РЕШЕНИЕ

№ 803 / 20.09.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети септември, две хиляди и седемнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 219 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на Г.Б.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20169120402034 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, с която обжалва насрочването на принудително изпълнение срещу два поземлени имота, находящи се в с.Владимировци. Навежда съображения за несеквестируемост по смисъла на чл.444 т.7 ГПК, поради липсата на друго жилище. Моли съда да отмени действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение спрямо тези имоти и конкретно насрочването на опис.

Взискателят „Балджиеви-91“ООД е депозирал писмено възражение, в което излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

М.Д.Д.и П.Д.Д., действащи чрез законен представител Г.С., уведомени от ЧСИ в качеството им на присъединени кредитори, депозират писмено възражение, в което излагат становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Присъединените кредитори Д.П.Д.и М.И.В.не депозират в предоставения им от ЧСИ срок възражения.

В представените писмени мотиви съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, като непопадаща в кръга на чл.435 ал.2 ГПК. По същество я намира за неоснователна, като излага аргумент, че длъжникът се е разпоредил с идеални части от имотите.

Съдът, след преценка на доказателствата, съдържащи се в изпълнителното дело и приложените такива към жалбата и възраженията, констатира следното: По молба на "Балджиеви-91“ООД е образувано изпълнително дело № 20169120402034 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Разград, за вземане против ЗП Г.Б.Д. и Г.Б.Д., в размер на 5 463лв. главница по запис на заповед и законна лихва върху сумата от 13.07.2016г. до окончателното й изплащане, дължими в условията на солидарност.

По искане на съдебния изпълнител, на 5.08.2016г. е вписана възбрана върху 1 / 8 ид.ч. от 12 / 16 ид.ч. от поземлен имот с площ 860кв.м., находящ се в с.Владимировци, с идентификатор 11449.73.36, заедно с построената в същия имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 11449.73.36.1 със застроена площ 96кв.м., с прилежащо избено помещение, таван, едноетажна жилищна сграда с идентификатор 11449.73.36.3 и таван към нея с площ 86кв.м. и второстепенна едноетажна сграда с идентификатор 11449.73.36.2 с площ 63кв.м. Със същото искане е вписана и възбрана върху 1 / 8 ид.ч. върху поземлен имот с площ 1360кв.м., находящ се в с.Владимировци, с идентификатор 11449.73.190, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, ведно с всички други настоящи и бъдещи подобрения и приращения върху имота.

На 8.06.2017г. длъжникът Г.Д. се е разпоредил с имотите си, като е продал на трето лице Л.Т.1 / 4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.73.190, ведно с 1/4ид.ч. от построената в имота сграда с идентификатор 11449.73.190.1, с предназначение селскостопанска сграда, и 13 / 128ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 11449.73.36, заедно с 13 / 128ид.ч. от построените в същия сгради с идентификатори 11449.73.36.1 – жилищна сграда, 11449.73.36.2 – хангар и 11449.73.36.3 – жилищна сграда. Договорът за покупко-продажба е оформен с НА № 89, том ІІ, рег. № 2084, дело № 245 / 8.06.2017г. на нотариус с район на действие РС Исперих.

С постановление от 22.07.2017г. съдебният изпълнител е насрочил за 30.08.2017г. опис на горните два имота. В постановлението е отбелязал, че идеални части от имотите са придобити от трето лице след вписване на възбраната. Призовката за принудително изпълнение във връзка с насрочения опис е връчена на длъжника Г.Д. на 26.07.2017г.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: доколкото предмет на жалбата са действията по насочване на принудителното изпълнение спрямо собствени на длъжника недвижими имоти чрез насрочване опис на същите, те попадат в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. Съобразно мотивите в т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на чл.435 ал.2 ГПК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху му, каквато в случая е наложена върху процесните имоти. Релевираното от закона посредством тази разпоредба основание за незаконосъобразност на действията по насочване на изпълнението спрямо имущество на длъжника е единствено несеквестируемост на същото, на каквато жалбоподателят се позовава. Същият излага конкретно искане за отмяна на насрочването на описа на недвижимите имоти. По делото няма данни, че описът е осъществен. Както бе посочено по-горе, предмет на жалбата е насочването на изпълнението, а не отделните действия, поради което дали опис е извършен или не, не е от значение за повдигнатия правен спор. Предвид изложените съображения, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Тъй като разпоредбите относно несеквестируемото имущество на длъжника са от публичен характер, съдебният изпълнител има задължението да следи за тяхното спазване служебно. В процесната хипотеза тази проверка е осъществена насрочването на опис на същия. В постановлението за насрочване на описа съдебният изпълнител е отбелязал, че длъжникът е прехвърлил части от имотите на трето лице след вписване на възбраната. Установява се от представения НА № 89 / 8.06.2017г., че жалбоподателят е извършил продажбената сделка на идеални части от двата имота след образуване на изпълнителното производство и налагането на възбрана. Предвид това свое поведение, жалбоподателят не може да противопостави възраженията за несеквестируемост на имотите, предвидена с разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК. В резултат на сделката, несеквестируемостта на двата имота отпада и жалбоподателят се лишава от произтичащите от нея привилегии. Трайна е съдебната практика, че след като длъжникът сам се е разпоредил със свое право, по отношение на което процесуалния закон му предоставя гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, поради което не може да се ползва от тези гаранции. В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, напр. решение № 456 от 26.05.2010 г. по гражданско дело № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 357/11.05.2010 г. по гражданско дело № 100/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

Отделно от това, сградата в имот с идентификатор 11449.73.190 е с предназначение на селскостопанска такава. Няма данни същата да се ползва за жилищни нужди, поради което разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК не намира приложение за този имот на още едно основание.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорените действия на съдебния изпълнител не попадат в хипотезата на чл.444 т.7 ГПК. Обжалваното насочване на изпълнение върху двата имота е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Г.Б.Д. против действия на съдебния изпълнител, предприети по изпълнително дело № 20169120402034 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 912 на КЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнение срещу два поземлени имота, находящи се в с.Владимировци.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ГО/ЛС