Р Е Ш Е Н И Е

N

гр. Разград,

14.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Николова в. гр. дело N 190 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3137/31.17.2017 г., подадена от И.К.З. ***, чрез адв.Весела Блажева от АК-Габрово срещу действията на ЧСИ Георги Стоянов, рег.№912 при КЧСИ, с район на действие Разградски окръжен съд по изпълнително дело № 201791220400210 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, обективирани в изготвено постановление за разноските от 22.05.2017г. Жалбоподателят в качеството му на длъжник по изпълнителното производство навежда оплаквания по формирането на определените му за заплащане разноски, включително за наличие на основания за прекратяване на присъединено изпълнително дело №769/2014г. по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег.№762 с район на действие РОС. Прави се искане за отмяна на постановлението. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Взискателят в изпълнителното производство, „Топлофикация“ЕАД, гр.Разград не е депозирал становище по жалбата. В с.з. пред РОС чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

По делото е депозирано обяснение от ЧСИ Георги Стоянов, в което същия сочи, че намира жалбата за недопустима като просрочена, а по същество за неоснователна.

След като се запозна с приложеното копие от изпълнително дело № 201791220400210 по описа на ЧСИ Георги Стоянов и обсъди изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на "Топлофикация-Разград" ЕАД, против И.К.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.01.2017г. по гр.д.№ 10127/2015 год. на Варненски районен съд, с който е осъден да заплати на дружеството сумата 3462,87 лева, представляваща сборна главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2011 год. до 30.04.2014 год., сумата 701,54 лева, представляваща сборна мораторна лихва за периода от 01.02.2012 год. до 17.02.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная 24.02.2015г. год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 83,29 лева. С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ Георги Стоянов на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да определи способ за принудително изпълнение, като е внесъл такса за образуване на изпълнително дело в размер на 60 лева.

ЧСИ Г. Стоянов е направил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, видно от която същите съвпадат, като адресът на длъжника е гр. Варна, район Приморски, ул. Прилеп№1, вх.5, ет.5, ап.78. Извършил е справка за притежаваното от длъжника недвижимо имущество в Службата по вписванията, както и отправил запитване до НАП относно недвижимите и движими вещи на длъжника и регистрирани трудови договори. На 30.03.2017г. по изпълнителното дело е постъпила информация от НАП с приложени справки, съгласно които И.З. е собственик на 4 броя недвижими имоти, три от които находящи се в гр. Варна и един в гр. Разград, както и на 4 броя МПС, както следва: леки автомобили ВАЗ 2105, рег.№В3161Р, Нисан Патрол, рег.№В5343, Нисан Терано, рег.№В9025СК и мотопед Хонда Леад 50, рег.№В2096М. На 30.03.2017г. ЧСИ е постановил да се наложи запор на посочените МПС, както е определил такса в размер на 18 лева по т.9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г./ С постановление от същата дата е наложил и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по трудовите договори с Марго 77 и Роса Фероса, регистрирани в НАП съгласно изисканата справка, при определена такса в размер на общ размер от 40 лева по т.9 -36 лв. и по т.31-4 лв. от Тарифата, както и върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ, посочени от НАП. След постъпило удостоверение от НАП, съгласно което И.З. има задължения към държавата в размер на 1182,14лв. главница и 704,06 лева лихва, на осн.458 от ГПК държавата е присъединена като взискател по право по изпълнителното дело, като е определена такса по т.11 от Тарифата в размер на 60 лева.

На 31.03.2017г. ЧСИ Георги Стоянов е изпратил съобщение до първоначалния взискател Топлофикация Разград ЕАД за присъединяване на държавата като взискател по право по изпълнителното дело, като е указал, че за извършените справки и наложени обезпечителни мерки по изпълнителното дело следва да заплати такси в размер на 18 лв. по т.3 от Тарифата, 18 лева по т. 9 за запор на банкови сметки, 36 лв. по т.9 за запор на трудови възнаграждения, 18 лв. по т.9 за запор на МПС и 1,40 лв. по т.31 допълнителна такса за изготвения препис от Службата по вписванията. Последвало е налагане на възбрана с постановление от 04.04.2017г. на ЧСИ с район на действие ОС-Варна по възлагане на ЧСИ Г. Стоянов на два от недвижимите имоти на длъжника, като по електронен път взискателят е бил уведомен на осн. чл. 44, ал.3 от ГПК, че следва да заплати такса в размер на 12 лв. по т.4 за съобщение до длъжника за възбрана, 18 лв.-такса по т.10 за възбраната и 15 лв. – допълнителна такса по т.31 за Службата по вписванията.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника по пощата на постоянния му и настоящ адрес, с която е уведомен, че задължението му по изпълнително дело 201791220400210 по описа на ЧСИ Георги Стоянов възлиза на 8943,40 лева, от които 3462,87 лв. главница, 750,94лв. законна лихва, 701,54лв. неолихвяеми вземания, 1076,19лв. присъдени разноски и 1065,66лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 1886,20лв. със съобщение за наложените запори и възбрани. Пратката е върната като непотърсена, като ЧСИ Г. Стоянов е разпоредил ново връчване чрез ЧСИ Даниела Янкова с район на действие ОС-Варна.

На 15.05.2017г. Топлофикация Разград ЕАД е подала молба по изпълнителното дело да бъде присъединено вземането й по приложеното удостоверение по чл.456 от ГПК от ЧСИ Деян Драганов с район на действие ОС-Разград по изпълнителен лист от 24.02.2014г., издаден от РС-Разград за главница в размер на 2299,75лв., ведно с неплатена законна лихва от 07.03.2012г., възлизаща на 1213,15лв. към 11.05.2017г., 338,14лв. неолихвяеми вземания, 52,26лв. разноски по гражданското производство и такси по изпълнителното производство без т.26 в размер на 208,68лв., от които платени от взискателя 66 лв. С постановление от 16.05.2017г. ЧСИ Г. Стоянов е присъединил по делото посочените вземания и присъдил направените разноски в полза на взискателя, като го е уведомил, че следва да заплати такси по т.5 в размер на 24лв. и по т.11 в размер на 60 лв.

Постъпила е молба от 22.05.2017г. по изпълнителното дело от длъжника чрез адв. Блажева да бъде издадено постановление за размера на дълга на осн. чл. 435 от ГПК. На същата дата съдебния изпълнител е издал обжалваното в частта на определените такси и разноски по изпълнението постановление, връчено чрез адв. Блажева на 23.07.2017г. ведно с поканата за доброволно изпълнение, с което е приел, че жалбоподателят дължи сумата от 1639,54лв., от които прости такси -25лв. по т.1 за образуване на изпълнително дело, 24лв. по т.5 за изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, 30лв. по т.3 за справки, 12лв. по т.4 за съобщение за наложената възбрана, 72 лв. за наложени запори по т. 9, 18лв. за наложена възбрана по т.10, 15лв. по т.31 за възбраната, 1,40лв. по т.31 държавна такса СВ преписи, 60лв. по т.11 за присъединяване на НАП, 60лв. по т.11 за присъединяване на Топлофикация Разград ЕАД, 24лв. по т.5 за изготвяне на съобщение за присъединяване, 8лв. по т.31 пощенски разноски, прости такси в размер на 18лв. по т.10 за заличаване на възбрана, 10 лв. по т.31 държавна такса за заличаване на възбрана, 12лв. по т.4 съобщение до длъжника за прекратяване на ИД, 24 лв. по т.5 съобщение до взискател за прекратяване на ИД, както и пропорционални такси по т.26 в размер на 602,70лв., определена върху дълг в размер на 6028,09лв. по изпълнителен лист от 27.01.2017г. на ВРС, 205,08лв., определена върху дълг от 1886,20лв. към НАП и 419,36лв., определена върху дълг от 4118,44лв. по удостоверение от ЧСИ Д. Драганов.

По делото е изпълнено заключението на вещото лице К.. Видно от заключението от начислените 348,40лв прости такси са платени 264,40лв. авансово от взискателя. Към 01.06.2017г. датата на подаване на жалбата няма погасяване на суми по дълга по изпълнителното дело. Размерът на дължимите пропорционални такси по делото възлиза на 1227,14лв. с ДДС. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че в таблицата, в графата по т.3 на стр.3 от заключението, сумата от 419,36лв. пропорционална такса е начислена и върху простата такса в размер на 208,68лв. като част от общия дълг 4118,44лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обстойно обосновано с изключение на изчисляване на пропорционалната такса в размер на 419,36лв., която е калкулирана и върху простата такса.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Длъжникът обжалва постановлението на ЧСИ за разноски и такси, като е налице активна процесуална легитимация на длъжника да обжалва разноските по изпълнението съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Жалбата е депозирана по пощата на 30.05.2017г., като атакуваното постановление му е връчено чрез адв. Блажева, надлежно упълномощена по изпълнителното дело на 23.05.2017г., поради което е подадена в срок. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата.

РОС счете наведените оплаквания в жалбата, че на длъжника не е връчвана покана за доброволно изпълнение за дълга по изпълнително дело№769/2014г. за неоснователно. Едновременно с обжалваното постановление на длъжника И.З. чрез адв. Блажева от съдебния изпълнител е връчена поканата за доброволно изпълнение, в която фигурира и дълга по посоченото изпълнително делото, като е изрично отбелязано издаването на удостоверение от ЧСИ Деян Драганов по чл. 456 от ГПК. Удостоверението не е оспорено от страната, която не е поискала откриване на производство по чл.193 от ГПК по делото, поради което същото като официален удостоверителен документ има обвързваща съда материална доказателствена сила, необорена в настоящото производство. Ето защо РОС приема, че законосъобразно ЧСИ Г. Стоянов е зачел удостоверените в документа факти.

По аргумент от по-силното основание няма пречка по реда на чл.456 от ГПК първоначалният взискател да присъедини по изпълнителното дело други вземания срещу същия длъжник до изготвяне на разпределението. Щом като други кредитори могат да се присъединят като взискатели в изпълнителното производство спрямо длъжника, като въведат в предмета на изпълнителното дело вземания, почиващи на различни основания от първоначалния предмет на изпълнението, на още по-голямо основание първоначалният взискател би могъл да се ползва от този ред като присъедини друго вземане спрямо длъжника и представи изпълнителния си лист или удостоверение по чл.456 от ГПК. Възраженията за настъпила перемпция по изпълнително дело№769/2014г. не следва да бъдат разглеждани по изпълнителното дело, по което са присъединени вземанията, като страната следва да ги въведе по изпълнителното дело, висящо пред ЧСИ Д. Драганов, по което е издадено ползващото се с официална материална доказателствена сила удостоверението по чл. 456 от ГПК. По изложените съображения размерът на простите такси от 208,68 лв. по изп. дело №769/2014г., посочен в удостоверението по чл. 456 от ГПК е обвързващ за съдебния изпълнител по изпълнителното дело, по което вземанията са присъединени и не следва да бъде изследван в настоящото производство, тъй като способът за защита на длъжника е да обжалва разноските по изп. дело №769/2014г.

Дори и таксите да са не са били събрани авансово от взискателя това обстоятелство би могло единствено да ангажира единствено дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, като не опорочава извършените изпълнителни действия /ТР №2 от 2013г. на ОСГТК/. Когато дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира и се задържа от съдебния изпълнител. Длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело. Освен това за да не увреди интересите на взискателя ЧСИ е длъжен да предприеме извършването на изпълнително действие и в случаите, когато взискателят все още не е внесъл дължимата за него авансова такса, ако това изпълнително действие не търпи отлагане. Такива нетъпрящи отлагане изпълнителни действия по принцип, са имащите и обезпечителна за принудителното изпълнение функция действия, сред които са налагането на запор и на възбрана / в този смисъл решение № 423/20.01.2016 г. по гр. дело № 391/2015 г. на IV-то гр. отд.на ВКС по чл.290 от ГПК/.

От длъжника не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата за неприложени изпълнителни способи по налагане на запори върху трудовото му възнаграждение и върху моторни превозни средства от съдебния изпълнител, поради което РОС намира, че простите такси за налагане на запори по изпълнителното дело са законосъобразно начислени в обжалваното постановление Не се доказва от длъжника превозните средства, върху които са наложени запори да не са негова собственост в деня на налагане на запора, нито, че трудовите му правоотношения по регистрираните договори в НАП са прекратени. Налице са приобщени справки от НАП по изпълнителното дело, представляващи официални удостоверителни документи, чиято материална доказателствена сила не е оборена, в това число не е оборена материалната доказателствена сила на приложеното удостоверение от НАП за публични държавни вземания на държавата спрямо длъжника. В т.11 от Тарифата не се третират по различен начин таксите за присъединяване на взискателите по право и взискателите по писмена молба. И в двата случая се дължи такса за присъединяването, независимо дали в хипотезата на чл. 458 от ГПК или на чл. 456 от ГПК, в това число при присъединяване на вземания.

Жалбата е частично основателна в частта относно размера на определените като дължими в полза на ЧСИ прости такси при прекратяване на изпълнителното дело в размер на 64 лева и по т.26 от ТТРЗЧСИ върху дълга в размер на 4118,44лв. Не следва предварително да бъде събирана такса при прекратяване на изпълнителното дело, тъй като към момента на постановяване на атакуваното постановление и до приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция не се е сбъднало условието за пораждане на задължението за длъжника. Неправилно съдебният изпълнител е начислил пропорционална такса върху общ размер на вземането след кумулиране към него на простата такса. Паричното вземане, след приспадане на простата такса е в размер на 3909,76 лева. При това положение размерът на дължимата пропорционална такса, изчислен съобразно чл.26, б."в" ТТРЗЧСИ, възлиза на 332,78 лева без ДДС или 399,34 лв. с ДДС, поради което постановлението следва да бъде отменено в частта, в която е определена такса по т.26 над този размер до размера от 419,36лв. по отношение на посоченото вземане.

При горните мотиви обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в която са определени такси за сумата в общ размер на 64 лева при прекратяване на изпълнителното дело, както следва: прости такси в размер на 18лв. по т.10 за заличаване на възбрана, 10 лв. по т.31 държавна такса за заличаване на възбрана, 12лв. по т.4 съобщение до длъжника за прекратяване на ИД, 24 лв. по т.5 съобщение до взискател за прекратяване на ИД, както и в частта за пропорционалната такса по т.26 за горницата над 399,34 лв. до размера от 419,36лв., определена неправилно върху дълг от 4118,44лв. вместо върху дълг от 3909,76 лева по удостоверението от ЧСИ Д. Драганов. В останалата част като законосъобразно обжалваното постановление в частта му за разноските следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 26,78 лева, съобразно уважената част от жалбата.

На ответника по жалбата на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 284,63 лв., съобразно неоснователната част от жалбата.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановлението в частта за разноските на ЧСИ Георги Стоянов с район на действие РОС от 22.05.2017 год. по изпълнително дело № 201791220400210 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, В ЧАСТТА в която са определени следните дължими от длъжника И.К.З. такси по изпълнението: прости такси, дължими при прекратяване на изпълнителното дело в общ размер на 64 лева, от които 18 лева по т.10 за заличаване на възбрана, 10 лева по т.31 държавна такса за заличаване на възбрана, 12 лева по т.4 съобщение до длъжника за прекратяване на ИД, 24 лева по т.5 съобщение до взискател за прекратяване на ИД, както и в частта за пропорционалната такса по т.26 за горницата над 399,34 лв. до размера от 419,36лв., определена неправилно върху дълг от 4118,44лв. вместо върху дълг от 3909,76 лева по удостоверение№762 от ЧСИ Деян Драганов по изпълнително дело 20147620400769.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението за разноски на ЧСИ Георги Стоянов с район на действие РОС от 22.05.2017 год. по изпълнително дело № 201791220400210 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, в останалата му част.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.З., ЕГН ********** ***, сумата 26,78 лева, представляващи разноски за производството пред РОС.

ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград“ ЕАД, ЕИК116019472, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Черна, сумата 284,63 лева, представляващи разноски за производството пред РОС.

Решението е окончателно.

Председател:........... Членове:1.......... 2..........

НР