Р Е Ш Е Н И Е

№124

Разград

16.Х.2017г.

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

18. ІХ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Дияна Георгиева ПРЕДСЕДАТЕЛ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2016

№260

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №105/19.IV.2017r. по гр.д.№2272 по описа му за 2016г., приемайки, че е сезиран по реда на чл.59 ЗЗД, състав на PPC отхвърля иска на Д. П.и С.А. *** за дължимо им се в условията на неснонователно обогатяване обезщетение в размер на 310,00лв.

Недоволни от така постановеното решение , чрез процесуално представляващият ги по пълномощие - адв.Х. ищците обжалват същото като неправилно и незаконосъобразно. На релевираните основания молят за неговата отмяна и за постановяване на ново такова, с което съдът да остави уважи иска им.

В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна не се е възползвала от правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.

При редовност в призоваването, въззивниците не се явяват в насроченото по същество на жалбата им с.з. Претендира присъждане на доказано направени в хода на двуинстанционното производство съдебни и деловодни разноски.

В с. з., чрез процесуално представляващият я юриск. Дурльов, въззиваемата Община Разград заявява, че оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано. Излага аргументи за недоказаност на претендираните размери на обогатяването и обедняването, както и наличието на връзка между тях.

Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен, в условията на чл. 59 ЗЗД във вр. с чл.93ЗС иск.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.

Пред тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и не се наведоха обстоятелства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на първоинстанционното производство.

Предявеният на осн чл.59 ЗЗД иск предпоставя: доказано наличие на имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца; наличието на връзка между обедняването и обогатяването, както и липса на основание за това имуществено разместване. Като в тежест на ищците е да докажат, че ответникът се е обогатил за тяхна сметка.

Като факт, обосноваващ интереса им от търсената по реда на чл.59 ЗЗД защита, ищците са въвели твърдението, че са собственици на зем. имот, който ответната община отдава под наем; твърдят, че за периода от 9.VІІІ.2013 до 23.ХІ.2016г. общината е реализирала без основание в приход наемни вноски в общ размер на 310,00лв., до размера на които се е обогатила неоснователно за тяхна сметка. Твърдят имота като придобит в патримониума им по наследство и след проведена по ЗСПЗЗ реституционна процедура. В подкрепа на това си твърдение са депозирали като доказателства: удостоверения за смъртта и наследниците на поч. на 26. Х.1981г. Стефан П.и поч. на 1.ІІІ.201г. Гана Приставова, съответно техни баща и майка.

Като доказателство по делото е приложено вл. в сила на 21.VІІ.2006г. Решение №217/27.VІ.2006г. по грд №1602/2016 по опис на РРС, по силата на което и на осн.чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, е било прието за установено, че в качеството си на единствени преки и законни наследници на починалия на 26.Х.1989г. Стефан Приставов, жалбоподателите имат право да възстановят собствеността си върху процесния зем. имот във възстановими реални граници. Т.е., при така признатото им право да възстановят собственост върху приживе отчуждени от наследодателя им зем. земи, жалбоподателите е следвало на осн. чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ да предприемат действия по изпълнение на съдебното решение с предявяването му по реда на чл.14 ЗСПЗЗ пред съответната ОС“ЗГ“. От доказателствата по делото се следва за установено, че жалбоподателите не са сезирали ОСЗГ с молба за изпълнение на решението.

От доказателствата по делото се следва за установено, че на 9.VІІІ.2013г. Община Разград е сключила по реда на ЗОП Договор за наем на зем. земи №266, в това число и по отношение на процесния зем. имот №001130, находящ се в земището на с.Дянково, местност „Келчаллък“. Видно от приложената като доказателство скица №К04953/25.ІV.2016г., Общината легитимира правата си върху имота на осн. издаденото й по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ Решение №18/6.VІ.1996г. В реквизит на скицата имотът е квалифициран като такъв по чл.19 ЗСПЗЗ - земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, която след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници е станала общинска собственост.

В заключение, назначената по делото СИО е установила, че за процесния период от 9.VІІІ.2013 до 23.ХІ.2016г., от отдаването на имота под наем Общината е реализирала в приход от наемни вноски сумата от 310,00лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от правна страна се следва извод за неоснователност и недоказаност на иска. Съгласно чл. 93 от ЗС добивите от вещта, в това число и реализираните като граждански плод вноски от отдаването му под наем принадлежат на нейния собственик. В случай, че добивите и плодовете от вещта, в това число и наемите от отдаването й под наем са реализирани/получени от друго, различно от собственика лице, то последното дължи на собственика обезщетение до размера на тяхната стойност. Това е хипотеза, основана на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Т.е., основателността на иска, предявен на осн.чл.59ЗЗД във вр. с чл.93 ЗС изисква доказване на обстоятелството, че ищците са собственици на имота.

Решението, с което по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено, че ищците имат право да възстановят собственост върху зем. имот не е от категорията на конститутивните решения и не води до възникване на собственически права. Реституционната процедура по ЗСПЗЗ приключва едва с постановяване на решение, с което се възстановява собственост върху имот, индивидуално определен - било в стари, било в нови реални граници, с влязъл в сила план за земеразделяне (вж.чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ). Според (чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ само влязлото в сила решение на органа на поземлената собственост за възстановяване на собствеността, придружена със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Постановеното по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ решение не е от тази категория, респ. не е годен титул за собственост. В този смисъл е и последователната, и задължителна за съдилищата практика на ВКС по ч.290 ГПК.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като правилно и законосъобразно атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, РОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №105/19.IV.2017r. по гр.д.№2272/2016г. по описа на РРС

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/