Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N

гр. Разград, 29.11.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА  ЧЛЕНОВЕ:          ИРИНА ГАНЕВА

                                                                            ДИЛЯНА Н.

 

при секретаря Небенур Реджебова, като разгледа докладваното от съдия  Н.   в. г. дело №205  по описа за  2017  година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

          С решение №164 от 30.06.2017г. по гр.д.№2309 г. по описа на РС-Разград за 2016година е осъден Д.Х.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „КАНЕВ-46”ЕООД с ЕИК-116573604- гр.Разград, ж.к.”Лудогорие” №4, ап.76, представлявано от В.К.Н.сумата от 900 лева/деветстотин лева/, представляваща договорено възнаграждение за извършена посредническа услуга за покупка на недвижим имот в гр.Разград, ведно със законна лихва, считано от 29.11.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 250 лева разноски по делото.

          В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК решението в неговата цялост е обжалвано от Д.Х.К. като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че необосновано РРС е приел за доказано наличието на договорно правоотношение между страните въз основа на представената по делото декларация, която е с невярно съдържание и попълнена саморъчно от насрещната страна. На следващо място се оспорва извода на първостепенния съд, че ищецът е съдействал дейно на ответника за закупуване на имот и го е водил на оглед. Посочва, че предварително е познавал купувача П. и е знаел от него преди огледа, че продава апартамента си, като не е търсил услугите на посредника при закупуване на имота. Възразява, че действията на ищеца са укорими, подвеждащи и заблуждаващи и, че последният го е накарал да подпише декларацията  с обяснение, че това е във връзка с отношенията му с продавача П.. Моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

    Пред РОС нови доказателства не са ангажирани от страните.

 Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение РОС не констатира, пороци водещи до неговата нищожност и недопустимост.

Производството пред РРС е образувано по искова молба от  „Канев-46”ЕООД-гр.Разград, с която е предявен иск за осъждане на ответника Д.Х.К., да му заплати сумата от 900 лева/деветстотин лева/, представляваща договорено възнаграждение за извършена посредническа услуга за покупка на недвижим имот в гр.Разград, ведно със законна лихва, считано от 29.11.2016г. до окончателното плащане.

  Ответникът е оспорил иска в законоустановения срок за отговор на исковата молба, като е възразил, че не е търсил услугите на ищеца и не му дължи възнаграждение. Посочил е, че с продавача П. се познават от дълги години и, че от него е научил за продажбата на недвижимия имот. На огледа на жилището ответникът е бил заведен от продавача, като „Канев-46”ЕООД не му е предлагал за продажба този апартамент. Изнася данни, че представител на ищеца се е появил половин час по-късно на огледа и го е накарал да подпише декларация, като ищцовото дружество не е издавало фактура за дължимо възнаграждение от ответника.

При така очертания предмет на спора, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен комисионен договор от 16.03.2011г., по силата на който ищцовото дружество„Канев-46”ЕООД е възложило на Н.Н.Н€в качеството на комисионер да извършва от свое име и за сметка на доверителя сделки с недвижими имоти на територията на област Разград при възнаграждение 35 процента от възнаграждението на доверителя.

Видно от приетата декларация на 13.05.2014г. в 17.35часа е извършен оглед от възложителя Д.К. чрез изпълнителя „Канев-46”ЕООД, представляван от Н.Н.Н€на жилищен имот, находящ се в гр. Разград, ул. Бели лом№57, вх.А, ап.19 в присъствието на ответника Д.К., съпругата му З.К.и комисионера Н.Н.като представител на ответното дружество. Възражението на въззивника в отговора на исковата молба, че за посочения имот е имал предварителна информация от продавача, с когото са се познавали и от него е знаел за продажбата на имота е неоснователно, доколкото в т.2 от декларацията е посочил изрично, че за имота не е разполагал с такива данни от други източници, извън осъщественото посредничеството. В тази част декларацията представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти в процеса, поради което при липсата на доказателства, които да я опровергават, следва да бъде ценена.

Направеното признание напълно съответства на показанията на разпитаната пред РРС свидетелка Н., от които се установява, че тя е свързала ответника с продавача и го е водила на оглед в жилището, като той сам е пожелал втория оглед в присъствието на съпругата си, за което е била оформена спорната декларация. От показанията на свидетелката Н. категорично се доказва, че ответникът при съставянето на декларацията е бил наясно за какво се подписва. Показанията на свид. К.-съпруга на въззивника, депозирани пред РРС, не разколебават възприетата по-горе фактическа обстановка. От същите се установява единствено фактът, че съпругът й казал да побърза, за да отидат да огледат апартамента на П., като на огледа по-късно са дошли представителите на ответника.

Релевираното за първи път пред въззивната инстанция от въззивника възражение, че въззиваемият го е заблудил да подпише декларацията  с обяснение, че това е във връзка с отношенията с продавача по същество представлява възражение за унищожаемост на договора за посредничество поради наличието на измама, което като непредявено в срока за отговор на исковата молба е преклудирано, поради което следва да се остави без разглеждане. Респективно несвоевременно направено като незаявено в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК е и възражението на ответната страна, заявено едва в устните състезания пред РОС, че е подписал бланкетна, непопълнена декларация.

При така установената по делото фактическа обстановка, която е правилно изяснена от районния съд, безспорно се установява наличието на договорно правоотношение между страните, породено от договор за посредничество по смисъла на чл. 49 – 51 ТЗ вр. чл. 288 и 348 от ТЗ вр. чл. 280 от ЗЗД, за който съгласно разпоредбата на чл. 293, ал.1 от ТЗ не е необходима писмена форма като условие за действителност, нито определяне на конкретен размер на възнаграждението, тъй като ако не е уговорено при постигането на съгласието се дължи обичайното такова според чл. 51 от ТЗ. От показанията на свид. Н. се доказа и изпълнение на задължението на въззиваемия по договора, който е осъществил посредничеството за покупко-продажба на имота между продавача и купувача, като ги е свързал и е организирал два огледа на апартамента от страна на въззивника.

В протокола за оглед е предвидено възнаграждение за посредника в размер на 2 процента от обявената продажна цена на имота, възлизаща на 45 000 лева. Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба№43 по нотариално дело №191 от 27.05.2014г. сделката е била реализирана при заплатена продажна цена в размер от 22 000 лева от купувачите. РОС намира, че правилно районният съд е определил възнаграждението на базата на обявената продажна цена в декларацията, а не на цената, на която е изповядана сделката  в нотариалния акт. В горния смисъл съществува практика на ВКС, обективирана в решение № 57 / 07.06.2011 г. по ТД № 463/2010 год., II т.о., съгласно което  без значение е обстоятелството, че в нотариалния акт е отразена по-ниска продажна цена от предварително обявената в протокола за оглед, с оглед валидната клауза за възнаграждение от договора за посредничество. Не е елемент от пораждането на задължението за заплащане на възнаграждението издаването на фактура от страна на посредника.

При горните мотиви предявеният иск е основателен. Атакуваното съдебно решение на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените съдебно-деловодни разноски пред РОС в размер на 150 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №164 от 30.06.2017г. по гр.д.№2309 г. по описа на РС-Разград за 2016година.

ОСЪЖДА Д.Х.К. с ЕГН-********** *** да заплати на „КАНЕВ-46”ЕООД с ЕИК-116573604- гр.Разград, ж.к.”Лудогорие” №4, ап.76, представлявано от В.К.Н.сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред РОС.

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                                      

 

          ДГ                                                                     2.