Р Е Ш Е Н И Е № 76
Гр. Разград, 25. 09. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова Ирина
Ганева
при секретаря Д. Георгиева разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 155 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.И.П. против Решение
№ 78/ 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 289/ 15 г. по описа на РС Исперих, с
което е изнесен на публична продан като неподелям недвижим имот с адм. адрес
гр. Исперих, ул. „Чумерна“ № 16, съделителката П. е осъдена да заплати на
съделителите Х. Х. и Е.Х. за извършени подобрения в делбения имот
сумата 2241, 32 лв., като е отхвърлен предявения от Х. и Х. иск по сметки до
първоначално предявения размер от 15 000 лв. , като неоснователен и
недоказан. П. е осъдена да заплати държавна такса по уважения иск по сметки в
размер на 91, 45 лв. и сумата 140
лв. върху дела й в делбения имот. Х.Х. и
Е.Х. са осъдени да заплатят всеки от тях
държавна такса в размер на 120, 70 лв. за отхвърления иск по сметки и 140 лв.,
респ. 280 лв. върху дела им делбения имот.
Недоволна от решението е останала В.И.П.
в частта, в която е уважен иска по сметки и го обжалва в
срок. Твърди, че решението в тази част е незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закони, тъй като изложените от съда правни изводи не
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Жалбоподателката моли
да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с
което въззивната инстанция да отхвърли предявения срещу нея иск по сметки.
Въззиваемите Х. Х. и Е.Х., представлявани от пълномощник оспорват жалбата,
като неоснователна и молят решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно е, че страните са съсобственици на процесния
недвижим имот при права по ¼ ид. ч. за Х. Х. и В.П.
и ½ ид. ч. за Е.Х.. Х.
Х. и В.П. са бивши
съпрузи, сключили гр. брак на 03. 07. 1993 г., който е прекратен с влязло в
сила на 09. 05. 2008 г. Решение № 39/ 2. 04. 2008 г. на РС Русе. Х. и П. са живели
съвместно с общо домакинство до прекратяването на брака. В този смисъл са
събраните гласни доказателства по делото и мотивите на постановеното решение за
прекратяване на брака. Заключението на назначената и изслушана пред районния
съд съдебно-техническата експертиза установява, че претендираните от Х. Х. и Е.Х. подобрения в имота са
реално извършени, с изключение на поставени нови плочки в банята. Общата стойност
на всички подобрения в
имота възлиза на 9 145, 28лв. , като са подробно изброени по видове и по стойност. В резултата на направените подобрения, стойността на имота се е увеличила
с 35% или с 4 900,00 лв. Вещото лице е извършило два огледа на имота и съобразно
физическото му състояние е определило, че претендираните като подобрения видове
работи са извършени в периода от време, за който се твърди от ответниците –
след 2010 година. Заключението е
обективно, пълно и компетентно, поради което следва да се кредитира като
доказателство по делото. Съдът приема, че не представляват подобрения –
доставка и монтаж на комарници на стойност 180 лв., доставка и монтаж на казанче за тоалетно
седало – 56, 44 лв. , на ел. вентилатор – 61, 29 лв. , на ел. бойлер – 235, 92
лв. , на противовлажно осветително тяло- 36, 46 лв. , на алуминиеви щори – 145
лв. и тези видове работи не следва да се
ценят. Според
т. 8 на Постановление
№ 6 от 27.XII.1974
г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, движимостите, които
могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на
заплащане, тъй като не представляват подобрение. Без тях, тъй като
е възможно да бъдат демонтирани и не представляват подобрения, разходите за извършени подобрения са на
стойност 8 249, 89 лв. От
събраните гласни доказателства може да се направи единствения извод, че
строителните работи в делбения имот са заплатени с доходи на Х. Х. и Е.Х.. Първият свидетел Найденов е дал показания, че ремонтните дейности са извършени след раздялата на
ищцата П. и ответника Х.. Били сменени вратите и
дограмите на стаите. В едната стая имало
нов под, направен с USB плоскости, била направена шпакловка на стените, на тавана. Ел. инсталацията била сменена. В банята бил сложен нов
бойлер и били сменени прозореца и вратата. В коридора била направена
шпакловка на стените и тавана, като на тавана била
поставена релефна мазилка, а на пода бил поставен
нов теракот. Във втората стая също била направена шпакловка на стените, след като всичко било съборено до тухла, а след това стените били боядисани, а на пода бил поставен ламинат. Под ламината били направени бетонови замазки. Бетонната замазка била направена за изравняване на
подовете, защото старата настилка била крива и неравна. Свидетелят има преки и непосредствени впечатления, тъй
като помагал при извършване
на ремонтните работи. В същия смисъл са и показанията на св. Илиева, която е фактическа съжителниица на Х..Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са последователни, тези на
св. Найденов са и обективни, подкрепят се от заключението на СТЕ. По делото не
са наведени доводи и посочени доказателства, че подобренията са извършени със
знанието и без провитопоставянето от ответницата по иска по сметки В.П.. С оглед на това, подобренията от Х. и Х.
са извършени в качеството им на владелци на своята част и държатели на частта на съсобственика П.. В този
случай, не могат да им
бъдат признати правата по чл. 72
и 74,
ал. 2 ЗС, а отношенията следва да се уредят по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие и в частност по чл.
61, ал. 2 ЗЗД, т. е. дължи се по-малката
сума между направените разходи и увеличената стойност на имота.
Тъй като направените разходи възлизат на 8 249,
89 лв.,
а увеличената стойност на имота според техническата експертиза е 4 900,00 лв., следва да се присъди по-малката сума от
двете – 4 900,00 лв.
Съответно, припадаща се част на
ответницата П., която
следва да заплати на другите двама съделители е 1 225 лв.
Върху уважената част от исковата претенция П. дължи
държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по
ГПК – 4 % върху уважената част, но не по-малко от 50 лв. , или дължи
сумата 50 лв. В частта, в която съделителката П. е осъдена да заплати държавна
такса в размер на 140 лв. , опредЕ.върху
стойността на дела й в делбения имот, решението е законосъобразно. Паричната
стойност на дела й е в размер на 3 500 лв. , поради което същата дължи
държавна такса, опредЕ.по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК - 4% върху дела й и възлизаща на 140 лв.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд в обжалваната част, с която
съделителката В.П. е осъдена да заплати на Х.Х. и Е.Х. сумата над размера от
1 225 лв. до 2 241, 32 лв. следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и да бъде постановено друго, с което искът за разликата да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която П. е осъдена да заплати по сметка на ИРС държавна
такса за уважения иск по сметки над размера от 50 лв. до 91, 45 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 78/ 16. 03. 2017 г. по гр. д. № 289/ 15 г. по
описа на РС Исперих, в частта, в която съделителката
В.И.П. е осъдена да заплати на
съделителите Х. С.Х. и Е.С.Х. за извършени подобрения в делбения имот
сумата над размера от 1 225 лв. до размера на 2241,
32 лв. , представляваща стойността на извършени
подобрения в делбения имот и в частта, в
която съделителката В.И.П.
е осъдена да заплати по сметка на РС Исперих държавна
такса за уважения иск по сметки над размера от 50 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.С.Х. и Е. С.Х. против В.И.П. за заплащане на сумата 1016, 32 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения в делбения имот, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78/ 16. 03. 2017 г. по гр. д. №
289/ 15 г. по описа на РС Исперих, в частта, в която
съделителката
В.И.П. е осъдена да заплати на
съделителите Х. С.Х. и Е. С.Х. за извършени подобрения в делбения имот
сумата 1 225 лв., представляваща стойността на извършени
подобрения в делбения имот и в частта, в
която съделителката В.И.П.
е осъдена да заплати по сметка на РС Исперих държавна такса в размер
на 140 лв. върху стойността на дела й от делбения имот.
В
останалата част, като необжалвано Решение № 78/
16. 03. 2017 г. по гр. д. № 289/ 15 г. по описа на РС Исперих е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ДГ 2.