Р Е Ш Е Н И Е

№102

Разград

27.ХІ.2017

Разградски окръжен

година Град

2017

съд

30.Х.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар : Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

2017

№247

в. гр.

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №102/13.VІІ.2017г., постановено по гр.д. №70 по описа му за 2017г., в производство по чл. 357 КТ КРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен от „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839, гр.Русе против А.Х.Ю.,***, за дължимо му се на осн. чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 1 282,94лв. поради неспазен срок на предизвестие за едностранно предприето от работника прекратяване на трудово правоотношение.

С цитираното решение КРС е уважил насрещно предявените от А.Х.Ю. искове, както следва: 1/частично предявеният на осн.чл.262КТ иск като на посоченото основание е осъдил „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839, да й заплати възнаграждение в размер на 1 334,00лв. за положен в периода 9.VІ.2016-12.Х.2016г. извънреден труд. За разликата до първоначално предявеният му размер от 1 851,70лв. искът по чл.262 КТ е отхвърлен като недоказан И

2/ изцяло предявеният на осн.чл.224 КТ иск като „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839, гр.Русе е осъдено да й заплати 209,28лв. в обезщетение за неползван редовен отпуск.

Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв Н.Денев, ищецът обжалва решението на КРС в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция по чл.220 КТ и в частта, с която е уважен насрещно предявеният срещу него иск за дължимо се на работника възнаграждение за извънреден труд , съгл. чл.262 КТ.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Денев, въззивникът заявява, че поддържа жалбата си на релевираните с нея основания. Твърдейки необоснованост и незаконосъобразност, моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за постановяване на решение, с което съдът да уважи предявеният от него иск и да отхвърли насрещно предявеният му такъв–изцяло или частично. Претендира разноски.

В сроковете и по реда на чл.263 ГПК, ответната по жалбата страна депозира писмен отговор, с който оспорва основателността й. По отношение на твърдяната по същество на спора незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира, че като постановен в съответствие с материалния закон и установените по делото факти, същият следва да бъде потвърден. В съдебно заседание изразеното становище се поддържа от въззиваемата, чрез процесуално представляващата я по пълномощие –адв. Николова,

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. При служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че решението на първоинстанционният съд е валидно, а в обжалваните си части и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявени по реда на чл.357 КТ искове.

Разгледана по същество, като подадена срещу решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска у по чл.220 КТ, жалбата на въззивника е основателна. В останалата си част, като подадена срещу решението, с което на осн.чл.262 КТ въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата полагащото й се за извънреден труд възнаграждение, жалбата е неоснователна.

Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с исковете защита е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка, подлежащите на доказване от нея факти. При иначе правилно установената по делото фактическа обстановка, която се споделя и от настоящи съдебен състав, от правна страна първоинстанционният съд е обективирал незаконосъобразен извод за неоснователността на предявения на осн.чл.220 КТ иск.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че са в трудови правоотношения по силата на двустранно подписания от тях тр.д.№912/9.VІ.2017г. В изпълнение на договора въззиваемата Ю. се е задължила да изпълнява при въззивника длъжността „продавач –консултант“ срещу дължимото й се от последния възнаграждение в размер на 520,00лв. , при определеното й с договора работно време- петдневна работна седмица и осем часов работен ден. Като от събраните по делото писмени доказателства(графици и Правилник за вътрешния трудов ред) и свидетелски показания, се следва за безспорно установено, че назначените при ищеца продавач-консултантни, в това число и въззиваемата, са работили на сменен режим – първа , втора и редовна смяна. Като за летния и зимен сезон, сените са били с различен начален и краен час.

Ищецът-работодател е представил Правилника за вътрешния трудов ред, с който ищцата по насрещния иск е била запозната, видно от положения под длъжностната й характеристика.

В чл.35 от Правилника е предвидено, че работното време на работниците и служителите се изчислява сумирано за период на всяка нова седмица, считано от 1-во число на всяка календарна година, като продължителността на работното време при сумирано изчисляване е 8 часа . Съгласно чл.36 ал.3 от същия правилник, на работещите на смени работници е вменено задължението да не напускат работното си място или да преустановяват работа, без изричното разрешение на прекия си ръководител, докато не бъдат сменени от друг работник или служител. Като от показанията на разпитаните по делото свидетели се следва за безспорно установено, че при пристигане на стока, работниците не могат да ползват почивките си, респ. да приключат работния си ден, докато не разтоварят и не подредят същата.

Със своя Заповед №27/25.VІІІ.2016г.,за периода 29.VІІІ.- 2.ХІ.2016г., при действие на установеното с въззиваемата трудово правоотношение, работодателят е разпоредил сумирано изчисляване на работното време за работниците в търговския обект.

От реквизитите на сключения между страните тр. договор е видно, че същият е бил сключен между тях при хипотеза на чл. 70 от КТ - като договор с шест месечен срок на изпитване, в полза на работодателя. От което и по аргумент на чл.70, ал.3 КТ се следва за безспорно установено, че в договорения изпитателен срок, правата и задълженията им са регламентирани като такива при безсрочен договор. В това число е и предвидената по см. на чл.326 и чл.327 КТ възможност за едностранното прекратяване на безсрочните тр. договори, при дължимо на противната страна предизвестие, респ. обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяването му.

Относимо на цитираните законови норми, в съдържание на сключения между страните трудов договор се установи клауза, за дължимо между тях предизвестие в случай на едностранното му прекратяване, като по отношение на работника този срок е изрично договорен като три месечен. Също в съдържание на договора се установи дадено от въззиваемата съгласие за удържане от трудовото й възнаграждение, на договореното при неспазен срок на предизвестие обезщетение.

Договорът е сключен на 9.VІ.2009 г. и 6-месечният срок за изпитване изтича на 9.ХІІ. 2016г.

Преди изтичане на 6-месечния срок, на 12.Х.2016г. въззиваемата е подала молба за напускане и от същата дата, трудовият й договор е бил прекратен с нарочно издадената от работодателя й Заповед №51/12.Х.2016г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била връчена на въззиваемата на 12.Х.2016г. Връчването й е удостоверено от последната с лично положения от нея подпис. С така издадената заповед, съобразявайки безсрочния характер на договора и едностранно предприетото от въззиваемата прекратяване на същия, въззивникът е задължил последната със заплащане на договореното за неспазения срок на предизвестие обезщетение. Като от дължимите 3 брутни месечни възнаграждения, възлизащи в общ размер на 1 568,25лв., е удържал от възнаграждението й сумата от 277,06лв. В заключение, назначената по делото ССЕ установява, че след удръжката, оставащата в задължение сума за неспазения срок на предизвестие е в размер на 1 291,94лв. Т.е., претендираното от ищеца по реда на чл.220 КТ вземане от 1 282,94лв. е доказано по размера си. В този си състав съдът приема същото за доказано и по своето основание. Изложените от районния съд правни съображения относно предвиденото в чл.326 ал.1 КТ са принципно правилни, но неприложими за конкретния правен спор. А цитираната от него практика на ВКС е неотносима към конкретиката на делото, доколкото в същата са разгледани случаи, при които срокът на предизвестие се поставя в зависимост от законосъобразността на атакувано по реда на чл.344 КТ уволнение.

При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. По правило, трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако работникът не е пожелал прекратяването му преди изтичане на този срок.

В съдържание на подадената молба се установява именно такова волеизявление на въззиваемата. С прроцесната молба същата е заявила изрично, че желае освобождаването си от работа, считано от дата на подаването й -12.Х.2016г., както и „че няма да отработи уговореното в трудовия договор предизвестие“. Декларирала е изрично съгласие за удържане на договореното в този случай обезщетение от трудовото й възнаграждение

Установява се по делото, че тази молба е по предварително изготвен от работодателя й образец. Според показанията на разпитаната като свидетел Т.Георгиева, работеща като супервайзор при ищеца, в практика на последния било прието, молбите за напускане на работа да не са в свободно изготвен от работника текст, а по предварително изработени от него образци. Като такъв, съответен образец бил изготвен за случаите на прекратяване при спазен срок на предизвестие и на случаите за прекратяване при неспазен срок на предизвестие.

Подписът на въззиваемата е положен под съдържанието на молбата й за напускане на работа. От което се следва за безспорно установено, че с подписа си същата е волеизявила съгласие със съдържанието на изготвената по образец молба за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при неспазен срок на предизвестие.

С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможност да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на предизвестие трябва реално да се отработи.

Изложените в този смисъл аргументи от първостепенния съд биха били значими, ако в случая, относимо към дата на предявяване на иска не бе налице влязла в сила заповед за прекратяване на установеното между страните трудово правоотношение. Същата, е била връчена на служителката и тя е преустановила изпълнението на служебните си задължения като "продавач-консултант“. Заповедта за уволнение, дори да се приеме за неправилна (в случая поради издаването й преди заплащане на обезщетението по чл.220 КТ), е породила правно действие. Отмяната на незаконното уволнение, независимо от допуснатия порок, може да се извърши само по предвидения в закона ред. Нейната законосъобразност не може да се преценява инцидентно в настоящото производство, нито пък съдът може да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението, с друго, на което работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение. В горния смисъл е постановената съдебна практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о. В случая заповедта за уволнение не е обжалвана от засегната страна и е влязла в сила. А обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, се явява в зависимост от този факт.

Освен това, от доказателствата по делото се следа за безспорен и факта, че относимо към дата на молбата й за напускане на работа, със нейно съгласие работодателят е предприел действие по прихващане на дължимото му се обезщетение за неспазения срок на предизвестие с удръжки от възнаграждението й.

Като доказано по основание и в предявения му размер от 1 282,94лв., претендираното по реда на чл.220 КТ обезщетение следва да бъде присъдено на ищеца ведно със законната лихва от датата на иска. В тази си част, решението на КРС следва да бъде отменено като несъответно на доказателствата и приложимия материален закон.

В частта, с която първоинстанционният съд е уважил насрещно предявеният от въззиваемата иск за дължимо й се за извънреден труд възнаграждение, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В съвкупността си, събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че в търговския обект на ищцовото дружество – магазин „Пацони” в гр. Кубрат, всички работници, включително и въззиваемата са полагали системно труд, извън установеното за тях работно време и след изтичане на работната им смяна.

Правилно и в съответствие с духа на КТ, позовавайки се на предоставената му по см. на чл.162 ГПК възможност, първоинстанционният съд е достигнал до извода за времето, отработено от въззиваемата извън регламентираното й работно време като извънреден труд. В тази насока работодателят не доказва да е водил надлежно, изискуемата се по см. на чл. 149, ал.1 КТ специална книга за отчитане на действително отработените часове и не е сезирал в този смисъл инспекцията по труда. От една страна, включително и с депозираните от ищеца доказателства, по делото се следва установено, че за процесния период и то по разпореждане на работодателя си, въззиваемата е полагала извънреден труд. От друга, се следва за доказано бездействието на работодателя относно вменените му по см. на чл.149 КТ. В заключение, назначената по делото ССЕ е установила, че по ведомости работодателят не е начислявал и изплащал на работничката положеният от нея извънреден труд за периода от 9.VІ.2016 г. до 12.Х.2016 г. В тази връзка, правилно и съответно на установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че обективираното от работодателя бездействие по отношение на дължимото отчитане на положения от въззиваемата извънреден труд, следва да бъде съобразено в неин интерес.

Установено от заключението по ССЕ е, че за целия период на действие на трудовия договор броят на положените от работника часове извънреден труд е 162 часа през делничните дни, 200 часа през почивните дни и 10ч. за един празничен ден. При увеличение от 50%, съгл. чл.262 ал.1 т.4 КТ, часовата ставка е 4,65лв. Дължимата от работодателя сума за положен извънреден труд за общо 362часа в делнични и почивни дни е 1 683,32лв. Когато към тях се прибави и полагащата се за празничен ден сума от 62,00лв., общо дължимото се на въззиваемата възнаграждение за положен в периода извънреден труд излиза в размер на 1 745,30лв. Районният съд е уважил насрещния иск до размера 1 334,00лв. като е отхвърлил същия до първоначалния му размер от 1 851,70лв. като неоснователен. В тази му отхвърлителна част, като необжалвано решението е влязло в сила. Поради което и с оглед забраната на чл. 271, ал.1 изр. последно ГПК, съдът не дължи проверка на първоинстанционното решението в тази му част, която не е въведена от ищеца в предмет на проведеното от него въззивно обжалване.

С отговора си по чл.131 ГПК, в условия на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявеният срещу нея иск по чл.220 КТ, въззиваемата е направила възражение за прихващане на дължимото от работодателя възнаграждение за положен извънреден труд, с претенцията на същия за дължимото от работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Възражението е основателно, тъй като се касае за две еднородни, заместими, установени по вид и размер насрещни вземания. След така допуснатото от съда прихващане, дължимото в полза на въззиваемата възнаграждение се следва в размера на 51,06лв. До този размер, решението на КРС в тази му част следва да бъде потвърдено. За разликата над 51,06лв. до присъдените 1334,00лв. решението следва да се отмени и иска отхвърлен като погасен поради прихващане.

Всяка от страните претендира присъждане на направените деловодни разноски, които се дължат в зависимост от основателността на всяка от претенциите. Ищецът е направил разноски пред районния съд в общ размер на 723,38лв. от които 373,38лв. (за държавна такса и адвокатско възнаграждение) по предявения от него иск, а 350,00лв. като такива за защита по насрещно предявения към него иск. По искането за направени по насрещния иск разноски, КРС се е произнесъл като след допустимо извършена компенсация е присъдил в полза на ответницата направени по насрещния иск разноски в размер на 324, 15лв. В тази му част, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавната такса по уважения срещу него насрещен иск, решението на КРС следва да бъде потвърдено.

Пред тази инстанция ищецът доказва разноски в общ размер на 625,00лв. На осн.чл.78 ГПК въззиваемата дължи на ищеца съответни на уважения му иск разноски в общ размер на 689,38лв.(373,38лв. пред първа инстанция +316,00 за въззивното производство) .

Въззиваемата прететндира разноски пред вззивния съд, но не доказва сторени от нея такива.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №102/13.VІІ.2017г., постановено по гр.д. №70/2017г. по опис на КРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839, гр.Русе против А.Х.Ю.,***, за дължимо му се на осн. чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 1 282,94лв. поради неспазен срок на предизвестие за едностранно предприето от работника прекратяване на трудово правоотношение и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА А.Х.Ю.,ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПАЦОНИ“ЕООД сумата от 1 282,94лв.(хиляда двеста осемдесет и два лева, и деветдесет и четири стотинки), дължими на основание чл.220 ал.1 КТ в обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законна лихва, считано от дата на иска-9.ІІ.2017г. до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №102/13.VІІ.2017г по гр.д. №70/2017г на КРС В ЧАСТТА, с която на осн.чл.262 КТ „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839 е осъдено да заплати на А.Х.Ю.,ЕГН********** възнаграждение от 51,06лв.(петдесет и един лева и шест стотинки) за положен от нея за времето от 9.VІ.2017г до 12.Х.2017г. извънреден труд, дължими ведно със законна лихва, считано от 10.ІІІ.2017г. до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯ Решение №102/13.VІІ.2017г по гр.д. №70/2017г. на КРС В ЧАСТТА, с която иска на А.Х.Ю.,ЕГН********** срещу „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839 за дължимо й се по чл.262КТ възнаграждение за извънреден труд е уважен за разликата над 51,06лв. до 1 334,00лв. и вместо това ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Х.Ю.,ЕГН********** против „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839 иск за дължимо й по чл.262КТ възнаграждение за извънреден труд за разликата над 51,06лв. до 1 334,00лв. като погасена поради прихващане с дължимото от нея на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение от 1 282,94лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №102/13.VІІ.2017г., постановено по гр.д. №70/2017г. на КРС В ЧАСТТА, с която „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839 е осъдено да заплати на А.Х.Ю.,ЕГН********** разноски по насрещния иск в размер на 324,145лв., както и в частта, с което е осъден да заплати по см/ка на КРС следващата се по насрещния иск държавна такса.

На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА А.Х.Ю.,ЕГН********** да заплати на „ПАЦОНИ“ЕООД,ЕИК117578839 разноски в размер на 689,38лв.(373,38лв. пред първа инстанция +316,00 за въззивното производство) .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ