Р Е Ш Е Н И Е № 94
Гр. Разград, 27. 10. 2017 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Анелия Йорданова
Членове: Ирина Ганева
Диляна Николова
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 252 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от К.Г.Г. чрез пълномощник против Решение № 283/ 15. 09. 2017 г. по гр. д. № 1908/17 г. по описа на
РРС, с което е прието за установено, че на 09. 08. 2017 г. в гр. Разград е извършен акт
на домашно насилие спрямо С.П.П. от страна на
К.Г.Г. и са определени мерки за защита
от извършено домашно насилие, подробно изброени. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят
от събраните по делото доказателства
и противоречат на закона. Моли решението да бъде отменено и молбата на П. да
бъде оставена без уважение или
решението да бъде изменено, като се намали
срока на забраната, наложена на жалбоподателя по чл. 5,
т.1, 2 и 3 от ЗДДН, както и размера на наложената глоба.
Депозиран е
писмен отговор на въззивната жалба
от въззиваемата С.П.П., в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба.
Разградският окръжен
съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо,
а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява
частично основателна.
Безспорно е установено от изявленията и признанията на
страните, направени пред районния съд и пред настоящата инстанция, че до м. май
2016 г. страните по делото живели на фактически съпружески начала в жилището на
въззивника Г., а след това въззиваемата
заживяла в общинско жилище под наем. До лятото на 2017 г. не са били
преустановени коткактите между страните, тъй като въззивникът посещавал жилището на въззиваемата,
оставал да пренущава там, имал вещи, както и тя
държала вещи в неговото жилище. Предвид изложеното, съдът приема, че страните по делото са били във
фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, поради което молбата
за защита, подадена от С.П. е процесуално допустима.
От
гласните доказателства, както и от изложението в Декларацията на П. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на 09. 08. 2017 г. около 17, 30 ч. Г. отишъл в дома на П.. В
жилището заварил освен нея и друг мъж. Последният
си тръгнал и тогава между Г. и П. възникнал скандал. Г. се държал застрашително - викал и стискал юмруци. П. го подканила
няколко пъти да напусне жилището й, но той отказвал. П. се уплашила от
действията му и напуснала жилището си. Отишла
да пренощува по местоработата си в „Дом
на науката и техниката„ в гр. Разград. Сутринта там я заварила колегата й св.
Ранкова. П. й обяснила какво се е случило и тъй като я било страх да отиде
сама, я помолила да я придружи до жилището й, за да се преоблече. Там заварили
разсипана и разпръсната по стената и земята салата, счупен вентилатор и кош за
боклук. След като тръгнали обратно с автомобила на П., Г. тръгнал след тях и
като спрели пред местоработата им, Г. и П. започнали да се карат.
Аналогичната фактическа обстановка възприета и от
районният съд, се споделя и от въззивната инстанция ,
както и изложените въз основа на нея правните изводи, че молбата за защита е
основателна и доказана. От събраните по делото гласни доказателства, се установява твърдението
на молителката, за което е подала
декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, че
Г. е вдигнал скандал, заплашвал молителката и отказала да напусне жилището й на 09. 08. 2017 г. , като по този
начин е упражнил психическо насилие спрямо нея по
смисъла на чл. 2, ал.
1 от ЗЗДН. Налице са предпоставките по чл. 2
и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки
по чл. 5 от с. з. С оглед на установените форми
на домашно насилие, наложените от районния съд мерки за защита са адекватни.
Предвид лошите отношения между страните по делото и индициите,
че жалбоподателят упражнява системен психически тормоз над въззиваемата,
е необходимо отстраняването на извършителя от жилището й, както и да му бъде забранено
да приближава местата, на които пребивава молителката на разстояние не по-малко
от 100 м. Продължителността, за която мярката се налага, се определя в
зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от
личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи конкретният срок на мярката, който съдът определя
с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и
възпиращо въздействие с цел избягване на по-нататъшни конфликти. Ръководейки се от интензитета на осъщественото домашно психическо насилие, който относително не се отличава с много
висока тежест, но от друга
страна продължава и към настоящия момент,
въззивната инстанция приема, че подходящия
срок на мерките
за защита е осем месеца, в който страните да обмислят
отношенията си и жалбоподателят да прецени последиците от своето поведение
и да му повлияе
предупредително и възпиращо.
Въз основа на това, решението на районния съд, относно
определения срок на мерките на защита следва да бъде изменено, като срока от осемнадесет
месеца бъде изменен на осем месеца.
Както и при определяне на мерките
на защита, така и при определянето
на размера на глобата, съдът
следва да вземе предвид характера
и тежестта на
нарушението,
В конкретния случай за съответстваща с тежестта на извършеното
и конкретните данни по делото, настоящата
инстанция приема, че глобата следва
да бъде определена към
минималния размер, а именно в
размер на 300
лева. Решението на районният съд следва да бъде отменено в
частта, в която е наложена глоба над размера от 300 лв. за разликата до 1000
лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 283/ 15. 09. 2017 г. по гр. д. № 1908/17 г. по описа на Разградския
РС в частта, с която е определен срок от 18 месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2
и т. 3 ЗЗДН, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН 8
/осем/ месеца срок на мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2
и 3 ЗЗДН - отстраняване
на извършителя К.Г.Г. ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище на адрес гр. Разград,
ул. „Костур“ № 22А, ап. 47, забрана на К.Г.Г. да приближава на по-малко от 100 метра пострадалата С.П. П., ЕГН **********,
нейното жилище, находящо се в Разград, ул. „Костур“ №
22А, ап. 47, местоработата й в Дом на науката и техниката гр. Разград, ул.
„Бузлуджа“ № 2, както и местата за социалните й контакти и отдих, считано от датата на издаване на заповедта за
защита от районния съд- 15. 09.2017 г.
ОТМЕНЯ Решение № 283/ 15. 09. 2017 г. по
гр. д. № 1908/17 г. по описа на Разградския
РС В ЧАСТТА, в която К.Г.Г. ЕГН **********
е осъден да заплати глоба над размера от 300 лева за
разликата до 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 283/ 15. 09. 2017 г. по гр. д. № 1908/17 г. по описа на Разградския РС в останалата част.
ОСЪЖДА К.Г.Г.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в
размер на 12, 50 лева.
ОСЪЖДА К.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на С.П. П., ЕГН ********** разноските по делото пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Да се издаде съобразно чл 17, ал. 5 ЗЗДН нова
заповед за защита въз основа на настоящото съдебно решение, която заедно с
преписите от настоящото съдебно решение да се връчи съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН
на страните и на Районното полицейско управление по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице, с оглед наложените мерки за защита.
Решението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР