Р Е Ш Е Н И Е № 78
Гр. Разград, 24. 10. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Д.
2.
Диляна Н.
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 182 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от М.Н.Г. чрез пълномощник
против Решение № 126/ 19. 05. 2017 г. по гр. д. № 185/ 17 г.
по описа на РС Разград, с което е
уважен иска на ищците да им бъде
заплатено от жалбоподателката М.Г. сумите, съответно: на М.И.Д. сумата 352, 25
лв. , на Р.И.Д. сумата 352, 25 лв., на Г.Н.К.
сумата 704, 49 лв., на А.Ц.И. сумата
939, 32 лв., на И.Ц.И. сумата 939, 32
лв. , представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В..
Жалбоподателката обжалва решението и твърди, че е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не кореспондират на
материалния закон и че делото е разгледано и решено от съдия от РРС, който е
следвало да се отведе от разглеждане на делото, поради наличие на основание за
отвод по чл. 22, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което да се отхвърлят
предявените
искове.
Въззиваемите не са
депозирали писмен отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощника си поддържа изложените
доводи. Пълномощникът на въззиваемите излага съображения, че жалбата е
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Доводът изложен от жалбоподателката, че делото е
разгледано и решението е постановено от съдия, който е следвало да се отведе на
осн. чл. 22 от ГПК, което е довело до недопустимост или нищожност на
постановеното решение е необоснован. Трайна и последователна е практиката на
съдилищата, че отказът на първоинстанционния съдебен състав да се даде отвод на
осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поискан от ответника – сега въззивник, не дава
основание да се приеме, че решението е постановено от незаконен състав, нито,
че същото е недопустимо. Ако са били налице основания за отвод, а съдът не е сторил това, евентуалният порок на
решението би довел до неговата неправилност, а не до недопустимост. В случая
следва да се отбележи също, че в първото проведено по делото пред районния съд открито
съдебно заседание на 13. 03. 2017 г., съдията – докладчик е разяснил на
страните правото им да поискат отвод, докладвайки, че е участвал в състава на
съда постановил решение по в. гр. д. № 254/ 2009 . по описа на РОС по същия
правен спор между други наследници на общия наследодател и същия ответник.
Ответникът изрично е заявил волята си, че не прави възражение за отвод настоящият
правен спор да се разгледа от същия съдия - докладчик.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че с Решение № 235С/ 21. 05. 2004 г. на ОСЗГ гр. *** наследниците
на Р. Д. В. са обезщетени с 15 494 бр. ПКБ. Издадена е Депозитарна
разписка № 15449074С/ 17. 06. 2004 г. на „***“ АД, според която номиналната
стойност на 1 компенсационен бон е 1 лев./л. 262/. Разписката е получена от Е. Д.
на 02. 12. 04 г. /л. 263/, за което последната е била упълномощена от
наследниците на Р. Д. В. / пълномощни, приложени на л. 288, л. 290 и л. 292/. С
пълномощни, нот. заверени на 29. 11. 2004 г., рег. № 10156, 10158 и № 10390/
07. 12. 2004 г. при нотариус Б. К., част
от наследниците на Р. Д. В. упълномощили Е. Е. Д. да ги представлява, като
прехвърля, инвестира, продава, доверително управление, препупълномощава, да ги
представлява пред ОС „Земеделие и гори“, МП ***, ***, банки и др. , според
издаденото удостоверение от нотариус Б. К., рег. № 23719/12. 04. 07 г./л. 121/.
Видно от приложеното удостоверение /л. 125/ от нотариус Р. И. и извлечение от
регистъра на същия нотариус /л. 332/, Е. Е. Д. преупълномощила на 04. 01. 2005
г., рег. № 72 М.Н.Г. с правата, които
притежавала, предоставени й с Пълномощни
с рег. № 10156, 10158/ 29. 11. 04 г. и № 10390/ 07. 12. 2004 г. на нотариус Б. К..
Според същото пълномощно рег. № 72, ответницата Г. била преупълномощена да
представлява наследниците на Р. Д. В., като извършва всички правни и фактически
действия с притежаваните от тях акции, ПКБ компенсаторен запис № 15449074С, да
подписва всякакви документи, да договаря сама със себе си. С пълномощно рег. №
89/ 05. 01. 05 г. бил заверен при нотариус Р. И. Договор за доброволно
разпределение на компенсаторни инструменти, подписан от М.Н.Г., съгл.
пълномощно рег. № 72/ 04. 01. 05 г. на нотариус Р. И.. От представеното копие
от Договора за доброволно разпределение на акция и компенсаторни инструменти от
05. 01. 05 г. / л. 10/ е видно, че ответницата Г. действаща лично и като
пълномощник на останалите наследници на Р.
Д. В. сключила договор за доброволна делба на компенсаторни инструменти РКВ с
номинална стойност 15 494 по ДР №
15449074С. Разпределението е извършено според клаузите на договора, като
ответницата Г. получила в дял и станала изключителен собственик на ПКБ, а останалите наследници не получават дял в натура или парично уравнение
и не търсят такова, тъй като са обезщетени
по друго разпределение на наследството. Договорът е сключен и от името на
Н. Д. Г., починала на 15. 05. 2000 г. , която е дъщеря на Д. Р. В., поч. на 23.
06. 67 г. и син на общия наследодател Р.
Д. В. /л. 18-20/. Според съдържащата се в преписката на РП Разград справка от
Столична община /л. 132/, Н. Д. Г. е оставила след смъртта си като наследници трите си деца – Т. В. И., Ц. В.
Х. и Р. В. Г. –Д.. С поред чл. 75, ал. от ЗН, когато делбата е извършена без
участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Договорът за доброволно разпределение на акция и
компенсаторни инструменти от 05. 01. 05 г., сключен от ответницата Г. е нищожен
, тъй като е сключен без участието на Н. Д. Г., която към момента на
сключването му е била починала, нито пък с участието на нейните законни
наследници. Според чл. 41 от ЗЗД, пълномощието се прекратява със смъртта на
упълномощителя, поради което Е. Е. Д. преупълномощила на 04. 01. 2005 г., рег.
№ 72 М.Н.Г. с правата, които
притежавала, предоставени й с Пълномощни
с рег. № 10156, 10158/ 29. 11. 04 г. и № 10390/ 07. 12. 2004 г. на нотариус Б. К.
не е имала надлежна представителна власт, предоставена й от Н. Г.. Оспорването на
съдържанието на пълномощните по отношение на правата, които са предоставени с
тях на Г. са без значение за спора, след като делбата на ПКБ е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 ЗН. От така изложеното е
видно, че ответницата Г. не е станала собственик на ПКБ, с които се е
разпоредила чрез продажбата им. Безспорно се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че същата се е разпоредила с ПКБ по ДР №
15449074С, собственост на наследниците на Р. Д. В.. Видно от приложеното към
исковата молба извлечение от сметка на ответницата Г. ***, на 23. 03. 2005 г. й
е преведа сумата 11 271, 88 лв. от „***“ АД с основание за плащане „
плащане по борсова сд“. Приложени са и ф-ри № 8033/ 17. 02. 05 г. за плащане на сумата 20 лв. –такса за
прехвърляне и блокиране при наследяване и ф-ра № 8090/ 22. 03. 05 г. за плащане на сумата 348, 62 лв.
представляваща комисионна по сделки с ценни книжа. От дадените обяснения от Г. ***
на 30. 10. 2006 г./л. 184/, които не са оспорени от нея, се установява също, че
се е разпоредила с процесните ПКБ, собственост на Р. Д., за което е получила
„около 11000 лв.“, преведени по банков път в *** – Разград, които към момента на снемане на обясненията е
заявила, че са в банковата й сметка. В тези обяснения на ответницата се съдържат изявления, съвпадащи с
твърдените от ищците факти в исковата
молба. Обясненията на Г. представляват извънсъдебно признание на неизгодни за нея
факти, а именно, че се е разпоредила за своя сметка с ПКБ по ДР № 15449074С, собственост на наследниците на Р. Д. В.,
поради което във връзка с посочените по-горе доказателства за извършено
плащане, на осн. чл. 175 ГПК обясненията на Г., направени в досъдебно производство следва да бъда приети
от съда като доказателство, че плащането на 23. 03. 2005 г. на сумата
11 271, 88 лв., преведена й в „***“ АД клон Разград е във връзка с продажбата.
Получавайки цялата сума, Г. се е обогатила неоснователно, поради което и дължи
на ищците, като наследници на Р. Д. В. припадащата им се част от нея. По
отношение правата на страните няма спор и няма въведен довод от жалбоподателя
за порок на решението в тази част.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че
оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателката е
довело районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това
отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил
подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни
изводи, поради това постановеното от него решение, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 126/
19. 05. 2017 г. по гр. д. № 185/ 17 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
МН