Р Е Ш Е Н И Е № 78
Гр. Разград, 26.
10. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на втори октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева 2. Диляна
Николова
при секретаря С. Лазарова разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 210 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от от „Пацони“ ЕООД против
Решение № 97/ 30. 06. 2017 г. по
гр. д. № 64/ 17 г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявения от него иск за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие за
срок от три месеца в размер на 1 396, 71 лв. на осн. чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с
прекратяване на трудовото им правоотношение, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника по предявен
насрещен иск възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 322, 40 лв.
, сумата 52, 20 лв. обезщетение за неизползван платен отпуск, ведно със законната лихва от
завеждане на исковете. Жалбоподателят обжалва решението и твърди, че е
неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на материалния закон. Излага доводи, че изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния
закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
се уважи предявения от него иск, като се отхвърли предявения от ответника
насрещен иск, като неоснователен и
недоказан и алтернативно претенцията по насрещния иск да бъде уважена, като
бъде намалена по размер, съобразно приложените графици за работа.
Въззиваемата страна
е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като
неоснователна.
В
съдебно заседание страните поддържат изложените доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че страните по делото на 31. 08.
2016 г. са сключили на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ безсрочен трудов договор № 941/ 31. 08. 16 г.
със срок на изпитване за 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от
01. 09. 16 г. Ответницата заемала длъжността
„Продавач-консултант“ В т. 3 от договора уговорили 3-месечно предизвестие,
дължимо от двете страни при прекратяване
на трудовия договор. На 11. 10. 16 г. ответницата Гюлсевер Н.Х. отправила до
ищеца – работодател молба да бъде освободена от работа, считано от 11. 10. 16
г., като е заявила, че няма да отработи
уговореното в трудовия договор
предизвестие и че е съгласна в
този случай да й бъде удържано трудовото възнаграждение за срока на
предизвестието. Работодателят издал Заповед № 53/ 11. 10. 16 г. , с която
прекратил трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 326, ал. 1 КТ,
считано от същата дата. В писмения отговор на предявения от работодателя иск за
заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ответницата Х. е
релевирала възражения, че подала молба за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие и считала, че такова е налице. Не била отправяла писмено
предизвестие за прекратяване на договора, а подписала типова бланка за напускане, предоставена й от
работодателя. Тези доводи на ответницата,
сега въззиваема, са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани. Заповед № 53/
11. 10. 16 г. , с която е прекратено трудовото правоотношение между страните не
е оспорена по съдебен ред, съгл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с каквато правна
възможност е разполагала ответницата в 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2
от КТ и е влязла в сила, с което е осъществен фактическия състав на
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ – с
отправено писмено предизвестие от работника.След влизане в сила на заповедта за
уволнение тя е произвела действие и следва да се зачете, поради което е
недопустим съдебен контрол на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение и не може да се обсъжда в настоящото производство. Предвид изложеното,
е основателен доводът във въззивната жалба, относно факта, че е неправилен
изводът на районния съд, че трудовият договор между страните е прекратен на
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
Трудовото правоотношение между
страните на осн. чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено на 11. 10. 16 г., когато е връчено
от работника неотработеното предизвестие на работодателя. На осн. чл. 220, ал.
1 КТ страната, прекратила
трудовия договор
преди да изтече срокът на предизвестието, дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието.От уведомлението, отправено от ищеца до ответника /л.8/ и признанието на последния
в с. з. на 17. 05. 17 г. се установява, че при прекратяване на правоотношението
е удържано едно брутно трудово възнаграждение от дължимото на последния
възнаграждение за м. октомври в размер на 163, 29 лв. Според утвърдения Правилник
за вътрешния трудов ред при ищеца – чл. 34, работното време се изчислява
сумирано за период от една седмица при продължителност 8 часа на ден. Работата
е била организирана на смени – първа, втора и редовна с фиксирано в правилника
работно време- лятно и зимно.
Според заключението на назначената
по делото ССЕ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ответницата за
месеца, предхождащ уволнението е в размер на 574 лв. Сумата, прихваната от
ищеца след уволнението е в размер на 163, 29 лв., от които 116, 31 лв. нетна
заплата и 46, 98 лв. обезщетение за неползван отпуск от 2 дни. Размерът на
обезщетението за неспазено тримесечно предизвестие е в размер на 1566 лв. , а
след приспадане на удържаната сума от 163, 29 лв. е в размер на 1402, 71 лв. С
оглед установеното от заключението на експертизата и предвид липсата на
изменение на иска за размера на 1402, 71 лв., на осн. чл. 220, ал. 1 КТ
ответницата дължи на ищеца сумата 1396, 71 лв.
за неспазен срок на предизвестие.
Предявеният от ответницата насрещен иск за заплащане от ищеца на обезщетение за положен извънреден труд в размер на
592.40 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и обезщетение
за неизползван платен годишен
отпуск от 52.20 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска е основателен и доказан.
Ищцата по насрещния иск твърди,
че за времето от постъпването й на работа по сключения между тях трудов договор
от 31.08.2016 г., до прекратяването му, считано от 11.10.2016 г., въпреки
липсата в него на уговорки за ненормиран работен ден, за работа на смени или за
удължено работно време, е полагала извънреден труд в полза на предприятието –
работила е на смени, чиято продължителност надхвърляла винаги договорения 8 часов работен ден. Първата смяна
започвала
от 6.00 часа и продължавала
до 14.00 часа, а тя е работила до 16.00, до 17.00, а дори и до 19 часа. Втората смяна
започвала
в 14.00 часа и продължавала
до 23.00 часа, след което оставала за извършване на ревизии.В периода на
трудовото правоотношение
е работила по минимум 10 часа за работен ден, а някой път и по 12 часа, без обедна почивка. Счита,
че ответникът й дължи възнаграждение за положен извънреден труд, тъй като за
процесния период не й
е начислявано и не й
е заплащано възнаграждение за положения от нея извънреден труд: 52 часа през
работни дни,
60 часа през почивни дни,4 часа през празнични
дни.
Не е ползвала платен отпуск. Разпитаният по делото свидетел К.Б Ю – бивш служител
при ответника, заявява, че при работа първа смяна от 06. 00 до 14. 00 ч. по график, никой от работниците не е напускал
работа преди 16. 00 ч. всеки ден, тъй като се разтоварвали камиони, приемала се
стоката, нареждала се и преди да свърши работата, никой не си тръгвал.Работниците
трябвало да ползват почивка според графика, но ползвали един ден почивка за
една календарна седмица. Св. Г.Р.и С.ВВ. са служители на ответника. Р.твърди,
че рядко се налагало да остава след приключване на работното й време.Не знаела
някой да работи повече от 10 часа на ден. Ако дойдел камион, трябвало да се
разтовари, дори и след работно време.Не знаела какво е редовен и извънреден
труд, на нея никога не й бил заплащан такъв. В събота и неделя магазина работел,
но не е получавала допълнително възнаграждение, когато работи в събота и
неделя. Св.С.ВВ. също заявява, че се налагало да остава след работно време, за
да довърши работата. От така събраните пред районният съд гласни доказателства
се установява безспорно, че е полаган извънреден труд от работниците при
ответника и тези доказателства подкрепят твърдението, изложено от ищцата в
насрещния иск. Същата е полагала поне по 2 часа дневно извънреден труд за
периода на действие на трудовото правоотношение – 01. 09. до 11. 10.2016г.,
работила е в почивни дни и празнични дни, както твърди или е положила
извънреден труд 132 часа общо, според заключението на ССЕ.Извънредният труд се отчита в
специална книга съгласно разпоредбата на чл. 149 от КТ, като
от неизпълнението на това задължение работодателят не може да черпи права. С оглед наличието
на сумирано отчитане на работното време в
дружеството въззивник, е налице положен извънреден труд от въззиваемата, за който се дължи
възнаграждение по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ с 50%
увеличение върху уговореното трудово възнаграждение. Според неоспореното
заключение на ССЕ, ОРЗ на час е 3, 10 лв., а с 50 % увеличение е 4, 65 лв. на
час. За 132 часа извънреден труд се дължи на ищцата сумата 613, 80 лв. Същата е
претендирала възнаграждение за положен извънреден труд за 116 часа, поради
което й се дължи възнаграждение от ответника в размер на 539, 40 лв. и сумата
52, 20 лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Районният съд е
присъдил възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 322, 40 лв., но
тъй като решението не е обжалвано от ищцата, в тази част, съгл. чл. 271, ал. 1,
изр. 2 ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено и да бъде изменен
размера на дължимото от последния възнаграждение за положен труд.
С
писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане на дължимото от
работодателя възнаграждение за положен извънреден труд, с претенцията на същия
за дължимото от работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Възражението е основателно, тъй като в
съдебния процес двете насрещни вземания се установяват по вид и размер. След
прихващане на вземането на работодателя за обезщетение за неспазен срок на
предизвестие в размер 1396, 71 лв.
с вземането на работника за възнаграждение за положен извънреден труд в размер 322, 40 лв.
и сумата 52, 20 лв. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, следва да бъде постановено решение, с което
претенцията на работодателя по чл.220 ал.1 КТ бъде уважена до
размера на 1022, 11 лв. и отхвърлена
поради извършеното съдебно прихващане в размер на 374, 60 лв., а искът на работника за
положен извънреден труд в размер 322, 40 лв. и сумата 52, 20 лв. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск или общо 374, 60 лв. бъде отхвърлен поради
извършеното съдебно прихващане. Следва да се постанови решение, с което
претенцията на „Пацони“ЕООД за законна лихва върху сумата 1396, 71 лв. бъде уважена само
за периода от 3.02.2017г. до влизането в сила на настоящото решение, с което
вземането се погасява, а до размера на 1022, 11 лв., считано от датата на
предявяване на иска 03. 02. 17 г. до окончателното изплащане.
С
оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и доколкото въззиваемата е освободена от заплащане на
такси и разноски по производството на основание чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК, дължи само разноските на въззивника, направени пред
районния съд за адвокатско възнаграждение и за вещо лице, които са: по първоначалния иск в размер на 320 лв. адвокатско
възнаграждение, 100 лв. разноски за вещо лице и 125 лв. за адвокатско
възнаграждение по насрещния иск, съразмерно с уважената му част и сумата 421
лв. , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред
въззивния съд, съразмерно с уважената част от въззивната жалба. Съобразно
уважената част от предявения насрещен иск, ответникът по него дължи на ищцата
разноски в размер на 174, 60 лв. , с която сума следва да се извърши прихващане
на дължимата от Х. сума за разноски.
„Пацони“ ЕООД дължи държавна такса по насрещния иск в
полза на КРС в размер на 50 лв. за всяка от претенциите на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
доколкото е уважен частично насрещния иск, а минималният размер на дължимата
държавна такса е 50 лв., както правилно е определил районният съд. Дължи също и
63 лв. за възнаграждение за вещо лице, платено от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от насрещния иск.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 97/ 30. 06. 2017 г. по гр. д. № 64/ 17 г.
по описа на РС Кубрат В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявения от „Пацони“
ЕООД гр. Русе
иск за осъждане на Г.Н. Х. да му заплати
обезщетение за неспазено предизвестие за срок от три месеца в размер на
1 396, 71 лв. на осн. чл. 220, ал.
1 КТ във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение между
„Пацони“ ЕООД и Г.Н. Х., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, като неоснователен и В ЧАСТТА, с която „Пацони“ ЕООД
гр. Русе е осъдено да заплати на Г.Н. Х.
сумата 322, 40 лв. за положен извънреден труд и сумата 52, 20 лв.
обезщетение за неизползван платен отпуск, разноски по делото в размер над размера от
174, 60 лв. до размера от 225 лв. и по сметка на РС Кубрат да заплати 37 лв. /
разликата до 100 лв./ разноски на съда за възнаграждение на вещо лице и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен
от „Пацони“ ЕООД гр. Русе, ж.к. „Чародейка юг“, ул. „Г. Карамаждраков“ № 4, ЕИК
***против Г.Н. Х., ЕГН ********** *** за
заплащане на сумата 374, 60 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие за срок от три месеца във връзка с прекратяването на
Трудов договор № 941/ 31.08.2016 г., поради
извършено съдебно прихващане.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Г.Н. Х., ЕГН **********
против „Пацони“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ***за заплащане на сумата 322, 40 лв. за
положен извънреден труд и сумата 52, 20 лв. обезщетение за неизползван платен
отпуск за периода от 01. 09. до 11. 10. 17 г. или общо сумата 374, 60 лв., поради извършено съдебно прихващане.
ОСЪЖДА Г.Н. Х., ЕГН ********** *** да заплати на „Пацони“
ЕООД гр. Русе, ж.к. „Чародейка юг“, ул. „Г. Карамаждраков“ № 4, ЕИК ***сумата 1022,
11 лева
във връзка с прекратяването на Трудов договор № 941/ 31.08.2016 г., представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие за срок от три месеца на основание чл. 220, ал.1 КТ, ведно с законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 03.02.2017 г., до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата 1 396, 71 лв., считано
от 03. 02. 17 г. до влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Г.Н. Х., ЕГН ********** да заплати на „Пацони“
ЕООД гр. Русе ЕИК ***сумата 370, 40 лв., представляваща разноските на
въззивника, направени пред районния съд и сумата 421 лв. , представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивния съд.
Решение №
97/ 30.
06. 2017 г. по гр. д. № 64/ 17 г. по описа на РС Кубрат в частта,
в която е отхвърлен насрещния иск, предявен от Г.Н. Х., ЕГН ********** против „Пацони“ ЕООД гр.
Русе, ЕИК ***за заплащане на извънреден труд за разликата до предявения размер
от 592, 40 лв. като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.