РЕШЕНИЕ

№ 111 / 12.12.2017г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

ДИЛЯНА НИКОЛОВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 259 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И.М.И. и Г.М.И., подадена чрез пълномощник, против решение № 201 / 20.07.2017г. по гр.д. № 2264 / 2016г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено по отношение на същите и на третия ответник „Агромаксинвест“ЕАД, че Н.М.Х. е собственик по наследство и давностно владение на реална част с площ 1 300кв.м. от нива, представляваща поземлен имот № 000217 в землището на с.Дянково, цялата с площ 7,067кв.м., че Я.И. Я., М.И.М. и Ш.И.М. са съсобственици при равни права по наследство и давностно владение на реална част с площ 2000кв.м. от същата нива и е отменен по реда на чл.537 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31 т.4 рег. № 4329, дело 567 / 2016г. на нотариус с район на действие РС Разград. Жалбоподателите излагат доводи за необоснованост на съдебния акт поради неправилно обсъждане на доказателствата и неизясненост на фактическата обстановка, както и за неправилно тълкуване на разпоредбите на закона и съдебната практика. Молят съда да отмени изцяло решението на РРС и да постанови ново, с което да отхвърли исковете срещу двамата жалбоподатели. В съдебно заседание поддържат въззивната жалба.

По реда на чл.265 ал.1 ГПК „Агромаксинвест“ЕАД, представляван от изп.директор Б.Б., е подал молба за присъединяване към въззивната жалба на И.М.И. и Г.М.И. и е конституиран като жалбоподател.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Н.М.Х., Я.И. Я., М.И.М. и Ш.И.М., в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание поддържат изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: ищците Н.М.Х., Я.И. Я., М.И.М. и Ш.И.М. и ответникът И.М.И. са наследници в различна наследствена степен на М. Я. И.. Не се спори по делото, че ответникът Г.М.И. е съпруга на ответника И.М.И..

Предмет на обективно и субективно съединените искове е установяване на правото на собственост на ищците върху реални части от земеделски имот – нива в землището на с.Дянково, цялата с площ 7,067дка и отмяна на издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за реалните части от имота – предмет на установителните искове. За да обосноват своите права, ищците се позовават на наследствено правоприемство от М. Я. И. (починал през 1981г.) и давностно владение върху реална част от 1 300кв.м. за първата ищца и върху реална част от 2 000кв.м. съвместно за останалите трима ищци.

С повторната съдебно-техническа експертиза, изготвена в първоинстанционното производство, от целия имот № 000217 с площ 7,067 дка вещото лице е обособило част от 1 300кв.м., разположена между сливово и черешово дърво, и част от 2 000кв.м., разположена на юг от черешовото дърво, според претенциите на ищците, след направеното изменение на иска. Районният съд е приел това заключение и е приел за установена собствеността върху обособените части на първия ищец и на останалите трима ищци.

Правото на собственост се определя като абсолютно вещно право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали да се въздържат от каквито и да е действия върху вещта. Независимо как точно ще се дефинира, това право винаги се свързва с конкретна вещ. Затова предмет на иска за собственост може да бъде само вещ, която съществува към момента на предявяване на исковата молба. Бъдеща вещ, която още не е възникнала, може да бъде предмет на валидна сделка, ако продавачът очаква правомерно да я получи. Такава бъдеща вещ обаче не може да бъде предмет на съдебна защита, тъй като правото на собственост върху нея все още не е възникнало и ако такъв иск бъде предявен, той ще е преждевременно заведен и затова недопустим. Недопустимо е също така със съдебното решение по чл.124 ГПК да се обособява вещта, която е предмет на съдебна защита. Съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство, при спазване на изискванията на чл.7 ал.3 и 4 ЗСПЗЗ, но не и при разрешаване на спорове за собственост (в случая предмет на спора са части от земеделска земя – нива, които дори не отговарят на изискванията за площ, съобразно чл.72 ЗН). В този смисъл е съдебната практика, съдържаща се в решение № 408 / 28.05.2010г. по гр.д. № 52 / 2009г. на ВКС, І г.о., приложимо и за настоящия случай със съответните изменения.

В допълнение, недопустима е претенция за придобиване по давност на реална част от парцел, освен когато владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на самостоятелен парцел. Настоящият случай очевидно не попада в кръга на изключението – не е налице спор за собственост върху маломерни части между съседни имоти или за неправомерно присъединен имот към друг такъв.

Като се е произнесъл в производство по чл.124 ГПК за правото на собственост върху части от имоти, които са обособени със заключението на вещото лице по делото, районният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

Същият извод се налага и по искането по реда на чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 31 т.4 рег. № 4329, дело 567 / 2016г. на нотариус с район на действие РС Разград, досежно реални части от имот № 000217 в земл. на с.Дянково. Искането е обусловено от наличието на материален спор за собственост и след като установителните искове по чл.124 ГПК са недопустими, такова е и искането по чл.537 ал.2 ГПК. Отделно от това, претенцията на ищците е била за отмяна на НА досежно реални части от имота с площ общо 3 300кв.м. (след направеното изменение на иска), а съдът е излязъл извън рамките на претенцията и го е отменил в цялост.

Съгласно чл.78 ал.4 ГПК, претенцията на ответниците за разноски е основателна. Във въззивното производство И.И. и Г.И. са внесли ДТ за обжалване в размер 50лв. Пред районния съд двамата са внесли депозит за вещо лице в размер 300лв. и са заплатили възнаграждение на адвокат в размер 250лв. Ищците следва да бъдат осъдени да им заплатят тези суми. Третият ответник не е представил доказателства за извършени разходи във връзка с водене на делото, поради което такива не му се следват.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 201 / 20.07.2017г. по гр.д. № 2264 / 2016г. по описа на РС Разград поради недопустимост на предявените искове и прекратява съдебното производство.

Осъжда Н.М.Х., Я.И. Я., М.И.М. и Ш.И.М. да заплатят на И.М.И. и Г.М.И. сумата 50лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство и сумата 550лв. за направени разноски в първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР