, че същото има характер на изхождаща от ответното дружество оферта - предложение за изкупуване дела на ищеца П. „при същите условия като тези по сделката/продажбата/ с неговата леля Н.И.Б., ЕГН********** от 21.ІХ.2016г., а именно за 500 лева на декар.“ В представената от ответника ел. кореспонденция липсват подпис и печат, удостоверяващи приемането й.

В приложение на подадената от тях искова молба, въззивниците са депозирали „писмо намерение“ - идентично по съдържание, структуриране, изказ и техническо изпълнение с „писмото намерение“, депозирано от ответното дружество като получено и снето от неговата ел.поща. Само че, на съответните, предварително изготвени от ищеца П. позиции, представеното от него „писмо-намерение“ носи печата и подписа на управителя на дружеството. С подписването и подпечатването на „писмото намерение“ на 7.Х.2016г., дружеството е волезиявило съгласието си с текста и формата му, „направило“ е предложение за изкупуване дела на П. при посочените в него условия-по 500лв./дка и е признал извънсъдебно обстоятелството, че при същите условия на 21.ІХ.2016г. е закупил дела на Н.Б.. За това, че с подписването на „писмото намерение“, ответното дружество е предложило на ищеца да изкупи дела му, свидетелства и обстоятелството, че на 7.Х.2016г. същото е било изпратено на последния с куриерска пратка. Като подател на същата се е подписал управителя на дружеството-А.М.(вж. товарителница на л.30, грд№783/16 на ИРС).

По аргумент на чл. 180ГПК частните документи, какъвто безспорно е и процесното „писмо-намерение“, съставляват доказателство, че съдържащото се в тях изявление е направено от лицето, което ги е издало. За това, че процесният документ е издаден от търговското дружество и че то материализира негово волеизявление, се следва от положения под него подпис на управителя му. Оспорване на този подпис, по делото не е проведено по предвидения за това ред и в сроковете на чл.193 ГПК. Противно на правната и житейска логика, с мотив, че съдържанието на документа е изготвено от ищеца П., първоинстанционният съд не е кредитирал същия, като доказващ изявление на ответното дружество за сключване на договор за покупко-продажба при условия, идентични на сключен с Б. договор –възмездно, за покупка на идеалните му части от процесния имот при цена 500лв. за дка. Респ., не е приел същия за като документ, доказващ в действителност установените между Б. и ответното дружество отношения като такива по договор за покупко-продажба. ответното дружество за сключване на договор за покупко-продажба при условия, идентични на сключен с Б. договор –възмездно, за покупка на идеалните му части от процесния имот при цена 500лв. за дка.

В обобщение на изложеното, приемайки за безспорно от фактическа страна, че е издадено от ответното дружество, въззивният съд приема, че в съдържанието си процесното „писмо-намерение“ доказва, както изявлението му за изкупуване дела на ищеца П., така и признанието му за сключен на 21.ІХ.2016г. с ответницата Б. договор за покупка на нейната 1/9 ид.ч. от процесния имот. Поради което и на осн.чл.26, ал.1 във вр. с чл.17 ЗЗД приема за доказано твърдението на ищците за относителна симулативност на дарствения акт като сключен за да прикрие действително и валидно извършена продажба, с цел да придаде на ответното дружество качеството на съсобветник, имащ правото да закупи дяловете на останалите съсобственици по наследство, без дължима от последните процедура по чл.33, ал.1 ЗС.

Факт е, че ищците не са предявили пред сезирания с иска по чл.33, ал.2 ЗС съд и иск за установяване нищожността на дарението поради привидността му в нарочен петитум. Това си твърдение ищците са въвели в обстоятелствена част на иска единствено като основание, обосноваващо защитата им по реда на чл.33, ал.2 ЗС. Неправилно и несъответно на приложимия закон ИРС е приел, че поради непредявяването му с нарочен иск, респ. при недължимо от него произнасяне по същество на един такъв иск, твърдението на ищците за относителната сумулативност на дарението оставало недоказано. Ако договорът е привиден, той е нищожен на осн.чл.26, ал.2ЗЗД независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. При хипотеза на чл.17 ЗЗД, когато явният договор за дарение прикрива друго, валидно постигнато между същите страни съглашение за продажба, ищецът, в случай, че като трето на тази сделка лице има интерес от това - напр. установимост на предпоставките по чл.33, ал.2ЗС, то той разполага с процесуалната възможност да въведе твърдение за привидността на явната сделка било като основание на търсената по реда на чл.33, ал.2 ЗЗД защита, било като реплика на поддържаното от ответниците твърдение за валидността на дарението. Няма пречка привидността на сделката да бъде установена от ищците като трети, неучастващи в нея лица, стига да имат правен интерес от това, т. е. - ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици – те биха могли да черпят права. Вкл. и правото на изкупуване по чл.33,ал.2ЗС.

В този смисъл се следва съобразяване и със задължителната за съдилищата практика, проведена с ТР № 5/ 28.ХІ.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК –„ Като основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване“.

Твърдението на ищците за относителната симулация на дарението и за постигнато между страните по него съгласие за обвързаността им от прикритата и доказано действителна сделка за покупко-продажба, е следвало да бъде съобразено от първостепенния съд като релевиращо основателността на иска им по чл.33, ал.2ЗС, без то да е въведено в предмет на нарочен иск. При положение, че ищците твърдят симулативност на договор за дарение, то за тях съществува възможност да докажат това обстоятелство с всички доказателствени средства, тъй като не са страна по този договор и не биха могли да разполагат с обратно писмо или някакъв друг документ, изхождащ от страните по сделката, който да удостоверява тяхната воля.

Съдът намира, че позовано на цитираното ТР№5/2012, възражението на ответното дружество за неоснователност на жалбата, респ. на предявения срещу него иск, е неотносимо към предмета на делото, доколкото с иска като обстоятелство, обосноваващо основателността на заявената по реда на чл.33, ал.2 ЗС защита е въведено твърдение за нищожност на дарствения акт поради относителната му привидност, но не и като сключен за заобикаляне на закон. , В диспозитив на ТР е постановено, че „Когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД“. Но в мотиви на същото ТР изрично е посочено, че заинтересованите съсобственици разполагат в своя защита с визираните в чл.26, ал.2 ЗЗД институти на недействителността - дарение, прикриващо продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице.

Твърдението на ищците, че относимо към дата на извършените с части от имота действия на разпореждане, те не са били поканени от останалите наследници за изкупване на дяловете им при условията, на които последните са ги прехвърлили в собственост на ответното дружество, съдът приема за доказано по следните съображения: На първо място ответниците не са въвели спор по този, релевантен за изхода на делото въпрос; На следващо, в логичната си последователност, доказателствата сочат на това, че дарствения акт, прикриващ валидно сключената между „дарителката“ и „надареното“ дружество покупко-продажба, е извършен от въззваемата Б. преди сделката по продажбата на останалите ид. част от имота; „Писмо-намерение“, прието от съда като доказателство за действителния характер на сключената между него и Б. сделка-като такава по договор за покупко-продажба, е издаден от ответното дружество, последващо на извършените на 21.ІХ.2016г. сделки на разпореждане с ид.части от имота –дарение и покупко- продажба; обстоятелството, че в отправената до ищеца П. оферта за изкупуване, ответникът е визирал изрично условията, при които на 21.ІХ.2016г. е сключил с възиваемата Б. договор за покупка на идеалните й части от съсобствеността; В съдържание на „писмо-наерение“ закупеният от дружеството имот е индивидуализиран по начин, позволяващ идентифицирането му с имота по „договора за дарение; Упоменатата в писмото цена на сключения с Б. договор за продажба-500лв./дка е същата, която на 21.ІХ.2016г., непосредствено след сключване на т.нар договор за дарение, дружеството е договорило и заплатило на останалите съсобственици по сключения с тях договор за покупко-продажба. Съобразно това, договорът за дарение е привиден. Мотивиран е не от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл. 33, ал.1ЗС. Този извод обуславя основателност на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС, доколкото при невалидност на договора за дарение, останалите ответници по делото са нямали правото да прехвърлят своите идеални части от имота на търговското дружество без спазване на изискването по чл. 33, ал. 1 ЗС, тоест хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗС е налице.

Като е приел друго, ИРС е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Предявеният конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважен. Това е основание за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което на основание чл. 33, ал. 2 ЗС на ищците да се признае правото на изкупуване на 1/9 от процесния имот, индивидуализирани в предмет на действително извършената между ответното дружество и въззиваемата Б. покупко-продажба и на 5/9 ид.части от същия имот, индивидуализирани в предмет на договора за продажба, сключен между ответното дружество и въззиваемите Н.П.Г., С.И.И., Р.П.Б., при уговорената между ответниците цена, която ищците следва да заплатят на ответното –„Елитагро“ООД,ЕИК118554727 като купувач по сключените между него и останалите ответници договори за продажба на общо 6/9 ид. ч. от имота , в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

При този изход на делото и на чл. 78, ал. 1 ГПК, въззиваемите следва да заплатят на жалбоподателите направените от тях разноски, възлизащи съгласно списък за разноски в размер на 1 942,00лв. Направеното от въззиваемото дружество възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски адвокатско възнаграждение, е неоснователно. Заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото, на приетата по делото цена на иска и изискванията на чл.36 ЗА за определяне на адвокатското възнаграждение. Адвокатската услуга е извършена в полза и на двамата ищци за предявените от тях в условията на обективно и субективно съединяване искове.

По изложените съображения РОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 80/20.ІІІ.2017г. по гр.д. № 783/2016 по описа на ИРС, вместо което

ПОСТАНОВЯВА в полза на Г.С.Г., ЕГН**********,***, р-н“Искър“,жк „Дружба-2“,бл.273, вх.Б, ап.36 и на С.Я.П., ЕГН**********,***,р-н“Изгрев, жк „Дианабад“,бл.20, вх.Б, ап.35 ИЗКУПУВАНЕ на 1/9 идеална част от недвижим имот – нива цялата с площ от 37572кв.м., с идентификатор 37010.2.4. по КК на с.Китанчево,Разградска област , находящ се в землището на с.Китанчево, в местност „Бекет“, при граници и съсед: имот №37010.2.5, имот №37010.2.11 и имот №37-1-.2.3, от „Елитагро“ООД,ЕИК118554727, със седалище и адрес на управление по търг-регистрация в гр.Дулово, ул.“Силистренско шосе“№11, бл.“Латинка, ап.5 като купувач по договор за покупко продажба, сключен с Н. И.Б., ЕГН **********,*** като продавач, съгласно Нот.акт №143/21.ІХ.2016г. по нот.д.№443/2016 на нотариус Пл.А., рег.№688 и р-н на действие при ИРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплатят на купувача „Елитагро“ООД,ЕИК118554727 цена по 500,00лв./дка, възлизаща общо за подлежащата на изкупуване 1/9ид.ч в размер на 2 087,50лв. (две хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки).

ПОСТАНОВЯВА в полза на Г.С.Г., ЕГН**********,***, р-н“Искър“,жк „Дружба-2“,бл.273, вх.Б, ап.36 и на С.Я.П., ЕГН**********,***,р-н“Изгрев, жк „Дианабад“,бл.20, вх.Б, ап.35 ИЗКУПУВАНЕ на 1/9 идеална част от недвижим имот – нива цялата с площ от 37572кв.м., с идентификатор 37010.2.4. по КК на с.Китанчево,Разградска област , находящ се в землището на с.Китанчево, в местност „Бекет“, при граници и съсед: имот №37010.2.5, имот №37010.2.11 и имот №37-1-.2.3, от „Елитагро“ООД,ЕИК118554727, със седалище и адрес на управление по търг-регистрация в гр.Дулово, ул.“Силистренско шосе“№11, бл.“Латинка, ап.5 като купувач по договор за покупко продажба, сключен съгласно Нот.акт №143/21.ІХ.2016г. по нот.д.№443/2016 на нотариус Пл.А., рег.№688 и р-н на действие при ИРС с продавачите - Н.П.Г., ЕГН**********,*** и Р.П.Б., ЕГН**********,***, С.И.И., ЕГН**********,***, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила заплатят на купувача „Елитагро“ООД,ЕИК118554727 цена от 9 990,00лв.(девет хиляди деветстотин и деветдесет лева) като цена на подлежащите на изкупуване 5/9 идеални части.

УКАЗВА на Г.С.Г. и С.Я.П., че ако не платят „Елитагро“ООД,ЕИК118554727 дължимите суми в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение ще се счита обезсилено по право.

Оставя без уважение направеното от „Елитагро“ООД,ЕИК118554727 възражение за прекомерност на претендирани по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъжда Н. И.Б., Н.П.Г., С.И.И., Р.П.Б. и „Елитагро“ООД,ЕИК118554727 да заплатят на Г.С.Г., И С.Я.П., разноски по делото в размер на 1 942,00лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.