Р Е Ш Е Н И Е № 97
Гр. Разград, 04. 11. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Диляна Николова
при секретаря С. Л. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 236 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Х.Л.Д. и И.Л.Д.,*** чрез пълномощник против Решение № 141/ 11. 05. 2017 г. по гр. д. №
371/ 17 г. по описа на РС Разград, с което са осъдени солидарно с М.С.И. да
заплатят на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ сумата 2767, 50
лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 604, 57 лв. ,
обезщетение за забава за времето от 26. 06. 14 г. до 19. 08. 16 г. ,
произтичащи от извършено престъпление, за което са осъдени с влязла в сила
присъда. В жалбата се излагат доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал нарушение
на процесуалния закон в извършения доклад по делото, а също така, че изложените
от съда правни изводи, относно материалната и процесуалната легитимация на
ищеца не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
материалния и процесуалния закон.
Въззиваемата
страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ чрез повереника си е
депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна.
Въззиваемата
страна М.С.И. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Постъпило е писмено становище от особения му представител адв. К., в който
поддържа изложените доводи в първоинстанционното производство.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно
е установено от събраните по делото писмени доказателства, че с влязла в сила
Присъда № 249/ 16. 12. 2013 г. по нохд № 1464/ 2013 г. по описа на РС Русе жалбоподателите Х.Л.Д., И.Л.Д. и въззиваемият
М.С.И. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК за това, че на 22 срещу 23.07.12г. в
гр.Русе в условията на предварителен сговор, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и използване на МПС противозаконно са отнели
от владението на ОУ “Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Русе: 30м.
кабел ШКПТ-3х6+4кв.м..; 396м. кабел с оловна броня с оплетка -4х1.5кв.мм; 678м.
кабел с винелитова обвивка-2х1.5кв.мм.; 3бр. филтър-поглътители ФП 200 на обща
стойност 2767.50лв. Съгл. чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. Задължителната сила на присъдата се отнася и до размера на щетата,
когато е елемент от престъпния състав, както е в настоящия случай. Ищецът ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ е правоприемник на Областно управление „Пожарна безопасност и
защита на населението“. С чл. 10, ал. 1 т. 5 от Закон за МВР /Обн., ДВ, бр. 17 от
24.02.2006 г./ е създадена Национална служба
"Пожарна безопасност и защита на населението", а с чл. 14 от закона -
областни дирекции на „Пожарна
безопасност и защита на населението“. С изменението на закона – ДВ. Бр. 88 от
2010 г., в сила от 01. 01. 11 г., е
създадена ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ , която съгл. § 92, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМР е
правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и спасяване", на Главна дирекция
"Гражданска защита" и на областните дирекции на МВР за звената
"Пожарна безопасност и спасяване". Според ал. 3 от с. параграф,
процесуалното представителство се осъществява от директора на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението". С чл. 38 от сега
действащия Закон за МВР /Обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г./, е запазена структурата
на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението",
която според § 10, ал. 1 от ПЗР на същия закон е правоприемник на активите,
пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" и териториалните й звена, създадена с отменения Закон за Министерството на вътрешните работи,
а според ал.2 от същия параграф 10,
процесуалното представителство се осъществява от директора на Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението". По този начин със закон е уредено и материалноправното и
процесуалноправното правоприемство от ищеца на областните
дирекции на „Пожарна безопасност
и защита на населението“.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на материалната и
процесуалната легитимация на ищеца, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилен
извод, че предявения иск е основателен, е
необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
осн. чл. 78 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия разноски по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
съгл. чл. 9 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден
от изложеното, Разградският окръжен съд на осн.
чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/ 11. 05. 2017 г. по гр. д. № 371/
17 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА Х.Л.Д., ЕГН ********** и И.Л.Д., ЕГН **********,***
да заплатят на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ –МВР, гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 30 разноски по
делото пред въззивната инстанция в размер на 300 лева /триста лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.