Р Е Ш Е Н И Е № 70
Гр.
Разград, 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на десети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА в.гр.дело № 152 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от А.С.К. *** чрез адв. П. против Решение № 85/ 21. 03. 2017 г. по
гр. д. № 2332/ 16 г. по описа на РС Разград,
с което ответникът К.
е осъден да заплати на ищеца
сумата 2 000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление, осъществено на 02. 05. 2014 г. по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр.
3 във вр.
с чл. 130,
ал. 1 и ал.
2 от НК, за което е определено наказание по нахд
№ 458/ 15 г. по описа на РРС, ведно със
законната лихва от датата на
деликта, както и деловодни разноски в размер на 160 лв. Отхвърлен
е иска до първоначално предявения размер от 3 000 лв., като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят обжалва решението
в осъдителната част и твърди, че е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага доводи, че изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което да се отхвърли
предявения иск за неимуществени вреди.
Въззиваемата
страна чрез адв. Маринов е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба,
като я оспорва като неоснователна.
При извършената
проверка, съгл. чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната
инстанция приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна
в процеса, против акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на
въззивната проверка. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него е процесуално
допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на
закона. Въззивната инстанция изцяло споделя
изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
се установява от събраните по делото писмени доказателства – приложените
Решение от 15. 09. 2015 г. по над № 458/ 2015 г. по описа на РРС и Решение №
93/ 14. 12. 2015 г. по внад № 389/ 2015 г. по описа
на РОС, че жалбоподателят А.К. е признат за виновен за това, че на 02.05.2014
г. в гр. Разград е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
лека телесна повреда на Ю.С.М., изразяваща се в контузия в областта на главата,
мозъчно сътресение леко изразено по тежест, без изпадане в кома, с краткотрайно
замъгление на съзнанието, които увреждания са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, и лека
телесна повреда на Радостина Николова Колева, изразяваща се в насиняване на
кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото око, зачервяване
на лигавицата и малко ерозио на лигавицата на същото
око, които увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание– престъпление
по чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал.
1 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на
основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева.
Според
заключението на назначената пред районния съд по настоящото дело
съдебно-медицинска експертиза, М.
е получил: болезненост в тилната част на главата, палпаторна
болезненост в областта на брадата, клинични данни за сътресение на мозъка, като
по своята медико-боилогична характеристика
уврежданията обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Срока на оздравителния процес след такава черепно-мозъчната травма
е около 1 месец. По делото са разпитани свидетелите Светослав М. – баща на
ищеца и Начев, негов приятел, присъствал на инцидента. Същите твърдят, че след
нанесения му побой, ищецът се променил. Начев твърди, че след инцидента в
продължение на повече от една седмица ищецът не излизал от дома си, после
започнал да излиза рядко, бил притеснен. Преди спортувал, бил борец, но
преустановил спортната си дейност, тъй като по предписание на лекарите,
трябвало да пази главата си. Ходел и на танци, но после преустановил да се
занимава и с това в продължение на месец-два след инцидента, тъй като получавал
световъртеж. Баща му дава показания, че по лекарско предписание, не трябвало да
работи на компютър, трябвало да стои на тъмно, а той изпитвал страх от тъмното
и не можел да спи. Получил няколко пъти нощни напикавания. Намалил си успеха в
училище, досега изпитвал тревожност.
Тази
фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин и от районния съд се
споделя от въззивната инстанция, както и изложените
правни изводи. Безспорни са в случая наличието на лека телесна повреда и
отговорността на ответника - въззиваем за
обезщетяването на свързаните с нея вреди, предвид задължителната сила на Решение
от 15. 09. 2015 г. по над № 458/ 2015 г. по описа на РРС и Решение № 93/ 14.
12. 2015 г. по внад № 389/ 2015 г. по описа на РОС,
съгл. чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК.
Спорът е за размера на овъзмездяването.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за
справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, се установява, че въззиваемият е получил черепно-мозъчна
травма и други по-леки наранявания по лицето, представляващи леки телесни
повреди, които са били съпроводени с болки. Контузията в областта на главата е била
съпроводена с мозъчно сътресение леко изразено по тежест, което се установява и
от воденото наказателно производство срещу ответника. Освен продължителността и
интензивността на болките и страданията, съдът взе предвид и причинените
неудобства, свързани с възстановителния процес от горните физически увреждания
и значително влошаващи качеството на живот на ищеца. Вследствие на увреждането
пострадалият преустановил заниманията си със спорт, което се установява от
гласните доказателства. Деянието е
оставило отражение върху ищеца и в емоционален план, предвид изпитваното от
него и досега чувство на тревожност. Настоящата инстанция намира, че правилно
районният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 52
ЗЗД е определил дължимото на ищеца обезщетение. Взети са предвид вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на времето, в което са
търпени болки и страдания от деянието и причиненото на ищеца увреждане. С оглед
изложеното, правилно районният съд е присъдил обезщетение в размер на 2 000
лева, като е приел, че именно този размер отговаря на изискването за
справедливост и в най-пълна степен ще компенсира причинените от ответника на
ищеца вреди. Възражението на жалбоподателя за недоказаност на вредите и респ.
за прекомерност на присъденото обезщетение се явява неоснователно, доколкото неговия
размер е съобразен с вида и характера на вредите и е определен правилно от
районния съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд,
като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският
окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/ 21. 03. 2017 г. по гр. д. № 2332/ 16 г.
по описа на РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР