Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№96
 

Разград
 
 


14. ХІ.2017г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                  Град                                           

2017

 
 
                                                 съд                                                                                   

18 .Х.
 
На                                                                                                                                Година

 публично
 

        РАЯ  ЙОНЧЕВА
 
В                                  заседание в следния състав:

Секретар: Светлана Лазарова                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ИРИНА  ГАНЕВА

  ДИЛЯНА НИКОЛОВА
 
                                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В.гражданско

 
   

 2017
 

    №220
 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производство по реда на чл. 267 ГПК.

           С  Решение №149/16.VІ.2017. по гр.д.№2379 по описа му за 2016г., състав на РРС е прекратил брака на  ищцата А. Е.и ответника Г.Х. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи; възложил е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца на  майката, определяйки   съответен режим на лични отношения с бащата; осъдил е бащата с дължимата за децата месечна издръжка в размера на 150,00лв з по голямото и на 120,00лв. за по малкото дете, присъждайки същата за една година назад, считано от 1.VІ.2016г.  за всяко от децата; предоставил е ползването на семейното жилище на жената и уважил искането й за промяна на приетата по време на брака фамилия с предбрачното й фамилно име.

         Недоволен  от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие - адв.Павлов, ответникът  обжалва решението в частта, с която съдът е присъдил издръжката на децата като дължима за една година назад.  Позовавайки се на необоснованост и незаконосъобразност,  моли за   отмяна на решението в  тази му част  и за постановяване на решение, с което  като съд по същество РОС да отхвърли предявеният срещу него иск по на осн.чл.149СК   като неоснователен и неоказан.

            В останалите  си части, като необжалвано,  решението на РРС е влязло в сила.

            В с.з., при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява. Чрез процесуалния си представител по пълномощие   заявява, че поддържа жалбата си. Твърди, че за периода от фактическата му раздяла с въззиваемата и до дата на иска, е престирал издръжка и грижи за децата си.

          В законоустановения и предоставен  й за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Събева, насрещната по жалбата страна депозира отговор, оспорващ основателността й. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

            В с.з, лично и чрез процесуално представляващата я по пълномощ6ие –адв.Събева,  излага съображения в подкрепа на твърдението си за  наличие на визираните в чл.149 СК предпоставки,  ангажиращи жалбоподателя   с издръжката за децата и  за минало време. Претендира разноски.

           Призована за делото по реда на чл.15 ЗЗкрД, Д“СП“ Разград не се явява и не изпраща свой представител.

                 В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

             Разгледана по същество е  неоснователна.   Решението на РРС е валидно, а в обжалваната си част и допустимо  постановен от съда акт,  по същество на предявения му на производство иск  по чл.149  СК. Следва да се отбележи, че в  решението на първоинстанционния  съд не са формирани мотиви относно дължимост  на издръжката за децата за минал период.   Доколкото това е нарушение на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК, то същото е отстранимо от настоящата инстанция като такава по същество.                              

              Като краен резултат, обективираното  в диспозитив на решението е   правилно, обосновано и законосъобразно.   Значимите  за изхода на делото факти са  установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на страните.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна , в този си състав приема за установено следното: 

       В  предмет на спора по въззивното производство не  е въведен размерът на издръжките, а началният момент на тяхната дължимост.  Обсъждането на присъдения размер се следва от съда, доколкото  изходът по делото касае интересите на роените от брака на страните малолетни деца. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

        Разпоредбата на чл. 143, ал.1 СК вменява в задължение на всеки родител, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот, необходими за развитието на родените от брака или фактическото им съжителство деца. А,  ал.2 на тази разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл съдът е длъжен да определи конкретния размер на издръжката, съобразявайки се с нуждите на децата  и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК   посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работа заплата. Към настоящия момент размерът на минималната месечна работна заплата е 460 лв., определен с ПМС № 141 от 13.VІІ.2017 г., т.е. 1/4 от него възлиза на 115 лв. За периода от м.VІ. до м.ХІІ.2016г. размерът на минималната месечна заплата е бил  420,00лв., което ще рече, че изчислен по правилото на чл.142 СК размерът на мин.издръжка за дете е бил в порядъка на 105,00лв.   

              В конкретния случай, нуждаещите се от издръжката на своите родители    деца - Ерен и Алейна, са   съответно на пет и на три годишна възраст. Обстоятелството че са разнополови и сравнително близки по възраст, съдът приема като факт  обосноваващ дължимост на ежемесечната им издръжка в присъденият им от първоинстанционния съд размер.

           На основание  чл. 149 СК родителят, в случая бащата, на когото по решение на съда не са възложени родителските права,  дължи издръжка за минало време, при доказана фактическа раздяла между него и другия родител. Съгласно  цитираната разпоредба издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди   предявяването на иска. В случая, претенцията на ищцата е съобразена с това изискване, доколкото издръжката за минало време касае шестмесечен срок преди предявяването на иска.

          Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че вече бившите съпрузи А. Е.и   Г.Х., са преустановили фактически брачното си съжителство  през м.VІ на 2016г., когато след семеен сандал, въззивникът напуснал придобитото по време на брака им семейно жилище, оставяйки в обитание на същия въззиваемата и родените от брака им малолетни деца.   За постановеното й със съдебното решение ползване на семейното жилище, въззиваемата е осъдена да заплаща на въззивника месечен наем в размер на 50,00лв. В тази си част като необжалвано решението е влязло в сила и със сила на пресъдено нещо установява, че в ежемесечен разход на въззиваемата се следва  и дължимата в размер на 50,00лв. наемна цена.

                 В съответствие с разпределената й доказателствена тежест, като ищец по предявения на осн.чл.149 СК иск, въззиваемата е доказала освен нуждата от дължимата се за децата издръжка, както и неизправността на ответника по отношение на това му задължение за периода от фактическата им раздяла до дата на иска.  Поддържайки в срок за отговор твърдение за изправността си на родител, в тежест на ответника- въззивник е било  да докаже,    че е престирал дължимата се този период издръжка  на децата - в натура или в пари.  При изрично предоставяна му от съдилищата възможност, същият не ангажира доказателства, от които да следва установеност на това му твърдение. Като от  друга страна, в своята съвкупност и относимост, събраните по делото писмени и гласни доказателства опровергават това му твърдение за процесния период. Считано от датата на установената между родителите фактическа раздяла, майката е тази, която освен грижите по отглеждането на децата е поела и разноските за консумативите на обитаваното от тях жилище, разходите за лечението им и за таксите, дължими към посещаваната от по голямото дете детска градина.

      В тази си част, постановеното в този смисъл решение на РРС като съответно на установената по делото фактическа обстановка и на приложимия материален закон, следва да бъде потвърдено.

        По изложените мотиви, Съдът

 

                                          Р    Е    Ш     И:

       

               ПОТВЪРЖДАВА Решение №149/16.VІ.2017. по гр.д.№2379/2016  по описа   на РРС В ЧАСТТА, с която Г.Ю.Х., ЕГН********** е осъден с издръжка, дължима   се на осн.чл.149 СК от 1.VІ.2016 до дата на иска - 5.ХІІ.2016г. на малолетните му деца - Ерен Г.Ю.,ЕГН********** и Алейна Г.Ю., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законна представителка – А.Н.Х., ЕГН**********, съответно в размер на 150,00лв. за първото и в размер на 120,00лв. за второто дете.

                 Осъжда Г.Ю.Х., ЕГН********** да заплати на А.Н.Х., ЕГН********** разноски пред тази инстанция в размер на 300,00лв.

                     В останалата си част, като необжалвано решението на РРС е влязло в сила.

                     Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

 

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.