Р Е Ш Е Н И Е № 84
Гр. Разград, 27. 10. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:1.ИринаГанева 2. Диляна Николова
при
секретаря М. Н. и с участието на прокурора Антония Донева разгледа докладваното от съдията
Анелия Йорданова в. гр. дело № 224 по описа за 2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от РП Исперих против Решение №
234/ 26. 07. 2017 г. по гр. д. № 908/ 16 г. по описа на РС Исперих, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на Х.Г.И. сумата 7000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 1432 лв. обезщетение за имуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение. В жалбата се излагат доводи, че решението е
неправилно и необосновано , тъй като присъденото обезщетение на
въззиваемия е високо по размер и не
отговаря на критериите за справедливост. Моли решението да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете изцяло или да бъде
намален размера на обезщетението.
Въззиваемата страна
чрез повереника си е депозирала писмен отговор, като оспорва въззивната жалба,
като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява частично основателна.
Фактическата обстановка по делото,
изложена от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция. Безспорно
е, че на 13. 11. 2014 г. с постановление
на РП Исперих ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-Их-333/ 2014
г. за извършено престъпление по чл.133, предл.2 във
вр. счл.129, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 от НК – причинена по непредпазливост
средна телесна повреда. На 05.02.2015г. с Постановление за привличане на обвиняем е
повдигнато ново обвинение на ищеца за извършено умишлено престъпление средна
телесна повреда по чл.129, ал.2, предл.2 във вр. с ал.1 от НК. На 17.02.2015г.
е внесен в РС Исперих обвинителен акт срещу ищеца за цитираното по-горе тежко
умишлено престъпление и е образувано НОХД № 27/2015г. по описа на РС Исперих.
Проведени били четири открити съдебни заседания по делото, по които ищецът
присъствал с упълномощените си двама
защитници адв. Х. и адв. В. от АК Русе и за което заплатил на адв. Х.
възнаграждение в размер на 500 лв. Производство по НОХД № 27/2015г. по описа на
РС гр.Исперих приключило с оправдателна присъда № 28/05.11.2015г., влязла в
сила на 18.10.2016г. с потвърждаването й от Разградски окръжен съд с Решение
№56/18.10.2016г. по ВНОХД № 448/2015г.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че воденото наказателно производство в продължение
на близо 2 години се е отразило негативно на живота на въззиваемия в социален
и професионален план, поради което въззивният съд изцяло споделя мотивите към
обжалваното решение и препраща към тях на осн. чл. 272 ГПК, като счита, че не
следва да ги повтаря. Районният съд при обсъждане на размера на обезщетението е
съобразил тези обстоятелства. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразил тежестта на обвинението, продължителността на периода, в който то е
било поддържано, степента и интензитета на преживените от въззиваемия
емоционални страдания - болки и страдания от неоснователно повдигнатото му
обвинение, да не бъде осъден несправедливо, притеснения да не се промени
отношението на околните и отражението на бизнеса му, тъй като евентуалното му
осъждане би възпрепятствало упражняваното от него занятие. Засегнати били
доброто му име и достойнството му, чувствал се злепоставен пред близките и клиентите си, което довело и до
социалната му изолация. Съдът задълбочено е анализирал показанията на
разпитаните свидетели, отчел е заинтересоваността им, предвид отношенията им с
въззиваемия и обосновано е приел, че установяват емоционални състояние, които
могат да бъдат достояние само на близки хора от обкръжението му, както и че се
отнасят до обективни факти. Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съд от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. В същия смисъл е и т.13 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която, ако лицето е
оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 2 /сега т. 3/ от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл.
2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. В конкретния случай, вредите са причинени от незаконни актове на
прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за
обвинение в извършване на престъпление
срещу ищеца и наказателното производство е приключило с присъда, с която
е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е
доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. Този факт е достатъчен да инициира, че въззиваемия е
претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите достойнство и чест. На
осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Налице е многобройна и
постоянна съдебна практика, включително и постановена в производства по чл. 290
ГПК, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, от които се
гради заключение и за това какви морални вреди реално са причинени на
увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите
чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма
степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливото парично обезщетение
на въззиваемия за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди,
следва да се определи на 5 000 лв. Първоинстанционното решение в частта, с
което претенцията му е уважена за разликата над 5 000 лв. се явява неправилно,
като постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. То
следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска, като
неоснователен за разликата над 5 000 лв. до 7 000 лв. В останалата
част, решението на районния съд, с което
е уважен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1432 лв.
следва да бъде потвърдено. За присъждане на обезщетението, съдът е взел предвид
показанията на адв. В., съпоставени са с установените от писмените
доказателства негови явявания в съдебно заседание като защитник и във връзка с
това пътуванията му от гр. Русе, заключението на ССЕ. Доводът на жалбоподателя,
че въззиваемият е можел да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение за
защита в наказателното производство за пръв път е направен в хода на устните
състезания пред настоящата инстанция, поради което е преклудиран и не следва да
се обсъжда. За пълнота на изложението, следва да се посочи и че е необоснован,
тъй като НПК не съдържа възможност за оправдан подсъдим по водено срещу него
наказателно производство да претендира разноски. Съобразно изхода на спора,
решението на районния съд в частта на присъдените разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск за неимуществени вреди следва
да бъде отменено над размера от 486 лв. Въззивникът дължи на въззиваемия,
съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 806 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 234/ 26.
07. 2017 г. по гр. д. № 908/ 16 г. по описа на РС Исперих в частта, в която е уважен, предявения иск от
Х.Г.И., ЕГН ********** против Прокуратурата на Р България за
претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по НОХД № 27/2015г. по
описа на РС Исперих за
разликата над 5 000 лева до размера на 7 000 лв. , ведно със
законната лихва от 18. 10. 16 г. и в частта в която Прокуратурата на Р България е осъдена
да заплати на Х.Г.И. разноски по делото над размера от 486 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.Г.И.,
ЕГН ********** против Прокуратурата на Р
България на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по НОХД № 27/2015г. по
описа на РС гр.Исперих за
разликата над 5 000 лева
до размера на 7 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България ДА
ЗАПЛАТИ НА Х.Г.И., ЕГН ********** сумата 806 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
234/ 26. 07. 2017 г. по гр. д. № 908/ 16 г. по описа на РС Исперих в останалата част.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH