РЕШЕНИЕ

№ 74 / 28.09.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 151 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.М.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 30 / 2.03.2017г. по гр.д. № 1416 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука над размер 12 117,59лв. до първоначално претендирания такъв от 93 014,40лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на ежемесечно обезщетение за имуществени вреди в размер 215,28лв. за периода след 1.06.2019г. до 1.08.2045г. Жалбоподателят твърди, че решението не отговаря на изискването за справедливост, съдържащо се в чл.52 ЗЗД, че районният съд е допуснал грешка при редуциране на обезщетението за неимуществени вреди с изплатеното застрахователно обезщетение и че при неприсъждане на поисканото обезщетение за имуществени вреди в цялост, правото му да търси вземането си в бъдеще ще бъде погасено по давност. Моли за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени исковите претенции.

Въззиваемият „Тракция“АД, представляван от изп.директор Ст.Г., е подал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, относими към обжалваните части на решението на районния съд, установи следната фактическа обстановка: ищецът работел на трудов договор при ответника на длъжност заварчик ІІ степен. На 16.07.2013г. настъпила трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 26 / 29.08.2013г. на РУ“СО“ гр.Разград. В резултат от злополуката, С.М. претърпял множество телесни увреждания, установени от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на представените по делото медицински документи и преглед на пострадалия: 1. Травма на главата: мозъчно сътресение, контузия и оток на мозъка в дясната слепоочна област, пареза на левия лицев нерв, разкъсно-контузни рани и охлузвания по лицето. 2. Травма на гръдния кош: счупване на IХ-то ребро вдясно и разкъсно-контузни рани и охлузвания вдясно. 3. Травма на корема: травматично разкъсване на слезката с последващо оперативно отстраняване и излив на кръв в коремната кухина, хематом на черния дроб. 4. Травма на крайниците: открито многофрагментно счупване на горния край на дясната мишнична кост, последвано от оперативно налагане на външен фиксатор, мултифрагментно открито счупване на десен лакът – счупване на долния край на мишничната кост и счупване на горните части на лакътна и лъчева кости на предмишницата, последвано от оперативно налагане на външен фиксатор, а впоследствие – от репозиция с налагане на остеосинтезен материал, разкъсно-контузни рани на местата на счупванията, повърхностни изгаряния I ст, около 9% в областта на дясната подбедрица. Вещото лице дава заключение за последиците от преживяната съчетана травма, като ги определя в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука: тежка периферно-стволова увреда на нерви медианус, улнарис и радиалис на дясната ръка от оксиално-демиелинизиращ  тип – пълна афункция – загуба на доминантен десен горен крайник; развила се посттравматична енцефалопатия – намалена работоспособност, лесна уморяемост, дефицит на концентрация, слабост на вниманието, обща отпадналост, главоболие, вестибуларни нарушения; изтръпване и слабост на I, II и III-ти пръсти на лявата ръка с намалена мускулна сила на захват и опозиция на палеца; оперативни и неоперативни белези от термично въздействие в областта на корема, гръбната повърхност на гръдния кош, раменна, мишнична и предмишнична области на десен горен крайник и дясна подбедрица. Според медицинските документи оперативното, консервативното и рехабилитационно лечение е продължило до 13.04.2015г., а амбулаторно лечение се прилага и в момента, с тенденция да продължи до края на живота. Към момента са налице последиците от преживяната съчетана травма в резултат на трудовата злополука: пълна загуба на функцията на доминантния десен горен крайник, посттравматична енцефалопатия, изтръпване и слабост на трите пръста на лява ръка с намалена мускулна сила на захват и опозиция напалеца, намалена чувствителност на лява лицева половина, лека асиметрия на меките тъкани на очниците и притваряне на горния клепач на дясното око, множество белези по тялото и десния горен и долен крайник, изразен болков синдром и необходимост от постоянен прием на обезболяващи лекарства при промяна на времето. Не се очаква подобряване или дефинитивно оздравяване на десния горен крайник. Загубата на функцията му е трайна и необратима. Предстои оперативно отстраняване на остеосинтезния материал, по преценка на лекар. Невъзможността да се самообслужва прави ищеца изцяло зависим от чужда помощ. Здравословното му състояние, оценено от ТЕЛК на 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, не позволява извършването на никакъв вид работа.

Установява се от приложените по делото множество епикризи, че ищецът е пребивавал многократно в различни болнични заведения, където му е провеждано лечение. Емел М. – съпруга на ищеца, свидетелства относно тежкото състояние, в което изпаднал Самет М. след злополуката – не можел да се движи и да се обслужва самостоятелно, не можел да използва двете си ръце. Свидетелката не ходи на работа, за да се грижи за него.

Първоначално, с ЕР № 1559 от 18.08.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ“Св.Иван Рилски – Разград“АД, на С.М. определена оценка 100% трайна неработоспособност без чужда помощ, за срок от две години – до 1.08.2016г. С последващо ЕР № 1300 от 9.06.2016г. на същата ТЕЛК, на С.М. е дадена оценка 100% трайна неработоспособност с чужда помощ, за срок от три години – до 1.06.2019г.

На 7.07.2014г. ищецът е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 15.07.2014г. Със заповед № 27/14.07.2014г. на изп.директор на „Тракция“АД, трудовият договор е прекратен, на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ.

С решение по гр.д. №13140/14г. на СГС, влязло в сила на 16.09.2016г. (видно от системата на ВСС за публикувани съдебни актове), ЗД “Евроинс“ АД е осъден да заплати на С.М. сумата 56 103,68лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2013г. до окончателното й изплащане, на основание сключена застраховка „Трудова злополука“, между застрахователя и работодателя „Тракция“АД. Сумата е определена като максималната такава, договорена между застрахователя и „Тракция“АД.

От изготвената икономическа експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 704,40лв, а нетното – 552,18лв. Размерът на получените пенсии за инвалидност е 8928,16лв., с начална дата 15.07.2014г. Разликата между месечното брутно възнаграждение и сегашния доход е 367,50лв., съответно разликата между месечното нетно възнаграждение и получаваната пенсия е 215,28лв. Сумата, платена по банков път на ищеца от ЗД “Евроинс“ АД, съгласно съдебното решение, е в размер на 67 882,41лв., от която 54 453,18лв. главница и 13 429,23лв. лихва.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата е частично основателна.

По първото оплакване на ищеца относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието, съобразно указанията, дадени в ППВС № 4 от 23.XII.1968г., е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания вследствие настъпилата трудова злополука – характер на телесните увреждания, обстоятелствата, при които са причинени, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.под. Приложени към настоящия случай, горните критерии включват съобразяването на получените многобройни телесни увреждания по цялото тяло на ищеца, вкл. и трайно установените белези, дългата продължителност на проведеното лечение, първоначално чрез оперативна интервенция, и свързаните с това болки и страдания. Към момента С.М. продължава да търпи последиците от преживяната съчетана травма, със съзнанието за липса на благоприятна прогноза - не се очаква подобряване или оздравяване на десния горен крайник, загубата на чиято функция е трайна и е необратима. За ищеца е налице липса на възможност да се самообслужва, което го прави изцяло зависим от чужда помощ. От друга страна, следва да се съобразят обстоятелствата, при които са получени уврежданията – при изпълнение на трудови задължения. Търси се отговорността на работодателя, която в случая е обективна и безвиновна. По-нататък, последният е съдействал за лечението на своя работник. Ето защо съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер 80 000лв. От този размер следва да се приспадне на основание чл.200 ал.4 КТ присъденото по гр.д. № 13140 / 2014г. на СГС в полза на С.М. застрахователно обезщетение, чиято главница е определена в размер 56 103,68лв. Така дължимата от работодателя главница остава 23 896,32лв. и в този размер искът на работника се явява основателен и доказан. Неправилно е при определяне на оставащата за плащане от работодателя главница за обезщетение за неимуществените вреди, от сумата 80 000лв. да се изключва сборът от присъдената от СГС главница и лихва, дължима и изплатена от застрахователя, защото сумите са изплатени на различни основания – 54 453,18лв. за главница (по-малко от присъденото) и 13 429,23лв. лихви. Решението на РРС в частта, с която е отхвърлен искът над размера 12 117,59лв. до 23 896,32лв. следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което претенцията на ищеца в този размер бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът над размера 23 896,32лв. до претендирания такъв от 93 014,40лв. (разликата между твърдения от ищеца размер на обезщетение в размер 150 000лв. и присъдената от СГС главница, платима от застрахователя в размер 56 103,68лв.), решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Второто оплакване на С.М. се отнася до отхвърлената претенция по предявения в условията на евентуалност иск за периодично заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, за периода след 1.06.2019г. до 1.08.2045г. в ежемесечен размер 215,28лв. Съдът намира за неотносима цитираната съдебна практика от ответника в подадения писмен отговор. В решението по гр.д. № 4053 / 2013г. на ВКС е разгледан случай, при който работоспособността е намалена в границите от 50 до 70 процента, т.е. за работника е възможно полагането на труд при условията на трудоустрояване. В настоящия случай неработоспособността на ищеца е пълна – на 100 процента, видно от приетите две решения на ТЕЛК гр.Разград. Вещото лице по назначената СМЕ е направило извод, че здравословното състояние на С.М. не позволява извършването на никакъв вид работа за срока на инвалидизация. На работника не може да се вменява задължение за полагане на грижа за ограничаване на имуществените вреди, чрез активност в търсенето на работа. В този смисъл, неотносими се явяват показанията на св.Николов – производствен директор в „Тракция“АД, че работникът е поканен на разговор за отправяне на предложение за заемане на длъжност като трудоустроен, а той не се е отзовал.

В съдебната практика със задължителен характер безпротиворечиво е установен принципът, че на обезщетяване подлежат и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим (вж. със съответните изменения решение № 153/2.06.2011 г. по гр. д. № 526/ 2010 г., IV г. о., решение № 161/17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК). В разглеждания случай, настъпването на имуществените вреди е установено със сигурност до 1.06.2019г. и размерът е установим, предвид определения размер на пенсия на ищеца въз основа на издаденото ЕР № 1300 от 9.06.2016г. на ТЕЛК гр.Разград.

Възражението на жалбоподателя, че след настъпването на тази дата ще е ограничен в предявяването на нова претенция за обезщетяване на имуществени вреди от трудовата злополука, поради погасяване на правото му по давност, е неоснователно. С решение № 365/ 19.12.2013. по гр.д. № 1063/2012г. на ВКС, VІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, общите постановки за началото на погасителната давност при искове за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане, са уточнени съобразно предпоставките за иска по чл.200 ал.3 КТ. Правото да се претендира разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди настъпването на трудовата злополука, и получаваната от него пенсия за инвалидност, може да се претендира едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, дори настъпилите увреждания да са били изначално трайни и с необратим характер. Определянето на степента на увреждането, която обуславя и невъзможността на пострадалия да изпълнява занапред същите трудови функции, каквито е изпълнявал преди увреждането и от което зависи видът на работата, която би могъл да изпълнява занапред, се извършва именно с решение на ТЕЛК, което дава правото на работника да получава пенсия за инвалидност в размер, обусловен от определената с това решение степен на трайно намалената работоспособност. Преди постановяване на такова решение пострадалият работник няма право да получава пенсия за инвалидност и съответно не би могъл да претендира за разликата между нея и трудовото възнаграждение, което би получавал, ако не беше претърпял злополука при изпълнение на задълженията си по трудовото правоотношение.

В този смисъл, правото да търси евентуално обезщетение за имуществени вреди след 1.06.2019г. – крайният срок на неработоспособността, съобразно ЕР № 1300 от 9.06.2016г. на ТЕЛК гр.Разград, няма да бъде погасено за С.М., ако бъде издадено ново решение на ТЕЛК за бъдещ период – то ще представлява ново основание за присъждане на обезщетение и началото на давността ще бъде моментът на влизане в сила на новото решение на ТЕЛК. Горната съдебна практика дава и аргумент за невъзможността бъдещите вреди след 1.06.2019г. до 1.08.2045г. да бъдат предвидени като сигурен факт и по размер. Съобразно заключението на вещото лице по СМЕ, загубата на функцията на дясната ръка е трайна и необратима. От друга страна, изводът, че цялостното здравословно състояние на ищеца не позволява извършването на никакъв вид работа, е съобразено с решението на ТЕЛК, т.е. до 1.06.2019г. Няма данни по делото за невъзможност ищецът да работи след тази дата, поради което не може да се направи извод за бъдещи имуществени вреди след 1.06.2019г. като сигурен факт, както и за техния размер. Предвид изложените съображения, решението в тази част следва да бъде потвърдено.

„Тракция“АД дължи държавна такса за въззивното обжалване в размер 235,57лв., съобразно уважената част от иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера 12 117,59лв. до 23 896,32лв.

Всяка от страните претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят не представя доказателства за реализирани такива. Въззиваемото дружество е направило разход за заплащане на адв.възнаграждение в размер 6 000лв. Съобразно отхвърлените във въззивното производство претенции на ищеца, последният следва да бъде осъден да заплати на „Тракция“АД сумата 5 524,07лв. Работникът в производство по трудов спор е освободен от внасяне на такси, но не и от отговорност да репарира разноските на насрещната страна, съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 30 / 2.03.2017г. по гр.д. № 1416 / 2016г. по описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на С.М.М. за осъждане на „Тракция“АД да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука над размера 12 117,59лв. до размера 23 896,32лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.07.2013г., до окончателното й изплащане, като вместо това постановява:

Осъжда „Тракция“АД със седалище с.Самуил, представляван от изп.директор Ст.Г., да заплати на С.М.М. обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука над размера 12 117,59лв. до размера 23 896,32лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.07.2013г., до окончателното й изплащане.

Потвърждава решение № 30 / 2.03.2017г. по гр.д. № 1416 / 2016г. по описа на РС Разград, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът на С.М.М. за осъждане на „Тракция“АД да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука над размера 23 896,32лв. до претендирания такъв от 93 014,40лв. и с която е отхвърлен искът на С.М.М. за осъждане на „Тракция“АД да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука ежемесечно по 215,28лв. за периода след 1.06.2019г. до 1.08.2045г.

Осъжда „Тракция“АД да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер 235,57лв., съобразно уважената част от иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Осъжда С.М.М. да заплати на „Тракция“АД сумата 5 524,07лв. за направени деловодни разноски във въззивното произовдство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ