РЕШЕНИЕ

№ 79 / 25.10.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На втори октомври, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 186 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Пацони“ЕООД, представляван от управителя Пл.Здравков, подадена чрез пълномощник, против решение № 86 / 8.06.2017г. по гр.д. № 65 / 2017г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на М.К.П. да му заплати сумата 1 307,16лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят моли съда да го отмени, като вместо него уважи предявения от него иск и отхвърли в цялост предявения от ответника насрещен иск за възнаграждение за положен извънреден труд. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

Въззиваемата М.К.П. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Кубрат. В съдебно заседание изразеното становище се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: „Пацони“ЕООД и М.К.П. са били в трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор № 901 / 14.05.2016 г. за неопределено време, в изпълнение на който на 16.05.2016г. П. е започнала работа в супермаркет в гр.Кубрат като продавач-консултант. Страните са договорили тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни. Трудовото възнаграждение е уговорено на 520лв. В т.8 от трудовия договор работникът е дал изричното си съгласие дължимото обезщетение от негова страна за неспазен срок на предизвестие да бъде удържано от брутното му трудово възнаграждение.

На 11.08.2016 г. М.П. подала молба до управителя на „Пацони“ЕООД за освобождаване от заеманата от нея длъжност, считано от 11.08.2016г. Направила е заявление, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие от три месеца. Със заповед № 35 / 11.08.2016. на работодателя трудовия договор бил прекратен, считано от същата дата, на основание чл.326 ал.1 КТ – от страна на работника с неспазване на предизвестието. Не се спори между страните по делото, че в съответствие с клаузата, съдържаща се в т.8 от трудовия договор, работодателят е извършил прихващане на последното начислено в полза на работника трудово възнаграждение.

От назначената от първостепенния съд ССЕ се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, е 523лв. Тримесечният му размер е 1 569лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.

Предявеният иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ е частично основателен и доказан. Изложените от районния съд правни съображения относно съотношението между разпоредбите на чл.325 ал.1 т.1 и чл.326 ал.1 КТ и различните предпоставки, налагащи прекратяване на трудовия договор в единия и другия случай, са принципно правилни, но неприложими за конкретния правен спор. Цитираната от първостепенния съд съдебна практика е относима към случай на висящо производство за оспорване законността на уволнение, какъвто не е разглежданият случай. В настоящото съдебно производство, от значение за дължимостта на обезщетението за неспазено предизвестие е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с М.П., а не дали уволнението е било законно или не, имал ли е основание работодателят да прекрати договора на основание чл.325 т.1 КТ или пък може да я уволни по реда на чл.326 ал.1 КТ, приемайки молбата на П. за прекратяване на договора без спазване на срока на предизвестието. Заповедта, с която е прекратен трудовият договор по реда на чл.326 ал.1 КТ, не е била едностранно отменена от работодателя, нито чрез предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Нейната законосъобразност не може да се преценява инцидентно в настоящото производство, нито пък съдът може да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението, с друго, на което работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение. В горния смисъл е постановената съдебна практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о. В случая са настъпили правните последици от уволнението по чл.326 ал.1 КТ – трудовият договор е прекратен от страна на работника с неспазване на предизвестието. При това положение, за М.П. е възникнало задължението по чл.220 ал.1 КТ. Същото произтича от закона, поради което е без правно значение за възникването му обстоятелството дали дължимостта на обезщетението е отбелязана от работодателя в заповедта за уволнение. Претенцията следва да бъде поискана от работодателя и това той е сторил със завеждане на иска пред КРС. От общия дължим размер на обезщетението 1 569лв. следва да се приспадне признатото от работодателя прихващане с трудовото възнаграждение на работника за един месец, или 523лв. Така ответницата остава да дължи обезщетение на основание чл.220 ал.1 КТ в размер 1 046лв. До този размер предявеният иск се явява основателен и доказан. Решението на РС Кубрат следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска до този размер, като вместо това бъде постановено ново решение, с което М.П. следва да бъде осъдена да му заплати претендираното обезщетение до размера 1 046лв., заедно с присъждане на законната лихва върху сумата от момента на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Над размера 1 046лв. до първоначално предявения такъв от 1 307,16лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. В тази част решението на КРС е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба е направено възражение за допуснато от РС съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в несъобразяване с направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и сл.ГПК. Съдът счита възражението за неоснователно. В хода на устните състезания пред първостепенния съд пълномощникът на „Пацони“ЕООД е изложил твърдение за наличие на предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК. Съдът се е произнесъл с определение в същото с.з., с което е отхвърлил искането, мотивирайки се с липсата на обстоятелства по чл.239 ал.1 т.2 ГПК. По този начин процесуалният ред на закона, предвиден в чл.239 ал.3 ГПК, е спазен и не е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на процесуални правила. Наличието на претендираното материално право в полза на работодателя се установява с въззивното решение, в резултат на което решението на РС следва да се ревизира на това основание, а не поради неспазване на процесуалните правила на чл.238 и сл. ГПК.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. В първоинстанционното производство ищецът е внесъл ДТ в размер 52,29лв., заплатил е възнаграждение на адвокат за представителство пред районния съд в размер 320лв. и е внесъл депозит за вещо лице в размер 100лв. Общият размер на направените пред РС разноски възлиза на 472,29лв. Решението на КРС в частта, с която претенцията за разноски е отхвърлена, следва да се отмени до размера 377,93лв., като вместо това ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 377,93лв. за сторените в първоинстанционното производство деловодни разноски, съобразно уважената част от предявения иск. Във въззивното производство ищецът – жалбоподател, е внесъл ДТ в размер 26,15лв. Съобразно уважената част от иска ответницата следва да му заплати сумата 20,93лв. за направените пред въззивния съд деловодни разноски. М.П. също претендира присъждане на разноски. Същата е заплатила възнаграждение на адвокат за представителство пред ОС Разград в размер 300лв. Съобразно отхвърлената част от иска „Пацони“ЕООД следва да бъде осъден да й заплати сумата 59,94лв. за направените пред въззивния съд деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отменя решение № 86 / 8.06.2017г. по гр.д. № 65 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен искът на „Пацони“ЕООД“ с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на М.К.П. да му заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор до размера 1 046лв. ведно със законна лихва върху тази сума от 3.02.2017г. до окончателното й изплащане и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на деловодни разноски в първоинстанционното производство до размера 377,93лв., като вместо това постановява:

Осъжда на основание чл.220 ал.1 КТ М.К.П. да заплати на „Пацони“ЕООД, представляван от управителя Пл.Здравков, обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор в размер 1 046лв. ведно със законна лихва върху тази сума от 3.02.2017г. до окончателното й изплащане и сумата 377,93лв. за сторените в първоинстанционното производство деловодни разноски.

Потвърждава решение № 86 / 8.06.2017г. по гр.д. № 65 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която предявеният от „Пацони“ЕООД против М.К.П. иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ е отхвърлен над размера 1 046лв. до първоначално предявения такъв от 1 307,16лв.

Осъжда М.К.П. да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 20,93лв. за направените пред въззивния съд деловодни разноски.

Осъжда „Пацони“ЕООД да заплати на М.К.П. сумата 59,94лв. за направените пред въззивния съд деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.