РЕШЕНИЕ

№ 109 / 21.11.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шести ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВГрД № 246 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Пацони“ЕООД, представляван от управителя П.З., подадена чрез пълномощник, против решение № 101 / 12.07.2017г. по гр.д. № 66 / 2017г. по описа на РС Кубрат, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на А. М. А. да му заплати сумата 1 334,41лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и с което е осъден да заплати на А.А. по предявения от нея насрещен иск сумата 784,80лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 1.06.2016г. – 12.08.2016г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, и сумата 99,56лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за същия период, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлена претенцията за заплащане на извънреден труд над уважения размер до първоначално предявения такъв от 1 026,60лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Жалбоподателят моли съда да го отмени, като вместо него уважи предявения от него иск и отхвърли в цялост предявения от ответника насрещен иск за възнаграждение за положен извънреден труд или евентуално да намали размера на присъденото възнаграждение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

Въззиваемата А. М. А. е депозирала писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на РС Кубрат. В съдебно заседание изразеното становище се поддържа от явилия се процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: „Пацони“ЕООД и А.А. са били в трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор № 907 / 31.05.2016г. за неопределено време, в изпълнение на който на 1.06.2016г. А.А. е започнала работа в супермаркет в гр.Кубрат като продавач-консултант. Страните са договорили тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни; работен ден с продължителност 8 часа; трудовото възнаграждение е уговорено на 520лв. В т.8 от трудовия договор работникът е дал изричното си съгласие дължимото обезщетение от негова страна за неспазен срок на предизвестие да бъде удържано от брутното му трудово възнаграждение.

На 12.08.2016г. А.А. подала молба до управителя на „Пацони“ЕООД за освобождаване от заеманата от нея длъжност, считано от същата дата. Направила е изявление, че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие от три месеца. Със заповед № 37 / 12.08.2016., издадена от работодателя, трудовият договор е бил прекратен, считано от същата дата, на основание чл.326 ал.1 КТ – от страна на работника с неспазване на предизвестието. В съответствие с клаузата, съдържаща се в т.8 от трудовия договор, работодателят извършил прихващане на последното начислено в полза на работника трудово възнаграждение в размер 225,59лв., установено от вещото лице по назначената от първостепенния съд ССЕ. От заключението на вещото лице се установява още, че размерът на брутното трудово възнаграждение на работника за месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор, е 522,75лв. Тримесечният му размер е 1 568,25лв., а след приспадане на прихванатото възнаграждение от 225,59 лв., се получава дължима разлика от 1 342,66лв.

Във връзка с предявения от работника насрещен иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд, работодателят е представил Правилник за вътрешния трудов ред, с който ищцата по насрещния иск е запозната, видно от положения подпис в длъжностната й характеристика. Установява се от чл.35 от правилника, че работното време на работниците и служителите се изчислява сумирано за период на всяка нова седмица, считано от 1-во число на всяка календарна година, като продължителността на работното време при сумирано изчисляване е 8 часа; работодателят може да въвежда друг период на отчитане на сумираното работно време със заповед, която се свежда до знанието на работниците 24 часа по-рано от въвеждането на новия период. В чл.36 от правилника работните смени са определени на първа, втора и редовна с фиксирани начало и край на работната смяна, различни при лятно и зимно работно време. Съгласно чл.36 ал.3 от същия правилник, е вменено задължение на работниците, които работят на смени, да не напускат работното си място или да преустановяват работа, без изричното разрешение на прекия им ръководител, докато не бъдат сменени от друг работник или служител.

  Със заповед № 27 / 25.08.2016г. управителят на дружеството е разпоредил сумирано изчисляване на работното време за работниците в търговския обект, за период след прекратяване на трудовия договор с работничката, поради което писменото доказателство е неотносимо към повдигнатия правен спор.

Работодателят е представил седмични графици на персонала за процесния период, съгласно които всеки от работниците, в т.ч. А.А., е работила пет дни в седмицата и два дни е била в почивка. Работното време съвпада като начало и край с установеното с правилника време на работните смени и с включените в това време почивки. В същото време, от събраните гласни доказателства се установява, че графиците, които са обявявани на работниците и на практика са били изпълнявани, са включвали работа шест дни през седмицата на осемчасов работен ден. Свидетелите Пенчева и Юзеиров и ищцата по насрещния иск редовно са оставали да работят часове след приключване на работното време за приемане и подреждане на стока, разтоварване на камиони. Отделно от това, разпитаните свидетели – бивши работници на „Пацони“ЕООД, заявяват, че са имали задължение да стоят на работното си място, докато отговорникът на смяната не ги освободи и това задължение е било спазвано от тях. Цялата смяна работници тръгва заедно, след като се обади на отговорник смяна. Показанията съответстват и на въведеното в този смисъл задължение в чл.36 ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред. Съдът приема за установени фактите, изнесени от свидетелите П. и Ю.. Що се отнася до показанията, дадени от Т. Г. и П. П., работещи към настоящия момент при ищеца на ръководни длъжности, съдът отчита, че св.П. при посещенията си в магазина в гр.Кубрат е стоял в офис и въобще не е посещавал търговската част на обекта, а св.Г. не е оставала до края на работното време, за да възприеме обстоятелството на полаган труд след края на работната смяна. Показанията на двамата свидетели не допринасят за изясняване на спорния въпрос, свързан с полагането на извънреден труд. Единствено следва да се отчете показанието на св.Георгиева, че е нормално работниците да не почиват или да остават след края на работното време, ако има стока за разтоварване. В тази част изявлението съответства на показанията на останалите свидетели, работили заедно с А.А., за полаган труд извън работното време.

Предвид горните съображения, противно на извода на районния съд за неустановеност на броя часове положен извънреден труд, въззивният съд приема за доказано твърдението на ищцата по насрещния иск, че е работила всеки ден по десет часа, шест дни в седмицата, за периода от постъпването й на работа на 1.06.2016г. до напускането й на 12.08.2016г.

Претенцията по насрещния иск е за заплащане на възнаграждение за 104 часа в делнични дни и 100 часа в почивните дни – общо 204 часа. От изготвеното заключение по назначената от РС Кубрат съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при сумирано изчисляване на работното време възнаграждението за един час извънреден труд е 4,65лв. – при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50%, съгл. чл.262 ал.1 т.4 КТ. За 204 часа възнаграждението следва да е 948,60 лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна.

Предявеният иск с правно основание чл.220 ал.1 КТ е основателен и доказан. Изложените от районния съд правни съображения относно съотношението между разпоредбите на чл.325 ал.1 т.1 и чл.326 ал.1 КТ и различните предпоставки, налагащи прекратяване на трудовия договор в единия и другия случай, са принципно правилни, но неприложими за конкретния правен спор. Те биха били относими в случай на висящо производство за оспорване законността на уволнение, какъвто разглежданият случай не е. В настоящото съдебно производство, от значение за дължимостта на обезщетението за неспазено предизвестие е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с А.А., а не дали уволнението й е било законно или не, имал ли е основание работодателят да прекрати договора на основание чл.325 т.1 КТ или пък може да я уволни по реда на чл.326 ал.1 КТ, приемайки молбата на А.А. за прекратяване на договора без спазване на срока на предизвестието. Заповедта, с която е прекратен трудовият договор по реда на чл.326 ал.1 КТ, не е била едностранно отменена от работодателя, нито е отменена чрез предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Нейната законосъобразност не може да се преценява инцидентно в настоящото производство, нито пък съдът може да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението, с друго, на което работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение. В горния смисъл е постановената съдебна практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о. В случая са настъпили правните последици от уволнението по чл.326 ал.1 КТ – трудовият договор е прекратен от страна на работника с неспазване на предизвестието. При това положение, за А.А. е възникнало задължението по чл.220 ал.1 КТ. Съобразно заключението на вещото лице, след частичното погасяване на задължението, извършено чрез прихващане в размер 225,59лв. от последното дължимо на работника трудово възнаграждение, за което страните са постигнали договореност в т.8 от трудовия договор, задължението за обезщетение за неспазено предизвестие е в размер на 1 342,66лв. Исковата претенция е за сумата 1 334,41лв. и предвид горните изводи, е дължима ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 3.02.2017г. Решението на КРС в частта, с което искът на „Пацони“ЕООД за заплащане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ със законните лихви, е отхвърлен като неоснователен, е незаконосъобразно.

Предявеният насрещен иск с правно основание чл.150 КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд от А.А. е основателен. Същата претендира изплащане на обезщетение в размер 1 026,60лв. за 104 часа извънреден труд в делнични дни и 100 часа – в почивни дни. Според чл.35 ал.1 ПВТР, с който работничката е била запозната при подписване на длъжностната характеристика, работното й време следва да се изчислява сумирано за определен период – всяка седмица, като продължителността на работното време е осем часа.

Часовете, изработени над уговорените такива в трудовия договор, следва да се отчитат от работодателя по реда на чл.149 КТ в специална книга. Липсата на такава книга или непредставянето й по делото, не дава основание за неизплащане на възнаграждение по чл.150 КТ, щом такъв труд е фактически положен. Извънреден е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време. Посочено бе по-горе, че работничката е работила всяка седмица по шест дни при минимум 10-часов работен ден. При сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на работното време е надвишавала нормалната и не е била компенсирана по друг начин, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните. Установено от заключението по ССЕ е, че за целия период на действие на трудовия договор броят на положените от работника часове извънреден труд е 104 часа през делничните дни и 100 часа през почивните дни. При увеличение от 50%, съгл. чл.262 ал.1 т.4 КТ, часовата ставка е 4,65лв. Дължимата от работодателя сума за положен извънреден труд за 204 часа е 948,60лв. Районният съд е уважил насрещния иск до размера 784,80лв. Решението на КРС в частта, с която насрещният иск над този размер до първоначално претендирания такъв от 1 026,60лв. е отхвърлен, е влязло в сила поради липса на жалба от работника и не може да се ревизира.

С писмения отговор ответникът е направил възражение за прихващане на дължимото от работодателя възнаграждение за положен извънреден труд, с претенцията на същия за дължимото от работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Възражението е основателно, тъй като в съдебния процес двете насрещни вземания се установяват по вид и размер. След прихващане на вземането на работодателя за обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер 1 334,41лв. с вземането на работника за възнаграждение за положен извънреден труд в размер 784,80лв., следва да бъде постановено решение, с което претенцията на работодателя по чл.220 ал.1 КТ бъде уважена до размер 549,61лв., а над този размер до първоначално претендирания такъв от 1 334,41лв. бъде отхвърлена поради извършено съдебно прихващане. Искът на работника за положен извънреден труд в размер 784,80лв. следва да бъде отхвърлен поради извършеното съдебно прихващане. Следва да се постанови решение, с което претенцията на „Пацони“ЕООД за законна лихва върху сумата 1 334,41лв. бъде уважена само за периода от 3.02.2017г. до влизането в сила на настоящото решение, с което вземането се погасява, а върху сумата 549,61лв. – от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. По насрещния иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд законната лихва върху сумата 784,80лв. следва да бъде присъдена в полза на работника за периода от 10.03.2017г. (датата на предявяване на насрещния иск) до влизане в сила на съдебното решение.

Всяка от страните претендира присъждане на направените деловодни разноски, които се дължат в зависимост от основателността на всяка от претенциите, преди извършване на съдебното прихващане. Ищецът е направил разноски пред районния съд по предявения от него иск в общ размер 373,38лв. и ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати, като решението на КРС в частта, с която претенцията за разноски е отхвърлена, следва да се отмени. За защита по предявените насрещни искове „Пацони“ЕООД е заплатил адв.възнаграждение в размер 300лв. Съобразно тяхната отхвърлена част А.А. следва да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 90,94лв. Общо дължимият размер на деловодните разноски пред районния съд от А.А. в полза на „Пацони“ЕООД е 464,32лв. Решението на КРС в частта, с която е постановен отказ от присъждане на разноски в полза на ищеца следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца горната сума. А.А. е направила деловодни разноски пред КРС в размер 450лв. Съобразно уважената част от насрещните искове „Пацони“ЕООД дължи сумата 313,60лв. С решението е присъдена сума в размер 352,85лв., поради което решението следва да бъде отменено над размера 313,60лв. до присъдения такъв от 352,85лв.

В хода на въззивното производство жалбоподателят е направил разноски за ДТ за обжалване и възнаграждение на адвокат в общ размер 626,69лв. Съобразно изхода от делото въззиваемата следва да му заплати сумата 189,96лв. за направените във въззивната инстанция деловодни разноски. Въззиваемата не е представила доказателства за извършени разноски пред въззивния съд, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 101 / 12.07.2017г. по гр.д. № 66 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на „Пацони“ЕООД с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на А. М. А. да му заплати сумата 1 334,41лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е осъден да заплати на А. М. А. по предявения от същата насрещен иск сумата 784,80лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 1.06.2016г. – 12.08.2016г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е отхвърлено искането на „Пацони“ЕООД за присъждане на деловодни разноски в размер 373,38лв., като вместо това постановява:

Осъжда на основание чл.220 ал.1 КТ А. Мехмед А. да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 549,61лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор;

Отхвърля иска на „Пацони“ЕООД с правно основание чл.220 ал.1 КТ за осъждане на А. М. А. да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор над размера 549,61лв. до първоначално претендирания такъв от 1 334,41лв., поради извършено съдебно прихващане.

Отхвърля иска на А. Мехмед А. с правно основание чл.150 КТ за осъждане на „Пацони“ЕООД да й заплати сумата 784,80лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода 1.06.2016г. – 12.08.2016г., поради извършено съдебно прихващане.

Потвърждава решение № 101 / 12.07.2017г. по гр.д. № 66 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която „Пацони“ЕООД е осъден да заплати на А. М. А. сумата 99,56лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Осъжда А. М. А. да заплати на „Пацони“ЕООД законна лихва върху сумата 1 334,41лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, за периода от 3.02.2017г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и законна лихва върху сумата 549,61лв., представляваща дължим остатък от обезщетението за неспазено предизвестие след извършеното съдебно прихващане – от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане.

Осъжда „Пацони“ЕООД да заплати на А. М. А. законна лихва върху сумата 784,80лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 10.03.2017г. до датата на влизане в сила на съдебното решение.

Отменя решение № 101 / 12.07.2017г. по гр.д. № 66 / 2017г. по описа на РС Кубрат в частта, с която „Пацони“ЕООД е осъден да заплати на А.А. деловодни разноски над размера 313,60лв. до размера 352,85лв.

Осъжда А. М. А. да заплати на „Пацони“ЕООД сумата 464,32лв. за деловодни разноски пред районния съд и 189,96лв. за деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР