Решение по Гражданско дело 208/2017г.

РЕШЕНИЕ

№ 82 / 25.10.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На втори октомври, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 208 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Пацони“ЕООД, представляван от управителя Пл.Здравков, подадена чрез пълномощник, против решение № 98 / 30.06.2017г. по гр.д. № 69 / 2017г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на В.Х.М. да му заплати сумата 1 283,70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и с което е осъден да заплати на ответника по предявения от същия насрещен иск сумата 1 388лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.10.2015г. – 25.04.2016г. и сумата 307,32лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия период, ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното им изплащане. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят моли съда да го отмени, като вместо него уважи предявения от него иск и отхвърли в цялост предявения от ответника насрещен иск за възнаграждение за положен извънреден труд. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

Въззиваемият В.Х.М. е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Кубрат. В съдебно заседание изразеното становище се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: „Пацони“ЕООД и В.М. са били в трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор № 872 / 20.10.2015 г. за неопределено време, в изпълнение на който на 21.10.2015г. М. е започнал работа в супермаркет в гр.Кубрат като продавач-консултант. Страните са договорили едномесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни; работен ден с продължителност 8 часа; трудовото възнаграждение е уговорено на 400лв., увеличено на 520лв. с допълнително споразумение от 30.12.2015 г. В т.5. г) от трудовия договор работникът е дал изричното си съгласие дължимото обезщетение от негова страна за неспазен срок на предизвестие да бъде удържано от брутното му трудово възнаграждение. С второ допълнително споразумение от 29.01.2016г., страните са уговорили промяна на срока на предизвестие при прекратяване на договора от която и да е от страните – от едномесечен на тримесечен.

На 25.04.2016 г. В.М. подал молба до управителя на „Пацони“ЕООД за освобождаване от заеманата от него длъжност, считано от 26.04.2016г. Направил е заявление, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие от три месеца. Със заповед № 10 / 26.04.2016., издадена от работодателя, трудовият договор бил прекратен, считано от 26.04.2016г., на основание чл.326 ал.1 КТ – от страна на работника с неспазване на предизвестието. В съответствие с клаузата, съдържаща се в т.5. г) от трудовия договор, работодателят извършил прихващане на последното начислено в полза на работника трудово възнаграждение в размер на 276,30 лв., установено от вещото лице по назначената от първостепенния съд ССЕ. От заключението на вещото лице се установява още, че размерът на брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, е 543,64лв. Тримесечният му размер е 1 560лв., а след приспадане на прихванатото възнаграждение от 276,30 лв., се получава дължима разлика от 1283,70лв.

Във връзка с предявения от работника насрещен иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд, работодателят е представил Правилник за вътрешния трудов ред, с който ищецът по насрещния иск е запознат, видно от положения подпис в длъжностната му характеристика. Установява се от чл.35 от правилника, че работното време на работниците и служителите се изчислява сумирано за период на всяка нова седмица, считано от 1-во число на всяка календарна година, като продължителността на работното време при сумирано изчисляване е 8 часа; работодателят може да въвежда друг период на отчитане на сумираното работно време със заповед, която се свежда до знанието на работниците 24 часа по-рано от въвеждането на новия период. В чл.36 от правилника работните смени са определени на първа, втора и редовна с фиксирани начало и край на работната смяна, различни при лятно и зимно работно време. Съгласно чл.36 ал.3 от същия правилник, е вменено задължение на работниците, които работят на смени, да не напускат работното си място или да преустановяват работа, без изричното разрешение на прекия им ръководител, докато не бъдат сменени от друг работник или служител.

Със заповеди №№ 38 / 3.12.2015 г., 41 / 29.12.2015 г. и 11 / 22.02.2016 г. управителят на дружеството е разпоредил сумирано изчисляване на работното време за работниците в търговския обект, за посочените в заповедите периоди: от 7.12.2015 г. до 31.12.2015 г.; от 1.01.2016 г. до 10.01.2016 г. и от 29.02.2016г. до 13.03.2016г. Няма данни същите да се връчени на работника.

Работодателят е представил и седмични графици на персонала за процесния период, съгласно които всеки от работниците, в т.ч. В.М., е работил пет дни в седмицата и два дни е бил в почивка. Работното време е осемчасово, съвпада като начало и край с установеното с правилника време на работните смени и с включените в това време почивки. В същото време, от събраните гласни доказателства се установява, че графиците, които са обявявани на работниците и на практика са били изпълнявани, са включвали работа шест дни през седмицата на осемчасов работен ден. Свидетелите и ищецът по насрещния иск редовно са оставали да работят часове след приключване на работното време за приемане и подреждане на стока, разтоварване на камиони и др. дейности, свързани с работата на магазина. Когато са провеждани ревизии, работниците са оставали да работят и в нощните часове. Отделно от това, разпитаните свидетели – настоящи и бивши работници на „Пацони“ЕООД, заявяват, че имат задължение да стоят на работното си място, докато техният отговорник не ги освободи и това задължение е било спазвано от тях. Цялата смяна работници тръгва заедно, след като се обади на отговорник зала или отговорник смяна. Показанията съответстват и на въведеното в този смисъл задължение в чл.36 ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред. Съдът приема за установени фактите, изнесени от свидетелите Т.Р. и М.П., като отчита заинтересоваността на Г.Р- и С.В., предвид обстоятелството, че последните работят към настоящия момент в дружеството и кредитира техните показанията само в частите, които кореспондират с останалите гласни доказателства и установените с ПВТР правила.

Предвид горните съображения, противно на извода на районния съд за неустановеност на броя часове положен извънреден труд, въззивният съд приема за доказано твърдението на ищеца по насрещния иск, че е работил всеки ден по десет часа (понякога и повече, но този въпрос излиза извън рамките на насрещния иск), шест дни в седмицата, за периода от постъпването му на работа на 21.10.2015г. до напускането му на 26.04.2016г. Доколкото в петитум претенцията е за заплащане на възнаграждение за 240 часа в делнични дни, 240 часа в почивните дни и 8 часа за празничните дни – общо 488 часа, съдът следва да се ограничи в този обем на заявеното от работника право.

От изготвеното заключение по назначената от РС Кубрат съдебно-счетоводна експертиза се установява, че часовата ставка по отношение на В.М. е 24,76лв. на ден. При сумирано изчисляване на работното време се дължи сума от 4,65лв. за един час извънреден труд – при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50%, съгл. чл.262 ал.1 т.4 КТ. Положените часове извънреден труд са, както следва: 256 часа за 128 делнични дни; 255 часа за 51 почивни дни и 90 часа за 9 празнични дни. Претенцията на работника по насрещния иск, при направено и прието от съда изменение на иска, е за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за 488 часа. При това положение, при еднаква ставка от 50% увеличение за час при сумирано изчисляване на работното време, стойността на претендирания извънреден труд е 2 269,20лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.

Предявеният иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ е основателен и доказан. Изложените от районния съд правни съображения относно съотношението между разпоредбите на чл.325 ал.1 т.1 и чл.326 ал.1 КТ и различните предпоставки, налагащи прекратяване на трудовия договор в единия и другия случай, са принципно правилни, но неприложими за конкретния правен спор. Цитираната от първостепенния съд съдебна практика е относима към случай на висящо производство за оспорване законността на уволнение, какъвто не е разглежданият случай. В настоящото съдебно производство, от значение за дължимостта на обезщетението за неспазено предизвестие е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с В.М., а не дали уволнението му е било законно или не, имал ли е основание работодателят да прекрати договора на основание чл.325 т.1 КТ или пък може да го уволни по реда на чл.326 ал.1 КТ, приемайки молбата на М. за прекратяване на договора без спазване на срока на предизвестието. Заповедта, с която е прекратен трудовият договор по реда на чл.326 ал.1 КТ, не е била едностранно отменена от работодателя, нито чрез предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Нейната законосъобразност не може да се преценява инцидентно в настоящото производство, нито пък съдът може да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението, с друго, на което работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение. В горния смисъл е постановената съдебна практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о. В случая са настъпили правните последици от уволнението по чл.326 ал.1 КТ – трудовият договор е прекратен от страна на работника с неспазване на предизвестието. При това положение, за В.М. е възникнало задължението по чл.220 ал.1 КТ. Същото произтича от закона, поради което е без правно значение за възникването му обстоятелството дали дължимостта на обезщетението е отбелязана от работодателя в заповедта за уволнение. Претенцията следва да бъде поискана от работодателя и това той е сторил със завеждане на иска пред КРС. Съобразно заключението на вещото лице, след частичното погасяване на задължението, извършено чрез прихващане в размер 276,30лв. от последното дължимо на работника трудово възнаграждение, за което страните са постигнали договореност в т.5. г) от трудовия договор, задължението за обезщетение за неспазено предизвестие е в размер на 1 283,70лв. Същото е дължимо ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 3.02.2017г. Решението на КРС в частта, с което искът на „Пацони“ЕООД за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ със законните лихви, е отхвърлен като неоснователен, е незаконосъобразно.

Предявеният насрещен иск с правно основание чл.150 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от В.М. е основателен и доказан. Същият претендира изплащане на обезщетение в размер 2 468,80лв. за 240 часа извънреден труд в делнични дни, 240 часа – в почивни дни и 8 часа – в празнични дни. Според чл.35 ал.1 ПВТР, с който работникът е бил запознат при подписване на длъжностната характеристика, работното му време следва да се изчислява сумирано за определен период – всяка седмица, като продължителността на работното време е осем часа. Представените от работодателя три заповеди за сумирано изчисляване на работното време за периоди, различни от една седмица, не са породили действие спрямо работника, тъй като не са сведени до знанието му, съгласно изискването на чл.35 ал.2 ПВТР.

Часовете, изработени над уговорените такива в трудовия договор, следва да се отчитат от работодателя по реда на чл.149 КТ в специална книга. Липсата на такава книга или непредставянето й по делото, не дава основание за неизплащане на възнаграждение по чл.150 КТ, щом такъв труд е фактически положен. Извънреден е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време. Посочено бе по-горе, че работникът е работил всяка седмица по шест дни при минимум 10-часов работен ден. При сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на работното време е надвишавала нормалната и не е била компенсирана по друг начин, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните. Установено от заключението по ССЕ е, че за целия период на действие на трудовия договор броят на положените от работника часове извънреден труд е 601 часа. При увеличение от 50%, съгл. чл.262 ал.1 т.4 КТ, часовата ставка е 4,65лв. Дължимата от работодателя сума за положен извънреден труд за 488 часа, е 2 269,20лв. Исковата претенция е за възнаграждение в размер 2 468,80лв. Районният съд е уважил насрещния иск до размера 1 388лв. Решението на КРС в частта, с която насрещният иск над този размер до първоначално претендирания такъв от 2 468,80лв. е отхвърлен, е влязло в сила поради липса на жалба от работника и не може да се ревизира.

С писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане на дължимото от работодателя възнаграждение за положен извънреден труд, с претенцията на същия за дължимото от работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Възражението е основателно, тъй като в съдебния процес двете насрещни вземания се установяват по вид и размер. След прихващане на вземането на работодателя за обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер 1 283,70лв. с вземането на работника за възнаграждение за положен извънреден труд в размер 1 388лв., следва да бъде постановено решение, с което претенцията на работодателя по чл.220 ал.1 КТ бъде отхвърлена поради извършеното съдебно прихващане, а искът на работника за положен извънреден труд бъде уважен до размера 104,30лв., като над тази част до уважения с първоинстанционното решение размер от 1 388лв. искът бъде отхвърлен поради извършеното съдебно прихващане. Следва да се постанови решение, с което претенцията на „Пацони“ЕООД за законна лихва върху сумата 1 283,70лв. бъде уважена само за периода от 3.02.2017г. до влизането в сила на настоящото решение, с което вземането се погасява. По насрещния иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд законната лихва следва да бъде присъдена в полза на работника, както следва: върху 1 388лв. за периода от 10.03.2017г. до влизане в сила на съдебното решение, и върху сумата 104,30лв. от влизане в сила на решението до нейното окончателно изплащане.

Всяка от страните претендира присъждане на направените деловодни разноски, които се дължат в зависимост от основателността на всяка от претенциите, преди извършване на съдебното прихващане. Ищецът е направил разноски пред районния съд по предявения от него иск в общ размер 451,35лв. и ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати, като решението на КРС в частта, с която претенцията за разноски е отхвърлена, следва да се отмени. За защита по предявените насрещни искове „Пацони“ЕООД е заплатил адв.възнаграждение в размер 420лв. Съобразно тяхната отхвърлена част В.М. следва да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 163,51лв. Общо дължимият размер на деловодните разноски пред районния съд от В.М. в полза на „Пацони“ЕООД е 614,86лв. Решението на КРС в частта, с която е постановен отказ от присъждане на разноски в полза на ищеца следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца горната сума. Димитър М. е направил деловодни разноски пред КРС в размер 330лв. Съобразно уважената част от насрещните искове „Пацони“ЕООД дължи сумата 226,61лв. С решението е присъдена такава в размер 225лв. и доколкото липсва жалба от ответника, не следва да се присъжда в негова полза разликата от 1,61лв.

В хода на въззивното производство жалбоподателят е направил разноски за ДТ за обжалване и възнаграждение на адвокат в общ размер 725,68лв. Съобразно изхода от делото въззиваемият следва да му заплати сумата 422,65лв. за направените във въззивната инстанция деловодни разноски. Въззиваемият не е представил доказателства за извършени разноски пред въззивния съд, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 98 / 30.06.2017г. по гр.д. № 69 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на „Пацони“ЕООД с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на В.Х.М. да му заплати сумата 1 283,70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е осъден да заплати на В.Х.М. по предявения от същия насрещен иск сума над размер 104,30лв. до размера 1 388лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.10.2015г. – 25.04.2016г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и в частта с която е отхвърлено искането на „Пацони“ЕООД за присъждане на деловодни разноски в размер 451,35лв., като вместо това постановява:

Отхвърля иска на „Пацони“ЕООД с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на В.Х.М. да му заплати сумата 1 283,70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, поради извършено съдебно прихващане.

Отхвърля иска на В.Х.М. с правно основание чл.150 КТ за осъждане на „Пацони“ЕООД да му заплати сума над размера 104,30лв. до размера 1 388лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.10.2015г. – 25.04.2016г., поради извършено съдебно прихващане.

Потвърждава решение № 98 / 30.06.2017г. по гр.д. № 69 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която „Пацони“ЕООД е осъден да заплати на В.Х.М. сумата 104,30лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 21.10.2015г. – 25.04.2016г. и в частта, с която „Пацони“ЕООД е осъден да заплати на В.Х.М. сумата 307,32лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия период.

Осъжда В.Х.М. да заплати на „Пацони“ЕООД законна лихва върху сумата 1 283,70лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, за периода от 3.02.2017г. до датата на влизане в сила на съдебното решение.

Осъжда „Пацони“ЕООД да заплати на В.Х.М. законна лихва върху сумата 1 388лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 10.03.2017г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и законна лихва върху сумата 104,30лв., дължима като възнаграждение за положен извънреден труд след извършеното съдебно прихващане, за периода от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане.

Осъжда В.Х.М. да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 614,86лв. за деловодни разноски пред районния съд и 422,65лв. за деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.