Р Е Ш Е Н И Е

N

гр. Разград, 30.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 167 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №112 от 05.05.2017г. по гр.д.№2005 г. по описа на РС-Разград за 2016г. е прието за установено по отношение на ответницата С.Р.С. ***, че ищцата Г. Й., турска гражданка, е собственик на ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.Цар Калоян, ул. “Плиска“№26А, цялото с площ 530 кв.м., съставляващо парцел III- 1218 от квартал 73 по плана на гр.Цар Калоян, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., при граници на имота улица, парцел IV-1214, парцел XII-1216, парцел XIII-1217, парцел XIV-1219 и парцел II-1221, на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77308.275.3 по КККР на гр.Цар Калоян, обл.Разград, в местността „Коев дол“, с площ 6237 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 275003, трета категория, при граници имоти с идентификатори 77308.275.723, 77308.328.381 и 77308.275.2, както и на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, обл. Разград, в местността „Парче Орман“, с площ 7393 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 161042, четвърта категория, при граници имоти с идентификатори 77308.161.52, 77308.161.590 и 77308.161.41, 77308.161.49 и 77308.161.67, като ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху посочените идеални части от недвижимите имоти. На осн. чл. 537, ал.2 от ГПК с решението си РРС е отменил досежно ½ ид.ч. от имотите издадените в полза на ответницата констативни нотариални актове №9 по нот. дело№147/2016г. и №37 по нот. дело№ 928/2016г. на нотариус Роска Иванова с рег.№378 от регистъра на Нотариалната камара.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК

решението, в неговата цялост е обжалвано от С.Р.С. като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. По отношение на наведения порок недопустимост жалбоподателката не излага конкретни твърдения. Навежда доводи, че неправилно районният съд е уважил предявените ревандикационни искове, като е счел за неоснователно възражението на ответницата за придобиване на процесните идеални части от спорните имоти по давност, чрез присъединяване на владението на нейния праводател. Поддържа, че пред първоинстанционния съд е доказала възражението си за придобивна давност, като в тази връзка са били безпротиворечиви събраните свидетелски показания и писмени доказателства. Релевира оплаквания, че въззиваемата Г.Й. се е изселила в Република Турция през 1974г., придобила е турско гражданство и не притежава българско гражданско, като много рядко се е връщала в Република България, поради което установеното еднолично владение от въззивната страна е демонстрирано по несъмнен начин срещу нейния сънаследник - въззиваемата. В жалбата се излагат подробни съображения, че в конкретния случай, с оглед данните по делото, е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението за отблъскването на владението от единия спрямо другия съсобственик. Счита, че въззиваемата не се легитимира като собственик на ½ ид.ч. на нивата в землището на гр. Цар Калоян, в местността „Парче Орман“, с площ 7393 кв.м., по отношение на която квотата й в съсобствеността като сънаследник, възлиза на 1/12 ид.ч. Моли за отмяна на решението на РРС и вместо него постановяване на ново решение по същество на спора от РОС, с което предявените ревандикационни искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата.

В с.з. въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна изпраща процесуален представител в с.з. пред РОС, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски..

Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

Производството пред РРС е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС, като ищцата е основала активната си материална легитимация като собственик на ½ ид.ч. от спорните имоти на наследствено правоприемство от родителите си А.Х.Я.и И.М.Я.. В исковата молба и в производството пред РРС е поддържала, че с ответницата като нейна племенница и дъщеря на покойната й сестра Н.Й.М.са съсобственици при равни квоти, като ответницата без основание се е снабдила с констативни нотариални актове за процесните имоти по обстоятелствена проверка.

Ответницата е оспорила исковете в законоустановения срок за отговор на исковата молба, като е възразила, че волята на общите наследодатели на страните е била тя да придобие имотите, като изключително тя полагала грижи за своята баба А.Х.Я.. При условията на евентуалност е предявила възражение, че е придобила съсобствената на ищцата идеална част на основание давностно владение, упражнявано от 1996 г., когато е настъпила смъртта на дядо й Исуф, до образуване на исковото производство.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено по делото и липсва спор между страните, че въззивницата и въззиваемата са наследници на А.Х.Я., починала на 11.12.2011г. и И.М.Я., починал на 10.12.1996г, и двамата б.ж. на гр. Цар Калоян. Съгласно представените по делото удостоверения за наследници след смъртта си И.М.Я. е оставил за свои законни наследници А.Х.Я.– съпруга, въззиваемата Г. И. Я. –дъщеря /последната след като е сключила граждански брак на 28.08.1975г. в Република Турция е придобила презимето Й. и турско гражданско/ и въззивницата С.Р.С. и С. Р. М. негови внуци по право на заместване на починалата на 18.09.1996г. преди наследодателя негова дъщеря Н. Й. М.. Общата наследодателка на страните А.Х.Я., починала на 11.12.2011г., след смъртта си е оставила за свои законни наследници дъщеря си Г. И. Я. и своите внуци С.Р.С. и С. Р. М. –деца на дъщеря й Н. Й. М. Следователно въззиваемата се легитимира като наследница на ½ ид.ч. от наследството на своите родители.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка по нот. дело№927/1963г. на съдия при Разградски народен съд, с който И.М.Я. е признат за собственик на процесното дворно място и изградена в него къща в гр. Цар Калоян. Съгласно приетото по делото решение №102 от 18.05.1999г. на ОСЗ – Разград на И. Я. е възстановено правото на собственост върху нива от 6,236 дка, в м. Коев дол, в землището на Цар Калоян, имот№275003 по плана на земеразделяне. С решение №102 от 18.05.1999г. на ОСЗ – Разград , находящо се на л.66 по делото, по т.2 е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне на наследниците на М. И. Я. върху нива от 7,392 дка в м. Парче Орман, в землището на Цар Калоян, имот№161042 по плана за земеразделяне.

Видно от приложеното на л.68-69 по делото удостоверение за наследници на М. И. Я., починал на 10.02.1957г., след смъртта си същият е оставил за свои законни наследници Ф. Я.-съпруга/починала на 22.05.1974г./ и пет деца, сред които наследодателят на страните И. Я. – негов син заедно с Р. Я.-син, Р. Ч.-дъщеря, М. Я.-син и Ш. Я.-син. Всички деца на М. Я. след смъртта си са оставили свои законни наследници както следва: Р. Я., починал на 30.03.1999г. –дъщеря Х. Л. и син З. М., Р. Ч., починала на 21.09.2009г.- син Д. Ч. и дъщеря А. А., М. Я., починал на 01.07.1996г. – Х. Я.-съпруга, А. П. - дъщеря, Г. С. – дъщеря и Ш. М. – син и Ш. Я., починал на 09.01.2016г. – Е. Я.-съпруга, М. Я.-син и Ш Я.-син. След смъртта на приживялата съпруга Ф. Я. нейната идеална част от наследството на М. Я. е наследена по равно между децата им, поради което техният син И. Я.-баща на ищцата е придобил 1/5 идеална част от наследството на баща си Махмуд Якубов. С оглед на това ищцата се легитимира като собственик на 1/10 идеална част от наследството на дядо си М. Я.

От събраните пред РРС гласни доказателства не се установява при пълно и главно доказване ответницата след смъртта на дядо си да е владяла еднолично идеалните части на останалите сънаследници, като в тази връзка РОС препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК. Доколкото на е установен фактът на упражняваната фактическа власт от въззивницата, без значение е обстоятелството дали е било обективно възможно манифестирането на промяната в намерението с оглед обстоятелството, че ищцата е турска гражданка и рядко се е прибирала в България. Цитираната от процесуалният представител на въззивницата съдебна практика на ВКС е неотносима и касае казуси, при които обективната страна на владението върху целия имот от един от съсобствениците е безспорно доказана. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнено и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. В случая въззивницата изобщо не доказва завладяването на частите на останалите сънаследници като елемент от корпуса на владението, поради което не стои въпросът за субективната му страна, т.е. за манифестиране намерението й за своене спрямо въззиваемата, както и за приложението на презумпцията по чл.69 от ЗС.

В тази връзка правилно районният съд е оценил събрания по делото доказателствен материал. Свидетелят У. в депозираните си показания пред РРС категорично е посочил, че ответницата не е живяла в къщата на баба си и дядо си в гр. Цар Калоян, ако е живяла това е било само в първите години, както й че брат й С. е пребивавал там, като е останал и след смъртта на А. Я. през 2011г. Пред РРС този свидетел е поддържал, че едва след смъртта на брата си /на 21.05.2013г. съгласно удостоверението за наследници/ въззивницата е сменила бравата на имота. По делото липсват доказателства А. Я., съответно С. М. да са своили имота от името на въззивницата докато са починали. Безспорно установено е по делото от показанията на този свидетел, че въззивницата е вземала рентата от нивите, но пред него е заявила, че половината от парите ще даде на леля си Г., въпреки, че не ги дала. Поради това въззиваемата е упълномощила свид. У. и той е получавал от нейно име рентата от съсобствените на страните земеделски имоти. Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, че никой от останалите съсобственици през годините не е отричал правата на ищцата в съсобствеността, когато си е идвала в България и отсядала в дома на родителите си. От друга страна показанията на свид. Д. са неясни и неконкретизирани по отношение на обстоятелство в кой период ответницата е живяла при баба си. От същите несъмнено се установява единствено, че след като брат й С. починал през 2013г. въззивницата е обработвала двора чрез сина си. В показанията си свид. К. не е изложил възприятия досежно факта в течение на колко време и през кои години С. С. е обработвала мястото в гр. Цар Калоян, поради което не може да се приеме за доказано по делото поставянето на начален срок от въззивницата на давностно владение. Свидетелят Б. е посочил, че С.С. *** и докато е била жива баба й А. я е посещавала почти всяка събота и неделя в гр. Цар Калоян. След като А. Я. се разболяла ответницата полагала известно време грижи за нея в гр. Исперих, където я взела при себе си. По-късно Я., след като се възстановила, се върнала в къщата си в гр. Цар Колоян, където с нея живеел другият й внук Сунай. От обстоятелството, че въззивницата е отивала да види баба си и да й помага в почивните дни също не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че е своила идеалните части на останалите съсобственици като свои.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Когато става въпрос за наследствен съсобствен имот във вътрешните отношения между съсобствениците всеки от тях владее своите идеални части като собственик, като се счита, че е държател на чуждите идеални части. Поради това съсобственик, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното то трябва да бъде предприето от този, който от държател става владелец. В случая с оглед данните по делото за предприемане на действия по еднолично своене на имота от ответницата може да се говори едва през 2016г., когато синът й е сменила бравата и при посещението на ищцата тя не могла да влезе в имота, така както е посочил в показанията си свид. У.

В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че завладяването частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Решение № 214/ 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/ 2015 г., І г. О, на което се позовава въззивницата, разглежда случай, в който невладеещият съсобственик е извън страната, с неизвестен адрес в чужбина, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот. По делото от показанията на свид. У. е безспорно установено, че ищцата е била с известно местожителство в чужбина за останалите сънаследници, като дори ответницата и нейният брат С. са й гостували в Турция, както и, че през определени периоди от време се е завръщала в България. Състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието /Решение № 17/01.03.2017 г на ВКС по по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II Г.О/, каквато не е настоящата хипотеза. Неприложимо в конкретния казус е и цитираното от процесуалния представител на жалбоподателката решение №32 от 08.06.2016г. на ВКС по гр.д.№4591/2015г., което касае приложение на презумпрцията по чл. 69 от ЗС при наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението на сънаследник. Дори и приживе А. Я. да е споменавала пред свидетелите К. и Б., че възнамерява да остави имотите на този наследник, който я гледа, няма събрани доказателства преди смъртта си тя да е предала фактическата власт върху имотите на въззивницата с оглед наличието на подобна уговорка. По изложените съображения изводът на районният съд, че ответницата не е продобила по давност дела на ищцата в процесните имоти е правилен и законосъобразен.

Неправилно обаче районният съд е приел по отношение на поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, че ищцата се легитимира като съсобственик на ½ ид.част от същия. В отговора на исковата молба ответницата е посочила, че след възстановяването на имотите наследниците доброволно си ги разделили за обработка и този имот така попаднал при нея. От така направеното признание от страната може да се направи единствено извод, че наследниците са си разделили ползването на имотите, но не и собствеността, като по делото от страните не е представен договор за доброволна делба в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В мотивите на решението си РРС е приел, че и двете страни твърдят, че имотите са владяни разделно от наследниците и процесният имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян е делът на дядо им, като в тази връзка е ценил и показанията на свид. У., който споменава за рента от ниви. Такива безспорни твърдения липсват въведени от страните в предмета на спора. С доклада на делото при отделяне спорното от безспорното първоинстанционният съд не е приел за безспорно установено в отношенията им и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство, поради което за установяване правото си на собственост върху ½ ид.част от този имот ищцата следва да ангажира доказателства за този факт при пълно и главно доказване в процеса, което не е сторила.

При горните мотиви обжалваното решение е неправилно в частта в която РРС е уважил предявеният ревандикационен иск и отменил нотариален акт №37 по нот.дело №928/2016г. за горницата над съсобствената на въззиваемата 1/10 ид.ч. до ½ ид.ч. от имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, като същото следва да бъде частично отменено и предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС за посочения имот да бъде отхвърлен за горницата над 1/10 ид.ч. до ½ ид.ч. В останалата част решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищцата се следва сумата от 1257,54 лева съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, в това число разноски за проведено ново заседание. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските за горницата над 1077,16 лева разноски, присъдени на ищцата на основание чл. 78 от ГПК до 1260лв. и за горницата над 180,38 лв. до размера от 211 лева разноски, присъдени на ищцата на основание чл. 78 от ГПК вр.чл. 92а от ГПК.

При този изход на спора във въззивното производство на въззиваемата се следват разноски в размер на 854,89 лева за адвокатско възнаграждение, а на въззивницата в размер на 10,88 лева за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №112 от 05.05.2017г. по гр.д.№2005 г. по описа на РС-Разград за 2016г. в ЧАСТТА за горницата над 1/10 идеална част до ½ идеална част по отношение на поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, обл. Разград,, в която е прието за установено по отношение на С.Р.С. ***, че Г. Й., турска гражданка, е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, обл. Разград, в местността „Парче Орман“, с площ 7393 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 161042, четвърта категория, при граници имоти с идентификатори 77308.161.52, 77308.161.590 и 77308.161.41, 77308.161.49 и 77308.161.67 и ответницата осъдена да предаде на ищцата владението върху ½ ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот, в ЧАСТТА за горницата над 1/10 идеална част до ½ идеална част по отношение на поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, за която е отменен нотариален акт №37, т.6, рег.№6901 по нотариално дело №928/2016г. на нотариус с рег.№378, както и в ЧАСТТА, с която С.Р.С. е осъдена да заплати на Г. Й. направените пред РРС съдебно-деловодни разноски за горницата над 1077,16 лева разноски, присъдени на основание чл. 78 от ГПК до уважения размер от 1260 лева и за горницата над 180,38 лева до уважения размер от 211 лева разноски, присъдени на основание чл. 78 от ГПК вр. чл. 92а от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения ревандикационен иск за приемане за установено по отношение на С.Р.С. ***, че Г. Й., турска гражданка, е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, обл. Разград, в местността „Парче Орман“, с площ 7393 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 161042, четвърта категория, при граници имоти с идентификатори 77308.161.52, 77308.161.590 и 77308.161.41, 77308.161.49 и 77308.161.67 и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоян, обл. Разград, за горницата над съсобствената на ищцата 1/10 идеална част до претендираната ½ идеална част.

ОТХВЪРЛЯ искането на Г. Й. за отмяна на нотариален акт №37, т.6, рег.№6901 по нотариално дело №928/2016г. на нотариус с рег.№378 по отношение на поземлен имот с идентификатор 77308.161.42 по КККР на гр.Цар Калоя, за горницата над 1/10 идеална част до ½ идеална част.

ПОТВЪРЖДАВА решение №112 от 05.05.2017г. по гр.д.№2005 г. по описа на РС-Разград за 2016г. в останалата му част.

ОСЪЖДА С.Р.С. да заплати на Г. Й. направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство пред РОС в размер на 854,89 лева.

ОСЪЖДА Г. Й. да заплати на С.Р.С. направените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство пред РОС в размер на 10,88 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

НР