Решение по Гражданско дело 171/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Разград,

14.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 171 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №75 от 17.05.2017г. по гр.д.№358 г. по описа на РС-Кубрат за 2017г. е отхвърлена молбата на Г.А.И. *** с правно основание чл.19 от ЗГР за промяна на собственото, бащиното и фамилното му име от Г.А.И. на Г.Х.И..

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК

решението, в неговата цялост е обжалвано от Г.А.И. като неправилно. Жалбоподателят релевира подробни оплаквания , като счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Община Завет и РП-Кубрат..

В с.з. пред РОС представителят на ОП-Разград счита жалбата за неоснователна, като моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди направените от страните оплаквания и възражения, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.

Производството пред КРС е образувано по молба на Г.А.И., който твърди, че е от турски произход и по време на възродителния процес през 1981г. имената му са били принудително променени от Г.Х.И. на Г.А.И.. Впоследствие по негово заявление на основание чл. 19а от ЗГР по административен ред са му били възстановени турските собствено, бащино и фамилно име Г.Х.И.. Поддържа, че през 2011г. по съдебен ред в производството по чл. 19 от ЗГР отново е променил имената си на Г.А.И., но съжалил за промяната. На първо място възприема собственото си име Г. като осмиващо и опозоряващо, като счита, че българските му имена не позволяват да се идентифицира като член на неговото семейството и род. За това продължил да се представя в обществото с имената си от турско-арабски произход, като с тези имена е известен сред близки и познати. Посочва, че останалите членове от семейството му са също с турски имена, като различията в неговите бащино и фамилно имена и тези на децата му създават неудобства и трудности в социалния живот и общуването.

С обжалваното решение КРС е отхвърлил молбата като неоснователна, като е приел, че собственото име на молителя „Г.“ не е осмиващо и опозоряващо, както и, че в продължение на десет години фактически е носил български имена, промени по негово собствено желание, като желанието на молителя е в разрез за изискването за стабилност на актовете по гражданско състояние. На следващо място е счел, че липсва пречка в рамките на битовото общуване да бъде именуван с турски имена от близките си.

Безспорно е установено по делото, че при раждането си молителят е бил записан в регистрите за гражданско състояние с имената Г.Х.И., като съгласно молба вх.№87 от 02.12.1981г. до длъжностното лице при кметство Брестовене по време на възродителния процес имената му са били променени на Г.А.И.. След подадено заявление по чл.18а от ЗГР от молителя по негова молба, вх.№108/10.03.1992г. са възстановени турските му имена Г.Х.И.. С решение №355 от 20.11.2001г. на КРС след проведено производството по чл.19 от ЗГР имената на молителя отново са били променени на Г.А.И.. Пред КРС с молбата са ангажирани копия от лични карти на децата и бащата на молителя, видно от които същите са с турски имена А.Г.Х., Д.Г.Х.и Х.И.С.. Съгласно приложеното удостоверение за съдимост молителя, роден от майка Зюлфие Хасанова Селимова и баща Х.И.С., не е осъждан. Пред КРС са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Р. Ц., който изнася данни, че познава молителят с името Г. и не му е известно той да има други имена. Чувал е на няколко пъти да се обръщат към него с името „Г.“, като го попитал защо така му викат като „Г. Михайлов“.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 1 ЗГР името (собствено, бащино или фамилно), чиято промяната се иска следва да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, или промяната да се налага поради наличието на важни обстоятелства.

Не може да се приеме, че собственото име „Г.“ е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, като в тази връзка изводът на първоинстанционния съд е правилен. В случая обаче, следва да се има предвид, че в молбата си молителят излага доводи и за наличието на втората, предвидена от закона хипотеза в чл. 19, ал. 1 ЗГР, а именно наличието на важни обстоятелства, които налагат извършването на исканата промяна в собственото, бащиното и фамилното му име. В случая въззивният съд намира, че от ангажираните пред КРС доказателства молителят доказва важни причини по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР. От събраните по делото доказателства се установява, че молителят е известен сред близките и в обществото с името „Г.“ и, че етнически се самоопределя с това име. Безспорно разликата между собственото име, с което е записан в регистрите на населението и името, с което се представя в обществото му създават неудобства и смущения в нормалното общуване. На следващо място по делото се установят различия в имената на родителите, с които е записан в регистрите за гражданско състояние и имената на децата и родителите му, които са турски.

В практиката си Върховният касационен съд приема, че името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което и законът допуска то да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства, които налагат това. Като “важни обстоятелства” по смисъла на закона се приемат онези, които са лично и обществено значими за личността, като такива са известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира. От понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции / в този смисъл решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, както и трайната практика на ВКС - решение № 507/22.10.2010г. по гр. д. № 227/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1426/10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. на ВКС, V г.о. решение № 145/17.042009г. по гр.д. № 4962/2007г. на ВКС, ІV г.о./

На следващо място разликата в собственото, бащиното и фамилно име на молителя и имената на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР - Решение № 205 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., IV г. о., ГК.